
От Радослав Гизгинджиев най-много харесвам и препоръчвам "Рай" и продълженията, "Недра" не ми хареса и мислех да не чета и "Лепири", но към нея ме привлече отзив на читател, който не беше я разбрал и си казах, че щом той не я е разбрал, трябва да е хубава (често ми харесват книги, които други хора намират за неразбираеми), така се и оказа. Когато я довърших, разбрах и защо не е никак чудно да има и неразбрали, макар че авторът пише изключително леко и четивно - защото въображението му тук надхвърля ограниченията на тримерното пространство, което обитаваме и преживяванията отиват отвъд сетивата, с които разполагаме. Едновременно присъстваме в различни светове-близнаци, постоянно сменяме посоката и преживяваната същност и винаги сме не там, където си мислим и не във времето, в което предполагаме. Много находчиво и интелигентно са представени историите на героите, разгърнати в различните възможности за сбъдването им, чиито части идеално си пасват една с друга, но в по-високо измерение и е вълнуващо, че макар физиката и математиката да ни обясняват научно многогомерните пространства и да ни дават апарата, с който да оперираме в тях, надскачайки собствените си ограничения, всъщност именно литературата ни дава възможност да ги обитаваме. Може би и психеделиците, но с тях нямам личен опит. От тази гледна точка книгата много ми хареса и затова дадох 5 звезди, игнорирайки части от сюжета, които не ми бяха никак по вкуса, както и това, че аавторът би могъл да поработи още върху стила си. Понеже неговите книги ми действат пристрастяващо, започвам да чета "Повече от любов" и се надявам да е като "Рай", а не като "Недра".
Дописвам, защото се сетих нещо - понякога в темите се появяват въпроси за книги, които ни помагат да се справим с непреодолимите загуби на любими хора и мисля, че трите книги "Рай" и "Лепири" са точно такива книги. Не че има утеха, но понякога помага и просто да има разбиране или да се идентифицираш с някой от героите, който се чувства по същия начин и валидира собствените ти чувства.