Борбата с рака на гърдата - духовно оцеляване, физическо преодоляване тема 90

И аз винаги съм била с дълга коса, но последно я носех все вързана. Сега съм с къса прическа, което не е лошо, защото не ми  е топло, и ще я оставям да расте. Гадно ми беше без коса. Цялото минало лято бях с перука, завря ми мозъка.
Аз имах един цикъл след първата вливка. След това спря и, според гинеколога ми, няма да ми се възстанови.

Хайде да се цопна колко съм спокойна, преди вливката 😁
Аз съм чернокосата. Другата жена е най-добрата ми приятелка, която е до мен от ден 1.

Гледам се, мисля върху думите ви DZ и Haidi и си мисля как животът ми се преобърна за секунда преди месец и дали наистина някога животът ми ще се върне към нормалността 🙄

DZ, честита прическа ❤️ Скоро и аз така

Calm, с абсолютна сигурност ще напомня и то няма да е изобщо деликатно за реакцията.
Иначе докторът ми изписа две лекарства, противослергични, които да пия подготвителни няколко дни преди втората вливка.

Това за цикъла, си мислих, че ще спре при стартиране на Хормонотерапията, но явно бързо трябва да се пренастроя, че ще трябва отсега да понасям и тези странични ефекти на менопаузата. Ужас 😅 Вече не знам да се смея ли, да плача ли.

Много емоционален момент се оказа тази първа вливка. Бях супер позитивно настроена. На химията аз и викам "контролирано отравяне", но този срив ме свари толкова неподготвена. Едно е да знаеш на теория какво ти вкарват в тялото, друго е буквално да го усетиш. Понеже досега съм боледувала изключително рядко, нямам операции и други заболявания, осен раждането на двете ми деца, хапчета съм пила само в краен случай. И сега и това с цикъла вече ме избива на смях. Ама не от оня хубавия, ами нервен такъв.

Ама това е положението де, не съм се тръшнала, сигурно до ден два ще ми мине нацяло и ще съм още по-силна.

Иначе си взех вече тюрбани. Подариха ми една перука. Поръчала съм си още една. Та поне ще сменям стайлинга как ми е кеф. Един ден руса, друг кестенява - според настроението. Предполагам знаете, че не ми е чак толкова весело, но се опитвам да гледам уж положителното в цялата работа.

Прегръщам ви всички, прекрасни сте 🌸❤️

Ирен, момиче, прегръщам те! Всичко ще мине, вярвай! Споделям моя случай с химиите, почнах ги януари. Аз бях само на доцетаксел+херцептин. Първата мина като по учебник (след нея обаче ми бяха най-силно страничните ефекти, после леко карах). На втората -а леле майко. Събрах всички доктори и сестри. По принцип преди всяка ми слагаха дексометазон и други, но явно малка доза. Пуснаха ми доцетаксела и след около 10 минути усетих надигане на нещо по гърдите към гърлото, нещо парещо, задушаващо, докато си мислех какво става получих задух, дъх не можех да си поема, цялата червена станах (дамите до мен казаха, че лицето ми пламти). Виждах пред мен и някакви звезди, които се въртят. Развикаха се всички, а аз мислех ,че съм до там. Дойде лекар, сложи урбазони и не знам още какво, но пък получих страшни болки ниско долу, в костта над интима. След около 10 минути всичко се успокои, мериха кръвно, слушалки, записваха в тефтер. Пуснаха ми чиста банка и след нея опитаха да  ми пуснат отново химията. Бях под постоянно лекарско наблюдение и нямаше проблем. Приех в без проблем. Когато отидох за третата бях много уплашена, че пак ще е същото . Докторът в кабинета, когато ми отвори досието с големи червени букви имаше записки. Поиска да разкажа какво се е случило, какво съм чувствала и в листа за назначаване на лекарствата ми записа по-големи дози дексометазон,алергозан и т.н.. Нямах никакви проблеми с алергични реакции от тук на сетне. Винаги бях с най-бавната капка. Та искам да кажа, че това е много често срещан алергичен ефект от тази химия и не е задължително да се повтори. Трябва да знаем и вярваме, че за нас се грижи цял екип и няма да допуснат да ни се случи нещо лошо. Успех с лечението и дано повече алергията никога не се повтори!

i.r.e.n., мила, прегръщам те силно! Най-лошото е минало и вече всичко е наред. С всеки следващ ден и всяка следваща вливка ракът изчезва и ти оздравяваш. Щастлива си с такава приятелка до теб!

☆

Момичета днес попаднах на публикация за приложение на мелитин от ппелната отрова срещу рак и особено срещу рак на гърдата. Все още са в началото на проучването (върху мишки), но звучи обещаващо.

