Прочетох темата за дейтинга, където много жени се оплакват, та се регистрирах да споделя моя опит от "другата страна на барикадата".
Преди малко повече от година се разделих с дългогодишната ми приятелка и след като месецът за сдобряване премина неуспешно и преустановихме окончателно контакт реших, че е добре да започна да излизам с ново момиче - без конкретни очаквания за начало.
Така се случи, че започнах процеса с няколко приятелки - разбраха, че съм вече свободен и решиха, че можем да си направим веселото. Скрепихме приятелството така да се каже, но определено щом съм ги сложил в графата приятелки и са оцелели по време на връзката ми, нямам романтични чувства към тях.
С колежките ми е същото, знаем се повече от добре, а и си харесвам работата, затова там нямам намерения да експериментирам. Тъй като не ме радват нощни клубове и групови спортове, където хората си правят запознанствата, започнах да ползвам дейтинг апове. Стабилен съм материално, но не съм го афиширал в профила ми с никакви вещи, за да избегна явните златотърсачки (нито са ми интересни, нито стилът им ме привлича). За една година нямах изобилие от съвпадения, но пък тези, които ме мачнаха започнахме да излизаме, а с 3 от тях имахме нещо за по два месеца.
Какво ми направи впечатление за година и мога да споделя като заключение.
Първо, просто не е забавно - дори с 25 годишните, с които трябва да ми е най-готино, срещите бяха някаква рутина. Понякога се чувствах, че съм пич номер 10 за седмицата, енергийно имат излъчване на претрепан от работа в жега общ работник в края на работния ден. Само с една 23 годишна си изкарахме добре, но там вятърът всяка сутрин духа на различна посока, така че там си останахме като приятелче в нужда се познава.
Второ, не мога да релаксирам - постоянно бях подложен на тестчета и пробички кое минава и кое не, най-вече от тези, с които започнах връзки. Наясно съм, че една жена трябва да тества мъжа, но отвъд някаква граница вече си става напрягащо и неуважително и в един момент просто им казвам как не се прави и прекратявам.
Трето, някои жени могат ли да се фокусират върху едно нещо? Още на първа среща имам чувство, че тези си говорят с още петима. Те и не го крият де - поне един бивш и един колега могат да нахлуят по всяко време в картинката. Отблъскващо е за мен, след няколко секса нещата естествено отиват към затихване на комуникацията. Винаги съм бил либерален и не ме е плашила малко конкуренция, ама с вечно обърнат телефон на масата и пренагласяне на планчета не започваме добре. А имаше и една омъжена, която се беше изнесла от мъжа си преди седмица. Стана лафче с нея, ама побързах да се изнеса, защото не ми допадат такива работи и да си навличат излишни главоболия.
Четвърто, някои жени пък много наплашени от мъжете. И физически, и емоционално. Такива защо ходят по срещи вместо да се лекуват? Като се замисля те всъщност от измислени терапии са станали такива параночики, но това са си само мои наблюдения. Даже и за леглови занятия не стават, фригидност и блокаж гарантирани.
Пето, привилегированост до небето. Аз си имам правило, че очаквам жената да се инвестира - ако аз почерпя, следващият път да е от нея, ако аз правя закуска, тя да пусне кафета, и т.н. - такава реципрочност не само показва уважението между вас, но и показва какъв екип бихте били вбъдеще. Тук като цяло най-бързо ми беше ситото, защото възпитанието и желанието бързо си проличава по малките жестове. Представете си изражението ми с една мацка, на която направих петзвездна закуска в леглото докато беше в нас, а на другия уикенд у тях закусвахме 3в1 с цигара (не пуша, но нещо трябваше да сложа в устата си). А претенциите до небето на тази развалина дори няма да ги коментирам. С една друга пък ходихме на море заедно - там отнякъде неочаквано изби на биполярност, та хич не беше весело. Да, актриса е, очаквах да има драма, но ми дойде в повече. И накрая ми казва - нямаш право да ме зарязваш заради това, аз съм си такава по природа, това ми е чара, ти трябва да се нагодиш, за да се получи. Ммм... по-скоро не.
