Любители на котки - Тема 208

Джаста, отчетливо се вижда ако е момче
Томчо беше хърба като го взехме, но камбаните бяха много отчетливи, няма начин да сбъркаш !

MianaNia, сега и ти като споделяш, че така оставяте вашата белушка, ще преосмисля и аз занапред стратегията да не се втилясвам. Ще си оставяме и ние нашия спокойно за ден, ден и половина без да се чудя на кой да дадем ключ.

Бобчето никакви камбанки няма, то и на Лео му се появиха по- късно.
В най големите жеги излязох да си видя градината - Лео изпълзя от пипера ( той за това горкия поляга, а аз мислех, че чушките са натежали), Чери изпълзя от лютите чушлета 🤣
Тез момчета големи градинари се оказаха 🤣

Ние Мая сме я оставяли макс до пет дни сама. До пет дни много рядко, но се е случвало. Инак до три дни преспокойно.
За по дълго при свеки.
У дома - пълня три купи големи с вода (две на обичайните и места, една в коридора на хладно) и едно малко легенче до вратата на банята, две големи купи от сладолед пълни до горе с гранули(знаех колко яде и това количество щеше да и стигне за месец , а водата за три месеца ), тоалетната подобаващо заредена с бенто. Вратите на стаите подпряни с нещо да не ги бутне без да иска. Излаз към терасата, която е обезопасена, отворени прозорчета да влиза въздух, но терасите ни без една са обезопасени, а до тази необезопасената, разбирай нямаме комарник, инак е остъклена, няма достъп и това е. Дори не разбираше, че ни няма, но тя си беше самодостатъчна и не и липсвахме особено, абе, характер. Никакви бели не ни е правила и не ни се сърдеше, че отсъстваме. По скоро беше рахат, че няма да търпи досадни ласки и забрани.
Мая си беше Мая, самоотглеждаща се, несръдлива, незлоблива, разкош. Всичко обезопасено, контакти изключени, бойлер и нет изключен, само фризер, хладилник и микровеле включени в контакт. Не сме имали проблем, Слава Богу, само дето започваше да ни липсва още некачили се в колата и мине не мине и все се питахме с Джастев какво ли прави малкото зверче без нас. Даже мислехме за камери, за да сме спокойни. Какво ли?! Рахатува!

Спи върху мен докато работя или чета книга


Но най-лю0имото място е върху рамото ми - да ме целува по главата

Внимавайте на какво се учите - имам един такъв пораснал господин в черно който свикна да спи в скут и не му прави впечетление че е над 30С и че след 15-20 минути около нас се носят "странни" аромати Спасява ме единственно това, че дори с тяхната по-висока телесна температура изглежда му става топло и слиза си сам. Началото на всяко лято също се учим наново че не бива да се вкопчва с нокти ако/като започне да се приплъзва.

Здравейте Ако приемате нови попълнения, бих искала да ви представя Пумпал
(всъщност той сам се опита да си напише представянето )


Момчето си го прибрахме от село миналата неделя, след като го видяхме с огромен абсцес на вратлето и определено няма да го връщаме навън. Цепнаха го и почистиха още в поденедлник, днес дадох последния антибиотик и младежа вече е пушка.

Историята му: Майка му, Писа, се появи при нас в първите дни на май - прясно родила, много слаба и гладна. Ние сме нови селяни и все още сме хибридно на село и в София, заради работата и гимназиста, но Писа ни усещаше и идваше да се храни всеки път, когато сме там. Много любвеобилна, мъркаща и кротка - и хапчета за вътрешни паразити ми дава да и дам, и да я накапя с пипета Фиприст. Разпитах съседите, дали не е на някой от тях, но те никога не я бяха виждали. Към средата на юни изчезна и като тръгнах из махалата да я търся и да разпитвам разбрах, че хора, през 5 къщи от нашата, в чийто двор е довела котенцата, са ги натоварили и откарали в другия край на селото. Тъгувахме за нея доста и все се надявахме да се върне - все пак в същото село е преместена. И за наше най-голямо щастие, в началото на юли месец не само се върна, ами доведе и младежа Пумпал
Уникално котенце е той! Както сина ни каза: "Топка косми и любов", особено с това сърчице, което има изписано отстрани.
А Писа е невероятна майка! Дребничка и нежна, но много грижовна. До миналата неделя (докато го взехме заради абсцеса) си го кърмеше, цяла седмица я гледам и слушам на камерите как го вика, а в събота, като го заведохме за уикенда, пак му даде да суче, макар да е вече голям почти колкото нея самата:


