Преди седмица търсим място на паркинга на морската градина във Варна. Който е от тук знае, колко е малък и трудно се намират места. На паркинга има завой. На него 2 коли една след друга са спрели и двете жени шофьори се карат. Оказа се че първата кола е спряла малко след завоя, като запушва пътя. Съответно жената смяташе, че така си е добре и няма да мръдне колата, било й писнало да търси място. Докато това се случва, зад нас се освобождава място, съответно ММ върна назад и се мушна. При което, крещяща жената от първата кола тръгна към нас като викаше, че това място било нейно и ние не сме имали право да спираме там. Не реагирахме, което явно още повече изнерви "дамата". Междувременно докато тя крещи, аз свалям детето от столчето. В момента, в който го видя започна да ни кълне - всички Божии проклятия да паднат на детето и семейството ми. Казах й благодаря, да й се връща и тя се парира. Не знаеше какво да каже. До нас пък имаше украинска кола и тази почна да нарежда човека, който беше там и да говори неща от сорта на "България е моята родина, махайте се". 😅
Жената беше със сравнително нова кола, добре облечена, на пръв поглед не изглеждаше изкукала. С нея беше сина й тинейджър, който видимо искаше да потъне вдън земя.