Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?

По принцип е така, че средата супер много влияе. Обаче го има и това, че докато се стигне до културно ниво и правова държава, се минава точно през това, че едни хора са правили контра на това, което са смятали за неуместно или нечестно. И са го правили на голям проблем. Възмущение, после забележки, после протести, после революции. Нормално е човек да иска направо да живее на спокойното и уреденето де. То кой иска да се разправя с простаци. Въпреки че навсякъде ги има. Но и разлики в концентрацията и нивото има.

Дразнят ме хора, които се мислят за повече от другите, не приемат различната гледна точка, обичат да изопачават реалността, така че да съвпадне с тяхното мнение, не допускат, че на този свят рядко има черно и бяло, а в повечето случаи са нюанси на сиво. Същевременно тези хора съзнателно или не постъпват по същия начин, по който действат и онези, по-нисшите.

Приела съм, че живея в България и тук масовият Ганьо е с балкански манталитет, всеки му е длъжен и така. Иначе се възхищават на културни и уредени страни, плюят политиците, еврото, Европа, украинци, според каквото им се снесе в момента от пропагандните сайтчета и фб, които ползват за новини, но не осъзнават, че тръгва от тях. Повече слушалки с ANC, по- малко слушам хората около мен и се опитвам да ограничавам контакти със сънародници. Също така не си мълча на простотията, вярвям, че макар спорове с простаци да нямат смисъл и да не можеш да победиш свинята в кочината, все пак някак трябва да се борим. А и вътрешно се трупа много негативна енергия. По- лошо от пасивна агресия няма, а тя е там, където хората са си мълчали и накрая са складирали негативните емоции и думи. Ето вчера една противна баба така избута едно дете в може би 2-3 клас, за да изтича да седне, че то се удари и си направи рана. Седнах до детето да му помогна с одраното, имах лепенка и спирт по случайност, а противната баба я направих на нищо и накарах да се извини пред целия автобус. Миналият уикенд едно лапе беше с родителите си и като се разминавахме, се изказа много грубо и вулгарно за мен; при което след малко се обърнах и казах на родителите, защото не се скараха нито поправиха детето, че не стават за нищо и са възпитали дете по свое подобие, дано нямат повече. Ясно е, че тези възрастови групи няма да ги възпитаме, но поне от срам да се държат адекватно повече хора няма да е лошо. Според мен проблемът е в липсата на стесняване и срам. Всеки сигурно би искал да си бръкне в носа или да отиде на тоалетна по средата на улицата вместо да търси място с тоалетна, ама затова има цивилизация и култура.

Напълно съгласна с последното мнение. И много се надявам поне внуците ни да видят подобрение, на което ние сме поставили някакви основи. Въпреки че, навремето родителите ни, като са ходили на протести срещу народната република, са се надявали на същото и са вярвали, че ще е така, ама уви - разлика от тогава досега почти няма...

Е, това е супер генерално. Мен не ме касае характера на непознат, а поведението му и действията му.
 “А” докато се дразни, че “Б” не приема другата гледна точка на “А” или “С”, реално самият “А” не приема гледната точка на  “Б” 😂 Така казано, това са нормални неща.

Ех, че хубава тема 🤗... И жалко, че я има. Ако несъобразителност и простотия срещаме рядко, може и да я подминем, но то прелива 😵‍💫. Във времето съм се стремяла да подминавам, да влизам в обувките на другия и т.н., но в един момент личната ми чаша преля и усетих (за себе си), че това да премълча и подмина ме прави съпричастна и сякаш подкрепям простащината. И започнах да правя бележки, културно, тихо, понякога с ирония, която отсреща не се разбира. Себично, но така се чувствам по-добре.
Контингентът, който най-много ме дразни - нервни пушачи на перона в метрото или в мотрисата, шмъркащи неадекватно от електронна цигара. Странно, че в препълнения вагон всички мълчат (абсурдно е). Обикновено на "Извинете, но дали сте видели, че е забранено" спират, но ми се е случвало и бутона да натискам. Има наглеци, които сядат (по мъжки) с широко разкрачени крака и ръка на шкембака, които пушат подобно на турски бей с издишане като вълчи вой. На тези им дърпам реплика за това, че и аз имам определена физиологична нужда, ама не я върша насред градския транспорт и натискам бутона.
Другите любими - паркиращите по тротоар. Ама от онова паркиране, което ти предоставя перфектната възможност да полетиш - към отвъдното, щото освен по натоварена улица няма от къде да минеш. Там любимият ми случай е с господин - паркирал баш така и се подпрял да пуши на капака. Питам любезно от къде да мина, а той се оглежда и казва - те сега коли нЕма, даАй. Бях в отлична форма тогава, че сега съм трупнала някое килце, реших да си спазя правилата и минах върху колата драпайки на четири крака. Човека се стъписа, а хората зад мен му вдигнаха скандал, та се помести.
И така, да - дразня се. Хвърляне на фасове, хартии, секнене по улици, зяпане на телефон, така че да се блъскаш в хората, говорене на висок тон, нахални стари и млади... Изобщо мисълта, че си повече от другите и можеш да си правиш каквото искаш. Или кво толкова.
Трябва нетърпимост според мен. Не груба, а обща. В крайна сметка живот в общество означава спазването на елементарен етикет и проява на съобразителност и уважение един към друг.

Тук ми се струва, че се залита в крайности. Напр. назад някой споменаваше заведения, заради които хората не могли да си приспиват децата. Наскоро майка във ФБ се оплакваше, че камионът за боклука чистел точно когато бебето й спяло.
В други държави сигурно хора по цвички и стъпващи на пръсти изхвърлят боклука, знам ли...

