🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ🧿"EŞREF RÜYA"/"UYKUCU"-"СЪНЛИВЕЦ"🧿Проекти, партньори и приятели🧿Тема-34

Свързах се с Anna Dell'arte и започнаха уговорките. Повярвайте ми те бяха много. Но няма да изпадам в подробности, защото това вече не е важно.
Снимките за "Esref Rüya" още не бяха започнали, но тя ми обеща да проучи нещата и да ни заведе на сета.
Единственото, за което не искаше да поеме ангажимент беше, за снимка с Чаатай, защото това зависи само от него.
Организирахме си пътуването и писах на Анна на кои дати ще бъдем в Истанбул.
Тръгвайки от тук решихме  да направим  малък подарък на Чаатай.
Аз намерих реплика на Кадилака, който той кара в "Еşref Rüya", само че черен.



Взех и една Българска роза, за да си я засади в неговата градина или в градината на родителите му.



Ели беше взела специален ключодържател и чаша, които да използва по време на  fishing.
А Гери чаша с български мотиви.
Вечерта, преди Анна да ми пише, че ще има снимки, и отиваме на сета, щеше да ми изскочи сърцето.
В уречения ден и час, тя дойде и ни взе от хотела ни с кола.
Отправихме се към мястото на снимките.
Когато наближихме, видяхме прожекторите още навън.
Не знам дали можете да  си представите колко се развълнувахме!
Влязохме във фоайето на хотела и точно срещу нас се снимаше.
Веднага забелязах Чаатай.
Беше красив, висок и много по-слаб, отколкото изглежда на екрана.
Беше облечен с черен панталон, тъмно синя риза и черно джинсово сако.
Изглеждаше изключително елегантен!



Извадих си телефона, за да направя няколко снимки, но ми направиха забележка.
Когато сцената свърши той седна сам на едно диванче и както обикновено започна да си гледа нещо на телефона.
През това време хората от екипа се приготвяха за следващата сцена.
Оправиха му грима, косата и отново застана пред камерата.
Когато и тази сцена приключи имаше кратка почивка и Чаатай тръгна към изхода на хотела.
Ние го последвахме.
Той застана отпред и се приготви да си запали цигара.
В това време Анна го заговори, припомни му посещението на Лаура на сета на "Gaddar". Той беше любезен с нея, но сдържан, каза й, че си спомня.
Точно в този момент аз реших, че трябва да направя нещо.
Приближих се към него и го поздравих.
"Çağatay bey, merhaba!"
Той ме погледна и също поздрави.
Подадох ръка(или така ми се струва) и се представих. Казах,че сме от България, че много го обичаме и, че сме дошли тук специално заради него.
Радвам се, че взимам уроци по турски език, знаех, усещах със сърцето си,че един ден ще имам възможност да си поговоря с него.
Той се усмихна и каза:
"О, така ли? От къде точно сте от България? "
Аз отговорих, че сме от София.
Тогава той каза:
"Моят баща е от Разград."
Фактът, че той сам сподели нещо лично с нас показва, че е бил искрено заинтригуван и, че нашата среща ще остави дори и малка следа и у него.
Думите, които разменихме, ще останат в спомените ми.
След това му казах, че му носим малки подаръци. Подаръците бяха малки, но такива, които носят емоция и личен смисъл.
"Така, ли?" -каза той- "Колко сте мили!"
Извадих колата и му я подадох с думите, че, ако онзи Кадилак е на Eşref, тази Кадилак е на Чаатай.
Прекрасната усмивка, която всички добре познаваме цъфна на лицето му!
Взе я от ръцете ми и започна да я разглежда, обърна се към останалите, които стояха там и я показа.
Беше като малко момче, което се радва на новата си играчка.
След това извадих розата и му казах, че му нося тази роза от България, за да си я засади в градината.
Този жест наистина го трогна, каза, че наистина е много мило и много благодари.
След мен и Ели и Гери също подариха  подаръците си.
Когато Ели му подаде нещата, които носеше и каза, че са свързани с неговото хоби, той каза :
"Ааа, fishing"! "Thank you so much, I really appreciate that!"
Говори отличен английски, с много хубав акцент.
Това, което усетих е, че му стана приятно. Зарадва се на нашето внимание и вълнение, което видимо си личеше.
Беше вълнуващо да видим реакцията му, която беше истинско признание за жеста ни.
Фактът, че беше изненадан и му стана приятно показва, че е оценил вниманието и емоцията, които бяхме вложили.
Усещах смесица от вълнение, гордост и радост,особено, когато видях искрената му реакция.
Може би ръцете ми трепериха малко от вълнение, но сърцето ми беше пълно, защото съм направила нещо специално за човек, когото ценя.
Емоцията да срещнеш любимата си звезда е смесица от вълнение, радост и дори лека нереалност.
"Това наистина ли се случва?“
И след това идва чистото щастие и еуфория.
А, ако звездата е любезна и приветлива, моментът става още по-незабравим.
А той, ЧаатайУлусой, беше точно такъв.
Изглеждаше спокоен и приветлив, с лека, уверена усмивка, която подсказва, че е свикнал на подобни срещи, но въпреки това се радва на вниманието.
Нито за миг не показа досада, нито раздразнение, че развалихме почивката му и не му остана време да изпуши цигарата си.
Пушеше тънка кафява цигара, тип пурета, която беше поставена в цигаре.
Помолих го да се снимаме.
Той се замисли за секунди и каза,че не е разрешено да се снима със сценичен костюм.
Но очите ми бяха изпълнени с такава молба, помолих го с жест с ръце и той каза да го чакаме, че след малко ще се върне.
Отново влезе и продължиха със снимките.
Ние стояхме отстрани и гледахме.
Когато и тази сцена свърши той ни видя и тръгна към нас.
Дойде, усмихна се и каза:
"Хайде да се снимаме".
Не мога да ви опиша как ми трепереха ръцете, но той търпеливо ни изчака да се приготвим.
Една по една заставахме до него за снимка.



