Всъщност, не можеш ли да го сложиш на ПИП и да се види кой колко работи?
- Публикувана: 29 юли 2025, 13:26 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2025, 11:25 ч.
Проблем с колега
Всъщност, не можеш ли да го сложиш на ПИП и да се види кой колко работи?
Не, дори няма как да разделя конкретно задачите, не става.
Това отвръщане на въпроса с въпрос е най-отвратителната тактика. Толкова ли няма други начини?
П.С. Никога няма да забравя как една начинаеща сложи на мястото една моя колежка, която много обичаше да отговаря така, за което направо ми се искаше да ѝ сваля шапка.
П.С. Никога няма да забравя как една начинаеща сложи на мястото една моя колежка, която много обичаше да отговаря така, за което направо ми се искаше да ѝ сваля шапка.
Шом питат, им отговаряй, ако ще да е десети път. Те като не помнят, защото не те слушат, а когато внезапно проявят интерес и ти им отговориш с въпрос, не се постига нищо смислено.
Това да си гледат телефоните, докато ти им обясняваш, трябва да се прекрати. Едва ли чак им преподаваш ядрена физика, на петия или десетия път ще разберат, но трябва да слушат, без никакви такива телефони и детски номера. Ако трябва, ги изпитвай после какво са разбрали.
Това да си гледат телефоните, докато ти им обясняваш, трябва да се прекрати. Едва ли чак им преподаваш ядрена физика, на петия или десетия път ще разберат, но трябва да слушат, без никакви такива телефони и детски номера. Ако трябва, ги изпитвай после какво са разбрали.
За една ситуация принос имат и двете страни. Така че, разбирам фрустрацията ти от младежите, обаче също смятам, че ти като по-опитен професионалист и ментор, трябва да опиташ различни стратегии да сработят нещата.
Възможно е да си по-груба в изказа си, което не те прави лош човек, да се страхуват от теб, да знаят, че така или иначе никога не си доволна и защо да се стараят тогава. Една работа може да се свърши и без да е необходимо хората да са под постоянен стрес и ужас от критика.
Може би е добре да се насочиш към някакво обучение за себе си, ако и в бъдеще ще бъдеш обучаващ.
Иначе за начало може би е хубаво да опознаеш малко хората като индивидуалност, да видиш кой от какво се мотивира - имаш ли някакви седмични срещи с хората от екипа, такива които са лични и не са непременно за работа само? Също така, освен пропуски, вярвам че има и резултати, които може да се похвалят - нали знаеш - хвали пред всички, давай обратна връзка/критика насаме.
Помисли и за изграждане на някакъв екипен дух - веднъж в месеца може да има няккъв четвъртък следобед, в който да има активност за хората, различна от работна.
Възможно е да си по-груба в изказа си, което не те прави лош човек, да се страхуват от теб, да знаят, че така или иначе никога не си доволна и защо да се стараят тогава. Една работа може да се свърши и без да е необходимо хората да са под постоянен стрес и ужас от критика.
Може би е добре да се насочиш към някакво обучение за себе си, ако и в бъдеще ще бъдеш обучаващ.
Иначе за начало може би е хубаво да опознаеш малко хората като индивидуалност, да видиш кой от какво се мотивира - имаш ли някакви седмични срещи с хората от екипа, такива които са лични и не са непременно за работа само? Също така, освен пропуски, вярвам че има и резултати, които може да се похвалят - нали знаеш - хвали пред всички, давай обратна връзка/критика насаме.
Помисли и за изграждане на някакъв екипен дух - веднъж в месеца може да има няккъв четвъртък следобед, в който да има активност за хората, различна от работна.
Абсолютно съм съгласна, процеса е двустранен, но проблема се търси в мен.
И аз го търся, което не е добре. Мислила съм по въпроса да се самоосъвършенствам в тази посока, но когаго насреща е стена?
И не съм фрустрирана, не, дори съм обидена до известна степен. Да се страхуват?
Не трябва аз да съм доволна, просто трябва да си свършат работата, те услуга, лична на мен не правят, нали?
В лични разговори сме си ок, споделяме си разни неща, смеем се, обаче като трябва да се работи.....пак си мислим за лични неща и ангажименти
Критикувам само насаме, то няма и как иначе. Далеч съм от мисълта да излагам някого по какъвто и да е било начин.
