Почти с цял месец закъснение дойде реда и на Итака. След като вече няколко години ни се разминава на косъм, тази година решихме, че ще го видим, макар и само за един ден след Кефалония.
Пристигнахме сутринта с ферибот от Сами (пътуването е има-няма 30 минути) и преди да отидем на плаж, се отбихме във Вати. На картата ми изглеждаше по-малко, но всъщност се оказа голямо, че даже имаше нещо като център с площад и вътрешни улици с таверни и магазини. Поради ранния час нямаше много хора, но коли и мотори хвърчаха по крайбрежната, а яхтите в залива бяха стотици. Сигурно вечер ще изглежда съвсем различно, като отворят всички таверни.
Вати:
За плаж бях набелязала Каминия, но като стигнахме там, беше фрашкано с хора и набързо минахме на план Б, а именно плаж Филиатро. Паркингът и там беше пълен, та се наложи да се върнем и да спрем покрай пътя, откъдето направих тази снимка.
На самия плаж имаше повече място от Каминия, въпреки че и там се изсипа доста народ, но изкарахме няколко часа. За голямо съжаление на децата, нямаше много риби. Миналата година на Меганиси направо се размазаха да гледат рибки, скариди и октоподи, на Филиатро обаче бяха малко и само откъм скалите. За обяд хапнахме в таверна Kirki на плажа, единственото място за ядене наблизо: https://maps.app.goo.gl/qyWA1Rya4Qe7Exkq7
В подобни заведения нямаме големи очаквания, но за наше учудване беше много вкусно, а част от масите бяха запазени за хората от яхтите, които бяха паркирани близо до плажа.
Фериботът, който трябваше да ни закара до Астакос вечерта, тръгваше от пристанището Фрикес, което е в северния край на Итака, затова следобед бавно тръгнахме натам. По пътя имаше много гледки:
Когато стигнахме във Фрикес, установихме, че имаме още два часа до ферибота, затова отскочихме до Киони за едно късно кафе. Приятно място, пак с яхти и заведения, но в много по-малък размер от Вати. Изглеждаше и малко позападнало извън центъра, но не сме се разхождали много из него, та може просто така да ми се е сторило.
И одисеята с връщането я слагам в скрит текст също, че стана много дълго:
Пристигнахме сутринта с ферибот от Сами (пътуването е има-няма 30 минути) и преди да отидем на плаж, се отбихме във Вати. На картата ми изглеждаше по-малко, но всъщност се оказа голямо, че даже имаше нещо като център с площад и вътрешни улици с таверни и магазини. Поради ранния час нямаше много хора, но коли и мотори хвърчаха по крайбрежната, а яхтите в залива бяха стотици. Сигурно вечер ще изглежда съвсем различно, като отворят всички таверни.
Вати:
Скрит текст:
На крайбрежната улица е неприятно да се ходи пеша, защото тротоарът е зает от маси на заведения, а всички коли минават точно по нея.
Около площада са улиците за пешеходци:
Около площада са улиците за пешеходци:
За плаж бях набелязала Каминия, но като стигнахме там, беше фрашкано с хора и набързо минахме на план Б, а именно плаж Филиатро. Паркингът и там беше пълен, та се наложи да се върнем и да спрем покрай пътя, откъдето направих тази снимка.
На самия плаж имаше повече място от Каминия, въпреки че и там се изсипа доста народ, но изкарахме няколко часа. За голямо съжаление на децата, нямаше много риби. Миналата година на Меганиси направо се размазаха да гледат рибки, скариди и октоподи, на Филиатро обаче бяха малко и само откъм скалите. За обяд хапнахме в таверна Kirki на плажа, единственото място за ядене наблизо: https://maps.app.goo.gl/qyWA1Rya4Qe7Exkq7
В подобни заведения нямаме големи очаквания, но за наше учудване беше много вкусно, а част от масите бяха запазени за хората от яхтите, които бяха паркирани близо до плажа.
Скрит текст: 
Фериботът, който трябваше да ни закара до Астакос вечерта, тръгваше от пристанището Фрикес, което е в северния край на Итака, затова следобед бавно тръгнахме натам. По пътя имаше много гледки:
Скрит текст:
Тук се вижда Вати от пътя към Аноги, много симпатично малко селце. До пътя има отбивка и за манастир, но до него не стигнахме.
Когато стигнахме във Фрикес, установихме, че имаме още два часа до ферибота, затова отскочихме до Киони за едно късно кафе. Приятно място, пак с яхти и заведения, но в много по-малък размер от Вати. Изглеждаше и малко позападнало извън центъра, но не сме се разхождали много из него, та може просто така да ми се е сторило.
Скрит текст: 
И одисеята с връщането я слагам в скрит текст също, че стана много дълго:
Скрит текст:
Фериботът ни трябваше да тръгне от Фрикес в 19:30, но в 19:00 нямаше нито ферибот, нито коли. Пристанището е всъщност един малък кей и само една електронна табела показваше, че оттам тръгват фериботи.
Седим ние на кея и се чудим къде да наредим колата, защото няма места като по другите пристанища и в този момент пристигат двама полицаи. Питаме ги къде е опашката за ферибота и те много учудени казват, че сме се объркали и трябва да се върнем до Писаетос, в южния край на острова. Показваме им билетите на телефона, на които ясно пише Фрикес-Астакос, те обаче са категорични, че е станало объркване и ни съветват да хващаме пътя към Писаетос и да стигнем на магия. За късмет в този момент идват и други хора, които питат за ферибот, полицаите се позамислят, после ни казват да се подредим в редица до пътя и да чакаме. Времето минава, мотаме се безцелно около пристанището, други коли също се нареждат, но в 19:30 кораб все още не се задава отникъде. Започваме да се чудим дали няма да останем по неволя на острова и дали полицаите все пак не са били прави. По едно време ни заговорят други българи, които са ни дочули разговора и които също чакат като нас, но и те не знаят нищо. В този момент от близкото магазинче за сувенири изскача жена, която ни поздравява на български
Оказва се продавачката, женена за местен, и ни уведомява, че фериботът ще дойде, но не е могъл да тръгне навреме от Василики, заради силен вятър.
С близо час закъснение, все пак си тръгнахме от острова по план.
Седим ние на кея и се чудим къде да наредим колата, защото няма места като по другите пристанища и в този момент пристигат двама полицаи. Питаме ги къде е опашката за ферибота и те много учудени казват, че сме се объркали и трябва да се върнем до Писаетос, в южния край на острова. Показваме им билетите на телефона, на които ясно пише Фрикес-Астакос, те обаче са категорични, че е станало объркване и ни съветват да хващаме пътя към Писаетос и да стигнем на магия. За късмет в този момент идват и други хора, които питат за ферибот, полицаите се позамислят, после ни казват да се подредим в редица до пътя и да чакаме. Времето минава, мотаме се безцелно около пристанището, други коли също се нареждат, но в 19:30 кораб все още не се задава отникъде. Започваме да се чудим дали няма да останем по неволя на острова и дали полицаите все пак не са били прави. По едно време ни заговорят други българи, които са ни дочули разговора и които също чакат като нас, но и те не знаят нищо. В този момент от близкото магазинче за сувенири изскача жена, която ни поздравява на български
Оказва се продавачката, женена за местен, и ни уведомява, че фериботът ще дойде, но не е могъл да тръгне навреме от Василики, заради силен вятър. С близо час закъснение, все пак си тръгнахме от острова по план.
