Божкеее. Та, той ми се обади да ми каже какви съм ги свършила. Добре, че не ми сe кара.
А аз - бях в блажено неведение.
Божкеее. Та, той ми се обади да ми каже какви съм ги свършила. Добре, че не ми сe кара.
А аз - бях в блажено неведение. 
Божкеее. Та, той ми се обади да ми каже какви съм ги свършила. Добре, че не ми сe кара.
А аз - бях в блажено неведение. 
. Та излизаме ние вечерта с мъжа ми и детето, тогава още 1 по магазините. Свикнала съм като излизаме заедно да не мисля за ключовете ми. Съответно той отключва и заключва с неговите ключове. И така моите останали в колата същата вечер, аз ги виждам и не обръщам внимание. Сутринта той отива на работа и закарва детето на детска градина, отключва и заключва. Тръгвам аз на работа по-късно, няма ключ. Светва ми, че съм ги видяла в колата , ама как да се добера до нея. Излизам на терасата и привиквам първия човек на улицата, с викане , с жестове се приближи. Какво ли си мисли човека, тая лудата .... Все пак му обясних, отиде до колата , добре че ключа хвана отдалече и отключи , намери човека ключовете , качва се. Отваря ми изсипвам му хиляди благодарности, че ме е спасил мъжа ми да не ме нахока по телефона безброй пъти и да псува, че ще се връща
. Тиквам му в ръцете една кутия бонбони за благодарност, той не ще, настоятелна му казвам от какво ме е спасил и приема. Пускам го по ансансьора и си тръгва. Та така. Препоръчани теми