Здравейте, проблемния колега в случая съм аз.
Оказва се, че за хора които не си вършат работата както трябва, аз съм проблема, тк ги напрягам когато им казвам и обръщам внимание, че имат пропуски. Пропуските са понякога съществени.
Важно е да се отбележи, че хората са нови и са в период на обучение. Обучител съм им, волю или не.
Новите са млади, могат да ми бъдат деца. Подхождам, според мен с внимание, към това да им предам важното, повтарям по няколко пъти едно и също, което е нормално в процеса на обучение.
Опитвам се да им покажа това, което знам и това което трябва да се свърши, но когато телефона е до теб и акъла е другаде, нещата не стават.
Работата се върши ей така, да се отбие номера. Знаят, че ще видя, ако има нещо, което не е ок и ще го оправя, свърша или довърша.
Когато след 6 или повече месеца се правят пропуски и грешки, на рутинни процедури и се задават, извинявам се "тъпи" въпроси за нещо правено хиляди пъти, как да се реагира?
Не могат да си организират времето, не могат един мейл да напишат /липсва и граматика и изказ/, не могат да мислят логически, причинно следствена връзка да се направи това е ....... Космос
Засягат се хората, въпреки че знаят, че са сгафили, но практика им е и да се оправдават с други хора или обстоятелства, за да излязат невинни. Това не им било работа, онова друг не го бил свършил.
Проблем им е моят тон на говорене /засягат се/, нямам меко и мазно гласче и съм може би груба в изказа си, признавам.
Шегувам се и когато с "тона" си говоря за други неща, не за тях конкретно, им е забавно.
Въпрос на гледна точка
Иначе са ми много благодарни, че всичко им казвам и показвам, така казват на мен, но мрънкат на шефовете /това става като о....кат нещо, тогава са "травмирани" и трябва да се оправдаят/
Приемам работата си присърце, педантична съм сигурно, искам всичко да е ок и ясно, ноооо не става.
Какво да правя? Тежи ми всичко това
Как да се науча да не се задълбавам толкова и да карам отгоре, отгоре? Как да не съм " конфликтна " с тях?
Оказва се, че за хора които не си вършат работата както трябва, аз съм проблема, тк ги напрягам когато им казвам и обръщам внимание, че имат пропуски. Пропуските са понякога съществени.
Важно е да се отбележи, че хората са нови и са в период на обучение. Обучител съм им, волю или не.
Новите са млади, могат да ми бъдат деца. Подхождам, според мен с внимание, към това да им предам важното, повтарям по няколко пъти едно и също, което е нормално в процеса на обучение.
Опитвам се да им покажа това, което знам и това което трябва да се свърши, но когато телефона е до теб и акъла е другаде, нещата не стават.
Работата се върши ей така, да се отбие номера. Знаят, че ще видя, ако има нещо, което не е ок и ще го оправя, свърша или довърша.
Когато след 6 или повече месеца се правят пропуски и грешки, на рутинни процедури и се задават, извинявам се "тъпи" въпроси за нещо правено хиляди пъти, как да се реагира?
Не могат да си организират времето, не могат един мейл да напишат /липсва и граматика и изказ/, не могат да мислят логически, причинно следствена връзка да се направи това е ....... Космос
Засягат се хората, въпреки че знаят, че са сгафили, но практика им е и да се оправдават с други хора или обстоятелства, за да излязат невинни. Това не им било работа, онова друг не го бил свършил.
Проблем им е моят тон на говорене /засягат се/, нямам меко и мазно гласче и съм може би груба в изказа си, признавам.
Шегувам се и когато с "тона" си говоря за други неща, не за тях конкретно, им е забавно.
Въпрос на гледна точка
Иначе са ми много благодарни, че всичко им казвам и показвам, така казват на мен, но мрънкат на шефовете /това става като о....кат нещо, тогава са "травмирани" и трябва да се оправдаят/
Приемам работата си присърце, педантична съм сигурно, искам всичко да е ок и ясно, ноооо не става.
Какво да правя? Тежи ми всичко това
Как да се науча да не се задълбавам толкова и да карам отгоре, отгоре? Как да не съм " конфликтна " с тях?
