Проблем с колега

Дааааалеч съм от тази мисъл,
"Старая се да се променям, намирам за вярно част от казаното от Caroline_Bingley, затова и споделям и търся някакъв път, ако мислех, че 100 процента съм права......нямаше да се замислям. Търся проблема, за да го реша някакси и да не ги карам да се чустват така, но аз? Някой пита ли ме как се справям с всичко това?"

Честно казано това може да има ефект, но все пак ако иде реч за грешка, която може да бъде допусната и няма да има сериозни последствия.
Ако авторката е ангажирана с обучение и супервизия, то отговорността ще падне върху нея, че не е имала финален поглед. Най-добре е в процеса на работа постепенно да се делегират задачи, чиято сложност и важност да расте постепенно във времето. Така новият човек ще се научи да носи отговорност, но организацията няма да пострада сериозно, защото говорим все пак за начинаещ кадър.

От всичко, което пишете, лъха едно чувство за превъзходство. Кофти подход за обучение, отговор на въпроса с въпрос, преписване на записки по тефтери, ако попадна на такъв обучаващ вероятно веднага ще започна да си търся друга работа и напускайки ще дам ясно да се разбере каква е причината. Не всеки има талант да обучава, аз също нямам, но чак да унижавам хората по този начин не ми е в стила.

Напълно ти съчувствам.
В подобно положение и аз съм била  и даже за това, че мързеланата не стопляше, аз обучаващата излизах виновна.Не съм я била обучила както трябва. Проблема бил в учителя, не в ученика.
Не си водеше записки. Като кажа води си, уж си води, после ме вика да ме пита, вместо да си гледа записките и твърди, че го няма.
А реално записките и бяха хубави, точно защото я карах да преписва по моите.
Даже имаше наглостта докато обяснявам нещо важно, тя всъщност отстрани си прави селфи да си го праща на любовника. Тогава избеснях и  за два дни и почерних живота.
Та за това и за други неща ми се насъбраха и си метнах молбата преди години.
После осъзнаха с каква идиотка ще останат.
После след като бях предала материала, вече нарочно не и помагах. Онова не можела, викам - отвори си тефтера. Нямало го. Ами потърси. И изляза за 10 минути за цигара и не ми пука.
Не го намира. Връщам се, намирам го, посочвам го и я зарязвам. Тая пак се мъчи, не можела. Викам не ми пука, оправяй се. Шефката фучи, аз вече подала молба, хиля се и викам - не знам, не разбирам, тук съм за малко.
След време ми звъняха да се връщам, да се извиняват, че сега осъзнали каква идиотка е тя, каква идиотка е била тогавашната шефка, че само на подмазване реагираше. И че осъзнали аз какво съм правила.
Ама има фирми не е така.
Ето сега съм в такава дето се вижда всичко. И всеки си носи отговорността.

Абсолютно вярвам, че има нагли, мързеливи джуниъри, на които все друг им е виновен и не са самостоятелни, НО това не ти дава право да си груба с тях. Нека не бъркаме “мазното гласче” с възпитано поведение. Не е нужно да фамилиарничиш, не знам защо в България много хора приемат нормалното възпитано поведение за такова…

След като не знаят елементарни неща, вместо да се държиш зле, дай им задача да направят описание на процеса, и то в големи детайли, да си го четат после - те и всички след тях (по при цип за основни процеси ако фирмата е по-голяма е редно да имате такива описания). Ако питат са неща, които могат да гугълнат (примерно коя функция на ексел да използват за нещо си, или как да форматират презентация по определен начин) трябва да се научат да са по-самостоятелни преди да ти губят времето. Има все пак неща, за които е по-ефективно да се зададе въпрос отколкото да се губи твърде много време в опити да се разбере от човек без съответния опит.

Ако ти си отговорна изцяло за обучението и решаваш какви задачи да им даваш, връщаш ги на долно ниво докато се научат и са готови да прогресират с по-сложни задачи. Даваш редовна обратна връзка, включително ако многократно правят една и съща грешка. Питаш защо са я направили, как точно са разсъждавали и т.н. Аз противно на други хора тук вярвам в това да се задават въпроси и те да ти отговарят, защото това ги кара да се замислят вместо просто да чуят нещо от теб, което после да забравят евентуално.

Ти какви правомощия имаш изобщо спрямо тези джуниъри, не си им началничка, така ли? Синиър си в екипа? На някакъв етап трябва те да са отговорни за задачи съобразени със знанията и нивото им, ако несправянето им с работа води до много допълнителна работа за теб, за да следиш, коригираш и обучаваш, това трябва да го обсъдиш с вашия общ началник.

Искаш съвет за това какво да правиш с хора, които ги мързи да гледат.

Моята тактика за вечно неразбралите е да пиша един подробен имейл след всеки трейнинг, хем доказателство, че им е казано изрично, хем ги препращам да си го четат, не че ге спира да питат по 100 пъти за нещо удебелено и подчертано, ама какво да прави човек.

