Номинации за най-голяма муня (тема 13)

Този август на нашето море влизам в него,а то бурно – вълните по два метра високи и "дърпат" яко навътре и към дъното. Спасителя ми свири със свирката да излизам,но аз не го чувам под вода и като видях,че хората от брега ме гледат странно,се усетих...

Абсолютно си е така, не бива просто.
Може и да съм разправяла тук как преди години поръчах едни неща с наложен платеж и доставка до вкъщи, обаче късно вечерта се усетих че аз толкова пари в брой нямам. Отдавна беше, решавам да не разчитам че ще мога да платя на куриера с карта, съответно набързо правя план да изтичам рано сутринта до банкомата и да съм спокойна. Имаха навика да пристигат доста рано и не ми се рискуваше, оставих кафето за след като свърша работата.
На 5 минутки пеша от вкъщи имаше мол, вътре има банкомат, както и отвън на входа. Аз нали съм си муня, влязох по навик като всеки път от долната страна откъм паркинга, че обикновено такъв ми беше маршрутът - ясно ви е, за без кафе толкова умисъл. Грам не ми хрумна че още нищо не работи в мола толкова рано. Дори и ескалаторите Препсува Натка под нос и тръгва по него като по стълба, един етаж само ми трябваше да кача. На етажа заварвам естествено празно и една жена тепърва лежерно мие пода. Докато фиксирам траектория до банкомата да не е по мокрото, от един ъгъл припка младеж охранител и чак такъв подвиква - Госпожо, кафе ли искате да пиете??
Муня Натка още не може по повече от една мисъл наведнъж и се е устремила да тегли пари. Набързо се троснах че аз мноо даже искам кафе, но сега за друго съм дошла! Чак го оставих замислен, горкия.
Действително на този етаж има и кафене, което също още не работи, явно питаше дали за там съм тръгнала. И явно не очакваше така да му отвърна и да го подмина, като очевидно искаше да ми сече пътя да не се разхождам из още неработещия мол... Но мен такива неща не ме спират, а рано сутрин съм съвсем кон с капаци
Настигна ме вече до банкомата, който се оказа че свършил парите вечерта и все пак ми трябва този отвън. Точно отвън на все още заключената входна врата, през която не можело още да се минава. Ами, изгледах ги възмутено и младежа, и банкомата, и спрения ескалатор, за всеки случай и чистачката също. Пък си излязох обратно по същия маршрут и заобиколих сградата да отида до външния банкомат
Е как да не го помня после с години как не съм се сетила когато е трябвало?

   Натка, твоята история ми напомни един виц:
- Какво ще желае очарователната дама? - пита любезният продавач.
- Ох, желая почивка, на Малдивите. По-висока заплата желая, нови обувки, един парфюм. А, и мъж също желая. И романтика. Иначе, за хляб съм дошла.

И аз така в един мол, от който се влиза в конгресен център, Bell Centre. Хем съм ходила милион пъти, но не мога да го открия! Питам секюрити, те ми казват, аз от миналата седмица съм тук, не съм го чувал, сори. Знам Rogers centre къде е!?
Ами те го преименували и аз имаше да търся до вечерта! Иначе минах покрай надпис Rogers многократно, но си мислех, че е център за продажба на мобилни телефони (тук двете големи фирми за интернет, кабелна телевизия мобилни телефони са Bell и Rogers).

Подсети ме за гафа ми във Виваком от лятото. Брат ми ми звъни и казва да му платя сметката на телефона, че от мобилното само му дава грешка. Ок, в Мол съм няма проблем. Чаках 30 минути, честно ви казвам, много хора и накрая се оказа , че съм във Виваком и искам да плащам сметка на телефонен номер към Йетел. Извиних се, момичето вика те са точно до нас, влизам в Йетел и там едно 15 минути чаках. А знам номерата на операторите , какво се заблудих не знам.

Клотилд, точно като в този виц стана диалогът, само че ми стана забавно като вече се прибрах, разопаковах (зима беше) и изпих кафето
А тогава на момента бях абсолютно възмутена как може да ми сече някой пътя и да ми задава очевидно малоумни въпроси То на момчето вероятно му беше в края на нощната смяна и едва ли му е било до това да спира разни муни да се шматкат из неработещ още мол, ама... Толкова си мога по него време на деня

Абе за помнене си е цялата случка. Майка ми още не може да нахвали миксера който бях поръчала за нея за 8ми март тогава, а аз пък заради тая история го помня...

ООоо,и аз си имам едно такова! И винаги след като го полея се сещам, че  е изкуствено !

Анджи, ако не забравя,ще ги наблюдавам как растат!

