Не се променяме. Това са фини настройки. Калибрираме се, рафинираме се, закоравяваме, това да. Но никой не е станал тотално различен човек от този, който някога е бил.
- Публикувана: 20 юли 2025, 21:33 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2025, 14:48 ч.
Какво задържа интереса на мъжа към една и съща жена дълги години
Скрит текст: Не си права.
Всеки мъж иска да му е комфортно с жената с която е.
Работата ми (например) ми носи достатъчно дискомфорт, ако и жената с която съм ми носи, то все едно съм на работа.
Познай от един път с коя от двете ще се разделя.
Променям се - вече готвя и неща, които само на него му харесват. Преди не го правех. Как мислиш - това харесва ли му или не му харесва? Защото както виждаш - настъпила е промяна.И в комфорт, и в дискомфорт не е добре да се засяда. Води до разпад и в двата случая.
Всеки мъж иска да му е комфортно с жената с която е.
Работата ми (например) ми носи достатъчно дискомфорт, ако и жената с която съм ми носи, то все едно съм на работа.
Познай от един път с коя от двете ще се разделя.
Много ми е трудно да разбера връзката на това, което си написала с това, което е цитирано.
Няма проблем - тъп съм си.
Не се променяме. Това са фини настройки. Калибрираме се, рафинираме се, закоравяваме, това да. Но никой не е станал тотално различен човек от този, който някога е бил.
За какво да се занимавам с разходки, заведения, планини, морета, пътувания ецетера какво правят заедно хората.
Това не се ли включва към комфорта. За какво ще ходя на почивки, че да давам и пари за дискомфорт?
Нали трябва да го планираш първо, да го предвидиш бюджетно, да се занесеш до там, където едва ли всичко ще ти е тип-топ. Сменяш среда, климат, не можеш всичко да предвидиш, дори и да пътуваш до една и съща дестинация.
Колкото до въпроса - промяна ли е, калибриране ли е. Какво значение има, важното е човекът как го усеща. Много ме радват моменти, в които получавам обратна връзка от хората, дори на 70 +. “Никога не съм се замислял/а”, “Сега чак осъзнавам, че”…и всички това, подплатено с отчетена и от мен динамика в положителна посока. Всичко си има цена, естествено.
Телесила, според мен всичко би било възможно.
Някои хора не можеш да ги познаеш, като сменят партньорите, или се обвържат.
Всеки носи различен "заряд", характер, амбиции.
Ето, сама си мотивирана да си добра кулинарка, и на теб да ти е вкусно, и мъжът ти да е доволен.
Ми, супер.
Той сигурно прави други неща за теб.
То това е връзката.
А хармония, ако има, няма по-хубаво, пък нека съм "в комфорт" постоянно.
Оставям напрежението и драмите за другите.
Някои хора не можеш да ги познаеш, като сменят партньорите, или се обвържат.
Всеки носи различен "заряд", характер, амбиции.
Ето, сама си мотивирана да си добра кулинарка, и на теб да ти е вкусно, и мъжът ти да е доволен.
Ми, супер.
Той сигурно прави други неща за теб.
То това е връзката.
А хармония, ако има, няма по-хубаво, пък нека съм "в комфорт" постоянно.
Оставям напрежението и драмите за другите.
Revoker, относно храната винаги съм си угаждала и съм готвила това, което обичам по начина, по който най-много обичам. Но списъкът с неща, които не ям и не харесвам, може би е по-голям от тези, които обичам.
ММ не е капризен, яде си и не се оплаква. Но с времето забелязах, че когато се храним навън при възможност винаги си избира нещо, което не готвя вкъщи. Реших, че му липсва, та така.
Предполагам, че повечето жени го правят това.
ММ не е капризен, яде си и не се оплаква. Но с времето забелязах, че когато се храним навън при възможност винаги си избира нещо, което не готвя вкъщи. Реших, че му липсва, та така.
Предполагам, че повечето жени го правят това.
Не се променяме. Това са фини настройки. Калибрираме се, рафинираме се, закоравяваме, това да. Но никой не е станал тотално различен човек от този, който някога е бил.
Тоя речник от мен си го взел
Което ми напомни за всеизвестното:
Жената се жени за мъж с идеята да го промени, но той никога не се променя.
Мъжът се жени за жена с идеята тя винаги да остане такава, каквато я е харесал първоначално, но тя се променя.
Малки промени в нас и в партньора ни в считана за положителна от нас посока никога не са лоши. Всъщност, ние постоянно се променяме, но става толкова плавно, че не го усещаме.
