Лъжите на децата и техните фантазии

Между лъжи и фантазии има разлика и не е добре тези понятия да се смесват.
Въображаемият приятел е фантазия (макар че родителят трябва да си има едно наум и да провери дали все пак не е съвсем реален човек..., педофил например), но „Не бях аз“ при направена беля вече си е лъжа.
Затова е добре родителят да ги разграничава и да реагира по различен начин.

Между другото, Пиаже е писал много за въображението при децата.

Знам, че има разлика. Нашето е склонно и към двете.
Такъв приятел съм сигурна, че няма, защото не виждам кога може да се е запознал с такъв човек, пък и приключенията им "заедно" са толкова невероятни, че просто е невъзможно.
Ще потърся някакъв труд на Пиаже.

Еми послъгва си, ама такива безобидни неща (на 3 години е синът ни) от типа на "Мамо, купи ми сладолед, тати каза, че може". При положение, че и двамата сме там.
А госпожата като не и издържат нервите, може би не е правилната професия за нея.

За на 3 години не го намирам за лъжа, а за нещо като първичен импулс. Не мисля, че съзнават какво е лъжа, а просто искат в случая сладолед. То детето ми говори толкова истории се смесват в една, та просто не мисля, че е узряло за такива неща.
За 5-годишно не мога да споделя, но честно казано разбирам госпожата. Носи отговорност и ако наистина избягат децата, сигурно и вашите нерви изведнъж ще се опънат. Сега друг е въпросът, че може би точно тя би трябвало да знае отговорите на тези въпроси.

Както са казали да си фантазираш нещо и да излъжеш са две съвсем ралзични неща. Предполагам е нормално да си фантазират някакви неща, те са деца все пак. И аз като дете сигурно съм си фантазирала за какво ли не.
Лъжата обаче е нещо друго и да, лъгала ме е. Тя смята, че аз няма да разбера, но аз я хващам вече няколко пъти така или иначе. Въпросът е да разбере, че няма смисъл, защото аз така или иначе ще я хвана и лъже само себе си. Някакви неща звучат страшно, но само в нашата глава. В тяхната глава например да избягат е нещо дребно и няма навреди на никой ( или поне така си мисля, че си фантазират). Те не знаят последствия и какво може да стане затова предполагам, че като обясните ще му стане ясно на детето.
Децата си имат техен свят и всичко там е много розово. реалността ще я видят като пораснат

И лъжите, и фантазията не са недостъпни за волната детска душа.
На 4 г е време да се започне да се говори на тази тема на децата, защото те са навлезли вече в света на приказките, на въображаемото, на символите, на недостижимите неща.. На необятното.

Просто не знаят, че светът е не само хубав, но има и друго, че има и опасности, и опасни хора. Затова никъде не ходят сами, не напускат дома си/градината и не се доверяват на непознати.

Необходим ти е и известен период, за да го разбере детето. Няма да стане с 1-2 разговора.

Често под влияние на гледането на различни филмчета или истории им минават през главичките щурави идеи. Моята дъщеря под влияние на Пипи дългото чорапче, на 6 год, ми беше написала кратко писмо как заминава, тръгва надалече, имаше получател, подател, едва можеше да пише.. Като я питах, ми каза, че мислела да ми го остави в пощенската кутия, понеже нямало марка, за да го донесе пощальонът 🙄
Е, разбрахме се - тя ми обясни, че е искала като Пипи, аз й обясних, че не може сама и защо, избрахме дестинация, където й харесва и отидохме цялото семейство.

Пак на 6 год веднъж учителката в междучасието питала нея и други 2-3 деца какво работят бащите им. И моята казала: "Работник." А ММ работник никога не е бил. Напротив - удоволетворяваща и престижна работа, всяко дете би отговорило, без да му мигне окото.
Като я разпитах защо е казала така, ми отговори, че е хубаво да си работник.. И затова.
Обясних й, че това не е истината, не отговаря на действителността, все едно е излъгала и когато се разбере, дори да казва истината за други неща, няма да й вярват, защото няма да знаят кога казва истината и кога лъже.

Това за работника обаче силно ни впечатли. Оказа се, че тя е останала очарована от... работниците. Беше период, в който правихме някои промени в дома и идваха различни техници с куфарчетата си, инструментите, работните дрехи в 2 цвята, стълба висока и лъскава (по думите й), която отваряха като магьосници... Все неща, които баща й не правеше.
Е, разбираш колко му е на едно дете да се прехласне..

