Университети в Германия и други немскоговорящи държави (вкл. специалности на английски) : Тема 25

Yess, дали ще е възможно да спазвате добрия тон в темата?

Не мисля, че съм използвал груб тон. Не сметнах за редно потребителката да заяви с остър тон, че има САМО 2 университета с бизнес и евентуално да повлияе на избора на бъдещите студенти.
Интернет е безплатен и всеки може да потърси опции сам.
В темата, както винаги се споменава, най-добре сам да си потърсиш, защото друг няма да го направи по-добре от самия теб.
 

А къде точно усетихте “остър тон” в моя пост? Изброих 2 конкретни академични унита в Германия + 2 неназовани приложни в столицата Берлин. За да дадете допълнителна информация, спазвайки И добрия тон, можехте просто да добавите унито във Франкфурт на Одер, за което имате инфо.

Виадрина не е  частен, да,  май на  Франкфурт на  Одер беше,  съвсем  до  Полша.  Помня, че   преди  много  години  в НЕГ някой беше  гостувал с  разкази  за университети и беше  споделил, че учи  там,  а   живее  в Полша.  Не знам какви  специалности има,  обаче, не  съм се  интересувала..

Реге, не  paзбрах  много  частта с  евентуални  проблеми с  магистратурата  заради език.  Какъв би бил евентуалният проблем да караш  бакалавър на немски,  а после мастер на  английски или  обратното?  Дъщеря ми направи  първото.  Признаят  ли  ти  ученото   в бакалвъра  като  подходящо  за  исканата магистратура  после,  ако имаш  сертификат  за  езика  и  нужния  успех  при прием  с   NC или изпит,  eзикът не би  следвало да е  от значение. Не  само в  Австрия,  а навсякъде. Познато  дете  завърши  специалност  с музика  другаде на  английски  (в  Нидерландия),  после  магистратура в  Австрия на немски.

Да там е … университет с около 5 200 студенти, 1000 от които са поляци точно поради близостта с Полша. Иначе и аз не виждам защо бакалавър и магистратура да не могат да се учат на 2 различни езика. Дори е по-добре, за да се поддържа ниво и на двата.

Това колко поляци там учат не мисля, че има значение.
Университетът ми беше направил впечатление на време, понеже е бюджетна опция, защото е на границата с Полша. Предполагам, че и общежитията  са предостатъчни.
Иначе предметите, които се учат са стандартните като в Магдебург и Нюрнберг за бизнес администрация.
Първите 3 семестъра се изучават по-основните BWL предмети и после по-специализирани се избират.

В Магдебург и в Нюрнберг специалността не е бизнес администрация, а международен бизнес (има разлика). Дамата от Варна се интересуваше от специалност бизнес или дигитален маркетинг (последното съм го срещала по-скоро като магистърска програма….)

BWL, VWL,  International  Business ( с и ли без Studies) не са  едно и  също, нищо  че  са все икономически специалности. Първата  е бизнес администрация и  в нея  се акцентира на  това как се  управлява  фирма, как се  взимат решения, че тя да  е  печеливша. Във VWL (микро и макроикономика) се разглежда как  функционира  икономиката  в доста по-широк мащаб. Специалности  като IB или IBS пък са близо до  BWL, да,  но с акцент върху международните операции на  компаниите.  При тях  освен  този засилен международен фокус се наблюдава и изучаване  на повече езици, култура и по-глобални теми. При тях  много  често има и  не  пожелателен, а  задължителен  семестър  в  друг университет в  друга  държава. Та  човек  трябва  да е  наясно какво  точно иска  да учи преди да  гледа за унита.

Мили дами, идвам с въпрос и ще бъда благодарна на отговори.
Бих искала да попитам каква е разликата между Universität и Hochschule като реализация. Знам каква е по принцип, интересува ме на практика дали реализацията след завършване е по-различна. Това не го пише в нета.
Синът ми учи в Хайделберг, което е университет. Записа там, за да може да продължи, ако желае, академична кариера, което Hochschule  не би позволило. Аз за себе си се чудя просто.
Според сина ми Hochschule се прима някак за по-ниско ниво, моля споделене вашето мнение!
(аз лично бих избрала втория вариант, ако съм на негово място, много по-интересна ми е практиката от сухата теория)

Привет!
Благодаря на всички за отговорите. Снощи бяхме на среща в Еутопия, където споделихме какво търсим и от там обещаха подпор на университети да ни изпратят, за да се ориентираме каква специалност ще е по-подходяща според интересите на сина ми.
Имам и друг въпрос, тъй като предстои да минем курс и да имаме изпит за сертификат по английси IELTS. Еутопия предагат такъв, но ако можете да ми препоръчате къде другаде във Варна можем да проверим ще бъдете много полезни

llina, вижте и в AVO. Обявяват дати и извън София.

