Проблем с колега

Моят личен опит е, че изобщо не е задължително нещата да са изговорени, нито отговорите се дават на тепсия. Просто има хора, на които не им се занимава, и когато им се наруши комфортът, си го изкарват на най-слабия - новака в изпитателен срок.

Разбира се, че има такива. Но има и хора, на които колкото и както и да им се обяснява, колкото и внимание да получат, колкото и търпение да се прояви към тях, просто не поемат/не им пука или може би не им е в капацитета, макар че аз лично съм склонна да вярвам, че в повечето случаи е мързел и/или непукизъм.

Аз още чакам да срещна някой начинаещ, който да оцени факта, че аз изоставам с моята работа или работя повече часове, защото се налага да му обяснявам за пореден път едно и също, което той не си е направил труда да запомни.

Разбира се. Но той е в изпитателен, нали? Може да бъде отстранен и заменен, ако наистина е толкова зле.

Не знам каква е ситуацията при авторката.

Хора, на които им е първа работа след университета, остават начинаещи доста след 6те месеца, освен това към тях има повече толеранс, защото на всички ни е ясно, че отнема време да се разбере материя, процеси и може би най-вече взаимовръзки. Не можеш да уволниш някого в пробния период, на когото му е първа работа в живота, защото не работи перфектно, не е супер самостоятелен, не му идва всичко отръки и така нататък, ще е изключение някой да се задържи на такова ниво с такива изисквания. Изискванията се поставят според опита и нивото и не са еднакви за хора с повече опит и такива с по-малко. Първа работа в пробния период се гледа желание да се учи, старание, пасва ли си с колегите човекът, върши ли горе долу сносна работа и забелязваме ли потенциал и прогрес. Да не говорим, че топ пърформърите независимо от нивото си, са изключения, не правило и няма как да се уволняват всички останали. Обучението на млади специалисти не приключва за 6 месеца, или поне не в моята среда, и аз това визирам под начинаещ, а не “още в пробен период за първата си работа”, след който магически вече всичко му е ясно. Въпросът е, че дори не-тъпи хора просто не винаги полагат усилия да си свършат работата добре, защото в по-лесно да тичат при друг или да претупат, защото знаят, че друг ще го оправи.

Това не е задължително достатъчно да бъдат освободени, но е причина да не получат повишение в титла или заплата, добра годишна оценка, или пък да им се дават задачи, които по-им прилягат след като не желаят да положат усилията за повече.

"Първа работа в пробния период се гледа желание да се учи, старание, пасва ли си с колегите човекът, върши ли горе долу сносна работа и забелязваме ли потенциал и прогрес."

Точно това ми е важно като начало, но и там е проблема, тези неща липсват

ЖЕНИЧКЕ???????
Я се осъзнай и си промени отношението!
Цялото ти мнение отива в коша само заради това!
Регистрира се, за да си излееш комплексите ли?

Лелеле, Джоузи или там както се чете, никаква услуга не правиш на авторката. Първо обясняваш, че е професионалист в най-силните си години и после я наричаш "Мила, женичке...."

@mymomgot : Някой интересува ли се от твоето мнение като обучаващ на новия човек? Някой иска ли да знае твоята визия как този човек трябва да се развива? Питат ли те редовно? Твоето мнение ще тежи ли дали пробният срок на този служител да бъде успешен или не успешен?

На мен няма нужда да отговаряш, отговори на себе си. Понеже те горе долу са едно и също, ако на поне един от тези въпроси отговорът е "не", се замисли сериозно.

И аз смятам, че на въпроса с въпрос не е възпитано.
Но когато си обяснил на едно същество едно и също нещо 10 пъти, чак колеги,  които не им е работа го научиха, но тя не стопля, почнах и аз с въпрос да отговарям

Струва ми се, че авторката има проблем с мързеливи връзкари, които не са застрашени от изгонване и разчитат на това. Тя вече написа, че на мениджъра не му пука, което е лошо, тъй като той вероятно разчита на нея да мете след тях. Бил съм в подобна ситуация, макар и не с младежи.

Аз имах една управителка, връзкарка, седеше си на компютъра, на нас ни се подиграваше, "искаш ли и ти да работиш на компютъра" казваше и се хилеше.
После винаги вършихме тежката работа.
Тя никога не помагаше, но когато идваше шефа, веднага ставаше и ни помагаше. Шефа даже и повиши заплатата.
Такава номерджия беше, но винаги и вървеше, една колежка си оплака за нея, но нищо не стана. Като напуснах и аз разказах всичко, пак нищо не стана.
Не бяхме в кухня, ала оставяше мръсните си чинии ние да и мием.
Кафето искаше да и занесем до бюрото, всички други си взимаха от мястото.

Ботев беше писал "Учителят трябва да бъде търпелив като вол"

А неизвестен автор беше казал - когато двама се карат, виновен е по-умният.

Имам колежка която много обича да отговаря на въпроса с въпрос. Тя знае отговора но вероятно се вживява в идеята че това е по-добрата обучителна практика. Не е. Внушава превъзходство и оставя горчив привкус.
Когато питат мен, отговарям - а ей сега ще го направим - как предпочиташ - да гледаш или аз да гледам пък ти да го правиш. На втория, най-много на третия път ми отговарят аз да гледам (и подсказвам) а те да го правят.

Както с клиенти, така и с колеги ключовият момент е да те харесат. Ако те харесат - оттам нататък нямаш грижи.

Когато се изказвате за работата на другите, никога не употребявайте "но" или "обаче".
Хубаво си го свършил, но....
"Но" убива абсолютно всичко хубаво което е казано преди това!   Когато го казваш не ти изглежда така, но когато го чуеш... спомнете си  - на всекиго се е случвало.

Аууу, крада го.
Значи винаги ще се изкарвам виновна

Споделяла съм, че работя в млад колектив - аз и още една колежка сме "най-дъртите" там.
Ами и аз имам наблюденията на авторката.
Млади хора търсещи бързи пари и бързо израстване по възможност без да правят нищо по цял ден освен да пият кафета и да пушат цигари.
Много от тях напускат мислейки си, че на следващата работа ще им постелят червеният килим само защото са млади - много често са обаче и необразовани и невъзпитани.
Добрата новина за нас по-старото поколение е, че като ги виждат шефовете какви издънки са тия лекенца, че ние биваме повече ценени.

Точно така, аз и затова ѝ зададох въпроси, да се сети, че нейното мнение (по нейни думи) как се справя новият служител, явно не е определящо. Та колкото и да роптае, ако е сина на брата на директора, винаги ще е виновна тя.
Правилно ли е? Не, не е правилно. Като се бори, демонстрира превъзходство, ще я оценят ли колко е ценна - определено не, но рискува да се изпокара с началството. Ако се наложи да избират - вързкарят пак е едни гърди напред. Това е.