Седмокласна Изпитна 14.07 - 20.07 До класирането отброяваме, на най-желаното място се надяваме …

viosisida, току що осъзнах, че май пак ще правя кутии за дъщеря ми (само не е ясно как ще убедя и нея, твърдо отказва да носи🤪 - иначе нямаше проблем всеки ден да носи 8-9 кг раница вместо да вади част от ненужните за деня учебници)...😂
Аман от тази система...В понеделник сигурно пак (по традиция) се очаква сайтът да е недостъпен или да има виртуална опашка? И пак към 11-12 ч да пуснат съобщение, че ще има резултати в късния следобед?🤔

Често се омаловажава изпита по БЕЛ и се изразява мнение, че е само зубрене и клишета. Аз не мисля така.
   Анализът на литературно произведение не е зубрене, а умение, което включва емоционална интелигентност – да усещаш и съпреживяваш героите; критично мислене – да задаваш въпроси; внимание към детайлите – да забелязваш важните неща; разбиране на контекста – да знаеш историята и средата; въображение – да си представяш сцените и настроенията; богат речник – да изразяваш мислите си ясно; и умение за логично подреждане на идеите.
  Ако детето може да каже, че баба Илийца е толкова решителна, че ако имаше крила, щеше да литне с бунтовника на гръб – това е истински анализ! Това се оценява, не наизустените фрази.
  БЕЛ не е зубрене, а умението да мислиш, да чувстваш текста и да го изразяваш със свои думи. И най-важното – да четеш с разбиране, което ще им трябва в живота, не само на НВО.

Просто русалка, математиката е много полезна наука, макар че за 90% от населението се свежда до събиране, изваждане, умножение,  деление, лице на правоъгълник и квадрат, обем евентуално, процент, скорост, път, време. И точно в тези ежедневни дейности с математика се стигна до там, че да не могат да си сметнат парите в магазина, а продавачките да пресмятат рестото на касов апарат. Да не говорим, че все по-голям процент хора не се справят с финансовата математика. В същото време министърът се оплаква, че малък процент от абитуриентите избират ДЗИ математика и няма достатъчно желаещи за инженерните и техническите специалности в университетите. В основното образование трябва да се наблегне точно на практическата математика + логически и забавни задачи (математически фолклор). Съвременните ученици, за да учат искат да видят приложението на това, което учат в живота. Вече на ниво средно образование също може да има диференциране на материала по математика според конкретния профил или професия а неговите нужди. И по БЕЛ се задълбава твърде много в научното, а в същото време не се обръща никакво внимание на правоговор, няма часове за писмени упражнения, в които учениците да тренират писане на теза, резюме, преразказ, съчинение по картина и т.н. Тези, които са учили 80-не може би ще си спомнят, че точно в основното училище имахме репродукции на картини в учебниците и се учехме как да правим съчинение / описание по картина - интердисциплинарна връзка с изобразителното изкуство.
И тези тестове, които се наложиха като начин на изпитване, често единствен, доведоха до зазубряне на факти или игра на тото и до отучване на децата да мислят, да правят връзки, изводи, да анализират.

Всичко това  е така, но към настоящия момент е повече в сферата на теорията, тоест малко или много пожелателно. Нямам идея дали МОН още дава след изпита при качване на отговорите  ключови думи за тезата. Дано не. Преди, когато се учеха в 7 клас по програма  и разните тропи и фигури, се отнемаха  точки за това, че някой/някоя от тях  се среща в цитата, а не е упоменат/а в тезата. Ми нима не може човек ясно, точно, подредено и  с достатъчно богат речник да  формулира отговора си, да каже какво внушават дадените думи,   дори и да не е упоменал наличието на  някоя  апосиопеза или епифора/анафора/мезофора? И на всичкото отгоре същият този после  може да има по-малко точки от друг, който доста семпличко, даже елементарно, е написал тезата  по модел, точно със заучени фрази.

Синът ми не ходи на уроци по БЕЛ в седми клас. Аз се занимавах с него. Не го карах да зубри, а го учех да разбере текста, да го разкаже с негови думи и да открие кое изразно средство засилва внушението на автора.
Да, вярно е – дали ще открие метафора, епитет или хипербола, няма  значение, важно е това да мисли и да усеща текста.
Трябва да се знаят термините само защото изпитът го изисква, но това е просто форма. Съдържанието идва от мисленето.

