Малко весели историйки с нашите деца стига само притеснения!

Милен е във люта фаза на защоткане. И то не нормалното защо, а едно такова провлачено защооо. На моменти ме докарва до лудост, дори и тема пуснах в нашите деца кога да чакам края, но докато дочакам реших да отговарям изчерпателно и по начин, който не позволява да се зададе въпроса защо.
До тук перфектно като замисъл
Ето и замисъла в действие
Милен: Къде е тате?
Галя: На работа за да изкара парички, че сме ги свършили за да си купим хапване, да си платим сметките и да има какво да харчим докато играем навън /ясно напоително, изчерпателно обяснение/
Милен: Не искам да работи.
Галя: /опит да си го върне тъпкано/ Защооооо
Милен: Не така мамо, трябва да кажеш Трябва!!!  Хайде пак, не искам - ти си 
Галя: Трябва!
Милен: /дяволито нахилено/ Защооооо 

Мамо Галя, синът ти е просто гениален 

Нали често пътувам и отсъствам от къщи за по 3-4 дни, та днес, имайки на разположение няколко часа между две командировки, решавам да въведа ред и да дам няколко "умни" наставления на моите две съкровища.
След като най-внимателно са ме изслушали (Надя дори си записваше какво трябва да правят), Борко ме погледна и много сериозно ме попита:
"Мамо, на колко години трябва да станем ние с Надя, за да можем да те осиновим?"
"МОЛЯ?  - питам аз неразбиращо.
"Ами тогава ние ще можем да ти казваме какво да правиш, а ти ще трябва да ни слушаш".

След като си взех всички възможни отпуски, приключих една от "работите" си и сведох ангажиментите си само до 1 работа, успях да отделя на Марти почти две години в къщи след като го осиновихме.
От тази есен отново работя най-любимата си работа като учителка. Мартин изпадна в шок първата сутрин в която му се наложи да ме изпрати нищо, че бяхме говорили много за работенето, работите и т.н.
Вечерта в леглото на заспиване ми казва тихичко и ме гали по бузата: "Мамо, моля те ... не искам да си учителка, не искам да ходиш при учениците ... искам да си ми майка ..."

Част от ежедневно засипващите ме бисери:

Аз: Хайде, започвай да ядеш кремчето!”
Тя: “Аз обичам ли го!?”;

Аз: “Как си различавате креватчетата в детската градина? Имат ли някакви картинки?”
Тя: “Дааа, имат някакви картинки!"
Аз: “ И твоята какво представлява?"
Тя: “Представлява, че Аз спя тука!”
 

Venecias, дъщеря ти е невероятна наистина  все едно слушам Лъчезар и той ги ръси подобни 

Благодаря, Креми! Тя(те) просто  са си е дете(ца) и дори няма представа как ме (ни) забавлява(т), създавайки анекдотни шедьоври. Ето находката ми от днес (Този път Тя изръси само една дума, но аз дълго се хилих, вървейки по улицата):
Днес я взимам от детската градина и я сварвам седнала на пейка с батко от 4-та група, който я отваря за нещата от живота:

Той: "Вашата учителка е гадна!"

 Не среща подкрепа-само две недоумяващи очи насреща.

Пак той: "Е, гадна, ама в кавички!"

Насреща-пак същите огромни и неразбиращи очи.

Той (започва да се долавя напрежение в гласа му): " Ти знаеш ли какво значи в кавички?"

Насреща-мълчание.

Той (с досада, но покровителствено): " В кавички значи, че е уж е гадна, а не е!... Все едно да ти кажа, че ти си луда в кавички, а ти не си!"

Тя (въздиша с отегчение): "Ааа, бре!(добре)"