Първо си мислехме, да си ги гледаме и двамата на село - взехме им хранилка с педал, която се научиха да използват и да си пускат сами храна, но този малкия е такъв перушан, че никак не го бива в дивия живот, а и мъжа ми много се привърза към него - таткосва го, разнежва се А уж не беше коткар

Добре дошли на Писа и на Пумпал!
А Писа ще си я гледате ли на село?
Това са котките на вуйчо ми, които като сме ние на село се пренасят у нас

Благодарим
О, да! Прекрасна котчица е, а и тя си ни осинови Планираме да я кастрираме скоро и се надяваме да се гледаме дълги години, понеже е още млада котка.

Много мила история. Писа милата наистина слабинка. Ще заякне. Щом като често ще ходите и на село.
Не разбрах само някой се е опитвал да се освободи от котенцата ѝ ли та ги е карал в другия край на селото?

Добре дошли на Писа и Пумпал 🥰
Аз бих ги прибрала и двамата , зимата как ще я кара милата?

Нещо такова, да. И друга котка родила при тези хора, имали и миналогодишни, и им станали в повече котетата, та ги закарали в друга тяхна къща в селото, в която никой не живеел в момента и минавали да им слагат храна. Не е било с лоши намерения. Аз говорих с тях наскоро и ми "дадоха" Писа с благословия. Пумпала е ясно, че си е наш

Ще видим как ще се развият нещата след кастрацията и като застудее, но за момента Писа не е котка, която би се чувствала добре в апартамент, а и не знам как ще и понася пътуването всяка седмица насам - натам. В къщата влиза, гали се, спи като пън на килима, разузнава стаите, гледа да ни издебне и да се качи я на плота, я на масата, ако може да докопа нещо за ядене (гладните години са оставили отпечатък) въпреки, че се е натъпкала до пръсване преди това... Но като цяло не и е комфортно да стои дълго затворена вътре и се изнервя/паникьосва, като не може да излезе по нейна воля. Не е ползвала и котешката тоалетна, която сложихме за Пумпала.
Ние още преди да си примъкнем малкия започнахме да мислим за котките и зимата. Лятната кухня се затваря с винил, но Писа си намери вход до вътре, а оттам и до склада за инструменти. Постройката е масивна, тухлена и със сигурност може да и се обособи топло кътче. Храна и вода има постоянно, като наблюдавам, дали всичко с продоволствието е наред, а и минимум веднъж в делнични дни ходим да работим от село. Почивните дни сме плътно там, то се знае. Та въпроса с Писа сме го оставили на времето и според ситуацията.

Пумпала, обаче е съвсем друга бира От ден първи в апартамента, все едно никога не е бил селска котка, родена и огледана по дупки и плевни. Той още на село в къщта си намери един празен леген в мокрото, където се изпишка и разбира се, още на другия ден му сложихме тоалетна, която си ползва по предназначение. Ся, "малко" по-ентусиазирано от необходимото рови след голямата работа и в старанието си нагазва в нея, та се налага да мием кафяво от лапите, но се надявам да премине с възрастта.
Снимки от деня, в който Писа го доведе:


И началото на влюбването в мъркалото на човек, който обясняваше, че котки не харесва

След гадната серия тук, сега е толкова приятно с тези мъници.Пумпала е много сладък и наистина има сърчице и късмет.

Таря, ваксинирайте майката, за да преживее зимата. Защото без значение дали ще има топло кътче, вирусите върлуват. От края на август като се почне с панлевкопенията и половината външни котки измират... Сега е момента да я ваксинирате, преди епидемиите.

Пумпалчето е като близнак на Бобчето ми и прилича на почти същата възраст и ще стане пухче ❤️
Снощи заради приложената ми иглотерапия се изнесох да спя в хола. Мъжът ми е силно изненадан, Бобчето спяло до главата му. Ще спи ами, като преди това ми приложи терапия и е изморено.
Бели за сега вече не прави, но тоалетна я чистя сутрин, обед и вечер... Голям чистофайник се оказа 😊