Бос по асфалта! Много яко! 🤣😜
- Публикувана: 30 юли 2025, 18:21 ч.
- Последно мнение: 7 окт. 2025, 14:32 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 13)
Сутринта щях да забравя да заключа входната врата. Тръгвам за работа, излизам от входа и установявам, че съм си забравила слушалките. Газ обратно, асансьорът стои на първи етаж, качвам се и като слизам на моя етаж подпрях врата с раницата да не се затвори, докато си взема слушалките за 1 минута (не ме питайте какво точно имаше в раницата, та чак цяла асансьорна врата задържа). И съм взела вече слушалките, бързам за офиса, изхвърчам от апартамента и почти като влязох в асансьора се усетих, че не съм заключила. А входната врата ако не се заключи с ключ, стои отворена. Леле, ако бях тръгнала, щеше цял ден да стои отворен апартамента! На всичко отгоре полицаите редовно правят хайки и намират нелегални емигранти в един от апартаментите (а уж живея в разширен център).
Наистина е мунско да се задържа асансьор.
Снощи щях да се самоубия с клечка за зъби. 
Забих си я едновременно в бедрото и ръката.
Не знам как и какво направих, помня само че с лявата ръка държах кутийката с клечките, а с дясната държах една клечка. За миг щях да изпусна едната клечка и в опит да я хвана стискайки кутийката за да не я изпусна и изсипя, си ударих ръката в ръба на масата. В сливащият момент видях, че клечката се заби в бедрото ми /бях с къси панталонки/, заболя ме и потече кръв. Взех салфетка, натиснах и се заозъртах за тъпата клечка, нямаше я.
ММ говореше по тел. и само каза "виси ти от лявата ръка".
Да, ама не висеше, а стърчеше . Дръпнах рязко, заболя ме, но кръв не потече и тогава видях, че е влязла от едно място и е излязла друго. А клечката /нейната мамица!/ беше здрава и чиста - като нова.
Естествено либето хвърли телефона и се притече да оказва първа помощ, но не беше видял какво точно направих за да постигна такъв "ефект". Призна обаче, че не всеки има този талант - с клечка за зъби да се простреляш едновременно в крака и в ръката, а клечката да е като нова и годна за ползване. 
Сега ми е смешно, но снощи хич не ми беше до смях.
Мърдам и движа ръката, леко ме наболява, но друго за сега, слава Богу! няма. Кръв не капна и капка, има само две точки там където се е забила клечката и от другата страна където е излязла.
Забих си я едновременно в бедрото и ръката. Не знам как и какво направих, помня само че с лявата ръка държах кутийката с клечките, а с дясната държах една клечка. За миг щях да изпусна едната клечка и в опит да я хвана стискайки кутийката за да не я изпусна и изсипя, си ударих ръката в ръба на масата. В сливащият момент видях, че клечката се заби в бедрото ми /бях с къси панталонки/, заболя ме и потече кръв. Взех салфетка, натиснах и се заозъртах за тъпата клечка, нямаше я.
ММ говореше по тел. и само каза "виси ти от лявата ръка".
Да, ама не висеше, а стърчеше . Дръпнах рязко, заболя ме, но кръв не потече и тогава видях, че е влязла от едно място и е излязла друго. А клечката /нейната мамица!/ беше здрава и чиста - като нова. Естествено либето хвърли телефона и се притече да оказва първа помощ, но не беше видял какво точно направих за да постигна такъв "ефект".
Призна обаче, че не всеки има този талант - с клечка за зъби да се простреляш едновременно в крака и в ръката, а клечката да е като нова и годна за ползване. Сега ми е смешно, но снощи хич не ми беше до смях.
Мърдам и движа ръката, леко ме наболява, но друго за сега, слава Богу! няма. Кръв не капна и капка, има само две точки там където се е забила клечката и от другата страна където е излязла.
Вчера сложих в купичката на котката бадеми, а на масата в друга купичка нейните гранули.
