В момента чета... 96

  • 33 517
  • 446
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 11 723


Докато чакам ред в Библиотеката за "Признания" на Канае Минато , реших да "подгрея" с друга нейна книга -Penance .
Доста добър трилър, дадох му 5*
Ревюто ми е по-надолу:

Скрит текст:
Иямису (イヤミス) е японски жанр трилър с фокус върху психологическите аспекти на човешкото поведение. Историите са с акцент върху най-тъмните, най-скритите и мрачни аспекти на човешката природа, психология и морал, а не толкова върху описанията на зловещи сцени на насилие и кръв.
***
Penance /изкупление, покаяние/ е първата книга, която чета от определяната като "Кралица" на жанра иямису японска писателка Канае Минато.

Сюжетът e семпъл, но ужасяващ по един много въздействащ начин.

Горещ августовски следобед през лятна ваканция. Пет ученички играят волейбол до басейн в училищен двор, когато към тях се приближава мъж и ги моли някоя от тях да му помогне да провери вентилацията в съблекалнята. Той избира едно от момичетата и го отвежда, а останалите просто продължават да играят без да осъзнават, че това ще е денят, който ще промени живота им…

По-късно откриват мъртвото тяло на приятелката си, изнасилена и обругана.

Колкото и да разпитват момичетата, от преживения стрес те не успяват да си спомнят ясно лицето на убиеца и той така и не бива хванат. По-късно потъналата в мъка майка на убитото момиче ги събира и ги обвинява директно за смъртта на дъщеря си, заявявайки че няма да им прости, докато не намерят убиеца. Ако не могат да го направят, трябва да намерят друг начин да изкупят вината си. А ако не направят нито едното, нито другото, майката се заклева, че ще си отмъсти на всяка от тях.

И животът на четирите момичета се превръща в кошмар за дълги години...

Романът се състои от четири части – монолози-спомени на всяко едно от момичетата и завършва с пети монолог, който приключва историята – този на майката.
Изключително интересна ми беше, защото разкрива много психологични аспекти на героините , техните детски травми, психични проблеми и страхове, както и невъзможността да се избегне жестокото и несправедливо наложено на всяко момиче „изкупление“. Завладяващ и интригуващ трилър за отговорността, която носим за постъпките си и за това, че миналото винаги намира начин да ни застигне.

Последна редакция: пн, 13 окт 2025, 10:24 от Happy Mijjj

# 436
  • Мнения: 6 454
Кротката от Достоевски бързо я прочетох.

Започвам
Човекът, който се страхуваше да живее от Мигел Монтеро

Скрит текст:

# 437
  • Мнения: 4 623
Happy Mijjj, "Penance" на английски ли я чете? Аз много харесах "Признания " на Канае Минато в топ 5 ми е за годината!Като чета ревюто ти за новата й книга е сходна с "Признания" и с нетърпение ще я чакам на български.

# 438
  • Мнения: 11 723
Happy Mijjj, "Penance" на английски ли я чете? Аз много харесах "Признания " на Канае Минато в топ 5 ми е за годината!Като чета ревюто ти за новата й книга е сходна с "Признания" и с нетърпение ще я чакам на български.

Да, на английски. Не е тежка като лексика.

# 439
  • София
  • Мнения: 4 057
Стив Кавана – Фантом (ориг. 2019) √ (прочетена)
Доживях роман, в чийто финал да няма правозащитна политкоректност, и колкото и да са ни симпатични/омразни – почти всички герои от фабулата да получават куршум. Да, и някои от добрите. А през по-голямата част от четивото ми вървеше толкова объркващо и някак разпиляно, че връщах назад да си преповторя кой кой е, всъщност. Доколкото можех да схвана. Като преглеждам Кавана в Уикито – май не съм чел нищо негово и ще гледам да поправя пропуска поне с някои от известната му поредица за Еди Флин (7 романа, ала без кой знае какъв избор – преведени у нас са само 2).
Авторът, североирландец, е дипломиран правист, печелил е знаково дело-легенда, преди да пропише. „Фантомът” се развива обаче в Америка.
Как да се изразя; книгата не ми е „Уау”, без и за миг да ми е била скучна или безинтересна. Борех се наистина да разбера какво се случва по страниците и́ (в смисъл: в сюжета, в самия случай). Този, който не е онзи, реално пък е погнат от оня, за да го превърне в себе си, т.е. тоя – дето ще е виновен за всичко случващо се. Ченгетата не са главните персони, които виждаме на терена на измислената мега-сикрет литературна шашма, но си свършват работата (както аз – читателски – бих и желал да направят). И в техните редици има жертви. А въобще – финалните сцени (именно по този начин измислени и описани от Кавана) са много по-реални от мнозина други разрешени „книжни престъпления” с разобличени злодеи.
ПП. В Читанката я има тази и №4 от основната поредица („Еди Флин”); в „библиотеката” „Мега” – само Фантомът.

# 440
  • София
  • Мнения: 25 924
Изслушах "Обрат в сюжета" на Ралица Генчева. Беше доста приятна за слушане, но какво да ви кажа- клише до клише. Simple Smile
Виновникът да пък да не казвам колко рано го разкрих. 🫣 Става за убиване на времето и толкова. Simple Smile Оценка 2/5.

Последна редакция: пн, 13 окт 2025, 19:54 от sea.sea

# 441
  • Мнения: 28 802
Стив Кавана – Фантом (ориг. 2019) √ (прочетена)
Доживях роман, в чийто финал да няма правозащитна политкоректност, и колкото и да са ни симпатични/омразни – почти всички герои от фабулата да получават куршум. Да, и някои от добрите.

Още една книга, която спокойно можем да не четем – вече стана ясно какъв ще е краят.
Добре де, има спойлери, защо разкривате така явно сюжета на книгите и особено края им – съвсем съсипвате удоволствието от четенето на останалите. Rage
То да му се отще на човек да следи темата...

# 442
  • Мнения: 574
Започвам "Пътешествие до центъра на Земята" - един пропуск от детските години. Дано се харесаме и с нея.

# 443
  • Пловдив
  • Мнения: 16 105
Миж, благодаря, че сподели за книгата, като те чета имам усещането, че е по-добра от "Признания". Иначе звучат сходно като "съставни части" и в "Признания" бяха няколкото гледни точки на участниците.

# 444
  • Мнения: 6 798
И аз попълвам пропуск. Не бях чела "Нощ в Лисабон" на Ремарк. Докато първите му известни книги са за Първата световна война и последствията, в тази действието се развива в навечерието на Втората. Майстор е. Но много безутешно.

# 445
  • София
  • Мнения: 3 917
И аз с молба сюжетите да са в скрит текст.
Разбирам желанието да се пишат литературни анализи като в училище, но ние тук не пишем оценки.

Нищо не чета, тръпна да взема новата на Мураками.

# 446
  • Мнения: 611
Вчера, след като с голям зор изчетох "Хотел Птиците" започнах една бразилска книга: "Невидимият живот на Еуридисе Гузмао". Изключително приятна е, чете се леко и увлекателно. Не толкова историята, колкото начина на писане е впечатляващ. Засега много ми харесва. Мисля, че днес ще я дочета, тя е тънка по моите представи.

Общи условия

Активация на акаунт