Седмокласна Изпитна 14.07 - 20.07 До класирането отброяваме, на най-желаното място се надяваме …

Нашата класна много "елегантно" изгони двама такива в 6 клас. Единия хванаха да краде и обеща на майка му да не раздухва случая, ако го премести. Другия остави на поправка по нейния предмет и му писа 3 с условието да се премести. Та начин има стига да има желание.

Освен това считам, че бащата може също да се си поговори с въпросното дете. Да кажем малко по-строго.

Обаче това изобщо не е решение на този тип проблеми. С тези деца и най-вече с родителите трябва да се работи професионално още от първи клас или по-рано, защото проблемите личат още тогава, а не да се местят напред назад.

Пожелавам сила на вашата дъщеря, защото животът така или иначе ни среща с такъв тип поведение и трябва да се научим да се пазим сами. Не може да бягаме постоянно. Игнориране и поставяне на граници са двете неща, които според мен вършат работа. Помогнете я за ги научи. Съветът за боен спорт също беше добър. Дъщерята тренира кикбокс и виждам доста положителни неща от това.

То на Тодор Колев тази песен е в малко друг контекст
Как се прави изкуство по поръчка

Това което прочетох последните страници е направо ужасно. Как така се получава, че тормозените трябва да търсят изход, а тормозещите си живуЧкат спокойно, че чак и закани отправят. Какви са тези сбъркани механизми в тази система при такъв тормоз. Аз недоумявам?!?! И вместо да се занимаваме с религия, която да възпитава добродетели, ами да се захванат психолози (с много особено мнение съм към тази гилдия), експерти и т.н. и да сътворят нещо работещо.
Ако пък не им стига капацитета, да вземат да взаимстват от държава, в която съществува успешна система от мерки за справяне с този проблем - училищният тормоз.

П.П. Напрегнах се! Такива истории ми качват кръвното.

Изчетох ви за случаите на тормоз. Аз също съветвам моите деца да не обръщат внимание и да не подхранват агресията. Вътрешно, обаче ми иде да ошамаря насилника, защото излиза, че за него възмездие няма. Това е супер дразнещото. Умният и възпитаният ще се свива, а лекето ще просперира. След това и в живота на възрастните е така.

loliy, защото ръководството не взема отношение към такъв род прояви, понеже родителите снасят пари или са някакви "клечки"/връзкари/ "бизнесмени"/ полезна връзка някъде. Или са проблеми ученици, познати на ДПС и социалните, особено ако са и със СОП тогава съвсем не могат да ги бутнат. Като онзи от Видин и не само.
На всякъде може да попадне на деца, които обичат да тормозят по-слабите и си избират жертва, въпросът е останалите от класа и ръководството да реагират адекватно на такива прояви.

Микеланджело е изписвал Сикстинската капела също по обществена поръчка с възложител Папата и му било писнало да лежи под тавана като на третия етаж на кушет вагон и боята да капе по лицето му в продължение на 4 години. Обаче това не му е пречело да влага и мисъл, и чувство, за да се получи това, което знаем и на което се възхищаваме.

Важното е, че децата са се справили на НВО по-добре от миналата година. МОН отчита напредък и други проблеми не съществуват. Не знам къде ги виждате просто....

Извън иронията, в училището на дъщеря ми е забранено да се снима с телефони и да се публикуват видеа. Предполагам се сещате защо? Детето казва - мамо, само ако можех да ти снимам едно междучасие и лошо щеше да ти стане - викат, мятат чинове, псуват, блъскат се...
Та искам да кажа, че за съжаление агресията се е превърнала в нещо обичайно, но то няма как да бъде отчетено от МОН с НВО, нали? Значи не съществува.

Хубаво де, не може "да се бутнат" такъв тип деца, съседи, душевно болни, тормозещи хора по улиците. Как се справят другите страни с тази част от обществото? Толкова ли е трудно да се взаимстват мерки, похвати, закони, правила...след като при нас нещата са "не може да се бутнат"!
При такъв обществен отзук през последните години за случаи на тормоз и насилие и...нищо.
Или може би проблема е в нас самите, че допускаме и търпим нищоправенето на онез дето сме ги избрали.
Има нещо много сбъркано някъде. И после защо хората избират да гледат децата си в чужбина?!? Вместо да се замислим по-дълбоко в проблема, ние намаляваме изучаването на чуждите езици в училищата, че да не бягат да учат децата в чужбина!
Ами....спирам, че не отиват надобре мислите ми.

В класа на дъщеря ми имаше случай на тормоз (не над нея, но над няколко други деца) в първи клас. Никой нищо не подозираше, децата си бяха мълчали - не знам заради възрастта им или защо. Една майка заподозря промяна в детето си, помоли всеки да разпита своето и изведнъж започна да изплува изключително неприятна картинка. Класната и тази в занималнята твърдяха, че нищо не са видяли или чули, всичко се случвало в тяхно отсъствие - чудно как ли при условие, че първи клас почти не остават без надзор, а и много от децата твърдяха, че са се оплаквали, даже в някакъв момент госпожата им казала да спрат, защото й е писнало да ги слуша. В момента, в който се разбра за проблема от много родители, той се реши изключително бързо - родителите на проблемното дете го преместиха.

