Проблем с колега

  • 5 643
  • 151
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 067
В случая са минали 6 месеца, доколкото разбрах. Ако някой не може да сметне 2 и 2 за толкова време сам - най-добре да си ходи.

Не ме разбирайте погрешно, аз и до днес си питам, всички питаме, от шефове до най-ниското ниво, но има адекватни въпроси, има и такива, които са повторени 100 пъти и ги пише още толкова пъти в процедурите на фирмата, които никой никога не чете, естествено. Хората в историята  звучат като от тези с вторите въпроси.

# 46
  • Мнения: 10 662
Е, ние не знам подробности и версията на другата страна. Също е важно колко начинаещи са тези хора - то май се оказа, че е един само, но аз тотално се обърках от обясненията.

# 47
  • Мнения: 1 058
Аз останах с впечатление, че говорим за напълно начинаещи като да им е първа работа в живота или поне първа след университета. Това е съвсем различно от да въвеждаш в работата човек с опит, който е по-оправен дори и да не е твърде запознат с материята.

# 48
  • Мнения: 5 067
Ами, в последно време при нас имаше няколко, на които им е първа работа, двама се задържаха, не защото са перфектни, а защото натискат и искат да се научат. Останалите чакаха да им се даде с лъжичка, та бързо приключиха. Все пак е работа, а не забавачница.

# 49
  • Мнения: 1 058
Абсолютно съм съгласна, но все пак трябва да има някакъв толеранс. Да не ме разбереш погрешно - от първата ми работа досега мен никой никога не ме е въвеждал. Шефовете ми са проверявали и коригирали, ама това някой да седне да ми обяснява надълго и нашироко не ми се е случвало нито веднъж, на нито едно работно място. Последното аз го правя, постоянно и многократно, и се чувствам като в детската градина, а има хора, които си правят каквото са си наумили. И да, питам ги защо така са го направили, като вече им е правена 5 пъти забележка за същото и отговорът е “ами аз си помислих, че…” и като кажеш - “ хубаво де, нали обясних, нали разбра, нали е ясно защо е така”, да, били разбрали и след две седмици чета пак същите глупости. Факт е обаче, че очакването как протичат нещата се е сменило, което нямаше да е такъв проблем за мен ако не срещах толкова често самочувствие, че много ги умеят нещата, както и наглостта да прехвърлят работа, която те самите не могат да свършат, на стажантите понеже им се иска и те да шефстват на някого.

ПП: темата ми е интересна за обмяна на опит, понеже обучаването на по-малко опитните колеги никак не ми доставя удоволствие, при все, че общо взето имам късмет с хора, които са амбициозни и се стараят като цяло.

Последна редакция: вт, 29 юли 2025, 22:52 от Firebird26

# 50
  • Мнения: 3 588
И аз обучавам и много добре знам за какво говори авторката, но при нас поне шефовете като видят, че някой не става го гонят. От година на година по-зле стават младите, за тях правила не съществуват, дрес код е с какво ще отидеш на дискотека, а дали е подходящо да си така и на работа изобщо не се мисли. Девойките се вълнуват да не си развалят нещо маникюра. Идването на работа в точният час е много трудно. Докато се опитваш да вършиш нещо те прекъсват по минимум 10 пъти, за да ти говорят глупости, или да те питат елементарни неща и накрая нито твоето нещо е свършено като хората, нито тяхното, а дежурното обяснение е "ти не си ми казала/ ти не си ми показала".

Последна редакция: ср, 30 юли 2025, 00:13 от DreamingOfSummer

# 51
  • Мнения: 3 412
Разбирам как се чувстваш, сблъсъкът с “дечицата” с нежни души, чиято цел е да получават заплати, ама ако може да не работят и задължително да не носят отговорност, е епичен.
Виждам един изход - отиваш при началниците, заявяваш “научила съм ги на всичко, което знам”, от този момент сте колеги и всеки отговаря за работата си. Не поправяш, не знаеш, не можеш, заета си… Да се оправят. Излез в отпуск, да те няма там известно време.

Иначе няма оправия. Докато им оправяш бакиите, ще е така, че и виновна (както сама виждаш) ще си

# 52
  • Мнения: 1 058
Точно споменатият в горното мнение ключов момент не ми е съвсем ясно къде се губи в историята. Може да покажеш, помагаш, контролираш, коригираш, но това е няколко пъти. Оттам насетне би следвало да си работят самостоятелно и само при въпроси да се обръщат към теб. Със сигурност зависи и какво е естеството на работата, ако ако целодневно се занимаваш с обучение на кадри, а отгоре на това се очаква, че трябва да вършиш и собствената си работа, това трябва да е отразено в заплатата и титлата ти.