И аз го търся, което не е добре. Мислила съм по въпроса да се самоосъвършенствам в тази посока, но когаго насреща е стена?
И не съм фрустрирана, не, дори съм обидена до известна степен. Да се страхуват?
Не трябва аз да съм доволна, просто трябва да си свършат работата, те услуга, лична на мен не правят, нали?
В лични разговори сме си ок, споделяме си разни неща, смеем се, обаче като трябва да се работи.....пак си мислим за лични неща и ангажименти
Критикувам само насаме, то няма и как иначе. Далеч съм от мисълта да излагам някого по какъвто и да е било начин.
Здравейте, проблемния колега в случая съм аз.
Оказва се, че за хора които не си вършат работата както трябва, аз съм проблема, тк ги напрягам когато им казвам и обръщам внимание, че имат пропуски. Пропуските са понякога съществени.
Важно е да се отбележи, че хората са нови и са в период на обучение. Обучител съм им, волю или не.
Новите са млади, могат да ми бъдат деца. Подхождам, според мен с внимание, към това да им предам важното, повтарям по няколко пъти едно и също, което е нормално в процеса на обучение.
Опитвам се да им покажа това, което знам и това което трябва да се свърши, но когато телефона е до теб и акъла е другаде, нещата не стават.
Работата се върши ей така, да се отбие номера. Знаят, че ще видя, ако има нещо, което не е ок и ще го оправя, свърша или довърша.
Когато след 6 или повече месеца се правят пропуски и грешки, на рутинни процедури и се задават, извинявам се "тъпи" въпроси за нещо правено хиляди пъти, как да се реагира?
Не могат да си организират времето, не могат един мейл да напишат /липсва и граматика и изказ/, не могат да мислят логически, причинно следствена връзка да се направи това е ....... Космос
Засягат се хората, въпреки че знаят, че са сгафили, но практика им е и да се оправдават с други хора или обстоятелства, за да излязат невинни. Това не им било работа, онова друг не го бил свършил.
Проблем им е моят тон на говорене /засягат се/, нямам меко и мазно гласче и съм може би груба в изказа си, признавам.
Шегувам се и когато с "тона" си говоря за други неща, не за тях конкретно, им е забавно.
Въпрос на гледна точка
Иначе са ми много благодарни, че всичко им казвам и показвам, така казват на мен, но мрънкат на шефовете /това става като о....кат нещо, тогава са "травмирани" и трябва да се оправдаят/
Приемам работата си присърце, педантична съм сигурно, искам всичко да е ок и ясно, ноооо не става.
Какво да правя? Тежи ми всичко това
Как да се науча да не се задълбавам толкова и да карам отгоре, отгоре? Как да не съм " конфликтна " с тях?
Оказва се, че за хора които не си вършат работата както трябва, аз съм проблема, тк ги напрягам когато им казвам и обръщам внимание, че имат пропуски. Пропуските са понякога съществени.
Важно е да се отбележи, че хората са нови и са в период на обучение. Обучител съм им, волю или не.
Новите са млади, могат да ми бъдат деца. Подхождам, според мен с внимание, към това да им предам важното, повтарям по няколко пъти едно и също, което е нормално в процеса на обучение.
Опитвам се да им покажа това, което знам и това което трябва да се свърши, но когато телефона е до теб и акъла е другаде, нещата не стават.
Работата се върши ей така, да се отбие номера. Знаят, че ще видя, ако има нещо, което не е ок и ще го оправя, свърша или довърша.
Когато след 6 или повече месеца се правят пропуски и грешки, на рутинни процедури и се задават, извинявам се "тъпи" въпроси за нещо правено хиляди пъти, как да се реагира?
Не могат да си организират времето, не могат един мейл да напишат /липсва и граматика и изказ/, не могат да мислят логически, причинно следствена връзка да се направи това е ....... Космос
Засягат се хората, въпреки че знаят, че са сгафили, но практика им е и да се оправдават с други хора или обстоятелства, за да излязат невинни. Това не им било работа, онова друг не го бил свършил.
