Как се справяте с ежедневната хорска несъобразителност и простотия?

И в нашето градче си имаме един такъв откачен. Взеха му книжката, ама сега всяка вечер се разкарва с някакъв супер шумен мотор - нагоре-надолу, направо лази по нервите на всички. И това е посред нощ.

Радвам се, че има съобразителни хора, които знаят, че местенето на мебели и шум по пода след определн час не е ок, защото подът на едни е таван на другите.
И ние сме в затворен комплекс. Ами правят се детски рожденни дни в двора без да се иска съгласие на съседите. Някакви тарикатчета без възпитание с разлигавените им дечица. Тротинетки се въргалят, където са захвърлени. Само една жена видях да чисти после одрасканото от тротинетките. Другите се държат все едно са на полето.

Като казах тарикатчета - след като направиха бариери на преминаващите през летището коли, често има една дълга колона коли, паркирали на булеварда преди летището. Първо, кога ще сложат камери да им записват номерата и директно глоба? А не полицията да ги разгонва един по един. И второ, чудя се как тези с хубавите коли не ги е срам какви Андрешковци са - паркирал на булевард с БМВто, ама няма да даде 5 лв за паркинг спокойно да си чака на летището. Жалки са такива. То и другите са зле да чакат там, щото им се свидят 5 лв сигурно 3 пъти в годината, ама тия със скъпите коли и те там, направо смях.

Трудно МНОГО трудно. Гледам да не ми пука да ми е все тая. По принцип съм спокоен човек но понякога някои хора заслужават да им се скараш че и повече.
Дразня се на много неща но също така и разбирам че не всички сме еднакви не всички мислим по един и същи начин. И така просто в днешно време (21 век) трябва да си непукист !!

Linda*kiss, да не сме в един комплекс? Описваш ми същота, което търпим и ние
Всяка седмица почти има рожден ден на двора, без предупреждение, с аниматор, тонколони, украси. Тонколоните са супер силни, все едно си на концерт на площад. Никой никога преди това не пита. Писала съм над 10 имейла на домоуправителя, никакъв отговор. Редовно виждам как деца пишкат и акат по храстите. Обаче, както писах по-горе, с кучето като мина на каишка, прибирайки се от разходка или излизайки, не да го разхождам вътре и веднага идва някой да каже нещо. Аз вече се правя, че не ги чувам, защото повечето, които вървят по мен, да ми правят забележка, са тези с рожденните дни или децата с тротинетките. Оправия няма.
Ние иначе сме в Кръстова вада. Да не се окаже, че сме съседи?

Нямаме фонтан. Иначе и аз това си помислих 😂 Просто типажът с много претенции, но малко възпитание, е силно застъпен явно.
Ооо при нас един съсед ерген видя едно момченце да пикае във вътрешния двор и като го хвана на “хайде сега да видим кои са родителите ти” и такъв лют скандал вдигна, че не си гледат детето. Много ми хареса.

За хората с кучета наложиха малка такса отгоре за подръжката. А аз си мислех как тези, чиито деца окупират двора и газят тревата и скачат върху храстите, трябва всъщност те да плащат. Аз от хората с кучета нямам оплаквания понеже се съобразяват, пък и кучетата не се скъсват от лай.

Като стана въпрос за пишкане на дете-една ситуация, в която хем бях права, хем ми стана леко гадно, че се разплаква дете.
Аз съм на градския плаж, много близо до брега, почти до морето. На този плаж зад мен има заведение с тоалетна за всеки, сапун, хартия, чисто е. Зад гърба ми притичва едно дете и към края на хавлията ми кляка и си събува гащите. Веднага станах и му казах да се обува и да ходи на тоалетна. То се разплаква и се за тича в обратна посока. Оттам, т е откъм мястото, в което е тоалетната идва една кокона, готова за скандал и пита дали съм нормална. Аз казвам, че не е в реда на нещата да се пикае до хавлията ми и не съм съгласна. Тя се сконфузи и се обърна към детето"Аз ти казах да пикаеш в морето, защо до хавлията" и взе да се извинява. Може и да съм разказвала, ама тъпа ситуация отвсякъде. На мен ми стана жал за детето, но майката можеше малко да се съобрази, а не да кара детето да пикае на ивицата.

А иначе, на дивите плажове съм наясно кой къдепикае и там няма как, но няма и кой да ти клекне баш до хавлията.

Удобството на някого следва да се простира дотам, докъдето не пречи на останалите. Ако всеки проумее това, ще живеем по-лесно.

Последното изречение звучи логично, но на всеки му пречи нещо различно. Напр. на мен никакъв шум от съседите не ми пречи, приемам го за временно неудобство и да разбиват, пробиват, какво ли не. Обаче на съседа може да му пречи и шума от казанчето нощем.
Та не ми звучи общовалидна тази теория.

