В момента чета... 96

  • 33 851
  • 451
  •   3
Отговори
# 390
  • Мнения: 512
Започнах новата книга за Страйк и Робин.
А като стана дума за това, приятелят на Робин е почти същият, като бившия й мъж. Не мога да разбера при това положение, за какво й е и защо не го разкара...
Аз ще я чакам преведена, ако някой я види някъде - да свирка 😅
За приятеля на Робин бях сигурна, още в предната книга имаше разни негови реакции, които ми подсказаха, че само в началото ще се прави на много мил и разбиращ.

В момента чета на Кинг Роуз Мадър. Горе долу до половината ми е, интересна ми е много, особено в сравнение с предните две негови, които изчетох почти на инат. Някак хем не искам да знам какво ще стане на следващата страница, защото главата ми върти страшни филми, хем не мога да я оставя.
В Сторител започнах Хамелеонът се завръща на Крис Картър, видях препоръка от тук точно в момент, в който се чудех какво да започна. Също добре ми върви, харесва ми.

# 391
  • Мнения: 2 547
Аз започнах “Моята прекрасна съпруга” на Саманта Даунинг. За сега ми върви добре, но имам усещането, че ще ме разочарова накрая, не знам защо. 🤣

После ще продължа с “Моят друг съпруг” на Дороти Кумсън и на Лиса Гарднър “Перфектният съпруг” - така си ги подредих. 🤣

# 392
  • Мнения: 11 730
Приключих "Саломе" и ѝ дадох 5*.
Великолепен исторически роман! Пълен разкош! Много ми хареса!

Днес набързо прочетох "Вода" на Джон Бойн. Ами не знам какво ме подразни в тази новела! Вероятно прекалената ѝ политкоректност, както и всеизвестната сексуална ориентация на автора , която развява като знаме във всяка своя книга..
Книжлето е четивно, със злободневна тематика, написано ОК, но заради ярката му политкоректност дадох 1*! Със ремарк да заобикалям Бойновите книги отдалече!

# 393
  • Мнения: 2 147
Джон Бойн умее да манипулира с думи, добър е в това и със сигурност убедителен и въздействащ. Докато не разбереш какъв му е номерът и не започнеш да го разпознаваш във всяко следващо произведение. На мен той вече ми е ясен и разпознавам всичките му пройоми, така че няма с какво да ме изненада. При него вярвам, че личното убеждение съвпада с политкореткната линия и затова може да пише, каквото си поиска, без да е нужно соециално да запълва квоти - винаги имаме един зъл, бял, хетеросексуален мъж с власт, влияние и пари, един син-педе""ст или пък не, но в конфликт с патриарха, който е бит, потискан и прогонен, една нещастна жена, която е жертва на тесногръдието и консервативните норми в обществото, което пък е разделено точно на две - слабите, различните и потисканите, представени чрез изцяло положителните герои и силните на деня, представени чрез изцяло отрицателните герои. Средно положение няма, всичко е поляризирано и си длъжен да вземеш страната, която отначало ти е посочена като правилна. Прочетох "Вода", но няма да прочета другите от поредицата, въобще изцяло приключих с този автор.

# 394
  • Мнения: 998
Приключих "Саломе" и ѝ дадох 5*.
Великолепен исторически роман! Пълен разкош! Много ми хареса!


Mijjj, кой е авторът?

Заради Хелоин и книжния клуб, препрочитам "Ребека" на Дафни Дю Морие--оригиналният психологически семеен трилър от 30те. Природата е описана много красиво, така че е имало атмосферни трилъри и преди терминът да стане модерен.

# 395
  • Мнения: 11 730
Абсолютно перфектен анализ на "творчествто" на Бойн,Райна!
Не бих могла да го кажа по-добре!
И ако с "Невидимите фурии на сърцето" и "Стълба към небето" номерът му (поне при мен) минаваше, с "Вода"-та пресоли супата и бях дотук с него.

Cool_cat, Ерик Валц е авторът Simple Smile

# 396
  • София
  • Мнения: 7 268
Да, и аз приключих с Бойн след "Вода". Мислех да приключа още след "Стълбата..", ама се подведох.

# 397
  • Мнения: 2 147
"Стълба към небето" ми беше малко по-интересна от другите заради темата за успеха на всяка цена, изобличаването на грозната страна в книгоиздателския бизнес, образа на безскрупулния психопат, който винаги успява да обърне обстоятелствата в своя полза и да изплува отгоре.
Най-случайно чух една консултантка в Хеликон компетентно да обяснява на клиенти, че Джон Бойн е автор, който пише за войната и доста се озадачих, но може би е имала предвид "Всички погубени места" и "Момчето с раираната пижама". Все пак такова определение е доста заблуждаващо и не дава никаква представа за темите, които са в основата на творчеството му.

# 398
  • Мнения: 998

Cool_cat, Ерик Валц е авторът Simple Smile



Благодаря!

