Седмокласна Изпитна 14.07 - 20.07 До класирането отброяваме, на най-желаното място се надяваме …

Понякога нещата не са толкова черно-бели. В класа на по-малкото имаше от 1 клас 'проблемно' дете. Имаше някакъв вид СОП според мен. Класната и следобедната даже се скараха заради него -класната като че ли наливаше масло в огъня, а следобедната го защитаваше. Детето беше бутнало моето по стълбите и тя не ми беше казала. Разбрах от други майки. Събрах една неформална родителска, родителите с въпросното дете дойдоха, но ми направи впечатление, че тези, чийто имена най-често се срещаха в случките покрай това дете, отсъстваха. Родителите и детето ми се видяха изключително кооперативни. Във втори клас дойде нов учител и той успя да приобщи детето и престанах да слушам истории за него. В трети пак смениха класния и се върна старото положение. В последствие детето се премести в друго училище и изведнъж лъсна истинският проблем. Всъщност агресори се оказаха онези, отсъстващите деца, на които и досега не съм виждала родителите. Те са го предизвиквали и той е реагирал по неподходящ начин. Като се махна минали на други деца, които впоследствие също си тръгнаха. Но докато стигнем до корена на проблема, минаха 3 години и празни обвинения

Не искам да ти разбивам илюзиите, но точно това подлагаческо мислене е дълбоко заложено при българите и то няма да изчезне! Не и скоро ...виждам го на всяка крачкаи дори в дребни ситуации.

Истината е, че на българина не му ли се бръкне в джоба/комфорта, не се стяга. Три дни ще стигнат, ако се прилага редовно и наистина цената е риск от загуба на работа или мрънкане от шефа. Защото училището няма право към момента да прилага финансови глоби, а и все пак не е същото като да останеш насаме с детето си и да поемеш отговорност - което е и целта. А и в тези 3 дни трябва да се учи. Това не е маловажно. Не е целта детето да изостане все пак, а родителите да се захванат, ако не могат - да посетят психолози и т.н. Все някакво решение трябва да намерят, а не да чакат училището да им решава семейните проблеми. Наясно сме, че поведението на детето е резултат от семейна среда и доста често то самото не е виновно.
Да, понякога детето има специални потребности, които родителите отричат. Това пак е метод да посетят специалист, който да ги увери дали е така или не. Особено при разногласие в учителите. Пак е начин да се помогне на детето.

Някои родители наистина не знаят как да процедират с детето си и са безсилни. Виждала съм го това - първи клас в нашия клас имаше дете, което беше неконтролируемо от когото и да е. Биеше се, обиждаще, псуваше учителката и изобщо такива неща излизаха от устата му, че не знам даже как се е сблъскало с толкова вулгарна среда.
Родителите са доста възрастни и бяха заели отбранителна позиция. Чувстваха абсолютно безсилие и нито знаеха как да се справят, нито знаеха към кого да се обърнат.
Преместиха го, но това едва ли е решило проблема. Най-вероятно в другото училище е станало същото.
За мен е задължително за родителите на такива деца да има ежедневен или през ден досег до психолог като лекции ли...или работа в групи с други такива родители и да се споделя опит, насоки и изобщо да се работи с тези хора. Но да бъдат задължени да посещават тези места/лекции или там каквото е. Иначе санкции.
И паралелна работа и с детето. Не знам, така го виждам аз. Има толкова много психолози, с лопата да ги ринеш, ами да си покажат възможнастите си и да покажат наученото и на практика. Защото ми прави впечатление, че тази гилдия на екран и в интервю са много способни и вещи - хайде де, да действат.

