Лъжите на децата и техните фантазии

  • 1 749
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 10 677
До определена възраст - ориентировъчно 8г,  децата действително не правят разлика между фантазия и реалност или по-скоро ги смесват. За тях съществуват всякакви неща, които за нас са измишльотина и знаем, че не са част от реалността.
Затова и има школи, които не насърчават приказки, в които мечките говорят, трамваят пее и т.н.
До 3-4 годишна възраст водещи са емоциите, чак след това започва да се формира постепенно самостоятелно мислене, причинно-следствени връзки и т.н. Причината е, че префронталният кортекс се развива най-бавно и му отнема най-много време - чак до 25 годишна възраст.
Умишлената лъжа и тестването на границите са в друга категория.

# 16
  • Мнения: 834
звярът е на 4. има страхотно въображение от съвсем малка. постоянно измисля разни истории с въображаеми или реални герои ( обикновено са любимите й плюшени животни). НО прави разлика между реалност и измислица. даже се чудех по-рано че ги разграничава съвсем, защото и аз бях чела че до някаква възраст децата не правят разлика между въображение и реалност. даже понякога като разказва някоя история я закачаме леко и се е случвало да каже 'мамо, ама нали знаеш че е играчка (в случая маймуна) и не може (да направи конкретното нещо).
последните месеци се е случвало да 'излъже' (безобидно, но аз го приемам доста сериозно). тя по-скоро го приема като игра и даже като я попитам започва да се хихика. като я хвана в нещо такова й напомням за книжката 'много обичам да лъжа' и за лъжливото овчарче.

# 17
  • Мнения: 7 267
Моят големият на 7г.,от година две се научи да лъже,главното му оправдание е да не се караме/накажем.Безобидни лъжи предимно,главно да си прикрие белите.Лошото е че малкия на 3г.,се научи покрай него и той да си покрива белите и да се обвиняват един друг.Иначе големият има страшна фантазия,от книжки,детски и дори от играчки само прави цели сценарии и филми буквално,не му спира устата.Относно лъжите в градината,понеже е квартална и се знаем всички,доста негови приятелчета се хвалят с татковата професия,но неговия явно му идва скучна (работи в офис баща му) и се хвали и "плаши",че бил снайперист като млад(в казармата).Така че съм съгласна с Uncommon щом не е нещо сериозно не бих се притеснявала излишно.
Бягства не е замислял,но е ужасно общителен,буквално веднага си намира с кой да играе и отпрашва с него,без да казва и да се обръща дори дали сме наблизо.По този проблем работим сериозно,още не може да осъзнае че има лоши хора,които нараняват.
Относно копирането на  просташко поведение,за съжаление всички минават през такива етапи,лично аз ограничих всякакви контакти с две такива деца,не знам след време дали ще може да ги "опазим" от всичко,в някакъв момент сами трябва да сгрешат и да се научат.Разбира се говоря за сериозни неща,едното караше всички да се събличат и "сравняват",другото целеше животни с камъни и мачкаше насекоми.

# 18
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 103
И моят хубавец е от тези, които на секундата се сприятеляват и забравя въобще, че има майка някъде на около. 2 или 3 пъти вече го губя в квартала и обикалям да го издирвам. И обяснявам, и обяснявам, и все едно на стената говоря..
И като питам защо - поглежда ме с един празен поглед и отговора винаги е "не знам".

И толкоз.. до следващия път.
Ще ме довърши това дете...

# 19
  • Мнения: 834
охх.. тоя празен поглед и 'не знам'... редовно за най-различни неща ми се налага да се сблъсквам с това.. а много добре знае...

# 20
  • Мнения: 7 267
А моят има топ отговор 🤣.Е как защо,нали ме видя че съм с Х. и той ми каза че иска да идем да играем и отидохме ей там.Все едно съм присъствала на разговора.И на въпроса,ти не го познаваш къде тръгваш с непознати.Как не го познавам,той си каза името и аз си казах моето и станахме приятели 🫣.