Проблем им е моят тон на говорене /засягат се/, нямам меко и мазно гласче и съм може би груба в изказа си, признавам.
Шегувам се и когато с "тона" си говоря за други неща, не за тях конкретно, им е забавно.
Въпрос на гледна точка
Иначе са ми много благодарни, че всичко им казвам и показвам, така казват на мен, но мрънкат на шефовете /това става като о....кат нещо, тогава са "травмирани" и трябва да се оправдаят/
Приемам работата си присърце, педантична съм сигурно, искам всичко да е ок и ясно, ноооо не става.
Какво да правя? Тежи ми всичко това
Как да се науча да не се задълбавам толкова и да карам отгоре, отгоре? Как да не съм " конфликтна " с тях?
Аз се хванах за едно изречение на авторката, че им отговаряла на въпросите с въпроси.
На мен ако попитам нещо и ми се отговори отново с въпрос, че сама да си отговоря на свой ред съм до там.
За да питаш нещо, значи не го знаеш.
И трябва да ти се обясни. Но да задам въпрос и на среща да не ми се отговори по същество и по темата, а да ми се зададе пак въпрос ще го приема като заяждане,опит за неуспешна ирония, подигравка и грубост.
И просто няма да го бъде.
Освен това нон стоп някой да ми казва, че нещо не съм направила като хората и да ме наблюдава кое как правя, правейки ми забележки постоянно няма да приема.
И не само няма да го приема, аз просто няма да оцелея в такива среда.
Не смятам, че на който и да е би му било приятно да работи всекидневно в такава среда.
Освен ако не ми е пряк ръководител. Авторката такъв ли е?
То даже и от пряк няма да го приема. А какво остава за обикновен не колега.
Представям си постоянно някой да си мисли, че само той прави всичко перфектно, а другите не.
Педантична не ми звучи добре.
Не обичам такива хора.
Ако си от тези никога недоволните, това отблъсква. Трябва да ги хвалиш малко повече младежите и с по-благ тон.
Разбирам, че и ти имаш право. Младежите днес са различни.
От друга страна - да, млади са, ще претръпнат в един момент, ще станат по-обиграни, ще разберат, че няма да ги дондуркат вечно.
Моят съвет ако не са ти подчинени е да дадеш отбой и да не ги следиш. И да си гледаш само твоята работа.
От всичко написано, мен най-много ме притеснява факта, че е говорено с шеф и той не е реагирал и "не му пука".
Докога смяташ ти да се раздаваш и да правиш всичко по силите си, а на никого да не му дреме за твоята позиция, трудности и чувства?
За мен това не е добра работна среда и аз не бих работила за човек, който вижда, че се раздавам на макс, че едва ли не изнасям всичко на гърба си, старая се да обучавам новите хора, поемам такава огромна отговорност, но когато споделя за проблем, на големия шеф не му пука, щото вероятно е свикнал ти да вършиш много неща и така си ги научила. И е по-лесно.
Монетата има две страни.
Като човек, който е много тънкообиден, горд, честолюбив, с висок морал, супер тактитечен, чувствителен и раним(и хич не ми пука кой какво си мисли за това ми качество и дали му харесва или не, че съм такава), ще ти кажа, че не бих търпяла колега като теб, щом сама казваш, че те се обиждат и изказът ти е груб.
Щом всички се обиждат и смятат твоето поведение за грешно и то е такова според мнозинство (защото те са мнозинство в случая, а ти една), значи проблемът е повече в теб.
Моя гледна точка, на обиждаш се човек, може да е от полза. Не всеки е перде и не му пука.
Малко от малко иска съобразяване.
И не казвам да ги галиш с перце.
Виждам, че и при тях има вина, със сигурност е така.
Аз бих потърсила съдействие отново от шеф. И ако и този път не вземе мерки си казваме чао.
Крайно или не. Всеки знае себе си, границите си, какво и докога може да търпи.
Шест месеца са много време да се тормозиш толкова.
На мен ако попитам нещо и ми се отговори отново с въпрос, че сама да си отговоря на свой ред съм до там.
За да питаш нещо, значи не го знаеш.
И трябва да ти се обясни. Но да задам въпрос и на среща да не ми се отговори по същество и по темата, а да ми се зададе пак въпрос ще го приема като заяждане,опит за неуспешна ирония, подигравка и грубост.
