А, така ли било. Аз и без това имам първите две само, явно защо.
- Публикувана: 27 юли 2025, 19:44 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2025, 22:30 ч.
В момента чета... 96
И понеже отивам за дълъг уикенд на почивка, мисля да прочета някоя дебела книга 
Аз съм от почитателите на Джоан Ролинг и фен на крими поредицата за Корморан Страйк. "Вакантен пост" беше първата книга, с която открих Джоан Ролинг . Сюжета на книгата е един суров разрез на социалната среда, на моменти доста брутално реалистична за живота на средностатистическия човек и неговите стремежи, желания и страсти. Много ми хареса и от тогава съм фен.
Прочетох "Бавачката" на Джойс Каръл Оутс. Чудя се какво изобщо беше и едва ли ще получа отговор. Изключително странна и объркана книга. Много съжалявам, че я прочетох. Мислех, че става въпрос за трилър - за сериен убиец на деца, а тази част от историята е в девета глуха. Цялата книга се върти около Хана, недоволна от живота си домакиня, която започва изключително извратена и безумна извънбрачна връзка. На по-отворен край не съм попадала, как пък почти с нито 1 герой не се разбра какво стана... Стилът също е много неприятен за четене. Изобщо, изобщо не препоръчвам. Определено ще ми бъде една от Малинките за годината. Оценка 1/5.
Продължавам с "Коледни желания в "Пудинг хол".
Продължавам с "Коледни желания в "Пудинг хол".
Прочетох "Котаракът, който спасяваше книги" на Сосуке Нацукава и ме заплени ❤
Това е една магическа история за тийнейджъра Ринтаро Нацуки, който след смъртта на дядо си остава в семейната книжарничка за книги втора ръка и е много тъжен и отчаян докато не се появява говорещ котарак на име Тигър, който го повежда на мисии да спасяват книги. През лабиринти и изпитания, посредством ораторство и дебати, Ринтару научва много за живота, но и за себе си и открива неподозирани сили и истини.
Една привидно детска история, съдържаща обаче много мъдрост и поставяща въпросите за книгите и четенето в днешното забързано ежедневие, за отношението на хората днес към четенето и качествената литература, за моралът и емпатията.
Изключително много ми хареса.
Това е една магическа история за тийнейджъра Ринтаро Нацуки, който след смъртта на дядо си остава в семейната книжарничка за книги втора ръка и е много тъжен и отчаян докато не се появява говорещ котарак на име Тигър, който го повежда на мисии да спасяват книги. През лабиринти и изпитания, посредством ораторство и дебати, Ринтару научва много за живота, но и за себе си и открива неподозирани сили и истини.
Една привидно детска история, съдържаща обаче много мъдрост и поставяща въпросите за книгите и четенето в днешното забързано ежедневие, за отношението на хората днес към четенето и качествената литература, за моралът и емпатията.
Изключително много ми хареса.
Прочетох "Котаракът, който спасяваше книги" на Сосуке Нацукава и ме заплени ❤
...
...
По темата: довърших цикъла "Кръвта на василиска" и съм доволен. Не е с отворен край, не е и претупан набързо. Като цяло - много добре написан. И оставя възможност за евентуално продължение, така че ще хвърлям по едно око на автора. Започнах "Какво да правим по-нататък, мисис Норидж?" на Елена Михалкова, но не съм особено очарован от първия разказ. Първо, заради прекалено моралната главна героиня - за нея "убийството си е убийство и трябва да бъде наказано". Докато в другия известен цикъл на авторката - за Бабкин и Илюшин - Сергей Бабкин е бивш полицай, който разсъждава по същия начин, но Макар Илюшин, лидерът в двойката следователи, е типичен евреин - не страда от излишни предразсъдъци и скрупуили и всичко, извършено за защита на близките му хора, в т.ч. на приятеля и сътрудника му Бабкин, за него е напълно допустимо и оправдано. Второто, което ме разочарова, беше една слабост в сюжета:
Скрит текст:
. Ще видим как ще са следващите разкази... Би било жалко, ако авторката е започнала да се изчерпва и да допуска подобни недомислици. мащехата на жертвата нямаше никаква причина да споделя с мисис Норидж, която не познава, отношенията си с доведения си син, което в крайна сметка позволи на ГГ да разкрие убиеца
Чета “Ким Джийон, родена 1982” на Чо Намджу и си мисля колко е добре, че съм жена в България, а не в някой друг край на света. Подобни усещания, даже доста по- силни имах, когато четох “Хиляда сияйни слънца” на Халед Хосейни.
В момента чета Аферата Кристи на Нина Де Грамон. Разказва се за реалното изчезване на известната писателка Агата Кристи за 11 дена.
Тук са преплетени фикция и реални събития и е доста интересно. Особено паралелно описаната история на другата главна героиня, Нан О'Дий, която за мен лично е по-интересна от историята на Агата.
Тук са преплетени фикция и реални събития и е доста интересно. Особено паралелно описаната история на другата главна героиня, Нан О'Дий, която за мен лично е по-интересна от историята на Агата.