Аз се върнах да прочета отново някои коментари. Изобщо не ми лъха на високомерност. Обаче и на мен не ми допадна отговарянето на въпрос с въпрос. Това не го прави, защото от него лъха високомерността. Имам колежка, която така прави и среща винаги отбой. Ще ти кажа какво при мен работи:
- Похвали пред прекия или шефа за напредък и добре свършена работа, но с конкретни примери. Стигат после до обучаващия се и той се мотивира. Внимателно и полека, защото може пък да се надценят.
- Ясни и конкретни правила, които да се спазват и кое как се прави. И тук имам пример с колежката. Тя е педантична и държи при изписването на нещо си да имало еди си колко празно място … това е ненужно, на примерно задължително трябва да посочиш датата, когато си предал нещото на следващото ниво. Без тази дата после не може да се изчисли времето за обработка от постъпване до издаване и за това е задължително да се пише. Та задължителните неща се правят и не подлежи на коментар, за празното място си затваряме очите 🫣
- писмено по мейл обратна връзка с посочени примери къде нещо не е било направено и обяснения защо трябва да се прави. Прекия се слага в копие. При следващ пропуск мейла започва с “както тибях писала на … дата .. “ и се слага вече коментирания мейл. Не вярвам повече от два пъти да се наложи да го правиш. Започват да се чувстват застрашени. Генерирането на подобна кореспонденция е важно, защото показва точни примери за грешки и ненапредване в обучението.
- ако грешките засягат друг отдел аз оставям 1-2 да минат напред (след уговорка с отдела) и после получаваме и двамата мейл. Аз от своя страна казвам на човека, че съм имала пълно доверие в него и не съм проверила и сега неговата грешка компрометира мен. Отдела му набива канчето и той разбира защо някои грешки не се правят.
Целта на цялото това нещо е да се научат да работят. Ако не е тяхното или не могат да се научат се търсят други хора. Държането на работа на лош работник струва повече пари от освобождаването и търсенето на нов.
- грешките отначало ги оправях, но вече не - връщам да се оправи. Като се потруди човек сам да си оправи грешките после гледа да не ги допуска.
- задължително добро отношение с много обяснения. Тук също правя паралел с колежката ми, която е груба и често мени настроения. Изобщо не смее да я пита и замазва нещата под килима. Сега идва да пита мен, което за мен означава, че иска да се научи, и че знае, че може да разчита на помощ от мен - помощ информация и обяснения, а не “дай аз ще го направя”.
За жалост настина на повечето млади хора им куца писането на делова кореспонденция и говоренето по телефона. За това сме си направили образци на това и онова и се преписва от тях.

Ние в нашата фирма също имаме проблем с младия персонал, така че много добре разбирам авторката. Съвет не мога да дам, освен много търпение, ако работата и сроковете го позволяват. Аз вече съм приела, че с днешната младеж всичко изисква двойно повече време. Ако преди си мислехме, че за 6 месеца може да се обучи някой, сега вече знаем, че минимумът ще е година. Ако преди едно нещо го повтаряш 10-20 пъти, за да се запомни, сега сме се настроили за 100 пъти минимум, превърнали сме се в папагали, плюнка не ни остава.
Не всички младежи са така, разбира се, но като че ли са повече от преди.
По-разсеяни са, трудно им е да се концентрират, трудно им е да разберат важността на нещата, не разбират логиката защо едно нещо се прави по даден начин или защо изобщо се прави, малко им бягат причинно-следствените връзки и не на последно място - не приемат авторитети, критика, не мислят за следващия по веригата или за този до тях, т.е. и малко егоизъм забелязвам, защото така се възпитават - че те са най-важни.
За да не излезе само оплакване от моя страна, да кажа, че има и изключения, които ме изненадват с познанията, зрелостта си и позитивната настройка към работния процес. Но наистина са изключения, а пазарът на труда има нужда от повече такива.

Здравейте,

Вероятно сте изключително работлива, прецизна, отговорна като служител и очаквате и другите да са такива. Но като човек сте остра и дръпната, когато трябва да се отстоява мнение. Това създава проблеми и ръководството ще ви държи на работа, но ще има често оплаквания от вас.

Не искам да ви нападам - само ще ви напиша, какво ми направи впечатление:
- говорите за ТЯХ и ВИЕ - това показва, че проблемът ви е по-дълбок отколкото тяхното немърливо поведение и допуснати грешки. Има нещо, което по-сериозно ви е непреприятно в тяхното назначаване и преекспонирате тяхната некадърност.
- говорите за ТЯХ като за някакъв единен организъм - а това са отделни единици, като всяка се справя по различен начин и надали всичките не стават.
- няма начин от група хора - едни да са ви по-симпатични и да ги приемате по-лесно от други, а това при вас не се усеща - всичките не стават.
- вие сте жертва /налага се да оправяте след тях/, те знаят, че сте след тях и не си правят труда. Ами спрете да сте жертва и да оправяте бъкиите им ако смятате, че периода на обучение е отминал.