И да не бъдем наивни - отношенията постоянно се предоговарят и предифинират, колкото и някои да ги влече рутината и мързелът.
Жената се жени за мъж с идеята да го промени, но той никога не се променя.
Мъжът се жени за жена с идеята тя винаги да остане такава, каквато я е харесал първоначално, но тя се променя.
Малки промени в нас и в партньора ни в считана за положителна от нас посока никога не са лоши. Всъщност, ние постоянно се променяме, но става толкова плавно, че не го усещаме.
И да не бъдем наивни - отношенията постоянно се предоговарят и предифинират, колкото и някои да ги влече рутината и мързелът.
Да изплагиатствам Бъндито и да подчертая ключовите думи
Проблема, Teле-зила, е че една промяна може да бъде погледната от различни посоки, от които повечето не са нито наши, нито положителни
Не се променяме. Това са фини настройки. Калибрираме се, рафинираме се, закоравяваме, това да. Но никой не е станал тотално различен човек от този, който някога е бил.
Тоя речник от мен си го взел
Сега, на vяско и хензелката ли да вярвам, или на Хераклит? Някакси...
Revoker, относно храната винаги съм си угаждала и съм готвила това, което обичам по начина, по който най-много обичам. Но списъкът с неща, които не ям и не харесвам, може би е по-голям от тези, които обичам.
Естествено.
Така и трябва.
И при мен е така за списъка.
Като цяло боклуците в магазина са повече от качествените неща.
А, за да си напазаруваш, каквото искаш и напълниш хладилника и шкафа, не ходиш на едно място.
Като се замисля от супермаркет купувам изключително ограничени и малко неща.
ММ не е капризен, яде си и не се оплаква. Но с времето забелязах, че когато се храним навън при възможност винаги си избира нещо, което не готвя вкъщи. Реших, че му липсва, та така.
Зависи какво се има предвид под "не капризен" - няма претенции, или просто ти знаеш как да приготвяш, ползваш качествени продукти, хапвате здравословно. То тогава и аз няма да имам претенции, само ще се наслаждавам и още нещо...
Но ти си зряла жена, влезли сте си в русло, и сте си натъманили нещата, което е супер.
Предполагам, че повечето жени го правят това.
Ами, има го момента навън да се хапва нещо, което не се готви, особено ако се ходи някъде и искаш да опиташ нещо от местна кухня.
Но аз, като цяло си се придържам навсякъде към диетата си и не правя комромиси.
Храня се просто, лесно, но понякога си позволявам някоя и друга по-така глезотия.
Естествено.
Така и трябва.
И при мен е така за списъка.
Като цяло боклуците в магазина са повече от качествените неща.
А, за да си напазаруваш, каквото искаш и напълниш хладилника и шкафа, не ходиш на едно място.
Като се замисля от супермаркет купувам изключително ограничени и малко неща.
ММ не е капризен, яде си и не се оплаква. Но с времето забелязах, че когато се храним навън при възможност винаги си избира нещо, което не готвя вкъщи. Реших, че му липсва, та така.
Зависи какво се има предвид под "не капризен" - няма претенции, или просто ти знаеш как да приготвяш, ползваш качествени продукти, хапвате здравословно. То тогава и аз няма да имам претенции, само ще се наслаждавам и още нещо...
Но ти си зряла жена, влезли сте си в русло, и сте си натъманили нещата, което е супер.
Предполагам, че повечето жени го правят това.
Ами, има го момента навън да се хапва нещо, което не се готви, особено ако се ходи някъде и искаш да опиташ нещо от местна кухня.
Но аз, като цяло си се придържам навсякъде към диетата си и не правя комромиси.
Храня се просто, лесно, но понякога си позволявам някоя и друга по-така глезотия.
Revoker, некапризен да се разбира като - няма списък с неща, които не яде изобщо; обича да експериментира с нови неща; дори и нещо да не му е много вкусно, би си го изял, без да протестира.
Не знам доколко съм зряла обаче Нещо тежкарско звучи и не ми пасва на вайба. Че докато узрея за някои неща на акъл, ще съм ритнала камбаната сигурно. Малко черен хумор и самоирония тук.
Не знам доколко съм зряла обаче
Нещо тежкарско звучи и не ми пасва на вайба. Че докато узрея за някои неща на акъл, ще съм ритнала камбаната сигурно. Малко черен хумор и самоирония тук.