Аз пък имам 2 примера , в които учители са принудени да напуснат, защото някое отроче , се е оплакало от тях ..при което мога да добавя , абсолютно неоснователно. В единия случай става въпрос за учител с над 30 години опит, в началото на 4-ти клас , една пикла изпадна в истерия , защо госпожата и свалила чантата на земята в стола , при 100 молби чантите да не се остават на масите на които се яде. Еййй , такъе скандал стана - била я дърпала, влачила камо ли не за косата ...нещо ,което нито едно дете или учител в столовата не потвърди. Но майката подаде сигнал в РУО ,спукаха я от проверки , влизаха и в часовете , дори най-нагло им беше предоставен чата на родителите,където сме обсъждали някакви общи неща и понякога сме негодували, колко е строга госпожата, но с толкова буйни момчета , няма как . Та накрая , след като се установи, че детето трябва да работи с психолог за да не изпада в истерия за щяло и нещяло , казаха на госпожата ,че не могат да я махната , но тя трябвало да внимава с това дете , и да не му правила забележки и ако нещо иска детето да му се дава без възражение. След поредния случай, в който например детето си поиска телефона , за да звъннело на майка си , на обяд , при строени 25 деца в коридора да тръгнат на обяд , и госпожата му го моли да изчака да се върнат ( че няма много време за ядене ) и онова започва да крещи и пищи ....госпожата реши ,че ще напусне , защото не може така да работи .
То , бива , да пазим детето , ама трябва да има някакви граници ...то всъщност не е виновно , и в момента в, който госпожата каза ,че се маха, което беше посрещнато с рев и молби да размисли ( от децата ) - онова веднага се усети ,че е прекалило и това поведение рязко се преустанови . В случая , за мен са виновни родителите , които предвид ,че знаят че детето има проблем , ескалираха всичко , без дори да проверят дали има основание - нито питаха други родители да се потвърди инцидента, нито учителя ,нито дори директора ...директно ,обвинение за насилие ...
Другият случай е подобен, с млад учител, който обаче му казаха да си подаде молбата за напускане, ако не иска да се ескалират нещата..пак 1 дете, пак няма никакво насилие - хващане за рамото за да спре конкретното да говори и да се обърне напред ( способ, който , до колкото разбрахме после , е съвсем позволен , с цел да привлечеш вниманието на детето и е единствения разрешен с физически контакт и се прилага и при деца с проблеми ) . Било му зачервено рамото.- айдеее сиктир - наранено му е егото на лигльото и хайдее , учителката виновна - действала с прекомерна сила. И понеже директорката беше,  и е , пълна пача , и не иска проблеми ...и я махна .
Та за съжаление, има не малко случаи, при които тези дето тормозят , се чувстват абсолютно безнаказани, именно заради родителите си ,връзки и пари ...

loliy, и е така и не е точно така. Множат се безсилните родители - факт. Но и все по-често ходещите на психолог или водят само детето, което няма вина, или ако ходят семейно не успяват да проложат в практиката съответните модели и поведения. Съгласяват се, знаят, че трябва да направят промяна, но не успяват да променят себе си, навиците си, реакциите си. Каква е причината можем само да гадаем - дали са прекалено емоционални/невладеещи емоциите си, дали нямат воля, дали е друго. Така че - специалисти бол, но кой да ги слуша... или по-точно само слуша и след това няма действие. Или пък има действие за седмица-две и след това се свръщат към старите навици с думите - пробвахме и не става. Ама то трябва да стане начин на живот. За две седмици не става да се промени дете. При тези родители, които опитват и не им се получава, ситуацията е сложна.
Въпросът е в арогантните и наглите родители, които отричат проблема или агресират против учители/деца - в този случай е по-лесно да се вземат в ръце при подобни мерки, когато трябва сами да се погрижат за възпитанието на децата си.

Аз също съм се нагледал на всякакви истории в училище до 7ми клас.
Всяка случка е индивидуална и трябва да се подхожда според ситуацията. Точно за това твърдя, че проактивно родители и деца от класа (чрез родителите си) трябва да спомагат ситуациите да се изясняват навреме и да се решават адекватно. Ако разчитаме само на директора, класната и институциите много често ще има закъсняла реакция, или замитане, или неразбиране на ситуацията. Много често ако децата споделят вкъщи какво точно е станало в дадена/дадении ситуации, може да се стигне по-рано до разумно решение. Така ще се помогне на класния и на директора да бъдат по-уверени с реакцията си.

О, изобщо не става дума за седмица, две. Може би някаква програма, която да си е целогодишно. Учи сехдетето, учат се и родителите. И да, без тяхното съдействие няма да стане. Но пък и така не става - тормозените да се чудят какво да правят, а тормозещите да си стоят безнаказано.
В крайна сметка родителите носят отговорност за тези деца.