Надявам се да поразмислите над написаното.
Какво бих ви предложила: има специалисти по комуникацията, говора и речта. В българия не съм попадала на такива, но следя няколко на различни езици. Има много какво да се научи. Ето тази дама е на руски:
https://www.instagram.com/sedakasparova/?fbclid=IwY2xjawL101hleH … LEbo_OFOK5-5IGF6g

Те съветват как да се каже НЕ или как да се отстоява мнение без това да доведе до конфликт и да бъдете обвинена, че сте рязка или груба /примерно/
Съветват как да реагирате на ситуации - например едни и същи въпроси или грешки.
Дават идеи как да представите проблемите си пред ръководството без да изглеждате смешна, че недоволствате от едикакво си.
и т.н.

Някой от тях могат да бъдат потърсени и а се направи консултация с насочено отработване на проблема

Ето видео как да  посочите грешките на човек без да го обидите и унизите - https://www.instagram.com/p/DLUOPRrtoLj/.

Лека вметка ще направя защо младите хора не разбират причинно-следствената връзка и не могат сами да си обяснят. Причината е в това, че вече никой не им чете докато са малки (или им четат малко). Когато на детето се чете продължително време от ранна възраст то започва да изгражда мозъчни връзки и да си обяснява нещата, които чува. Вълкът се появява с конкретен образ, червената шапчица, ловеца … Когато му се пусне филмче нищо не възпроизвежда, не се изграждат връзки,  получава се готов образ: Пипа има червени обувки и двете и очи са от едната страна на лицето.
Сори, за лирическото отклонение.

Не прочетох всичко.
Има хора, които са много добри професионалисти, но за обучаващи не стават. То не е само да обясниш на някого кое как се прави.
Колко са тия, които обучаваш? И как пък всички до един не възприемат?! Извинявам се, ако вече са коментирани тези въпроси.

Има много, които възприемат, навлизат в нещата бързо, но има такива, които просто не възприемат.
И сега какво излиза, че не са виновни, а е виновна авторката като обучаваща.
Приказката за мравката и как спряла да работи?
След като ръководството ще получава оплаквания от глезльовци, защо пък авторката да оправя кашите?
Неща същото това ръководство да види постиженията им. Все пак това е след половин година държене за ръчичка.
И при такова ръководство толериращо мързела...

Аз се разпознавам донякъде като обучавана и ще кажа какво не ми хареса в обучаващия.

Когато питам, значи или не знам, или не се сещам. Когато не получа подкреп, а въпрос ‘да се замисля’, аз мисля какво тъпо съм казала, а не върху проблема, който искам да реша и искам да го реша сама, а не да го оставя на обучаващия. Колкото моето незнание/къса памет е лошо, толкова неговата профи демонстрация е всъщност непрофесионална.

За записването - само аз съм хващала двуцифрен брой пъти, когато съм записала нещо и после ми се казва, че това не е така, измислила съм си го, друго бил казал. Аз съм секретарка - записвам, изчитам за потвърждение, получавам потвърждение. После се оказва, че някой си е гледал телефона, защото му е под нивото да се занимава с моите тъпи потвърждения, а аз излизам луда.

Прямота, директност и прочее, уж грешно разчетени от нисшите като грубост. Ами не, разчитането не е грешно. Обучаващият действително е груб, защото вкарва личното си неприязнено отношение към мен в забележките.

Обърнете внимание, че никъде не твърдя, че съм спец и безгрешна, защото то просто не е така. Обаче не съм съгласна като новак да обирам негативите на някой, за когото корпоративната комуникация се изразява в липса на директна псувня и слагане на ‘моля’ в началото… след което праща три реда плътно ад хоминем сипване по мой адрес по имейл с СС до биг боса от позицията на голям специалист, на когото му губя от времето за Фейсбук и мачове.

О много познато- казво се нещо, и после "Ама това не е така!" ама не е вярно, не съм казвал/а това! пълно простотия е това за мен и липсва на всякаква офисна култура, фирмена кулкура, липса на комуникация, какво остава пък за коректни  отношения и диалог. Няма как да има диалог , когато хораат непрекъснато се обвиняват един друг. При положение че е записано .. и е така. Но не е мой проблем че някои хора си променят мнението сто пъти и първо казват едно, после друго и накрая те изкарват тъп или че не помниш. Днес един смешник колега дето все си мисли че е голямата работа се опитва да се заяжда с мен "ами ти това трябва да го знаеш , все пак ако някой те попита" - не това не е моя работа да го знам, защото това се вижда и се чете в базата данни , аз на изуст няма как да знам точно това и това няма да ми помогне по никакъв начин, че мога да обясня нещо по по заобиколен начин вместо просто да го прочета от компютъра си аз не съм длъжна да знам това което всъщност е не гова работа - що за наглост?Заяждане на дребно и правене на тъпи забележки - вече само игнор съм видяла че е решението. Такива хора от логика и от рационални  обяснения не разбират, тяхната цел е само да се заяждат и нарочно те вкарват в режим да се оправдаваш - сякаш това им доставя някакво садистично удоволствие.