# 53
  • SF
  • Мнения: 25 017
Аз съм в същата ситуация. Не умеят да мислят, даже се гордеят, че не мислят. Имали си чат джи пи ти. Джензита били. Питах ги какво е Джен зи, от къде идва, какви са неговите характеристики. И това не знаеха, и това ги смути, и за този въпрос се наканиха да си питат чат джи пи ти-то. Но не намериха време и интерес.
Най-трудно ми е, че не умеят да мислят логично и са нагли. Нагли са! Седи, гледа ме и чака да му дам отговора, да му дам задачата, да му го сложа в ръцете. Ако е станало добре, те са го направили. Ако не се хареса, друг е бил или аз съм им казала, че така се прави.
Много ми е трудно и даже аз обмислям напускане. Те ще се оправят. С лъжи, с прецакване, с мазно поведение... ще се оправят.
Аз да му мисля.

# 54
  • Мнения: 1 058
😅 събрахме се очевидно старото поколение да си съчувстваме колко е трудно и не стават младите 🤣

# 55
  • Мнения: 10 662
С ръка на сърцето си признавам, че най-трудно ми е било с колега на около 50г. Много по-малко гъвкавост, като си науми нещо, го прави и зад гърба ти, смята че е по-наясно от останалите и т.н.
Това обаче не означава, че всички около тази възраст са така. Както и не означава, че всички млади хора не стават. Всяко поколение мисли така за новите, но не мисля, че нито е редно, нито е правилно.
И човек трудно може да промени околните, но може да се търси взаимна адаптация към ситуацията. Ако и това не е желано, се отива при мениджър и се казва, че обучението на нови кадри няма да го бъде и да го дадат на друг. Не е нужно всички да са мениджъри на хора, даже много често отлични специалисти хич не стават за такива, а не толкова големите експерти успяват да намерят подход.

# 56
  • Мнения: 17 881
Аз съм от старото поколение и не виждам младите да са по-зле от кофти екземплярите сред нас. Най-ужасното обучение, което аз самата съм правила, беше на жена над моите години. Обяснявам, тя кима и категорично отказва сама да го направи. След 2 седмици ù казах, че трябва и това да стане, за да мога да гледам и да ù кажа, ако нещо обърка или пък изникне грешка, или под. Знаете ли какво ми каза тази леля? Това е твоя работа, не моя, ти трябва да ме обучаваш. Ама така директно ми го рекна. Добре, мисля си, като ще е така - дойде обедната почивка, нахраних се и останах на масата с телефона, а новата колежка седи на компютъра с нейния. Колегите хъка-мъка какво става, обясних им, мънкането продължи. Забавното е, че те настояваха да се намери нов човек и аз да бъда освободена, защото съм правела грешки. Най-гласовитата накрая седна да обяснява, повтори неща, които съм обяснявала аз по няколко пъти и загуби търпение преди края на работния ден.

# 57
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 541
Не знам как с лека ръка слагате всички млади под общ знаменател... Аз нямам подобни наблюдения. Може да има хора, които не стават, но то пък щото от по-старото поколение няма такива... Даже са много по-оправни младите, които познавам, и с технологиите, и с езиците, и с комуникацията се справят много по-добре, отколкото мен на тяхната възраст.
В крайна сметка пък ако някой действително съвсем не става за конкретната работа и няма желание и да се научи, защо след изпитателния срок не бъде освободен? Какво го търпят, млад, стар, без значение. Ето оня ден приятелка, която обучава, ми се оплака от 50-годишна, която започнала при тях.

# 58
  • SF
  • Мнения: 25 017
Разбира се, че има сблъсък на поколенията и всичко, произтичащо от това разделение - култура, субкултура, навици, мода...
На мене също ми е трудно да общувам с по-възрастни от мене. Или им се превръщам в слушател или се сблъсквам отново с някакво странно, алогично, овехтяло мислене.
На по-възрастните много им мразя склонността към разклюкарване и надничане в чуждите проблеми. Не че по-младите не ме разпитват къде ще пътувам и дали ще ми е скъпо.

AIDA_N, не знаят езици. Знаят по 10 думи, ползват ги грешно и самонадеяно мислят, че се справят. Поправям им грубите грешки. Отговарят ми, че не било важно. Идва веднага подкреплението, което потвърждава, че баш на никого не му пука как се казва или как се пише. Нали се разбрахме, това е важното!
Ами не са се разбрали. Единият помисли едно, другият му каза друго, а същинската част остана да виси недоразбрана и всеки мене ме гледа, очаквайки аз да се справя.

# 59
  • Далечният изток
  • Мнения: 19 541
Ти говориш за някой конкретен очевидно, тогава не разбирам защо употребяваш множествено число... Тези, които аз познавам, знаят перфектно английски и немски и работят за чужди компании или са в чужбина. Около 25 - 26 годишни са. Не са един и двама.

Общи условия

Активация на акаунт