С уговорката, че всяко учебно заведение и всяка специалност си има своите специфики и изключения, грубото обобщение на разликите е следното:
Universität е с по-академично обучение, по-теоретично, обикновено с повече материал и с по-висока трудност. Преподавателите са с малък или никакъв опит в практиката, индустрията, икономиката (има и изключения). Процентът на отпаднали през обучението студенти е голям. Обучението се приема за по-елитно, дипломите - за по-ценни.
Hochschule е с подчертано практически насочено обучение, преподавателският състав е с опит в индустрията, с много организирани практики в истински фирми. В повечето специалности няколко месечна практика е задължително условие за придобиване на степен бакалавър/магистър. Процентът отпадащи през обучението студенти е по-нисък, подкрепата към тях е по-добра. Обучението за степен Бакалавър обикновено е един семестър по-дълго от същото в университет. Приема се, че ученето в хохшуле е по-лесно. Има хохшулета, които не предлагат магистърски програми, трябва да се проверява конкретно за всяко учебно заведение и специалност. Има хохшулета с много добро ниво, има и такива с неособено добра репутация. Същото важи и за университетите.
Прехвърляне между двата вида учебни заведения е възможно, но се решава за всеки случай индивидуално. Може да се учи бакалавър в хохшуле и след това магистратура в университет, тогава и последваща академична кариера е възможна. Тук има детайли и специфики, трябва да се рови и обяснява конкретно.
Относно кариерни шансове - също е индивидуално и специфично за различните специалности и университети. Чувала съм доста изказвания, че фирмите предпочитат завършващите хохшуле, защото са готови за работа веднага. Тези от университет имали нужда от навлизане в практиката, тоест губят време. Заради силните връзки между индустрията и хохшулетата, повечето добри студенти последните семестри са ухажвани от работодатели и често са вече с договори с добри заплати. Дуалното обучение също е широко застъпено в хохшулетата и е доста атрактивно за децата, които искат бързо да са самостоятелни.

Ноеми,  реализацията  е  относително нещо... Зависи  от  много  фактори и  само   един  от тях  е  къде  си  завършил. Хохшулетата   са по-практически  ориентирани. Някои  точно  това  търсят и  затова ги избират.  Други и  да  искат, не  могат за исканата  специалност  да изберат  друго,  понеже  въпросната просто  не  се  предлага  в  академичните  унита. Проблеми  с магистратури има  понякога, да,  ама  сякаш  става  дума за преход  от  бакалвър  в хохшуле към мастер в  академичен.  Ако  ще  си я  караш  в хохшулето,  няма  да има  проблем.  Колкото  до реализацията,     толкова  е непредсказауемо  всичко..  Ще  дам  един  пример  без  подробности за хората, но и  двамата  са  ръководни кадри в  компанията, в  която  работи  дъщеря  ми.  Единият   е  американец, с  две образователни  степени  от  САЩ, при  това от  мн.  добър  университет,  с  опит на  подобна  позиция в  Германия преди това,  където явно е  научил и немския. На  еквивалентна  позиция    работи  швейцарец,  който е  завършил в   Швейцария  само  хохшуле,  тоест с бакалавър  от  приложен е. Но  е  карал internship в  компанията ОЩЕ  като ученик, после и  през  цялото следване.   Има по- "ниско" образование от  американеца,  ако  говорим  за  степени и видове  учебни заведения,  по  опит и  двамата  са  съпоставими - но ето, заемат еднаква,  доста  висока, позиция  в йерахията. Сред работещите има  завършил Оксфорд   британец,  също  с опит, ама   заради необходимостта  от  комуникация  с  клиенти на  немски (въпреки  официалния  за компанията   английски)  е поставен при невладеене на  немския  на  стълбичката  по-ниско от   упоменатите  двама.Тоест  и други неща  имат значение освен  това къде и какво  си завършил - натрупан  опит по специалността, къде е  станало  това натрупване,   владеене на  други езици и  сие...

Сърдечни благодарности за отговорите, мили дами! Изключително ценни!

Русалке, да, за другите фактори съм наясно и само ги набивам в главата на децата, откакто са се родили.
Аз също имам такъв опит, като упоменатия от теб (ейчар съм цял живот, с какви ли не хора съм работила). Именно затова харесвам практическите, приложими знания и умения. И не на последно място - личностни качества. Но това не е за темата.

Ноеми
Може детето да пожелае академична кариера като реализация -научна ,преподавателска, изследователска. В този случай очевидно приложните университети не са подходящи, нямат нужното ниво. От тази гледна точка сякаш възможностите при академичен университет са по-широки, но липсва практика , а и възприятието на работодателите за такава академична диплома като прекалено "ценна" , понякога не е голям плюс.

Не е проблем валидността на дипломата . По-скоро езиковите  превключвания при специфични специалности, съчетани с езиковите възможностите на конкретно дете. Нямам никаква представа за специалността (която се обсъжда) има ли специфична терминология, би ли бил проблем бакалавър и магистър да са на различни езици. В сферата на изкуствата (като примера) не бих виждала проблем за превключване на език. Вероятно и в други специалности с международни терминологии също. Но предполагам че има специалности ,  при които превключването е възможно , но е по-трудно. Личните качества на младежите също са от значение. Затова и го споменах като евентуален минус.