Да ограничим жените, защото мъжете не смогват

Колежката отворила темата има нещо доста набрано срещу мъжете в последно време.
А за образованието - ако един мъж е работлив, винаги ще си намери жена. Ако е образован и не може да си обърше сам задника - ще е сам. Не знам защо, но си мисля, че повечето самотни мъже над 40 са висшисти, независимо от "големия" избор на образовани на тяхното ниво жени.

Сега се замислих, че имам познати и от двата пола, сами, висшисти, добре изглеждащи, сравнително с добри доходи и имотно състояние, над 40 г. Не знам дали не могат да срещнат подходящ или просто не искат, но е факт, че от години са сами.
Както и в други теми съм писала, просто времената вече са такива, че хората си станаха самодостатъчни и след едно определено време вече просто не искат връзка, тъй като това означава съобразяване и ангажираност към друг човек.

Имам колежка над 50 год. възраст: сама, неомъжена, без деца, с добра професионална реализация и хоби в извънработно време да пее в един доста престижен хор. В работна среда общува пълноценно с представители на всички полове (сериозна съм и нарочно използвам именно този израз) и успява да си свърши работата. Проблемът и е, че е подчинила живота си на обгрижването на обсебващи родители, които са направили всичко необходимо да прогонят всеки кандидат за нея, който тя е успяла да срещне на млада възраст. Без да се замислят, че един ден нея няма да има кой да я погребе - доколкото знам братя и сестри няма. Имам известни съмнения, че родителите и ще я надживеят - в такива ситуации обикновено така става.

Около мен всеки иска връзка. Може да се е отчаял ими разочаровал и да твърди, че ще си стои сам, но това си е инстинкт - за секс, физически допир, социализация, интимност. И имат връзки, влюбват се, но след два месеца са приключили. И пак казват, че са си добре сами и повече никакви връзки. На някои хора може би не им писано наистина или връзката повече им взима, отколкото им дава.
Но хората, които са асексуални и напълно самодостатъчни са изключения и много по-малко, отколкото се твърди.

Не разбирам защо изместваш темата с какво ти предпочиташ и колко ти е лесно, и колко е незаслужаващо чак да се коментира като усилие, дейност и принос това. Има мъже, които се обясняваха, че по принцип били прали (с пералня, някога си), ама толкова отдавна не са го правили, че не помнят кои копчета да натиснат. Като е толкова лесно и приятно, мъжете спокойно може да си се перат и да си гладят ризите, саката и панталоните, защо да им се отнема удоволствието? Ти може да не обичаш да ходиш на фитнес, но със сигурност има неща, които влизат в графата "за удоволствие, лично за мен, но все пак незадължителни" и други в графата "задължително трябва да се свършат от някой в домакинството". И за да е "ние", е хубаво и в двете графи да си имаме дейности.

Е, двойката не е длъжна да прави всичко заедно. Жените не сме длъжни да перем. Моят мъж не е знаеше кое копче на пералнята да натисне и още не знае, но го срещнах идеално изпран и изгладен и не мисля, че ще тръгне непран ако си ида или умра. Наистина недоумявам как натискане на копче може да развали една връзка. У покойните съседи переше и готвеше мъжът, та като почина, жена му не знаеше как да запали котлона, честно. Научихме я. Около месец дрънкаше по 3 пъти дневно да и сменим програмата на телевизора, да пуснем пералнята. Да пере не се научи, та социални грижи и помагаха накрая.

Пак опираме до общуване и изказване на желанията и нежеланията, както и потребностите.

И не измествам темата, а обяснявам, че дейност, която е мъка за някого може да е удоволствие за друг. Важното е двойката да се разбере и всеки да е доволен от начина на живот и битовизмите да не му тежат.

Mandy Bo, твоята колежка не е точно страдаща от липса на връзка. Ако много е искала връзка, като млада е щяла да я създаде, със или без родителско съгласие. След 50г може вече да е менопозална и секс да не я вълнува, а и ако живее с родителите и те я перат, хранят, оправят и колата и няма грижи, може и да не иска да се нагърби с такива.

Но една връзка не е само секс, тя е интимност на ниво, което не можеш да получиш от друг човек, било то приятели, родители и дори деца.

Жената беше един месец в България с децата, ееее преди десетина години. И аз сам. Готвих, чистих, прах, суших... Но ми свърши праха за пране. И като се чух с жената по Скайп я питах от къде го купува.
Тя - "Как е свършил, тая кутия трябва да те изкара още поне месец".
"Абе каква кутия, аз говоря за този в тубата свтло синята".
"Ама това е ароматизатор бе човек, издуха го целия ли?".
Обаче научих копчетата. И дрехите може да не бяха много изпрани, но миришеха на хубаво.

Аз копчето и програмата ги знам, преди година бях научил и кое къде се сипва жената като беше в командировка за седмица, ама вече нищо не помня. Сега ако трябва да я пусна пак ще ми трябва инструктаж

Ароматизатор за дрехи е било, надявам се, не за въздух, тоалетна и т.н.?

Дейност, която не се извършва регулярно е съвсем нормално да се забрави.

Скривам за всеки случай, въпреки че не е офтопик:

Ако жените вършеха домакинската работа така небрежно както повечето мъже щяха да бъдат засипани с не особено приятни епитети за ‘уменията’ си.

А дали са верни тези стереотипи за прилежните и небрежните...

Хиля се с глас за ароматизатора. Имах съквартирант италианец, тогава гадже на най-добрата ми приятелка. Обличаше се в скъпи, маркови дрехи и всяка вечер излизаше в Harvey Nichols и други скъпи заведения. Почти нищо не купуваше за ядене. Ядеше моята храна и се переше с купените от мене продукти. Един ден скрих праха и течния препарат, но гадта се прала с омекотителя ми. Като разбрах, изсипах остатъка в празна бутилка от вода и на негово място налях гелообразна белина Доместос. В събота се прибирам и гадта псува. Всичките му черни ризи, тениски, боксерки, дънки Versace станали на петна. Пита ме какъв е препарата. Викам "Питай в магазина, откъдето го купи!". Най-нагло ми казва " Питам за този, дето е тук". Казах, че не знам, но явно е развален и да не пере повече с него. Обаче той сложил втора пералня с червено и зелено, та от пяната и пералнята развалил. Вдигнах скандал, натоварих моето пране и си отидох да се изпера у приятелка. Имаше наглостта да ме пита дали не мога да взема с мене и да му изпера кирливите хавлии.

Следващото ми изпълнение беше да цепна плосък, но втасал хляб, не тънка питка, и да го намажа с крем Nivea, за чието купуване специално се охарчих. Църкал на приятелката ми, че съм сложила някакво масло с ванилия, но нищо не посмя да ми каже.

Преди да се изнеса, наготвих малко боб в чай от сенна, с други силни подправки, та да не си личи вкуса и пак със силна отвара от сенна спретнах грис-халва, от българската, с повечко течност. Оставих ги небрежно на котлоните и масата и заминах за Париж за седмица. Посрещна ме с оплаквания от разстройствата му и колко се чакало в спешното. Вдигнах още един скандал заради неизмитата баня, като не спрях да мърморя за бактерии и лайна и това беше.

Още е сам, вече на 60г.