Седмокласна Изпитна 14.07 - 20.07 До класирането отброяваме, на най-желаното място се надяваме …

  • 87 149
  • 1 503
  •   1
Отговори
# 1 440
  • Мнения: 2 436
Има деца, които не споделят проблемите си и родителят  е в неведение, докато нещата не излязат извън контрол. А излязат ли извън контрол често обвиняват жертвата.
Моята имаше проблем с едно момче, което я тормозеше, не я пускаше да влезе на мястото си, като влезе не я пускаше да излезе, затискаше я с чина, спъваше я, докато моята не го изритала в крака.
И тогава синковецът опищя училището, че го била и трябвало да я изключат. Оплакал се на всички и аз разбрах последна и моята беше набедена за виновна. Хвърлял и телефона в кофата, тъпкал и очилата, тя го замерила с шише. И той пак се оплакал, че го ударила в главата и му причерняло

Последна редакция: нд, 20 юли 2025, 22:34 от Априлски душ

# 1 441
  • Мнения: 75 292
И аз искам да имаме будно гражданско общество, Априлски душ.
Но нямаме и не е моя вината. Аз каквото мога, правя.
На повечето такка им е добре...да си живуркат спокойно. Факт. Робско мислене. Така мисля аз.
Пример...чакаме на опашка, работи едно гише..а пише че са две...аз вэздигам глас да отворят и второто, и веднага ми се казва вие защо така, тя какво е виновна жената зад гишето....и  те така с единството и гражданското ти общество. Няма го.

# 1 442
  • Мнения: 2 436
Ами така. В един момент викаш неволята и като не идва, гледаш да се спасяваш сам А не трябва да е така. За какво са тези учители там? За красота?
В нашият случай класната ни не взе отношение, остави децата да се саморазправят. А маминият беше с много забележки, нагъл, но понеже майка му го брани постоянно и бяха вдигнали ръце.

# 1 443
  • Мнения: 1 845
Моят седмокласник разказва абсолютно всичко, което се случва в училището.
С големи подробности, имитиране на всички замесени -деца, учители. Цели спектакли. Комедия, трагедия.
Вечно е в някаква борба за справедливост Wink , защитава съученици, спори.
Брат му много рядко нещо ми е разказвал.
Аз си признавам, че често забравям какво ми е разказал, защото не  е едно. Не взимам отношение.
Само в пети клас взех за един учител, защото положението беше страшно.
На детски истории много не обръщам внимание.. Виждам ги, че имат усет за добро и лошо, бяха задружен клас.

# 1 444
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 038
В първи клас родители предпочетоха децата им да търпят ужасно отношение на учителката по занималня, вместо да се присъединят към колективна жалба. Все пак се намериха 10на родителя и успяхме да сменим госпожата. Така че не се учудвайте, че не вземат отношение за чужди деца, те към своите не го правят.

# 1 445
  • София
  • Мнения: 58
И колко пъти сте виждали да се организира колективен отпор?
П.п. Едно време имаше такива дето се опитваха нещо, но като ги нашамариш, минаваше им меракът много бързо. Сега не мога да дам такъв съвет.

Виждал съм колективен отпор от родители или от деца и действа многократно по-силно от това сам да се оправяш. В много случаи сам е достатъчно и предостатъчно, но в други трябва помощ, за да се разбере кой крив, кой прав, кой какво е казал, кой какво точно направил, да се чуе всяка страна и да се намери е баланса.
И тези които не са активни сами да опитат, и другите които ги е страх да окажат помощ - и двата типа са "овце".

Съвсем нормално е да има по-страхливи, по-колебливи хора. Въпросът е, че когато абсолютно се докаже, че нещо е грешно, грозно, опасно, нечестно и лошо, поне тогава тези по-обраните да подкрепят дадено решение, а не да се правят на разсеяни.
Аз не мога да си обясня как онази майка, от която почна темата е стигнала до тук! До такава травма на детето си, на семейството си, и как е възможно целия клас - родители и ученици да не я подкрепят и спокойно да се казва, нищо не може да се направи или те институциите го заметоха! До колкото помоня ставаше дума за ситуация в 5-7 клас.
Стигна се защото момчето просто им надделя. И на учители и на директор, колкото и абсурдно да звучи. Казваше им, местете ме, много важно, училища много. А и доколкото съм запозната майка му е училищен психолог, все си мисля, че и заради нея са го оставили. Другото, което е при нас, дъщеря ми няма бащината закрила. Напълно абдикирал родител. С всичко аз съм се справяла. Но не мога да го заместя. И това й дава отражение на нея. Чувства се уязвима, мисли, че като тя е постоянно усмихната и вежлива, така и ще й отвръщат. Сама осъзнава, че и да избяга от този модел на момчето все някога, някъде, пак ще има такъв или такава. Тя е тази която трябва да се промени, защото няма влияние над хората да ги променя. Забравих да спомена, че в 7 клас са го преместили в другата паралелка, където е бил по-нисък от тревата, защото там децата били много устати. Значи могло все пак. Аз предпочетох да я преместя за да не го вижда повече. Той настрои голяма част от класа, те за да му подражават се включваха също с подмятания по неин адрес и открито заяждане. По-добре по-далече от него.