По пижама съм излизала като дете
Преди години се бяхме прибрали с пазарска количка, от големите у дома. Бяхме пазарили туби с вода и куп други неща и нямаше как да се пренесем! И айде с количката! Живеем на 10 мин от Лидл, удобен е за преход с пазарска количка
Разтоварихме у дома и момчетата я върнаха в магазина! Голям смях бяхме! Още го помнят!

Аз в петък бях готова да инвестирам в такива колички за училище. Пред един строителен магазин наредени колички и опънат надпис "Разпродажба". Направо се размечтах как пренасяме всички учебници и прочее утвар с такива, вместо да си кършим гърбовете...
Уви, разпродажбата не се отнасяла за тях!

Първото ни съвместно жилище с ММ беше точно над Лидл. След пазар директно в асансьора и разтоварвах направо вкъщи. Няма такова удобство.

Баща ми, на 85 години, е един от малцината останали последни мохикани, ползващи едно забравено вече нещо, наречено ваучер, за телефонните си разговори. 10 лв. му стигали за три месеца, каза майка ми. Той си е саможив и темерут, с никого не говори, на никого не се обажда, ние му се обаждаме . Та, майка ми ми разказва как се опазвала от хиените в офисите на А1, като влезе да му плати такъв ваучер. "Още от вратата ме нападат - казва. Но аз не се давам и си излизам с ваучер, без изобщо да ги лъжа. Все имали някакви много изгодни нови планове. Не искам, казвам. За ваучер съм дошла, от 10 лв. Вземам за един дядо, много е възрастен. Питат ме има ли роднини. Има, казвам. Има две дъщери, те му се обаждат. Той на тях не. Вие каква сте му - питат? Съседка съм, казвам, правя му услуга. (Той спи в спалнята, аз в съседство в хола. С нищо не съм излъгала.) А вие към кой оператор сте, да ви предложим нещо? А, към вашия оператор съм. На мен зет ми ми плаща сметките, изпратете му предложението на имейл. Аз за ваучер от 10 лв. за дядото съм дошла."

Ха ха, .
ММ си взема точно ваучер за 10 лева, когато се прибираме в България. Има един стар телефон точно за тази цел и разни наши приятели и роднини още то търсят на този номер. Голямо убеждаване пада, когато ходи да си взема нов.

Предплатените карти не се ли зареждат онлайн? Преди и в Офис 1 можеше да се купи ваучер. Гледам да не си причинявам влизане в офис на оператор.

И аз съм на ваучер в БГ, с 10 лв мога да изкарам години. Едно че имам безплатни минути, второ че и на мен всичките ми обаждания са входящи. Зареждам от epay.bg, много е лесно. Иначе и мен ме търсят с оферти, лешоядите.

О, на техните оферти съм желязна, те си се пробват с всякакви неща ако се излъжа да ида в офис за нещо. Не ги виня, част от работата им е. Обаче каквото и да ми предложат аз все ги отрязвам. Ония продължават с безкраен брой щуротии, явно с надежда да ми омръзне да отказвам. На мен ми омръзват само те
Лаптоп на изплащане не искам ли?
Благодаря, не искам.
А таблет тогава?
Благодаря, не искам.
Ами тов телефон?
Благодаря, не искам. Този ми съвсем нов още.
Ами повече минути за разговори?
Благодаря, не искам.
И т.н., изброяват се предлажения за какво ли не, те почват вече чак нелепо да звучат. Аз все благодаря и все не искам.
Накрая мунята зад тезгяха явно вече много отчаяна да ми предложи нещо, каквото и да е но да спре да чува "Не.", придъпва голяма купа с бонбони и ми предлага от тях.
Е, не уцели и с това... "Благодаря, не искам. Приятен ден!" Физиономията която видях преди да се обърна и изляза още си я спомням

Не мога да не сподея, не съм аз главното действащо лице, а ММ.
Тази сутрин, както обикновено, се прибираме рано-рано от вилата. ММ го оставям пред офиса му и аз продължавам. В един момент, вече се приготвя, че спирам на една спирка и трябва бързо да слезе, и изведнъж започва сам да си говори и да се тръшка. Не мога да схвана веднага, сега пък какво се е случило, но в един момент той ми вика: "виж ми краката". Гледам - нищо? Пак го поглеждам с недоумение, а той се опитва да си вдигне краката, защото не се виждат в колата долу. А той - на единият крак с обувка, на другия с един чехъл - от тези гумените, градинските с дупки, и естествено оцапан и кален. Е познайте дали не се смея още, не ми разреши да му снимам краката като слезе. Тръшкаше се, как ще стигне до офиса, там има още един чифт обувки и щял да се преобуе, но до там...