Те ходят целогодишно, че и две години, но не могат да приложат в практиката и няма ефект върху детето. Това е. Не отричат проблема, иска им се да се реши, но ако може с вълшебна пръчка. Безсилни са спрямо себе си на първо място. Не е по вина на специалистите, които посещават.
Пак казвам - предложените мерки все пак могат да имат ефект при останалите видове ситуации. Естествено, че всяко семейство и дете е различно, но понякога има и сходства.

Дано наесен всички да са "пораснали" и да намалеят щуротиите и намесата на родителското тяло в учебния процес. Бях учудена, че и в 7 клас е имало родители, които са имали претенции за разни неща, свързани с училище.....

Съжалявам да го напиша,но и в гимназията има доста родители,които имат претенции за какво ли не- най-често за по-висока оценка.

Съгласна съм , аз лично се боря с една елементарна тревожност с години , и при все че съм голям човек, и ходя на психолог и чета и знам ,какво трябва да правя , не винаги се справям и имам лоши дни. А тези дечица ,предвид всичките им хормони , напълно нормално е да имат изблици , истерии , агресия - особено 4-7 клас ...но всяко нещо трябва да си има някакви граници ..а не да ти се каже насреща- ами то в пубертета децата са такива , вие не сте ли били в тая възраст .Точно ,щото съм била и ядох яко шамарите ( дори и при най-малкото неуважение към учител , какво остава при тъпотиите дето ги творях) за това се ядосвам сега , на родители , дето винаги някой друг им е виновен - я съученик, я учител, я съседското дете ..но никога тяхното си лигаво отроче. Моите също са обиждани , унижавани , обвинявани в някакви неща - малката ,категорично отказва вече да ходи на зелено училище или лагер с едно такова момиченце , дето никой не смее да му се опълчи и я тормози. Знам и двете страни , за това гледам първо да събера информация , да поговоря .
.ако има основание и това продължи , ще го ескалирам към госпожата..За съжаление, дори във втори/трети клас , има много хитри и манипулативни деца , и да не кажа, че има и такива , които са откровено гаднярчета и им доставя удоволствие да тъпчат и обиждат от ранна детска възраст ( ама те , отново , децата не са виновни , ами възпитанието, средата и примерът ..а може и гените ...) .
До утре може и този фундаментален въпрос да обсъдим - гените или средата на отглеждане  - кое е по - силно и кое определя , дали едно дете ще е успешно и на къде ще се насочи?

Като чета колко много от присъстващите са били свидетели или потърпевши на агресия и то до 7ми клас, направо не ми се мисли какво ни чака следващите 5 години. Аз водих прекалено много битки досега, при първата драма ще преместя набора в индивидуална форма, защото няма да имам сили за повече...

До последната РС не спряха някои родители с претенциите. То не бяха "ма много дълги тестове им давате", "ма той/тя ходи на частни уроци и няма време за училище".  Да не плаща родителите на бъдещите осмокласниците, но и все по-зле ще става.

"Трайко да ти е името!", за мен това е основната причина.
В 3ти клас при нас се появи едно момиченце, местено и премествано, и почнаха да изчезват някои дребни лъскави неща. В едно от междучасията нашата девойка я сварила да бърка в раницата на детето, седящо до нея, в която имало голям таблет и казала на класната. След това майката на крадлата, изключително нагла и арогантна жена, самотна майка в неблагоприятно положение, вдигна голяма патардия, обвини ни в лъжа и тормоз, каза че към детето и се отнасят предубедено, беше се оплакала по всички възможни инстанции. Всички си замълчаха на родителската среща, изказайки ни подкрепа, но  индивидуално, без свидетели.  Добре, че нашето дете издържа. Крадлата не намери приятели, вече всички я следяха и в 4ти клас изчезна.
---
И ни така, ни иначе - нито да си траеш, нито да не си траеш. И това момиченце, започнало да взема чужди неща,  живеещо без приятели  и разполагащо с по-малко лъскави джунджурии от останалите, какъв път ще поеме?  Виновни ли сме и ние пред него?