Излиза, че срещу женска компания и сексуални отношения съм длъжен да плащам сметки, да защитавам от проблеми, да боря конкуренция, да съм на разположение, да слушам оплаквания от живота, да съм готов да търпя изкуствени драми. Къде е забавното тук, нещото, което трябва да ме привлече, за да отдам живота, комфорта и свободата си? И как от споменатите дейности ми остава енергия от това да се развивам социално, физически и професионално?
Не мога да кажа, че тези жени, с които излизах, бяха зле, но определено имаше нещо повредено в чипа им. И преди да чуя мантрата, че "такива ги привличам", ще кажа, че дейтинг аповете са по-скоро произволни и дадох шанс на всички, които ми минаха фейс контрола и можеха да водят адекватна комуникация. Основният проблем тук е, че излизаш с непознат - да, има повече тръпка, ама нямаш никаква идея каква е репутацията и състоянието на този човек, но явно това е бъдещето. Да, тези кратки връзки и срещи ме върнаха в играта след раздялата с бившата ми и ме понаучиха това-онова, но като се замисля, че това време можех да го опозотворя в нещо наистина полезно, сега го отчитам като загубено.
Така че жени, няма да е лошо малко да се вземете в ръце,защото това, с което се сблъсквам (25-35г.) е много неприятно. Не казвам непривлекателно, а неприятно. Разбирам, че много родители не са могли да дадат най-доброто от себе си и средата ни в България не е от най-щадящите, но никога не е късно човек да започне да подобрява себе си, дори на по-късна възраст. Наблюдавам, че много от днешните мъже си опичат акъла след като изгоряли няколко пъти вече, така че нормално да не ви е лесно да заробите някой с един външен вид, малко дамски чар и приказки на ушенце. Иска се и нещо повече.
Преди малко повече от година се разделих с дългогодишната ми приятелка и след като месецът за сдобряване премина неуспешно и преустановихме окончателно контакт реших, че е добре да започна да излизам с ново момиче - без конкретни очаквания за начало.
Така се случи, че започнах процеса с няколко приятелки - разбраха, че съм вече свободен и решиха, че можем да си направим веселото. Скрепихме приятелството така да се каже, но определено щом съм ги сложил в графата приятелки и са оцелели по време на връзката ми, нямам романтични чувства към тях.
С колежките ми е същото, знаем се повече от добре, а и си харесвам работата, затова там нямам намерения да експериментирам. Тъй като не ме радват нощни клубове и групови спортове, където хората си правят запознанствата, започнах да ползвам дейтинг апове. Стабилен съм материално, но не съм го афиширал в профила ми с никакви вещи, за да избегна явните златотърсачки (нито са ми интересни, нито стилът им ме привлича). За една година нямах изобилие от съвпадения, но пък тези, които ме мачнаха започнахме да излизаме, а с 3 от тях имахме нещо за по два месеца.
Какво ми направи впечатление за година и мога да споделя като заключение.
Първо, просто не е забавно - дори с 25 годишните, с които трябва да ми е най-готино, срещите бяха някаква рутина. Понякога се чувствах, че съм пич номер 10 за седмицата, енергийно имат излъчване на претрепан от работа в жега общ работник в края на работния ден. Само с една 23 годишна си изкарахме добре, но там вятърът всяка сутрин духа на различна посока, така че там си останахме като приятелче в нужда се познава.
Второ, не мога да релаксирам - постоянно бях подложен на тестчета и пробички кое минава и кое не, най-вече от тези, с които започнах връзки. Наясно съм, че една жена трябва да тества мъжа, но отвъд някаква граница вече си става напрягащо и неуважително и в един момент просто им казвам как не се прави и прекратявам.
