🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-33

О, Хриси, и с останалите, които не си гледала е така.
Мисля, че на Чаатай му харесва да играе такива образи и наистина много добре му се получава.
Аз американската версия не съм я гледала.
Коя ти харесва повече?
Иначе за второстепенните герои от "Eşref Rüya" исках да кажа още нещо - за Мюслюм и Гюрдал.
Мюслюм е най-тихият заложник на чужди решения.
Докато Гюрдал вика, спори, спъва, дърпа Ешреф към разума, Мюслюм мълчи. Но винаги е там.
Той не възразява. Не поставя под въпрос. Той е верен, дори когато се разпада.И именно затова носи последствията най-дълбоко в себе си.
Мюслюм е от онези хора, които страдат без да се оплакват, помагат без да бъдат молени, а понякога губят себе си в чуждата кауза.
Гюрдал, от своя страна, е гласът на съпротивата.
Той няма да остави Ешреф да падне без бой.
Ще се скара. Ще го нарече инат. Ще го спре с юмрук, ако се наложи.
Но пак ще застане до него. Винаги.
Мюслюм живее с последиците.
Гюрдал - със съвестта.
После ще пиша и за другия ми любимец- Фарук .

Привет ,момичета

В общи линии сте изписали и моето мнение за второстепенните герои.Нямам какво да добавя,освен че съдейки от отношението на Гюрдал към ухажора на Ърмак,който се появи в хотела,тя още от малка е била принудена да стане балансьор,може да и е вродено,а може и да е придобито с брат ,като Гюрдал.Има такава професия междудругото "човек ,който се справя с кризата" - тя е точно такава.

Вчера си пуснах няколко епизода на Меджезира,защото ,като гледах първият път превъртах сега ги гледам целите. И гледайки осъзнавам,че най-големият източник на притеснения и драми за Мира е майка и.Суде трябваше по някакъв начин да изяде дървото,а тя се отърва напълно от всички гадории,които направи.

И мен много ме ядосваше Суде. А това, че се измъкна непокътната от всички гадории, които натвори, ми остана като горчилка накрая.

Съгласна съм с вас, момичета, но Суде е много интересен образ. Защото той отразява реален социален феномен- жени (и мъже), които пренасят травмата на бедността в новата си среда, опитвайки се да се „спасят“ чрез брак, статус или контролиране на бъдещето на децата си.
Тази динамика обаче, често води до саморазрушителни решения, както виждаме и при Суде.
Тя често действа импулсивно, манипулира хората около себе си и се опитва да прикрие несигурността си чрез повърхностен блясък и показност.
Суде има по-беден произход и непрестанно се стреми да се утвърди сред елита. В нея дълбоко е вкоренен страхът от връщане към бедността, което я кара да бъде обсебена от статус и пари.
Мисля, че тя никога не успя да се почувства щастлива.
Може би накрая...но няма да го издавам.

Седи бе наказана, но не достатъчно. Тя обичаше Кенан. Обаче толкова обичаше и парите. Накрая загуби Кенан. За парите не бих казала. Но си остана само със спокойния живот. Нямаше мъж да дебе си, да не говорим за такъв, който да обича. Не остана на улицата обаче както заслужаваше.
Толкова злини натвори на всички, че ѝ беше малко, каквото и неприятно да ѝ се е случило. Можеше да се върне да живее в мизерията, от която е изпълзяла. Но дъщерите ѝ нямаше да го позволят.

Майката на Яман също натвори много лоши неща, но сякаш нея я реабилитираха. Аз до последно не можех да забравя как го зараза не веднъж, а той толкова страдаше. Тя и всячески се опита да го раздели с Мира, сякаш нейния син беше светец(Кенан).

Бащата на Мира също сътвори големи глупости, но на него сякаш ни показаха, че нямаме право да му се сърдим.  

Нези, Суде може и да е богата финансово, но е много бедна душевно. В живота съм се сблъсквала с подобни хора. Преди са били никой, без пари и власт, но когато са я получили веднага са забравили откъдето тръгнали. Имах позната, която едва ли не твърдеше, че е от старата Софийска аристокрация. А всъщност само майка ѝ е била дъщеря на някаква важна комунистка. Баща ѝ дори не беше софиянец, но това старателно се прикриваше. Казваше ми на мен и на още един познат как не е имала село. С голяма гордост го казваше, а ние се смеехме и обяснявахме, че това са били най-щастливите ни години - на село при баба. Представете си ме като от снимката на Чаатай с брат му от детството. На снимката май има куче, но може и други животни да са. Абе селска идилия. Такава свобода и дава такива ценни уроци. Ама ако си се ограничил до мисълта как да живееш на жълтите павета и да се представяш за трето поколение софиянец няма как да го разбереш.

Жаки
Абсолютно !

Нези
Оооо да ,много си права ,но е и факт ,че вечно недоволната,мрънкаща жена е товар,който едва се носи,"статуса" и е взет назаем.Нито един от другите не се държи толкова високомерно,колкото нея.Спирам да пиша да не спойлна Хриси .

Гери

Бащата на Мира осъзна грешките си и започна да гледа благото на дъщеря си - което е Яман.Затова някак старите му грехове се забравиха.

Майката на Яман ми е една от най-дразнещите във филма.Не знам как е отгледала такъв стойностен мъж ,като Яман,виж веднага мога да вържа Кенан с нея.Не спира да реве и да се тръшка,докато Серес и помагаха и колко време и вися на врата не роптаеше,ама после започна да се прави на интересна и тя.Изключителна егоистка.