Тези, които сме с кучета в нашия комплекс, сме най-съобразителни и винаги спазваме правилата да не се разхождат в двора (освен за прибиране, излизане на каишка), дори и да залае някое куче и винаги му се прави забележка. Но явно, да, просто не е само в нашия комплекс, навсякъде е един и същи типаж. Най-нагли са едно семейство - бащата англичанин, майката българка. Самочувствие до небето и двамата, стил - ние сме повече от другите, щото сме чужденци. А то този от някоя дълбока провинция, да не казвам по-обидна дума. Хвърля си, например в паркинга, както си върви, извадил си бонбон и хвърля опаковката на земята. Това във вътрешния затворен паркинг. И като го питат - защо, отговорът е: е, нали има всеки ден жени и чистят

Аз затова мразя нашето черноморие, не че в Гърция не си преместиха същите простаци

Ето сега само минавам да отбележа. Днес хахо с книжка на 2 седмици се вряза в автобус, прелитайки със 170 км/ч на блвд. К. Величков. Не може да не сте чули, навсякъде гърми тоя случай. Уби невинен човек и рани още 6 души. И ей сега ПАК, пак ви казвам, в няма 22:30 ги чувам как форсират на макс в далечината хем не съм до булевард, в страни сме доста и пак се чува воя на двигателите, опнати на макс. Малоумни ли са, какви са, от нищо ли не взимат поука, не знам.
По темата за кучетата да кажа, че на нашето като му събирам в пликче в парка аките, все се намира някой да ни похвали с едно голямо учудване. Само това показва как е у нас - че сме атракция за нещо толкова нормално и обикновено. И рядко срещано за жалост.

Да не ти дреме. Децата реват за щяло и нещяло, а и трябва да се учат. Днес на теб може да ти е жал, ама утре на него като невъзпитан тийн дали ще му дреме?
Ако майка му го гледаше, а не го “пращаше да пикае” и после да се прави на шашната, нямаше да се налага други да се занимават.
Да се чувства зле тя, че не знае къде й е детето и то на морето. Заспала и нахална.

Потресаващо! И ако въпросната шофьорка се беше стреснала от полетелия към нея предмет и подскочила върху педала на газта, щеше да помете всички пресичащи, барабар с детето му. Назад пък потребителка  се похвали как заради клаксон на кръстовище метнала камъче по предното стъкло на шофьора - как изобщо може да му хрумне на някого, нямам думи, не знаете кой е зад волана и какви са му бръмба.ите в главата, можеше вместо с крак върху спирачката да настъпи газта. На.простащината не се отговаря с друга простащина - околните ще видят не един, а  двама простаци. Всички сме гледали деца и сме искали най доброто за тях, но трябва много да внимаваме какъв пример им даваме, иначе те ще са следващите, които ще смятат че могат да мятат камъни и обувки. И въобще никакви съвети и уроци не работят, децата попиват като поведение, това, което виждат. Първо е домашното възпитание, ако е добро, детето само ще избягва вредни компании и влияния.   Докато наивно се смята че  овикване и забележки  ще превъзпитат някого на който му липсват първите 7 години, вместо да изискваме институциите да си гледат задълженията, да има  глоби, които наистина да се събират, простотията ще става все по-страшна. Впрочем преди време случайно присъствах  на  лекция по психология, според която детето придобива характера,  възпитанието си и умението за самоконтрол до 3 годишна възраст и независимо от пола му, най силно влияние на развитието му оказва майка му. Странно е обаче как всички нашенски простаци независимо как са рслии, значително се очовечват щом отидат в по-добрата чужбина - не храчат по улиците, не се блъскат по опашки,  правилата за движение спазват, не пресичат като камикадзета където им падне, не овикват или налитат на бой учителите на децата си пред очите им.   

Наскоро гледах видео как в Япония в училище дори най малките сами почистват класната си стая- бягаха с едни гъби  или нещо такова от край до край на стаята , така няколко деца почти светкавично , просто за броени минути почистиха пода. После подредиха разместените чинове и поляха цветята. Всичко за няма час.  По график се грижеха и за цветята  в откритите части, всичко естествено под зоркия поглед на класния си.  Човек който всеки ден като дете е лъскал подове, и се е грижил за красотата на мястото, което обитава, като възрастен няма да храии по улиците и да унищожава зелени площи.