Трето, някои жени могат ли да се фокусират върху едно нещо? Още на първа среща имам чувство, че тези си говорят с още петима. Те и не го крият де - поне един бивш и един колега могат да нахлуят по всяко време в картинката. Отблъскващо е за мен, след няколко секса нещата естествено отиват към затихване на комуникацията. Винаги съм бил либерален и не ме е плашила малко конкуренция, ама с вечно обърнат телефон на масата и пренагласяне на планчета не започваме добре. А имаше и една омъжена, която се беше изнесла от мъжа си преди седмица. Стана лафче с нея, ама побързах да се изнеса, защото не ми допадат такива работи и да си навличат излишни главоболия.
Четвърто, някои жени пък много наплашени от мъжете. И физически, и емоционално. Такива защо ходят по срещи вместо да се лекуват? Като се замисля те всъщност от измислени терапии са станали такива параночики, но това са си само мои наблюдения. Даже и за леглови занятия не стават, фригидност и блокаж гарантирани.
Пето, привилегированост до небето. Аз си имам правило, че очаквам жената да се инвестира - ако аз почерпя, следващият път да е от нея, ако аз правя закуска, тя да пусне кафета, и т.н. - такава реципрочност не само показва уважението между вас, но и показва какъв екип бихте били вбъдеще. Тук като цяло най-бързо ми беше ситото, защото възпитанието и желанието бързо си проличава по малките жестове. Представете си изражението ми с една мацка, на която направих петзвездна закуска в леглото докато беше в нас, а на другия уикенд у тях закусвахме 3в1 с цигара (не пуша, но нещо трябваше да сложа в устата си). А претенциите до небето на тази развалина дори няма да ги коментирам. С една друга пък ходихме на море заедно - там отнякъде неочаквано изби на биполярност, та хич не беше весело. Да, актриса е, очаквах да има драма, но ми дойде в повече. И накрая ми казва - нямаш право да ме зарязваш заради това, аз съм си такава по природа, това ми е чара, ти трябва да се нагодиш, за да се получи. Ммм... по-скоро не.
Излиза, че срещу женска компания и сексуални отношения съм длъжен да плащам сметки, да защитавам от проблеми, да боря конкуренция, да съм на разположение, да слушам оплаквания от живота, да съм готов да търпя изкуствени драми. Къде е забавното тук, нещото, което трябва да ме привлече, за да отдам живота, комфорта и свободата си? И как от споменатите дейности ми остава енергия от това да се развивам социално, физически и професионално?
Не мога да кажа, че тези жени, с които излизах, бяха зле, но определено имаше нещо повредено в чипа им. И преди да чуя мантрата, че "такива ги привличам", ще кажа, че дейтинг аповете са по-скоро произволни и дадох шанс на всички, които ми минаха фейс контрола и можеха да водят адекватна комуникация. Основният проблем тук е, че излизаш с непознат - да, има повече тръпка, ама нямаш никаква идея каква е репутацията и състоянието на този човек, но явно това е бъдещето. Да, тези кратки връзки и срещи ме върнаха в играта след раздялата с бившата ми и ме понаучиха това-онова, но като се замисля, че това време можех да го опозотворя в нещо наистина полезно, сега го отчитам като загубено.
Така че жени, няма да е лошо малко да се вземете в ръце,защото това, с което се сблъсквам (25-35г.) е много неприятно. Не казвам непривлекателно, а неприятно. Разбирам, че много родители не са могли да дадат най-доброто от себе си и средата ни в България не е от най-щадящите, но никога не е късно човек да започне да подобрява себе си, дори на по-късна възраст. Наблюдавам, че много от днешните мъже си опичат акъла след като изгоряли няколко пъти вече, така че нормално да не ви е лесно да заробите някой с един външен вид, малко дамски чар и приказки на ушенце. Иска се и нещо повече.
) 