Последна редакция: пн, 21 юли 2025, 00:48 от ultraviolet passion

# 1 446
  • here and now
  • Мнения: 5 435
Тази година, моето момиче беше тормозено от момче от съедния клас. Поговорихме и решихме тя сама да отиде при педагогическия съветник и психолога и да се оплаче. Извикали са родетелите на момчето и са говорили с него. Съвсем случайно същия ден, видях бащата(преди да разбере от училището). Казах му, че синът му се държи неуважително с моята дъщеря, че няма да изпадам в детайли, да си пита него. Човекът ме попита дали имам против да говори и с моето дете, че неговото често го набеждавали, казах че дори бихме се радвали. Е не се наложи. Признал си е всичко. И после се започна тормоз от приятелите му, че била порта, предателка и т.н. На което тя им каза, че и тях ги чака същото, ако продължават. Е не продължиха....
Когато беше във 2-ри клас, ходих аз при директор.. Няколко пъти.. Сама. Докато не спря. Подкрепа нямах нито от класната, нито от други родители, макар да разбрах, че не е само моето дете. Решихме, че вече е голяма и ще може сама този път.
За съжаление, чувствителността не е добродетел за притежаващите я.
А вие какъв пример давате на детето? Какво отношение допускате към себе си? Как реагирате на подобни проблеми? Не е нужно да отговаряте на мен, а на себе си.
За да се справи с това, трябва освен вашата подкрепа, да има и вашия пример.
Пожелавам ви всичко да се развие благоприятно.

# 1 447
  • Мнения: 3 125
Добро утро.

Късмет на децата днес за 2-то класиране.

# 1 448
  • Мнения: 72
Изобщо не чакам някой друг да ме подкрепи или да ми свърши работата.
Подавам си каквото трябва и до където трябва, и не чакам на друг. Останалото са извинения...

На мнение съм, че всеки сам трябва да си търси и защитава правата. Не да чака на друг.
Това само в България всеки сам се оправя. Страната на вълците единаци. Ама само се мислят за такива, а са едни овце. Няма ли общество, което да подкрепи падналия и да накаже насилника, всички са обречени. Защото винаги в живота идва момент, когато не можеш сам.
Много се дразня на случаи на насилие между деца и на учители, които си затварят очите, на родители, безкритични към безобразията на отрочето. Ние го преживяхме лично това с малкото дете в пети клас. Оправихме се сами. Но винаги ли ще можем сами? Срещнахме не подкрепа, а безразличие, даже злорадство. Не сме народ, е казал класикът

Ни хората сме социални жовотни. Живеем в социум. Не можем да се оправяме сами, поне не задълго. Това според мен е причината за това, че България буксува на всички нива. Ние просто не искаме държава, образовение, здравеопазване. Искаме само за себе си - поедичино. Безучастни сме къ страданието на другите, неразбирайки, че утре или вдругиден това ще е наше страдание....
Прави сте, че трябва колективен отпор и ЗАЕДНО, но това просто отсъства в манталитета на повечето българи. Всичко е собствено оцеляване....

Последна редакция: пн, 21 юли 2025, 07:04 от mimi681

# 1 449
  • Мнения: 789
Добро утро.

Късмет на децата днес за 2-то класиране.
И дано го обявят до обяд... тая нощ не съм спала и един час /не че има значение дали ще учи по първо или по второ желание, ама.../

# 1 450
  • Мнения: 729
Добро утро.

Късмет на децата днес за 2-то класиране.
И дано го обявят до обяд... тая нощ не съм спала и един час /не че има значение дали ще учи по първо или по второ желание, ама.../

Абсолютно излишно изнервяне на публиката, което можеше да се избегне само с преместване с ден напред на датите за стартиране и приключване на първи и втори етап на класирането, за да има по една работна седмица за всяко от тях, както е било миналата година. Обаче за целта трябва да ти пука за същата тази публика, която в крайна сметка е твой работодател.

# 1 451
  • София
  • Мнения: 322
Добро утро!
Успех на всички дечица които чакат второ класиране днес!

# 1 452
  • София
  • Мнения: 3 366
Успех и от мен на всички чакащи второ класиране!

# 1 453
  • Мнения: 75 292
В очакване на чичото зад вълшебния бутон да се събуди  и да го натисне Grinning

# 1 454
  • София
  • Мнения: 515
Ако успеят и днес да счупят системата, ще ги призная... Вероятно чакаме онова РУО, което не беше качило желания...

Общи условия

Активация на акаунт