
Не казвам, че оставяме мръсно и ужасно разхвърляно, но съм се простила с идеала за винаги подредено като витрина жилище. Може да се каже, че гледам през повечето време да е към 80% чисто
Стратегията ми е да не оставям всичко да се трупа. Всеки делничен ден поне по 15-20 минути разтребвам и разчиствам. Една вечер например ще измия мивката и ще почистя по-основно кухненския плот, ще забърша шкафовете. На другия ден ще сгъна пране и мога да изгладя няколко неща. На третия - мия банята и т.н.. Най-противното нещо за мен е да дойдат събота и неделя и аз да се хвърля като пехотинец в бой с мръсотията! Обикновено в тези случаи в събота цял ден чистя, в неделя цял ден си почивам от предходния цял ден чистене. И не остава време за истински важните неща.
Другото ми правило е редовно да разчиствам от ненужни вещи. Поне по веднъж месечно изхвърлям или подарявам по нещо. Важно е домът ни да не е задръстен с предмети, защото тогава става невъзможно да е чисто и подредено, колкото и усилия да хвърляме.
Децата минават прах със Swiffer, много е лесно и им е кеф, мъжът ми пуска основна прахосмукачка. Но ако не е на стаи, а е хаотично - винаги забравям нещо. От всичко най-мразя прането, през ден пускам перални и понякога имам чувствтото, че вечерите ми минават в чакане на пералнята. На мен лично чистенето не ми е приятно, завиждам на тези, на които им е - а по едно време преди години наистина ми беше любимо. Когато бях в майчинство също много обичах да чистя, сега всичко е с мъка и бързам да приключи.