🌞🍼 Слънце, усмивки и глъч – в „Искам бебе“ сбъдна се сън с мъничък глъч!

  • 13 092
  • 291
  •   1
Отговори
# 285
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 297
Аз да не ставам досадна, че май и друг път съм го писала, но вълшебното нещо за запушвания е да пиете лецитин 1000-1200мг , 2 до 4 капсули на ден (мен повече от 2 ми докарваха разстройство). Обаче с всички запушени каналчета правят чудеса след второто хапче и е безопасен за кърмене. В сайта на Хедра има подробно инфо.

Другото което е - едната млечна жлеза винаги, ама винаги е по-малко развита от другата. Оттам разликата в млекодаването и в предпочитанията на бебетата към едната гърда.

Вики, ако е постоянно затъмнено (поне така те разбирам), също е проблем. В момента на събуждане дърпаш всички пердета да му е светло и ярко. Като дойде време за дрямка, затъмняваш. Ако е нонстоп затъмнено се объркват сигналите за сън към мозъка.

# 286
  • Мнения: 1 755
Вчера 2 часа писах между плача на малкия и накрая браузърът заби и изтри всичко, та днес ще съм по-скромна.
Благодаря на всички за милите думи и пожелания! Още ми е сюреалистично, че след всичко, най-накрая стигнахме до тук. Heart
В крайна сметка направих един курс антибиотик, понеже температурата почти 40°. От микробиологията излезе Стафилокок. Сега продължавам с лецитин (да отбележа, че е важно да е слънчогледов) и пробиотик, в петък пак имаме консултация. Малкият човек суче със силиконовия протектор, но после си изяжда и цялото мляко от шише и честно казано не знам какви ги върши изобщо на тази гърда.
Кат, за Дяволов ми е трудно да изкажа мнение. Благодарна съм му, че ме пое и че всичко мина ок с премахването на плацентата, но не е моят тип лекар. Може би и защото само три пъти бях при него не успяхме да изградим някаква връзка или просто той си е такъв, не знам. Иначе след операцията почти всеки ден минаваше през стаята да ме види, което ми направи добро впечатление.
Вики, честито и тук, да расте здрав и по-малко притеснения да имаш!
При нас има дни с много плач и малко сън, има и дни с новородено мечта, което спи след всяко хранене и само примрънква отвреме-навреме. В петък става на 1 месец, другата седмица сме на ортопед и при педиатърката. После ни предстои пътуване. Вие кога пътувахте за пръв път с вашите бебоци, някакви съвети?

# 287
  • Мнения: 5 212
Вики, честито ❤

Бързо оправяне и на двете.

Слънце, ние за първи път пътувахме с малката, когато беше на месец и малко. Но сме пътували час. На два месеца и нещо имахме по-дълъг път. Просто спирахме на всеки час за почивка. Поне в първите месеци спеше по време на път.  Важно е да е с максимално легнало положение на стола/кошницата. На почивката и правих масажче, раздвижване и да лежи на права повърхност. Това си спомням. И носих лекарства за всеки случай.

# 288
  • Замък сред облаците
  • Мнения: 11 297
Ние на почти 2 месеца пътувахме за първи път, 4 часа. Почивка на всеки 1ч-1ч15мин. Масаж, разхождане, смяна на памперс. Идеята е, че от статичното положение се забавя кръвотока в бебешкото тяло и се увеличава риска от SIDS, затова честите почивки.

# 289
  • Мнения: 5 058
Слънчице, моето момче нямаше два месеца, когато пътувахме от Бургас до Смолян. Правихме почивки, за да не е дълго време в столчето. Като цяло го водим повече сред природата и рядко на площадки. В началото на лятото направихме първото му дълго пътешествие- почти 5000км.(екопътеки, водопади, каньони, пещери, плаж). ☺️

# 290
  • Мнения: 2 208
Ние сме на Крит! Младежът летя със самолет на няма 6м., спа на корабче 3 нощи и вече е на роудтрип по острова с бус. 😆
Предстои ферибот до Атина и бавно бавно към вкъщи. Ние винаги сме били по дългите пътувания сред природата с кола, ще го учим и него. Вчера обаче явно му дойде повече друсането, бях го гушнала за малко в мен в буса и повърна, личеше си че му е лошо, отпусна се бая и се уплаших доста, не сме имали такава ситуация. Но пи вода, хапна и се освести. С почивки и без да се прекалява (като нас…) стига да имате късмет с детето, пътешествията се получават. Нашият определено обича колата.

# 291
  • Мнения: 1 045
Ние пътувахме на 500 км ,когато беше на почти 5 месеца дъщеря ми,и спирахме на всеки час. С по-малко бебе не бих си причинила да тръгна на път,но това си зависи от динамиката в семейството. На нас никога не ни е бил голям зорът на всяка цена да пътуваме, а и сега с бебето си е по-трудно,мъкнем толкова много багаж. Чакам с времето да намалява,ама май няма такива изгледи. Grinning

Общи условия

Активация на акаунт