Историята е за тук....вече.
Представете си що-годе топъл ден.Моа пече пипер на терасата и търчи до кухнята белейки картофи.Дребното без интерес ме гледа и се опитва да извади очите на новата си кукла.Аз мечтая,как ще обядвам,защото не съм яла(не ,че ми личи).И потънала в сладки блянове с периферията на окото мярвам малка ръчица дърпаща дръжката на вратата.Проблема е,че съм на терасата.На втория етаж.В къща.Съседи-йок.Само строеж до нас,а дограмата тъкмо я сменихме.Ако бе старата, котка без проблем ще влезе при затворен прозорец.
Лепнах се на стъклото и започнах мазно:
"-Хайде мами,ела тук,отключи на мама!Ела пиленце ето ти ябълка!Искаш ли бонбони,хайде бе мами!"
Нъцки.Тя се изнесе на безопасно разстояние,и ме гледаше с интерес,но даже не се приближи към вратата.Молих я ,лигавих се.Тя бе желязна,но пък от строежа ме забелязаха и "накацаха' да ми гледат сеира.
Започна "чичо Слави".Аз се пенявя вън,то вътре ми танцува-от балета гледа.Ужас.Изход няма.Свекър ми легнал да спи на 1-я етаж,а пък е и със слухов апарат.Поне храна си имах-печен пипер.Започна се размяна на реплики със строителите на съвременна България.Че и бира си донесоха палавниците ,да си пийват на матинето.Минаха полицаите,но не ме чуха,като виках.Разкрещях се по-силно.Съседа довтаса,прескача порти и огради,ама и той не събуди свекър ми.
Слава на Бог,че след час се прибра кръстника и ме видя бясна и шумяща.Та той успя да осъществи контакт със свекъра,който за икономии не си включил апаратчето,като се станал.
Спасиха ме,а свекъра взе детето малко при него,че да се успокоя с малко ракийка.
Вече съм "гъзе" с мобилния в джоба пека пипера.

Искренно се забавлявах на твой гръб:)

На мен замалко да ми се случи нещо подобно. Къща аз отвън нямам ключ. И Боби блъска здраво вратата... Даже не може да я отвори сам а вътре нямаше кой и едни стълби...

Та се хвърлиш презглава и я спрях:) Та ми се размина. Но ужаса беше голям:)

Мен ако ме питаш освен мобилния сложи и малко ракийка на балкона:)

И мезе си имаш:)

На моя приятелка и се случи същото, само дето детето не можело да отвори вратата и реве от вътре, а тя се опитва да го успокои от вън и в същото време да потърси помощ, а щастие не е била заключила входната врата, та са я спасили.
Аз както държа ключа на вратата, ако ме сполети подобна беля, ще трябва вратата да разбиват.

Явно във всяка къща я има тази история. Нашият вариант е отпреди една седмица.

Сутрин. Всички бързат и се суетят из къщата - таткото води служебни телефонни разговори и се опитва да се "спаси" от Марти, който ходи след него и иска да си играят. Аз си суша косата в банята. Чакаме дядото да дойде да вземе Марти (бабите и дядовците не стачкуват). След половин час, през шума на бучащия в ухото ми сешоар чувам, че хем се тропа на врата, хем ми звъни телефонът. Хуквам със странна, недовършена прическа към вратата (мисля, че е дядото) и се ядоствам, че съм единствената която отива да отвори. По пътя виждам, че Марти странно се е спотаил "послушно" във спалнята. Отварям - никой. Хуквам към телефона докато чукането продължава и виждам, че таткото стой със зелен цвят на лицето и телефон в ръка заключен на балкона.
 
Марти го наказал за липсата на желание за контактуване ....

Е понякога и татковците обират пешкира. 

Посмях се от сърце с вашите заключени врати. Аз за това си ходя като свети Петър с връзката ключове дори до тоалетната /там, както знаете ходя освен с ключове и с придружители/ 

Митко почва да дяволее.

Протяга се към масата, грабва "зрънчо", казва - да, да и го лапа.
Протяга се към масата, грабва фас от пепелника, казва - не, не  и го лапа 

Друго си е да знаеш кое е правилно и кое не е, нали?

Милен ме закопа с неговата логика и умозаключения.
Помагам му да съблече една блуза, която му е поомаляла и му смачках ушите, естествено.
Той се размрънка и пита - защо 
Обясних му че е порастнал и блузата му е станала малка.
Сервирам вечерята. Той отказва да яде. Питам аз на свой ред . защо, а той отговаря  - защото който папа болят уши

Проследете пътя на мисълта му 
Умното то, на мама се е метнало - хем акълесто, хем скромно 

Снощи на вечеря Вики ни "заби" с въпросче "Мамо, ние какво ще правим когато вие умрете?". На езика ми беше да отговоря - ремонти. Започнах надълго да обяснявам, че хората умират чак когато станат съвсем стари, а той заяви, че не иска да умирам, докато той не ми разреши. Казах му, че ще му искам разрешение дали да умирам. След малко ми казва "Аз не разрешавам да остаряваш." Освен добре друго не можах да отговоря. Така, че който иска да остарява. На мен не ми разрешават. Спирам да пръскам пари за кремове.