В поръчката за тетрадки, от любопитство поръчах и 3 книжки -  подготовка за PISA -математика, четене с разбиране и природни науки. Картинката на кориците на 3те е еднаква.  Какви ли ще са тези задачи/въпроси, на които нашите деца се дънят?

Според мен на първо място е генетиката. Деца на хуманитаристи рядко могат да станат математици. Просто не се получава. До седми клас, ако са по-кооперативни, не ги настигне отрицанието на пубертета рано, ако са склонни да поддават на родителското насочване, ако искат помощ - защото има деца, които са горди и не искат помощ, нищо че сами не успяват да разберат, ще се справят с подпомагане на родител или учител. След това постепенно всеки си отива на мястото. Няма как да задълбаеш в нещо, което по природа ти е много далечно, не можеш да го видиш дори. С алгебрата ще учиш, ще решаваш, ако си трудолюбив, но с геометрията хич не се получава за всеки.
На второ място - програмите са такива, че няма достатъчно часове за упражнения, учителите се изнервят от това, децата се отказват да питат в училище, трупат се пропуски. Често и не могат да се намерят учители по математика. Правят се всякакви експерименти - непрекъсната смяна на преподаватели, свободни часове и т.н Ние го преживяхме това покрай малкия ми син.
Всеки друг предмет в училище може да бъде по-интересен. С повече връзка с реалността. Математиката съществува някак сама по себе си, или поне тази, която се учи в България. Трябва да си трудолюбив, ученолюбив, да растеш в среда, в която математиката е ценност, за да изпиташ удоволствие от нея. Не е като с литературата - да се откриеш в постъпките на един герой, да видиш приятелите си в разказ, роман. Историята е приказка за отминало време, биологията е всичко, което те заобикаля - тялото ти, животните около теб, природата. Географията е местата, на които си бил или искаш да отидеш. Ресурсите там. Най-трудно им е на учителите по математика. Как да го направят този предмет интересен...
Със сметките в магазина често някои деца, които са зле по математика в училище, се справят доста по-добре от някои математици.
В България има истерия по много причини. Комплекси от миналото. А и е ясно, че високоплатените сфери не принадлежат на хората, които са далече от математиката. Затова се получава така, че масово хората натискат децата да станат математици. Но дългосрочно това не може да се поддържа. Става, докато децата са малки. И пак не при всички.

Не виждам истерия, но има просто много малко профилирани паралелки и много деца, които обичат тази наука (не отричам и че има родители, които бутат децата си в грешната посока, въпреки липсата на потенциал).
Приемете, че има такива деца, чиито мозък работи по различен начин.
Малкият ми син на ум решаваше текстовите задачи от 7 клас и после не можеше да ги обясни на брат си, но бяха правилни. Ядосваше се как голимият не вижда отговора. Българският език за него е нещо необяснимо, не вижда логика в граматиката, не разбира необходимостта да заучава огромни количества теория, на която не вижда приложение и накрая не води до решение. Чете произведенията и често не го впечатляват. Брат му няма нищо общо и мечтаеше за ЕГ. Обича езиците и в момента учи 3 + латински, преди това мина през още 2. И не, вкъщи не сме ненормални и не насилваме децата да учат. Подкрепяме ги в начинанията и плащаме за уроци/школи, които сами избират и искат да посещават, защото им харесва!

О, с това изобщо не съм съгласна! И двамата ми родители бяха абсолютно математици, завършили инженерни специалности, баща ми е преподавал съпромат в МЕИ. Аз съм хуманитарист до мозъка на костите си, а брат ми три поредни години беше на поправителен по математика. Моите деца пък са твърдо с афинитет към математиката, не обичат литературата, а най-омразният им предмет е историята /баща им е лекар/. На голямата любимото нещо в училище й беше да си решава задачи. Малката, ако можеше да избира профили, без да се съобразява с избора си на професия, щеше да избере математика и биология. Няма такава зависимост според мен и моя жтейски опит.

Това е обнадеждаващо за учителите, иначе безсмислен труд
Около мен всички продължават в сходни направления....

Аз истерията си я обяснявам покрай друго.. възможностите за работа, които дава(ше) ИТ сектора. А пътят до там някак естествено минава през математически профили.