И просто няма да го бъде.
Освен това нон стоп някой да ми казва, че нещо не съм направила като хората и да ме наблюдава кое как правя, правейки ми забележки постоянно няма да приема.
И не само няма да го приема, аз просто няма да оцелея в такива среда.
Не смятам, че на който и да е би му било приятно да работи всекидневно в такава среда.
Освен ако не ми е пряк ръководител. Авторката такъв ли е?
То даже и от пряк няма да го приема. А какво остава за обикновен не колега.
Представям си постоянно някой да си мисли, че само той прави всичко перфектно, а другите не.
Педантична не ми звучи добре.
Не обичам такива хора.
Ако си от тези никога недоволните, това отблъсква. Трябва да ги хвалиш малко повече младежите и с по-благ тон.
Разбирам, че и ти имаш право. Младежите днес са различни.
От друга страна - да, млади са, ще претръпнат в един момент, ще станат по-обиграни, ще разберат, че няма да ги дондуркат вечно.
Моят съвет ако не са ти подчинени е да дадеш отбой и да не ги следиш. И да си гледаш само твоята работа.
От всичко написано, мен най-много ме притеснява факта, че е говорено с шеф и той не е реагирал и "не му пука".
Докога смяташ ти да се раздаваш и да правиш всичко по силите си, а на никого да не му дреме за твоята позиция, трудности и чувства?
За мен това не е добра работна среда и аз не бих работила за човек, който вижда, че се раздавам на макс, че едва ли не изнасям всичко на гърба си, старая се да обучавам новите хора, поемам такава огромна отговорност, но когато споделя за проблем, на големия шеф не му пука, щото вероятно е свикнал ти да вършиш много неща и така си ги научила. И е по-лесно.
Монетата има две страни.
Като човек, който е много тънкообиден, горд, честолюбив, с висок морал, супер тактитечен, чувствителен и раним(и хич не ми пука кой какво си мисли за това ми качество и дали му харесва или не, че съм такава), ще ти кажа, че не бих търпяла колега като теб, щом сама казваш, че те се обиждат и изказът ти е груб.
Щом всички се обиждат и смятат твоето поведение за грешно и то е такова според мнозинство (защото те са мнозинство в случая, а ти една), значи проблемът е повече в теб.
Моя гледна точка, на обиждаш се човек, може да е от полза. Не всеки е перде и не му пука.
Малко от малко иска съобразяване.
И не казвам да ги галиш с перце.
Виждам, че и при тях има вина, със сигурност е така.
Аз бих потърсила съдействие отново от шеф. И ако и този път не вземе мерки си казваме чао.
Крайно или не. Всеки знае себе си, границите си, какво и докога може да търпи.
Шест месеца са много време да се тормозиш толкова.
Абсолютно съм съгласна, процеса е двустранен, но проблема се търси в мен.
И аз го търся, което не е добре. Мислила съм по въпроса да се самоосъвършенствам в тази посока, но когаго насреща е стена?
И не съм фрустрирана, не, дори съм обидена до известна степен. Да се страхуват?
Не трябва аз да съм доволна, просто трябва да си свършат работата, те услуга, лична на мен не правят, нали?
В лични разговори сме си ок, споделяме си разни неща, смеем се, обаче като трябва да се работи.....пак си мислим за лични неща и ангажименти
Критикувам само насаме, то няма и как иначе. Далеч съм от мисълта да излагам някого по какъвто и да е било начин.
И аз го търся, което не е добре. Мислила съм по въпроса да се самоосъвършенствам в тази посока, но когаго насреща е стена?
И не съм фрустрирана, не, дори съм обидена до известна степен. Да се страхуват?
Не трябва аз да съм доволна, просто трябва да си свършат работата, те услуга, лична на мен не правят, нали?
В лични разговори сме си ок, споделяме си разни неща, смеем се, обаче като трябва да се работи.....пак си мислим за лични неща и ангажименти
Критикувам само насаме, то няма и как иначе. Далеч съм от мисълта да излагам някого по какъвто и да е било начин.