Оххх опитвам се хем да кажа ,каквото искам да кажа,хем и да не прецакам гледането на Хриси и да ви кажа май не ми се получава

Нези, американската съм я гледала преди 8-9г., не помня детайли вече, но по спомен и него като го започнах, не успях да го оставя до края. Едно мога да кажа - дамският състав беше много по-привлекателен. И майки, и дъщери, коя от коя по-красива, тук не са ми така.
И двата варианта си имат плюсове. Не мога да определя.

Суде ми е най-неприятна, ама тя е и образ, който често виждаме в риалния живот. Както Гери каза, дори с пари, остават бедни души.

Бофче, сложи го в скрит текст и ще се опитам да не чета.

Точно така, Гери!  Суде е перфектният пример за човек, който може да има всичко в материален план, но е празна и нещастна отвътре. Тя е свързана с лукс, власт и социален статус, но не притежава истински ценности.
Суде често се чувстваше сама, въпреки че беше заобиколена от хора и беше част от елитни кръгове. Тя нямаше реални и искрени отношения, защото постоянно манипулираше и играеше роли.
 Суде беше постоянно изпълнена с страх. Страх да не загуби позицията си, страх от връщане назад в бедността и страх да не бъде отхвърлена.
Суде, въпреки че понякога показваше грижа и привързаност към хората около себе си, като майка и съпруга, все пак не притежаваше истинска способност за съпричастност и любов. Нейните чувства бяха някак повърхностни, ръководени повече от амбиции, отколкото от искрена емоционална връзка с другите, дори и с дъщерите и.
Суде е символ на това как материалният успех не води автоматично до вътрешно удовлетворение.
Това всъщност е един от основните конфликти в живота, че понякога парите и статусът могат да доведат до емоционална обезличеност, вместо до истински смисъл и удовлетворение в живота.
Примери много.
И на мен най-неприятна ми беше майката на Яман. Нямаше нито един момент, в който да и съчувствам.
В един сериал, пълен с нюансирани образи, Невин сякаш остана най-плоска и бездушна, въпреки че по сценарий би трябвало да предизвиква съчувствие. Мен ме отблъскваше най-вече бездействието и.
Сякаш е се беше отказала от борбата преди да е започнала.
Разбираемо е да си жертва на обстоятелствата, но при Невин липсваше дори желание за промяна. Не стана по-силна, не израстна и това също много ме отблъскваше.
Но най-много ме отблъсна липсата на майчинското чувство. Тя рядко показваше любов и подкрепа към Яман, дори когато той отчаяно има нужда от това. Нямаше я емоцията, нито малките жестове, които правят връзката между майка и син значима. Изглеждаше ми студена, дори чужда.
А контрастът с Яман я изобличаваше още повече.Ами сина и е излязъл от същото място като нея, но той носеше морална сила, борбеност и емпатия, докато тя просто оцеляваше. И вместо да се гордее с него, тя го дърпаше надолу със своята вина, слабост и упрек. Това в нея ми беше много трудно да преглътна.
Нейния образ може би е бил написан с  идеята да предизвика съжаление, но мен ме загуби много бързо.

За майката на Яман съм съгласна. Тя не дразни дори, направо ядосва. И в мен не буди съжаление.
Възрастен човек е, има право на избор и после да си носи последствията от избора.

Момичета,много съжалявам, че не сме гледали заедно Medcezir, както гледаме сега Eşref Rüya.
Щяхме да го коментираме много!
Хриси, давай ни повод, от време на време.

Добре, ще споделям повече впечатления.

Все още не харесвам Седеф. Аз се спойлнах, че Ендер умира в края на първи сезон, да знаете.

Хриси, началната версия на Седеф е съвсем различна от „мъдрото присъствие“, в което се превръща по-късно. В първите епизоди тя наистина влиза в сериала с по-хаотична, леко егоцентрична енергия, и разбирам защо те дразни.
В началото Седеф наистина е импулсивна и своенравна.
Появява се внезапно в живота на семейство Серез, без да се съобразява особено с обстановката. Взима решения на своя глава, говори откровено до ръба на грубостта, държи се като някой, който не е напълно наясно с границите.Създава напрежение.
Изглежда леко капризна, дори разглезена
Има едно усещане, че Седеф е живяла в сянка, но сега иска своето място под светлината на прожекторите  и го прави без особено такт. Беше като жена, която е  недоизраснала, носеше някаква инфантилна емоционалност.
С течение на времето, всичко започва да се променя.
От капризна и неудобна гостенка, тя се превръща в опора, в жена, която най-сетне разбира какво означава да принадлежиш и да даваш, а не само да искаш.
С две думи- Седеф в началото и Седеф по-късно са почти две различни жени. И дразненето, което си усетила, е напълно оправдано, тя наистина влиза в историята като буря, но остава като бриз.
Повече няма да казвам нищо.

Е, нямам търпение да видя развитието и. Много обичам такива герои, които имат някаква промяна и градация най-вече.
Съответно ми е много неприятно като развалят някой образ само, за да продължат историята и да запълват сезони. Това го казвам във връзка с новините за втори сезон на Ешреф. Засега от гледна точка на сценарий са отлични.

Нези, и аз започнах след финала маратон, за да го изгледам наведнъж, но започнах Меджезира, та спрях на 6-ти епизод. Броих дните, в които се развива действието, до 6-ти епизод, Нисан и Ешреф се познават от 12 дни. По спомен, всеки епизод започва от там, откъдето е приключил, та да се познават не повече от месец и половина. Естествено, в началото са с шуби и палта, имаше сняг, а накрая по потничета.