Да дейтваш вече не е забавно - гледната точка на един мъж

Тук говорим за елементарно възпитание, а не джентълменство. Има малко разлика

Божеее, с какви хора си лягате бе...

Не го гледай като черпене, колкото и пъти да е. Правиш малък жест, с който казваш приятно ми е с теб, благодаря ти, че си тук. Показваш, че оценяваш компанията ѝ. За да ѝ бъде хубаво с теб. Не искаш да си с някой, на който не би му било хубаво с теб.

Хаха, добра тези, няма що. Какво ме интересува финансовото му състояние, когато то няма да промени нищо за мен, защото пича прави тънки сметки и гледа да не се прецака? Въпросът не е дали има или няма, а дали е готов да сподели това, което има или не. Ако има 5000 лв., но няма да ми даде и 5 от тях, накрая пак ще избера тоя с 5 лв. в джоба, дето обаче е готов да ми купи баничка с тях, защото умирам от глад. Впрочем, това е валидно за доста ситуации (било то и за бизнес). Готов ли си да дадеш/да инвестираш или не? Ако аз съм готова да ти дам последните си 5 лв., а ти не си готов да ми дадеш твоите - не е ли ясно?

От личен опит ще споделя случка. Преди над 6 години (малко преди да се зпозная с мъжа си) излязох с един пич. Момчето беше от добро семейство, завършило архитектура в Германия, добри доходи, цялото семейство архитекти, притежаващи много жилища из страната. Искам да кажа, че финансовото му състояние беше добро. Външният му вид също беше на ниво. По принцип излязох с него, защото си бяхме говорили и имахме доста общи интереси, т.е. причината не е била финснсовото състояние. Седнахме да хапнем и като дойде сметката, пича почна да гледа какво е консумирал и да си смята "неговата част". Естествено, аз винаги съм държала поне на първа среща да си разделим сметката, така че веднага извадих да си платя, обаче няма как да не кажа колко ужасно впечатление ми направи, че дори не предложи да плати. Чак такова нещо не ми се беше случвало досега, по-скоро винаги е ставал лек, кратък и закачлив спор. Да не говорим, че ми споделяше кусури на бивши приятелки и уж негативен опит с мацки, малко като обясненията за жените на автора. Та, така с тоя пич. Повече срещи не ми се искаше да имаме, ама момчето така се влюби от една среща, че искаше да се връща в България. Накрая ми заяви, че ще съжалявам (явно защото не съм го избрала), което до ден днешен не се е случило.

Като контраст на това, още на първата ми среща с мъжа ми, изобщо не е коментирал сметката, даже не ми даде да я видя (аз все пак му оставих пари в жабката на колата, защото не искаше да ги вземе). По това време беше безработен, така че далеч не е имал кой знае какви възможности, но просто има принципи. "Щом съм те поканил да излезеш с мен, значи трябва да имам възможността ти платя сметката." А на него никога преди това не му се било случвало да излезе с момиче и тя да си плати сметката.

Ахаха, добре, "предавам се".

Скоро ще имам среща с една приятна дама, ма с нея сме малко "по-така".

Та тя, като теб, накрая ми "хвана цаката", и ми вика: " Само да ми дойдеш на моя територия..., а ти ще дойдеш..."
То реално няма накъде и да бягам, че така се стекоха нещата, заклещи ме.
Е, няма са да се дърпам, то и това остава.

Искам да кажа, че всяко нещо с времето си и зависи от човека отсреща.

Освен ако не си студент, не знам защо някой би си правил сметка колко ще му струва излизането. Не бих си саботирал срещата и настроението за няколко банкноти. Вярно с тези манджи изпростряхте.


Много често, когато жена ме е харесвала и е готова да легне с мен, настоява да почерпи тя. Добър индикатор на базата на моя личен опит. Досущ като ентусиазъм на детенце, докато си купува сладолед. Не следвам социални порядки от времето на дяда ми и не споря в тези случаи, за да не си развалям динамиката за положителна развръзка. Тъкмо следващият път ще имам повод да я поканя да си я почерпя аз.

Винаги нося кеш пари в себе си на първа среща. Но ако си делим сметката, пича рязко изпада във френд зоната. Пък може да му е комфортно там, знам ли...

Като се наприказвате и дойде сметката ....дайте е насам ......ама я

Аз мъж ли съм или лукова глава.

Точно. Единствените пъти, когато съм предлагала и съм настоявала, докато не се съгласят, да си делим сметката е когато изобщо нямам намерение да има втора среща. И това се е решило на самата първа. И винаги тези хора са настоявали с месеци за втора среща..

Прочетох, че Тракиецът очаква задължително, като почерпи на първата среща, на втората веднага жената да "върне жеста".

Братле, не ме кефи това, сори.

Никой от приятелите ми, с които излизаме не разсъждава така.
Може би, защото не ни е проблем, и искаме жената да се разгърне, да не мисли за нищо, а ние да я видим напълно разлистена.

Плащаш до дупка.
До дъното е след това.

Разбираш ли, че няма значение ще има ли, втора, трета, пета среща.
Можеш да позволиш жест от жената след известно време, развивайки отношения един с друг, или ако много настойчиво лично ти декларира и покаже, че иска нещо. Тогава я остави, за да се види все пак как биха се развили обстоятелствата, да не й се убива порива.
Ако е било "тестче", зле за нея, не за теб, защото ти все пак искаш да й е комфортно по презумпция.

При мен винаги е ясно какво ще се случва, и дали изобщо нещо.
Не сме деца.
На 35-40+ всичко трябва да е много леко и лесно.

Много игри, много чудесии.
Това не е ли за докъм 18-22-24 г.?

Абе, права си, ама с днешните разбирания на младежите. Държа да споделя, че аз съм на 25 години все пак, смятай тогава на колко съм била. Та, с днешните младежи, предпочитала съм "да ми е мирна главата" и да не смятат, че съм им длъжна по някакъв начин. Въпреки това, очевидно плащането на сметката (или поне изразяването на желание да го направи) е донякъде показателно. Пък може и за мое "успокоение" да съм го правила, все пак нямам идея дали този човек ще ми хареса или не и нямам намерение да ми плаща сметката някой, който ще влезе във френд зоната. Ако наистина съм харесала някого, на 2-3 среща не бих се натискала да си плащам. Но цялата сметка дори аз не бих платила, особено на първа-втора среща. Правила съм го само с гаджета след месеци. Така че очакванията на автора (тя да "го черпи" на втора среща) са.....

Баш. Ама аз изведнъж съм заета, на работа, децата, пера, мия си косата, подготвям уроци....😁

Истинският кавалер устоява на предложения за плащане от страна на жена когато излизат, без да създава каквото и да е неудобство или напрежение. Обикновено е платил преди да се стигне до момента - кой, колко ще плаща?

И така става, ама е някво...студенокръвно. Което е общо взето добре за теб, по егоистичному добре. Няма да страдаш кой знае колко по никоя. Ама и нищо по-дълбоко и трайно няма да изживееш с жена.  А не си от хората, за които това си е напълно окей, защото те не борят празнотата с теми.

Опитът ми друго показва.
Никога не ми е случвало да се питаме кой ще плаща - обикновено инициативата идва спонтанно. За мен това би било доста криндж ситуация. В крайна сметка да ядем ли сме излезли, или да се видим. Ако някой има някакви притеснения, да се среща в парка.

Не знам, vяско. Може би така си програмиран - родители, приятели. Както казах, аз не робувам на социални порядки. Попътувай малко по света, виж как са нещата извън границите на бившата Османската империя. Не би трябвало да се чувстваш виновен, ако някой ти се кефи и те почерпи.