Истината е, че не всеки има лидерски качества, но те могат да се развиват във времето, ако се положи целенасочено усилие. В този смисъл, какво означава, че мислиш за обучение, но срещаш стена - фирмата няма такива програми, не иска да покрие подобно обучение, нямаш време и не ти се занимава?
Между другото, това с отговарянето на въпрос със въпрос го правя много рядко,
в случаите когато дадено нещо е регулярна дейност, да не кажа ежедневно и след месеци се пита, а го знае, сигурна съм, ми.... не се сдържам просто то е смешно
Like_Smoke, когато аз споделям проблем, не се взимат мерки,, т.е не се говори с новите хора, на принципа Оправяй се сама.
Важен факт е, че новичките са човек на човека
Старая се да се променям, намирам за вярно част от казаното от Caroline_Bingley, затова и споделям и търся някакъв път, ако мислех, че 100 процента съм права......нямаше да се замислям. Търся проблема, за да го реша някакси и да не ги карам да се чустват така, но аз? Някой пита ли ме как се справям с всичко това?
Caroline_Bingley, "Щом всички се обиждат и смятат твоето поведение за грешно и то е такова според мнозинство (защото те са мнозинство в случая, а ти една), значи проблемът е повече в теб"
Всичките са двама човека, с останалите колеги нямам никакъв проблем, работим си идеално. Когато имат въпроси, такава ни е работата, съвместна, предпочитат да се допитат до мен, ако ме разбирате. Знаят кой ще им отговори компетентно и точно, а не наизуст
в случаите когато дадено нещо е регулярна дейност, да не кажа ежедневно и след месеци се пита, а го знае, сигурна съм, ми.... не се сдържам просто
то е смешноLike_Smoke, когато аз споделям проблем, не се взимат мерки,, т.е не се говори с новите хора, на принципа Оправяй се сама.
Важен факт е, че новичките са човек на човека
Старая се да се променям, намирам за вярно част от казаното от Caroline_Bingley, затова и споделям и търся някакъв път, ако мислех, че 100 процента съм права......нямаше да се замислям. Търся проблема, за да го реша някакси и да не ги карам да се чустват така, но аз? Някой пита ли ме как се справям с всичко това?
Caroline_Bingley, "Щом всички се обиждат и смятат твоето поведение за грешно и то е такова според мнозинство (защото те са мнозинство в случая, а ти една), значи проблемът е повече в теб"
Всичките са двама човека, с останалите колеги нямам никакъв проблем, работим си идеално. Когато имат въпроси, такава ни е работата, съвместна, предпочитат да се допитат до мен, ако ме разбирате. Знаят кой ще им отговори компетентно и точно, а не наизуст
Колко познато. Аз също обучавам в момента, преди това мен ме обучаваха, та виждам процеса и от двете страни. Също за мен работата е важна и то не да се отхвърли с минимума усилия и резултати, а да се свърши както трябва. Аз в конфликти и "разправии" не влизам. Давам задачите, оставям да ги свършат както намерят за добре. Ако някой се скатава или клинчи, изобщо не влизам в дискусии. Директно отнасям въпроса до началника. Бързо се научиха да не го правят. Но моят пряк шеф си тежи на мястото, плътно зад гърба ми е и е важна фигура в ръководството, та не смеят да не му чуят думата. А той е като мен - грам не му пука да постави открито въпроса на шефските оперативки и после като тръгнат надолу по веригата последствията, става интересно. Към настоящия момент сме почти приключили с клинченето и скатавките. Грам не ми пука дали някой не е ок с това, не понасям хора, които се измъкват по тънката лайсна.
Пропуснах нещо много съществено,
в началото, след 1 или 2 месеца от обучението, след като оплеска някои неща,
помолих известен период нищо да не прави, донесох тефтер- специален, за да се препише всичко нахвърляно на листа или другаде и да се систематизират нещата, с мисъл и разбиране, да се тестват и проиграят нещата.
Познайте какъв беше ефекта
в началото, след 1 или 2 месеца от обучението, след като оплеска някои неща,
помолих известен период нищо да не прави, донесох тефтер- специален, за да се препише всичко нахвърляно на листа или другаде и да се систематизират нещата, с мисъл и разбиране, да се тестват и проиграят нещата.
Познайте какъв беше ефекта