# 21
  • София
  • Мнения: 8 919
охх.. тоя празен поглед и 'не знам'... редовно за най-различни неща ми се налага да се сблъсквам с това.. а много добре знае...
Подлудява ме това “не знам”… Не може да не знае

# 22
  • When you are not fed love on a silver spoon, you learn to lick it off knives...
  • Мнения: 4 103
А моят има топ отговор 🤣.Е как защо,нали ме видя че съм с Х. и той ми каза че иска да идем да играем и отидохме ей там.Все едно съм присъствала на разговора.И на въпроса,ти не го познаваш къде тръгваш с непознати.Как не го познавам,той си каза името и аз си казах моето и станахме приятели 🫣.

Все едно моя син слушам. На първата секунда са приятели и край. Това е всичко необходимо....
Поне е така само с други деца, като възрастен го заговори гледа в земята и мълчи като пън. И рязко го досрамява от всичко... Но с деца, просто не го търси. А понякога и имената не им помни. Просто ей така, вече са приятели и край.
Но му се случи един от неговите "приятели" в градината да го разочарова... Съответното момченце, което е по-голяма драка и бандит от моя го кани на РД, но той е тризнак, има де сестри още - в три различни групи са децата в градината - няма как всички да отидат, естествено ....
И мойто момче е на 7мото небе. Казвам, не се навивай, защото Х е несериозен и има голяма вероятност да те излъже. Както казах, така и стана. След 2 дни вече не бил поканен моя, бил поканил еди-кой-си на негово място..
И пак не му увира главата....

# 23
  • Мнения: X
А мен ме подлудява като каже нещо вулгарно и супер обидно и го питам откъде го е чул, да ми каже: "Не знам"
Една майка на друго дете от ДГ подозира, че за някои неща си се разбират да не казват нищо пред родителите, защото стане примерно някоя беля, и масово всички мълчат като гърмяни зайци.

# 24
  • София
  • Мнения: 8 919
Е, как 3г знае думичката “братлеееее”. Не е не знам Simple Smile И аз съм питала моята дъщеря от къде знае определена дума ( защото не и знае значението) и тя “Не знам”.

# 25
  • Мнения: 7 267
Моят пък си е порта,от яслата още докладваше кой какво казал и дори и да му казват да мълчи пак говори 🫣.Опитвам се поне вкъщи личната информация да не изнася,ама и нас клюкари гаранция.Не го е срам и с непознати да говори за съжаление,дано не го отвлекат някой ден много е наивен 🥴.

# 26
  • Мнения: 28 788
Нормално е децата да отговорят с „Не знам“ на въпроса къде са чули нещо. Ами, чули са го някъде, много помнят къде. То да е само едно нещо, което чуват... Просто не е било от значение за тях. Simple Smile
Спомням си навремето как се оказа, че синът ми знае целия текст на нашумяла чалга песен. Питам го откъде я знае, защото вкъщи чалга не се слуша, а той: „Не знам“. Реших, че от градината е чул другите деца да я пеят.
Но веднъж излизаме от входа (пред блока имаше голяма площадка, където много деца се събираха да играят), а на първия етаж съседи изкарали тонколона, която дъни въпросната песен. И тогава на сина му „просветна“: „Ето, мамо, откъде я знам тази песен!“. Laughing

# 27
  • Мнения: 834
звярът за такива неща си казва . от къде какво е чула или видяла, кой какво в направил, какво е станало я градината, какво е имало за ядене.. но като я питам тя защо е направила/не е направила нещо, редовният отговор е 'не знам'..

# 28
  • Мнения: 288
На 5 г бях убедена, че слизам по въже през прозореца на шестия етаж, при това най-редовно. И нито беше лъжа, нито фантазия, а чистата истина. Правех това всеки ден, но на сън. Сънуването беше ново за мен и изобщо не правех разлика между него и действителността.
Добре, че казах на нашите и ме убедиха, че не е вярно, иначе можеше и будна да го пробвам.
Та фантазиите не са безобидно нещо, ако детето искрено вярва в тях.

# 29
  • Мнения: 24
За да не станат децата лъжци е необходимо ние родителите с постъпките си да им докажем, че не лъжата, а истината побеждава. Детето копира нас възрастните и е важно да не бъдем лош пример за “изпечен” лъжец.

Общи условия

Активация на акаунт