Миналата седмица ми спря часовника на ръката и съм се засилила при часовникаря, мислейки, че е за батерия. Нов е и изобщо не знам от кога е тази батерия. Часовника е механичен да поясня. Давам го на човека, той натисна копчето отстрани за сверяване, часовника тръгна, свери го и ми го върна. Изобщо не ми мина през ума, че може да съм го дръпнала случайно, до сега никога не се е случвало и се натресох на часовникаря, само да ми свери часовника. Много ме беше срам, все едно за пръв път виждам такова чудо
Миналата седмица ми спря часовника на ръката и съм се засилила при часовникаря, мислейки, че е за батерия. Нов е и изобщо не знам от кога е тази батерия. Часовника е механичен да поясня. Давам го на човека, той натисна копчето отстрани за сверяване, часовника тръгна, свери го и ми го върна. Изобщо не ми мина през ума, че може да съм го дръпнала случайно, до сега никога не се е случвало и се натресох на часовникаря, само да ми свери часовника. Много ме беше срам, все едно за пръв път виждам такова чудо
Аз, наистина, не знам как, но преди години прикачих един документ към пръста си. С телбод.
Аз, наистина, не знам как, но преди години прикачих един документ към пръста си. С телбод.
Аз се самоубих снощи, по нощите в спешното да ме шият само с 2 шева се разминах. Сега стоя и опявам вкъщи и само показвам пръста.🤣🤣🤣
Гледах едно кулинарно предаване и правиха меню като салатата беше Капрезе.
Ей, Богу, така ми се дояде, лиги текат, казвам си ставай Ивекс за норматив става, всичко имаш. Скокнах аз, рева че нямам песто мързи ме и ще ползвам готово. С едно око режа моцарела, с другото гледам децата и как стана не знам, щях да умра като шурна кръв, като река се лее.Пищя аз все едно края на света идва, децата реват, аз колкото тях 2 взети заедно, мъжът ми тича и не знае и той ли да реве....... Та се озовах в спешното, дълбоко съм се клъцнала, там как ревах не е истина.🤣🤣 Мъжът ми по едно време едвам се сдържаше, та доктора ми казва вие как ще раждате и мъжът ми понеже той с мен в кабинета му казва: А, не, имаме 4 вече, стигат ни. Доктора като се опули баш като меметата в Тик Ток. 🤣 Гледам как ме гледа , то каква гледка съм тече сопол, сълзи, боли си хора и то много, аз рева не се спирам и какво ли си вика сигурно са от сурогатна майка тази няма да издържи.🤣🤣🤣
Мъжът ми като се прибрахме ми казва: Тези сълзи откъде ги изкара не знам, Великият потоп, Битие 2. Сега не му говоря, но съм саката и само служебно, но не се брои за комуникация. Едвам го написах с 9 пръста.🤣🤣🤣 Едно 15 минути. 🤣🤣
Гледах едно кулинарно предаване и правиха меню като салатата беше Капрезе.
Ей, Богу, така ми се дояде, лиги текат, казвам си ставай Ивекс за норматив става, всичко имаш. Скокнах аз, рева че нямам песто мързи ме и ще ползвам готово. С едно око режа моцарела, с другото гледам децата и как стана не знам, щях да умра като шурна кръв, като река се лее.Пищя аз все едно края на света идва, децата реват, аз колкото тях 2 взети заедно, мъжът ми тича и не знае и той ли да реве....... Та се озовах в спешното, дълбоко съм се клъцнала, там как ревах не е истина.🤣🤣 Мъжът ми по едно време едвам се сдържаше, та доктора ми казва вие как ще раждате и мъжът ми понеже той с мен в кабинета му казва: А, не, имаме 4 вече, стигат ни. Доктора като се опули баш като меметата в Тик Ток. 🤣 Гледам как ме гледа , то каква гледка съм тече сопол, сълзи, боли си хора и то много, аз рева не се спирам и какво ли си вика сигурно са от сурогатна майка тази няма да издържи.🤣🤣🤣
Мъжът ми като се прибрахме ми казва: Тези сълзи откъде ги изкара не знам, Великият потоп, Битие 2. Сега не му говоря, но съм саката и само служебно, но не се брои за комуникация. Едвам го написах с 9 пръста.🤣🤣🤣 Едно 15 минути. 🤣🤣