Относно графика в училищата. Когато ние сме били деца - през 80-те и 90-те имахме всеки ден по 6 часа (от 7:30 до 12:30). По изключение имахме седми час до 13:20. Същата продължителност бе и следобедната смяна. Сега програмите са се увеличили с толкова много предмети, като нормалната продължителност на деня е поне 7 часа всеки ден, а някои дни и осем часа. Лъжа са твърденията на МОН, че българските деца учели по-малко. И въпреки, че учебните програми са се променили с повече учене, все пак човешкото тяло не мисля, че се е модифицирало да издръжа по-дълго време без храна. Тези, които излизат с аргументи, че децата бързат за вкъщи и тн всякакви други причини, не ги е грижа за здравето, което идва на първо място. Преди едно дете да може да учи ефективно, то все пак трябва да е отпочинало и нахранено. Може това да не се вижда веднага, но след години липсата на режим на живот неминуемо ще се прояви. В момента графиците на децата в прогимназията и гимнасията в България не отразяват по никакъв начин хармония със здравето на децата. За съжаление тук отново всеки си гледа собственото оцеляване и не вижда, как това е пагубно за всички.

Това за науката БЕЛ е много романтично виждане, но за жалост реалността е различна, особено в 6-7 клас, където се готвят по "формат за НВО". Към днешна дата то е превърнато в точна наука, която в отворените отговори изисква определени една или две думи, ако си написал цяло изречение е грешка. Абсолютно зубрене е, защото няма шанс чрез решение да достигнеш до верен отговор, а трябва да го изстреляш готов с конкретни думи. А писмената част е сведена до количество запомнени думи за единица време. Тества памет, а не разбиране.
А цялото нещо е точна наука и в тестов формат, за да бъде максимално обективно оценено. Иначе свободно съчинение на един може да му хареса, на друг не. Детето да се оплаче, че искало друго нещо да каже, но не е било разбрано и изобщо влизаме в хипотезата "какво е искал да каже авторът", ама авторът е още жив и може да оспорва трактовките, а и се бори за оценка 
Единствено първите 10 въпроса, които са свързани с текста, са насочени към разбиране и то на текст от ежедневието, което е много добра насока на промените в този изпит. Да можеш да извличаш информация, която да ти послужи в живота не е по-малко важно от разбиране на емоциите на героите и т.н. Относно последното - малкото детИ ми е читанка от преди 1 клас. В края на 2 клас беше прочел вече над 200книги, вкл. класиките Пипи, Емил, Лукчо, Братя Грим, Ангел Каралийчев и др.. Еми тези творби, които се четат за 6 и 7 клас не ги приема, скучни са му. А останалите деца направо се измъчват с остарелите думи, разменения словоред и темата за робството. Голямото детИ също чете от ранна възраст и като четеше Под игото, всичко разбираше, ноооо толкова скучно му беше. Няма екшън, няма развитие. Същата работа е сега с Антигона. Не му върви хич. Не е като да четеш цялата поредица на Роалд Дал или Пърси Джаксън. Не, че децата ми не умеят да съпреживяват и усещат произведенията, но точно тези произведения нито ги усещат, нито съпреживяват. Знаят на теория, че трябва да са много патриотични и важни за българите, ама... начинът на писане или бавното действие ги отегчават.

"Хуманитарист до мозъка на костите си", който борави със статистики и прогнозира балове! Доказателство, че между хуманитарните науки и математиката няма китайска стена,  а много допирни точки, които обаче някой трябва да разкрие пред децата ни. А това никак не е лесно. Навремето имах учителка по математика, която понякога ни разказваше, че има и неща отвъд Евклидовата геометрия, като например геометрията на Риман-Лобачевски. Беше изключително вълнуващо да разберем, че в крайна сметка две успоредни прави могат и да се пресичат. Много по-късно разбрах, че това всъщност има много общо с други сфери, като например политиката. Обаче това малцина го осъзнават, защото не са имали учителка по математика като моята, която да постави началото на вълнуващи открития на по-късни етапи от живота.

Да, така е. В момента и по БЕЛ се справят по-добре математиците.
ДЗИ по български и литература не съм разглеждала, защото на големия ми син ДЗИ по БЕЛ не му беше важен за университета и не се вълнувах. Но се надявам да не прилича на НВО. Хубавото е, че поне имат втора част с писане за по-хуманитарно насочените.
Ако е такъв тип като НВО, може би никога нямаше да завърша специалността, която завърших. Радвам се, че едно време пишехме теми, есета, а не ни изпитваха на граматика- кое каква част на речта е и пр. Сега е ужас.