След като и аз се снимах, съвсем спонтанно се обърнах към него и го прегърнах.
Беше момент, който няма да забравя никога.
Той също ме прегърна и се усмихна.
Казахме му, че го обичаме много и чакаме с нетърпение "Eşref Rüya".
Пожелахме му успех и му казахме, че е страхотен!
Така нашата среща приключи.
Останахме още малко, защото не искахме това да свършва.
Гледахме още една сцена, в която Чаатай и Неджип Мемили пристигнаха в хотела с един черен джип.
Когато Чаатай излезна от колата на мястото на красивото и мило момче, вече стоеше Eşref, сериозен и хладен.
Този човек успява да се преобрази за миг!!!
 Истинска магия е да го наблюдаваш!
Тепърва ще осъзнавам какво точно ни се случи.
Анна беше истински учудена, че толкова лесно и безпроблемно ни се получиха нещата.
Усетих със сърцето си, че тази среща го докосна.
Чаатай е един от най-скромните и мили хора, които съм срещала!
Звезда, чийто хонорар е милиони на епизод, се държеше с нас съвсем естествено и ни отдели цялото си време за почивка.
Определено сега ще го обичам още повече и ще имам този специален, само наш си момент.
Няма да забравя очите му и топлия му поглед!
Толкова е висок и строен!
Той изглеждаше дори по-впечатляващо на живо — спокоен, харизматичен и с приятелска усмивка.
Когато разбрах, че ще имам възможността  да се срещна с Чаатай Улусой, вълнението ме беше обзело изцяло.
А след срещата то беше още по-голямо.
Представях си този момент толкова пъти, но сега, когато беше реалност, ръцете ми леко трепереха, а усмивката ми не слизаше от лицето.
Докато се приближавах към него усещах как дланите ми се изпотяват, а мислите ми се блъскаха една в друга – какво да кажа, как да се държа? Но когато очите ми срещнаха неговия спокоен и топъл поглед, цялото ми притеснение изчезна. Вълнението се превърна в чиста радост – миг на сбъдната мечта, който ще помня завинаги.
Тази среща, ще остане скъп спомен, който ще пазя дълго — не само като снимка, но и като топло чувство, което ще се връща всеки път, когато се сетя за срещата с Чаатай Улусой.
Да докоснеш звезда е като да сбъднеш една мечта. Но да погледнеш в очи, в които сияят хиляди звезди, е като да сбъднеш всичките си мечти!