Любители на котки - Тема 208

  • 29 963
  • 748
  •   1
Отговори
# 180
  • Мнения: 952
Бобчето има страхотни ушаци за мачкане, чак завиждам Simple Smile Много отдавна не съм имала котчица, която се събира в шепата. Боря се с две гигантки, които като се пльоснат върху човек, ще го задушат.

# 181
  • София
  • Мнения: 15 766
Бобчето е късметлийче! Heart

Понякога има аномалии и се раждат без опашка. Спомням си, че преди време сиамската (тайската) котка на приятел беше родила котенца, едно от които беше без опашка. А има и такива породи - https://dogsandcats.bg/kotki/9-porodi-kotki-koito-imat-kysi-opashki

# 182
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 300
Много съм благодарна, че мъжът ми страда от същата котешка лудост като мен, децата също!
Дори не си зададох въпроса ще го задържим ли, или не. В нашата малка къщичка ще сме като дядовата ръкавичка 😊 Ама на сърцето да му е широко!

# 183
  • Мнения: 3 874
Много сладък или сладка🥰
Ама това с опашката не е ли знак? Аз хич не вярвам в такива неща, обаче чак такова съвпадение? Толкова време да се тормозиш за опашката на Лео и накрая да ти дойде безопашато коте.
За котешката лудост на мъжа ти ти завиждам😊
Аз с кеф бих прибрала таласъма, той ще ми дава да му мия и зъбите, от нищо не му пука😆

# 184
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 300
Този черният пантер, в много красива градина е позирал ❤️
Бобчето детронира Лео от трона и му взе титлата " на мама бебето"
Сега Лео става " на мама глезльото" 😂
Иначе наистина е много голямо съвпадение това с опашките...
И миналата година и тази, когато реша, че може да осиновим коте, няколко дни по- късно съдбата ни праща коте. Няма случайни неща!

# 185
  • Варна
  • Мнения: 7 118
Доня, клипчето ме разтопи!
Милата душичка! Мамини ушаци!
И петънцето, което стои като сълзичка...
Голямо гуш и цун!
Джасте, Джулче много ми напомня на Женя, като я взех някога. Преди 13 години беше, но същото разстроено стомахче. Помня, че давах само специални гранулки за затягане в началото. И всяко ново нещо, каквото и са е-по много малко отначало, да свикне.

# 186
  • Мнения: 3 874
Тая градина и целият двор са само мои и на котките. ММ не стъпва там заради тях, влиза и излиза от гаража, повече от това не мога да поискам🙃
Сега го пратих с торбата с храна при комшията, дето ще ги храни докато ни няма. И ММ му звъни и му казва нали, че ще му я занесе. Аз в това време софлирам: "сложила съм купа за вода." ММ му предава: "и вода трябвало да им слагаш", аз продължавам да намилам за черния някакви неща и ММ изнервен му казва: "чакай, че май и дрехи ще праща, тоя черния да го обличаш, ако стане студено"😂

Последна редакция: чт, 07 авг 2025, 21:43 от Чи лу

# 187
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 300
Хаха, шегаджия 😂
Има ли причина поради която избягва котки? Алергия?
Мъжът ми и малкият син имат една дузина алергии, добре, че към животните нямат. Не знам как щяхме да сме иначе, щото аз съм си отгледана като коткарка и въобще животновъд в апартаментни условия ( преди къщата)

# 188
  • Мнения: 3 874
Не, просто го е страх. Не знам защо, не е имал някакви лоши преживявания с котки. Не ги мрази или тормози, но ги избягва от възможно най-далече.
На мен ми е смешно, но си го обяснявам както да кажем, аз не бих се чувствала спокойно, ако около мен има змии. Неприятни са ми, ако ще да са супер безопасни.

Последна редакция: чт, 07 авг 2025, 20:55 от Чи лу

# 189
  • Варна
  • Мнения: 7 118
Аз имам много близка приятелка, която има фобия от котки. Като деца направо пищеше и плачеше. От уплах от котка го е получила. Буквално за да премине, трябваше да разгоня първо котките по улицата. Тя затова и никога не идва вкъщи, но аз я разбирам и пак си я обичам. Страхотна жена е иначе.

# 190
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 300
За първи път чувам за страх от котки. От кучета по- разбирам. Може да е преживял нещо като дете, дори и да не помни.
Майка ми някога, в началото на брака си с баща ми го учи да заобича котките. Накрая, до последно баща ми не си изяждаше порцията, за да занесе на котките до блока.
Не знам дали ако живеехм в апартамент все още, щяхме с такава лекота да приберем поредното.

Последна редакция: чт, 07 авг 2025, 19:51 от Доня Дафина Черешова

# 191
  • Мнения: 5 719
Не, просто го е страх. Не знам защо, не е имал някакви лоши преживявания с котки. Не ги мрази или тормози, но ги избягва от възможно най-далече. На мен ми е смешно, но си го обяснявам, както да кажем, аз не бих се чувствала спокойно, ако около мен има змии. Неприятни са ми, ако ще да са супер безопасни.
Разбирам го. Аз имам страх от птици. Не реален за повечето хора, ама за мен е... Мога да мина всичко. Само, не и да се разправям с птица.

# 192
  • Мнения: 3 874
Веднъж в някакво предаване чух Андрей (от Иван и Андрей) да говори точно по същия начин като ММ за котките, каза че много го е страх от тях.
Аз съм 30г с ММ и си е така от самото начало. Даже веднъж още като бяхме гаджета, не се прибра да спи у тях, защото майка му беше казала, че на терасата е дошла котка.

# 193
  • Варна
  • Мнения: 7 118
Сякаш към кучета наистина има повече с фобии.
Малко спам
Скрит текст:
Като бях дете често ни пращаха на село през лятната ваканция. Веднъж към мен се спусна глутница кучета. Помня, че се разпищях и някак отстъпиха, Добре, че нямам фобия сега, но беше страшно.
Иначе имам умерена фобия от високо. В смисъл, мен не ме е страх толкова, но умирам от ужас, ако детето наближи някаква пропаст, примерно. Като сме на екскурзия из планината, понякога оставям моя мъж и дъщеря ни да се насладят на някоя гледка, докато аз просто седя някъде със затворени очи. На моя мъж не му давах да надникне и да се надвеси над външното тяло на климатика, примерно, нищо че беше 3 етаж. И имам обяснение за тези мои страхове. Като бяхме деца, едно от любимите ни занимания, като родителите са на работа, беше да яхнем перилата на терасата. И разперваме крака и ръце. Да де, ама един ден едното момиче падна, от четвъртия етаж. Слава на Бог, оживя и постепенно се възстанови. Но оттогава нямам вяра друг дали няма да падне от някъде и т. н.
Та фобии разни.

# 194
  • Враца
  • Мнения: 1 676
Аз по принцип съм си много страхлива, ММ ме пита как се живее се във страх, ама такава съм си, паника. Като дете са ме гонили кучета, пуйки, петел. Леле не можех да изляза от вкъщи без придружител, защото комшията си пускаше кокошките да пасат на улицата и петелът му се пускаше по мен. Още го помня този страх. Имам сега възрастна съседка, която казва, че обича кучета и котки, но да не я приближават. Сипва им вода пред блока, но приближат ли се към нея котките започва да пищи. Казва, че не е страх, но не може и да си обясни какво е.

Общи условия

Активация на акаунт