# 399
  • Мнения: 378
Прочетох "Това не е моето име" на Меган Лали. Един трилър, който никак не е лош, особено за дебютен роман. Хареса ми стилът, а книгата може да се прочете за ден. Може би очаквах по-интересни обрати и финал, но определено бих чела и друго от авторката.
Започнах "Наследницата" на Рейчъл Хокинс. Четенето ми върви много бързо, сюжетът е интересен, а стилът й ме грабна още от "Вилата". И междудругото корицата също е страхотна.

# 400
  • София
  • Мнения: 4 060
Приключвам едновременно две (х 1 на хартия и на екран).
Нямам спомен да съм чел първата на Макинтош, но ми попадна
Клеър Макинтош - Виждам те (ориг. 2016)
И бързам да спомена, че поне 5 книги на бившата британска полицайка могат да се намерят за е-четене. Ами, няма да се връщам на първата, но следващите вероятно ще подхвана (даже не знам дали са поредица, но не ща да проверявам предварително).
Скрит текст:
Добър сюжет: щом почти след 2/3-ти от текста се питах откъде някой може да събере тези "профили" на потенциални жертви. Преди да се разбере, че има съвсем прост начин - който особено у нас (в БГ-разградения ни двор) няма да коства и големи усилия. Отбелязвам две неща:
- отличавам винаги автори/книги, когато някой герои там (или повече) толкова ми влизат в полето на предизвикани емоционални реакции, че ми се е щяло или да ги "потупам по рамото", или да им се "разкрещя" срещу страниците, колко истински ме дразнят и как си го търсят. Е, "виждам" тъкмо такава жена в романа (не, не е полицайката, а една от потенциално заплашените) - и накрая само читателят ще разбере, че изобщо не е победител в играта на котка и мишка. Ама никак.
- два финала. Т.е. финал и сетне ("кода") още един, който внася смут в току-що настъпилото успокоение, че добрият завършек ти е обяснен. Другояче да го кажа: следват "затворен" и "отворен" край и вторият ме навежда на мисъл, че може да има продължение.
Приятно четиво. Макар да недолюбвам британските ченгета от книгите (изключая някои от региона на о-в Луис или помагащи им съдебни антрополози Simple Smile).
Мери Кубика - Жена в неизвестност (ориг. 2021)
Не бях чувал за Мери Кириченко (учителка по история, преди да пропише). На български май има само 2 романа, за шедьовър се счита "Другата жена". И тази - с онази "в неизвестност" става.
Скрит текст:
Малко по-камерна е (хора от няколко къщи в едно предградие на Чикаго), сюжетът не е лош, щом 20-тина стр. преди края (използвам горния повод да събера двете книги в едно мнение) още не съм съвсем сигурен дали..., или..., обаче май сигурно ще бъде... А за да развеселя малко и вас - понеже не съм раждал (Simple Smile) научих какво е "дула" (и даже намерих страница на българските дули). Книгите с малолетни жертви винаги са ми тежки и аз мазохистично ги чета, повтаряйки си, че това е само роман. Като психология на най-важните персонажи и на самото злодейство намирам четивото за леко "плитко"; очаквах повече. Текстът е построен като "дневник" с връщане и прескачане във времеви отрязъци на случващо се и предистория и този път малко ме изнерви. "Новата реалност" е представена тук чрез две дами, които живеят заедно след годеж и мислели да си осиновят дете. Просто го споменавам (и тутакси допълвам: връзката им не е представена апотеозно дразнеща, даже малко преди края май няма "зададена" интимна сцена между тях).
Като оценка, с леко черен хумор, бих препоръчал: ако си имате друго четиво, за което проявявате повече любопиство - и "изчезналата" Кубика - изберете си "вашето". Отделно (и накрая) - порових малко и в интернет за подобни случаи и те са твърде малко; съмнявам се две малки деца да оцелеят повече от 10 г. в условия, зададени в книгата. Намирам отправната точка в сюжета не за прекален оптимизъм (другите не ги намират, нали...), а за леко изсмукана от пръстите.

# 401
  • София
  • Мнения: 25 929
Супер е Макинтош, аз много я харесвам.

# 402
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 670
Аз явно трябва да опитам още веднъж с нея. Имам събрани една камара нейни книги, с първата не ми потръгна и се отказах. Може и да е дошъл момента да я чета.

# 403
  • Мнения: 574
Довърших "Тунелът към лятото" на Пепърмил букс. Дадох 4* на книгата. Допадна ми, историята на двамата главни герои също ми харесаха и мотивът на главния ни герой да влезе в тунела.
Снощи започнах "Детският влак" - Виола Ардоне - както миналата й книга и тази ми допада. Стилът на авторката е много приятен, въпреки тежките теми, които разгръща. Надявам се тази книга да ме изкара от този безкраен застой.

# 404
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 783
И аз харесвам книгите на Клеър Макинтош! 🤗

Общи условия

Активация на акаунт