 

Прегръщам Ви и аз, милички ❤️

Lady Million, 1:1. Докато те четях, все едно го съпреживях отново, чак се разплаках. Докторът ме пита - какво съм почувствала. Отвърнах му, че съм сигурна, че това е чувството, което усеща човек, когато умира.
И аз действително това си мислих, възможно и преувеличено от паниката, която ме обзе, защото нямах никаква представа, че съществува такава реакция.

Beла, приятелката ми е незаменима. Сама си гледам детето. Няма кой да помага за нищо. Тя, след диагнозата я взе и отиде с нейното семейство на море, а самата тя има три деца. Няма толково всеотдайно същество като нея! Щастливка съм!
Това, че ракът напуска тялото ми е като мантра.
Стихчето го прочетох няколко пъти 🌸

i.r.e.n., браво  на приятелката ти🤗

Като започне да те боли скалпа на 10-15 ден, ще разбереш, че моментът е настъпил. Смело с машинката🤗 После ще си сменяш прическите с кеф, пък и ще ти е по-хладно поне вкъщи.

Момичета,  може би е коментирано вече, но не помня. "Една от 8" дават безплатна кутия на дамите, които в момента са на химиотерапия.
Някой мисли за теб.

Седя си аз тука, наливам се с вода и си мисля глупости.

Представям си малката гад там вътре, как хубаво се е разположил в готината ми цица.
И си мисля, ама дали вече не съм го ошашкала? Представям си го как седи там, доволен, доволен и изведнъж - Какво става по дяволите, защо няма храна? ! Къде ми е храната! Гладен съм!!
И като по анимационните филмчета, тропка с крсченца, заридава и започва да линее, доде изчезне след някой друг месец.

П. П. Това или е страничен ефект от химиото, или полудявам 😂

Жена ми също визуализираше. Тя усещаше едни придърпвания (така ги описваше) в болната гърда и към подмишницата. И казваше че си представя как лекарството изяжда рака. Как всяка негова клетка се бори и гърчи и затова се усещат тези придърпвания. На последната вливка не усети тези придърпвания и тогава си казала на ум "няма го вече". И наистина - нямаше го.

Момичета, много е тежко да живееш на морето, да гледаш как хората се къпят в него, плуват и се  забавляват, а аз ги гледам и ми се плаче. А толкова много обичам да плувам, но съм по средата на лъчетерапията и не мога. Мъжът, с който живея си живее живота и изобщо не му пука за мен. Ходи си на плаж, кефи се и си е самодостатъчен. А аз се чувствам толкова самотна. Днес за пореден път го помолих да отидем в морската - в Бургас, и той отново ми отказа. А като му казах, че не правим нищо заедно, той най - нагло ми каза, че аз не съм искала да ходя с него на плаж, знаейки, че не мога. Гадно оправдание. Приплака ми се. Излязох, за кой ли път сама. Вървя по крайбрежната улица, гледам хората, всеки с приятели или с половинката си, а аз пак съм сама. ,,Приятелките" също се отдръпнаха. Много ми е мъчно, че съдбата ме наказа така. 😥😭😭😭😭

Marsian, може ли да кажеш кой стадий беше съпругата ти и каква беше Терапията. Първо химио или операция. Имаме нов рак в семейството, стадий 3а и мненията са разнопосочни. Окръжна, операция, проф. Щерев химия първо. Предстоят още два консулта, но искам да чуя и вашите мнения.didona веднага го разкарвам, няма да го търпя и един ден. Точно болестта показва, кои са истинските ти близки хора. От него би трябвало да получаваш най голяма подкрепа. Много е тъжно това което пишеш.

Жена ми беше съвсем друг случай - възпалителен рак, водят я 4ти стадий защото светна лимфен възел на шията (пада се малко под ухото). Първо беше химията. И ние бяхме при Щерев.
Според мен няма какво да се двуомите - химията трябва да е първа при вас. Щом е 3ти стадий. Операцията да е първа се допуска само в много много начални стадии с малък тумор ясно очертан, при категорична липса на заразени лимфни възли.

Дидона, много тъжно! Но, недей да тъгуваш. Като оздравееш, ще прецениш, кои хора да оставиш около себе си.

Alate за 3 стадий химия преди операция.

Didona666, това, което пишеш е....потресаващо.
И Бащата на детето ми беше същият и без да съм болна. Тежко е да си сам, пък уж имаш партньор. Потърси утеха в роднина, приятелка, дори и една едничка да е. Така в самота е много трудно 😔❤️

Кати знам го, но разнопосочни мнения и случаят е по особен. Ще споделя по нататък. Исках да чуя и други мнения.