Казахме й още на следващия ден да каже на учителката истината относно професията на баща си.
После като се върна ни каза, че учителката я гледала много изненадана.. И питала - наистина ли това работи баща ти? Май го е взела за фантазия и не повярвала 😄

И моя син лъже. Постоянно...
Всеки път обяснявам, че не може да ме излъже, защото "буквално" му "виждам" мислите, но не спира. На 7 е вече...
Това лято трябваше да походи на градина за последно, вместо да седи затворен у дома, докато аз работя - но не би. Сложиха някакви неадекватни млади учителки и нашия почти беше успял да избяга - лелята ги  чула какво кроят с още 2ма дребоса и ги завардила на вратата...
Не мога все още да справя с лъжите му. А те са плоски та плоски... Ако намерите решение, нареждам се и аз да го пробвам.

E, пак, че не е казала "боклуджия", че нашият много ги обича и като минат с колата винаги ги поздравява. За него баща му е бил полицай като млад, заради една войнишка снимка, която е виждал с униформа на ВВС. Но това е по-скоро наивност.
Редовно си измисля, че ще ходим на почивка на някакви места, за които нямаме план и го разказва това. Няколко пъти се бяха подлъгали по историите му от персонала на градината.

CvEtEmOe, това, което пишеш показва, че явно не напразно са се притеснили госпожите. Явно от измислица към действие е малка крачката...

Решенията нали знаеш.. Всеки вади от торбата каквото се сети, стига да работи.
На моята, когато беше на около 3 години, й казах веднъж, че познавам по очите й, че ме лъже 🙂 Беше за нещо дребно, незначително. Веднага си наведе главичката, да скрие погледа си.
И оттам нататък нямахме проблеми.

Е, след 2-3 години се усети, че някой може и да те излъже и да те гледа невъзмутимо, но предварителната работа беше вече свършена. И не се получаваха "инциденти".

Те не го виждат като лъжа обаче, а като тяхната истина.
И дъщеря ми е разказвала какви ли не фантасмагории в градината, кога къде ще бъде, кога щяла да идва или не, че аз снимам хората... Ей такива неща

Моята торба се поопразни...
За това и пиша по темата.
Като го питам защо ме лъже, казва - да не ми се караш. Аз казвам, че се карам, когато лъже много повече и по-лошо, отколкото като си признае белята и полагам неимоверни усилия да спазвам това. И пак не и не. И то е за някакви страшно дребни неща, но не спира.
Лошото е, че и кака му, която никога не го е правила на последък започна също с едни гадни и глупави плоски лъжи... Нещо става с тези деца, но не разбирам какво и това ме плаши.

Няма значение дали е лъжа или фантазия, стига да не е опасно. Ако бащата е каруцар или ватман, в действителност обаче ядрен физик - няма лошо. Но от фантазиите за бягство или от историите за въображаем (или не) възрастен приятел бих се стреснала и бих била много внимателна. Това за възрастния приятел го четох в една много страшна книга, а бягството - знам две съвсем истински истории за деца,  скочили през прозореца с идеята, че могат да летят.
Всякакви небивалици, които са ми разказвани и се твърди как са чиста истина, приемам и не споря, стига... както написах - стига да са безопасни. Ама плувал с делфин, ама имал бил 25 братчета и сестричета по-рано, и всичките са умрели и какво ли не... всяко нещо се премисля, какво, защо са точно такива фантазиите, какво стои зад тях...

Някои деца си фантазират, когато си играят - приготвят си малките тролейчета, уж че заминават за Париж или за пустинята, яхват си камиончето, за да участват в някакво рали и какво ли не. Това е нормално. Част от игрите им.

Съвсем различно е отдалечаването от дома на тийн например.
Лъжите също не е никак добре, когато започнат - там трябва много внимание и работа. Кой посещават, с кого общуват, кои са приятелите им, не копират ли някой, който също лъже родителите си и е един вид лидер за подражание?

Има и явлението "манталитет на групата", това е минирана зона, по-добре да не навлизат в нея подрастващите.

За възрастния господин е много обезпокояващо, според мен. Добре би било да се проучи добре и веднага.

За възрастния господин бих имала притеснения, ако ходеше някъде без нас. Единственото място, където не е в наша компания, е детската градина. Там не виждам как би комуникирал с възрастни мъже. То и от персонала не съм виждала да има такива. Така че, за мен са си чисти фантазии. Кръстил си го е с някакво име, което му е любимо и във всичко е намесен. Даже и "пътува" до него в нашата кола.