Само веднъж ми се е случвало отсреща да има положителна реакция при заобиколно "напомняне". Една вечер се прибирах от разходка с кучето, бях със сина ми, тогава много малък и си говорехме. Видях, че на тротоара, който следва след пресечката е спрялса кола, шофьорът беше вътре. Запях една детска песен на висок глас, синко пригласяше. В този момент колата запали, човекът я премести от тротоара и даже ми се извини, когато се изравних с прозореца му. Направо да не повярваш, при положение, че на същото място един друг щеше да мине през мен, за да не ми даде предимството на пешеходец (с куче и бременна в 8 месец).

Whatever, какъв бутон натискаш в метрото?

За разговор с машиниста, но това е само ако някой стане да налита на бой. Веднъж се случи с видимо пиян господин в 7.30 в неделя (въпросния бей). В автобусите също има. Там пък - пак само веднъж се е налагало. Група тийнове налитаха на бой на една баба, че им направи забележка - пушеха и пиеха на 4ката седалки в задната част. Естествено това са два много крайни случая и с ясното съзнание, че спирането на превозното средство не е ок.

Лятото, признавам, дразнят ме мотористите, които се чуват като все едно някой реже дърво до мен и нарочно форсират на макс в жилищни квартали. Истината е, че за мен това е висша форма на простотия. Будиш цял квартал, за да покажеш, че си гъзе. Имам късмет (амин) с бебе, което не се буди от подобни звуци, но ако се будеше, честно, бих ги клела като стара баба пред блок до което коляно се сетя.
Иначе винаги съм се впечатлявала от опита на някои хора да се правят на разсеяни (случайно пререждане, не стават на възрастни жени/бременни в ГТ и тн), но това не ме дразни така изконно както мощните звуци като на верижен трион, за които споделих. Хем сме на 9ти етаж и улицата под нас принципно не е чак най-оживената, не сме над булевард, но лятото не искам да спя на климатик, отваряме прозорци и всяка вечер има поне 2-3ма такива дълбоко ощетени от каквото и да е чувство за обкръжаващата ги среда. Изобщо това не го разбирам. Лично аз след 22-22:30 ч музика си слушам на слушалки, на тв-то му намаляме звука, не скачаме като изоглавени, не местим мебели, не чистя по 2 часа с прахосмукачка и тн. Намирам, че това са елементарни неща, които се залагат във възпитанието доста преди заветните 7 години и ума не ми побира как може да не те е срам да се държиш така.

Точно днес си мислех до темата, като за поредна вечер се дразнех на орангутаните от нашия комплекс. Ние сме в затворен комплекс, с голям двор и има правило след 22 часа никакъв шум и двора да се опразни. Е, Бога ми, всяка вечер поне до 23:30 има някой - я са си пуснали дечурлигата, които със скейтборди драгаскат по паважа (той е дървен и представете си за какъв шум става въпрос), влизат във фонтана (който между другото е с електричество и не знам какви са тея родители, които не им пука, че децата им могат така да загинат), я се събрали беци на терасата и крещят все едно са в селската кръчма. Иначе ако мина с кучето на каишка през двора и веднага някоя загрижена бг мама прави забележка. Та, нито можеш да си отвориш прозореца, нито можеш да спиш добре, защото някои са толкова шумни, че се чува и през дограмата. Но аз редовно или звъня на охраната да си свърши работата или ако е някой на двора, слизам и напомням правилата. Писали сме имейли на фирмата домоуправител и аз, и ММ - никакъв отговор. Плащаме такса месечна над 150 лв, за протокола. Та, сега решихме да не плащаме таксата, докато не намерят решение на проблема как да се спазват правилата, след 22 часа да няма шум. Но и аз си мислех - що за селянин трябва да си, че да не се замислиш, че това не е ок и пречиш. Ние след 22 даже и столове не местим, за да не пречим, вкр.и преди да имаме бебе.
Иначе ние сме близо до Черни връх и всяка вечер има гонки. Полицията си пита ушите - подавахме сигнали, най-малкото ще се избият: нищо. ММ реши проблема, като взе да отбелязва в Ways, че има полиция и явно и гангстерите ползват приложението, защото всеки път, малко след като отбележи полицията и спират, та Google - идея за твоите гангстери.

Един кретен върти кръгчета с кросов мотор из квартала. Нощем го чувам, тая вечер го и видях преди да се стъмни. Е, клетва му метнах, аман от тия, полицията спи, тоя си кара на една гума и дава газ по квартала с мега шумния мотор. Чобанина да си ходи в гората…

Един така нали наскоро умря. Даже бил тиктокър, дето с това бил известен -как карал в града на една гума и прави рискови маневри. Еми, не ме е жал за такива, сори.

Откачи този народ, напълно, ви казвам...
Миналия ден пресичам на голямо кръстовище, на зелен светофар. До мен семейство с дете, детето с колело. Обаче виждам, че една госпожа с кола идва отдясно и не смята да ни изчака. Детето обаче тръгва с колелото. В същото време бащата си сваля обувката и я хвърля по колата, с цел да я спре. Да, но в движение обувката отскача и ме удря в гърдите! Добре, че не беше малко по-нагоре, че както бях със слънчеви очила, не знам... И добре, че не метна нещо по-тежко по госпожата... После ми се извини, че искал да спре колата, да не блъсне детето. Но, след като му се развиках, защото аз пък никаква вина нямах в случая....