В шести клас имаше дете (дошло от друго училище и местено толкова между класовете, че се учудвам дали изобщо знаеше в кой номер клас е в текущия момент). Тормозът не беше над деца, а над... учители. Псуване, обиждане, заплахи, умишлено проваляне на всеки час. Показателно е, че майката на детето беше вдигнала луд скандал пред учениците на една от учителките, защото е разплакала отрочето й, като му е направила забележка и му е казала да напусне... Стигна се дотам, че учителите помолиха родителите да направят подписка за преместване на детето, защото били с вързани ръце.

Поне на мен практиката с наказание като преместване в друг клас/училище ми оставя много гаден вкус в устата. Защото не решава абсолютно нищо. Само прехвърля проблема от едно училище в друго и от едни потърпевши деца на други.

Според мен, решението на подобни случаи, когато има усещане за замитане, проформа действия, бездействие или липса на воля.., тогава родителите и техните деца от класа, от съседния клас ако ще, трябва всички които виждат дадени проблеми да оказват ЗАЕДНО натиск върху учители, директори, РУ, МОН, контакт с медии и т.н. При общ натиск смятам, че мотивацията и страха на отсрещната страна е друга. Напълно разбирам, че работата на директора, на инспектората, полицията е точно това и те трябва да си вършат съвестно работата! Но, и обществото трябва да бъде по-активно в положителна насока и подкрепа. Често се налага, и да, това е нормалния път, за да израстнем и да сме по-добре всички. Един ден ти ще помогнеш на някое дете, на някой родител. Утре на теб ще ти помогнат.

Пиша това, защото за съжаление, моите наблюдения са, че хората се свиват в черупката си, искат да им е мирно, спокойно, да не би те да пострадат, да се отрази на тяхното дете нещо.

В първи клас синът ми имаше съученик -подобно неуправляемо дете. Родители, чиито деца бяха потърпевши от агресията му, инициираха родителска среща. Класната, учителката от занималнята и директорката защитаваха проблемния ученик, че не бил лошо дете и дъра- бъра. Директорката обяви мерки, които ще бъдат приложени по отношение на детето. Мерките бяха замазване на очите. След 2-3 месеца продължаващи проблеми, въпросното дете спъна учителката от занималнята и тя, при падането си, се контузи/счупена ръка/ и излезе в болнични. Детето беше преместено в друго училище светкавично.

Изобщо не чакам някой друг да ме подкрепи или да ми свърши работата.
Подавам си каквото трябва и до където трябва, и не чакам на друг. Останалото са извинения...

На мнение съм, че всеки сам трябва да си търси и защитава правата. Не да чака на друг.

Разбира се, че човек трябва да действа, а не да чака, да се мотае! Това действие обаче не пречи да се търси и другото. Въпроса е, че като се види и докаже, че първото не действа, защото се протаква и замита, тогава трябва човек да се обърне към съпричастни хора и да ги убеди да помогнат, да подкрепят да се реши конкретния проблем.

Не всеки е достатъчно силен, достатъчно оправен, достатъчно решителен и т.н., за да се опълчи сам срещу системата. На теория е ясно, че трябва, но на практика хората или не знаят как или не им е в характера. Освен това както виждаме с битата родилка - веднага излизат 2-3 подмазвачки да защитават насилника. Те изобщо не схващат, че щом на тях им се е разминало или са си платили, това не означава, че на другата й е маловажен проблемът или че насилникът не е насилник. Не  им хрумва, че трябва да защитят жертвата.
В училище е същото - оставете учителките, не тормозете ръководството, защото нямало какво да се направи и жалбите са само излишна бумащина. Докато има такова мислене, няма да се наложи контрол.
Аз подкрепям новото предложение за промяна (повечето от останалите предложения НЕ подкрепям) в частта проблемните деца да се оставят по 3 дни вкъщи. Особено за начален етап, защото там тръгва всичко и се решават проблемните поведения. Като си го гледа у тях по 3 дни всеки месец и бъде заплашена от уволнение, да видиш как ще си го стегне бързо, а няма да крещи по учителките и чуждите деца. До края на 4 клас проблемът ще намери някакво решение или сама ще си го премести. А не да вдига ръце "не мога да се оправя, вие го оправете" или "аз съм на работа и нямам време, нека да седи цял ден в училище от 8.00 до 18.00". То да не е колело да го ремонтираш? Без родителите, нищо не става. Колкото и да са заети, изнервени, агресивни - това е положението.

"Като си го гледа у тях по 3 дни всеки месец и бъде заплашена от уволнение, да видиш как ще си го стегне бързо, а няма да крещи по учителките и чуждите деца." Три дни са малко, ще вземе болнични, 15 дни е ок