И аз това не го разбрах - потребителката, която беше горда, че замеря с камъни кола, защото й свирнали, че тя ходила по улицата с бебето. Сигурно е избрала възможно най-прекия маршрут без да я е грижа, че няма удобен тротоар, по който да води безопасно собственото си дете. На нея не й пука за сигурността на детето й. Обаче търси сметка на другите. Извадила е късмет, защото има всякакви и следващия път може да отнесе я ритник, я круше. Да не си мисли, че количката с бебето я пази. Ама тя така си мисли - от тия дето все “ама аз с детето защото”.

И мъжът, който мята обувки по колата. Вместо да помисли първо да предпази детето си и да го дръпне.

Пешеходците, които не са шофьори и нямат представа как изглежда натоварено движение от гледна точка на шофьор когато тръгнат по улицзите или пресичат на непозволено място си мислят че шофьорите  ги пазят, но в натоварено движение и примерно 2-3 лентов път и ляв/десен завой това е доста трудно. Да не говорим за влошена видимост примерно вечер на изкуствено осветление и дъжд, когато осветлението прави сенки на пътя. Има и такива, които виждат зеленото човече и веднага стъпват на платното без да погледнат дали някой засилен джигит не преминава в последния момент... Никога няма да забравя преди няколко години как една тръгнала като свещенна крава да пресича, да, на зелено, но аз правех десен завой, едва отлепила от светофара с много ниска скорост, а нейните два келеша 6-8 годишни вместо да ги беше хванала за ръче, все пак пресичат кръстовище, те подскачаха след нея, изчаквам ги и отново бавно потеглям и едното явно изтърва нещо на улицата и се върна и клекна пред колата ми за да си го събере от земята Заковах моментално, направо ми спря сърцето, защото детето беше толкова дребно че не се виждаше от предния капак... Ако беше някой гъзар дето би си изрязал колата на кръстовището, направо щеше да мине върху детето. Майка им въобще не разбра каво можеше да стане.
Четейки самохвалещата се потребителка каква е умна и как метнала камък по колата, защото защитавала бебето си в количката (от какво, от класон на кръстовище ...) си помислих същото като в горното мнение - ако беше направила нещо на колата, или наранила шофьора, онзи щеше да е в пълното си право да слезе и да и изрита един, макр и просташко, поне за следващия път щеше да се сеща че не се прави така.  Да не започвам какво щеше да види детето и ако беше по-голямо и какъв пример щеше да получи за моделп на подражание - така както се възпитава едно правилно поведение, така се  "възпитава" и простотията.

Не съм шофьор. Учена съм от малка да пресичам след внимателно оглеждане и в двете посоки и при възможност, ако има  коли да изчакам да минат.
Не очаквам никой да ме пази. Ако кола ми спре на пътека на натоварен път, преминавам и преди да отмина колата поглеждам зад нея, защото следващата може да не спре, а всъщност да се е засилила нищо, че вече има спряла.
Но дори аз имам няколко ситуации, в които съм била разсеяна поради лични причини и съм пресичала самоубийствено през пътя. В ретроспекция съм се ядосвала на себе си, но сме хора, случва се.

Не че нещо, но ако шофьорите слязат от колите си и живеят малко, като пешеходци, сигурна съм, че ще си променят разсъжденията. Винаги съм била пешеходец в София, това, което е последните 5-10 години е от страшно, по-страшно.
Има изключително внимателни шофьори и те не са малко. На мен, обаче са ми достатъчни 20-30 процента, които карат като безсмъртни и все едно нещата се случват на другите хора.
Не знаеш откъде ще излети кола, не си сигурен на тротоара, че и на спирката.
Аз не си карам от кеф количката на пътя, не играя руска ролетка с живота си и този на моето дете, просто няма откъде да се мине от разбити тротоари и паркирали по тях коли. Другите квартали може да не са толкова зле, но при нас положението е трагично.
Отделно на пешеходни пътеки, някои ми се дразнят, че ги чакам изцяло да спрат, преди въобще да тръгна. Ами да, като не знам дали ще спрат въобще, чакам ги. Да благодарят на колегите си шофьори, които вярват, че пешеходните пътеки са избирателни за спиране. А за моткането, което толкова обичате да изтъкване - случва се. Може човек да го боли нещо, може количката да е тежка, може да не може да ходи по-бързо. Особено, ако бебето спи, минавам по-внимателно. Разбирам, че не е приятно, обаче колко ще ви забавя - 15 секунди? На отсрещния тротоар трябва да спра и да се кача също внимателно, защото няма наклон. Въобще София е град за автомобили и пешеходците са оставени да се оправят, както могат.
И преди някой да каже да ползвам ГТ, за да стигна до парк, може да се пробва да се качва в такъв с количка, защото аз такава бицепси още не съм развила, за да вдигна и да кача 15 кг на автобуса/тролея.