Колко истина е твърде много истина?

  • 7 624
  • 196
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 855
С годините се научих да подбирам думите и истините, според хората и ситуациите.
Много точно казано!
Аз също гледам да отсявам важно от второстепенно, вярно от предполгаемо, имащо смисъл и което може да се подмине. На първо място са ми важни близките - ако тях не ги засяга, не се мъча да ровя. Второ, старая се да разбера дали истината е наистина истина, т.е. да се убедя в правотата - лично да видя, чуя, присъствам. Някой някъде казал, не ми е достоверно.
Субективните истини ги подминавам. Ако на мен нещо не ми харесва - прическа, дреха и т.н. само казвам, че е важно на другия да се хареса. Въпрос на вкус.
Обективните истини, обаче си тежат и човек трябва да ги приеме по някакъв начин. Както беше примерът за осиновено дете или биологичен родител...

# 106
  • Мнения: 2 971
Ами в една връзка освен откритост, трябва и на хората да им е приятно заедно. Постоянно да се следват някакви ненужни откровения на масата не виждам как ще допринесе.
Между другото, съм имала гадже навремето, което е било много "откровено" и за мен си беше техника на мачкане, тормоз и контрол. За мен в една здравословна връзка най-важното е у двамата да са в психически комфорт, да им е хубаво заедно, да сетова помага и за някаква откритост. Всичко, което нарушава това, е много неприятно в дългосрочен план. Има садисти, които нарочно мачкат другия, за свой кеф, прикрито под маската на откровеност.

# 107
  • Мнения: 312
Казвам го направо - повечето жени с напълно чиста съвест прикриват или изопачават факти, за да не пострада репутацията им или семейната среда. Затова жена, която си признае истината за неизгодно обстоятелство, я дават с фанфари по телевизията и я етикират като обществена героиня. Разбираемо донякъде, предвид по-голямата социална ангажираност на жените.

Много е интерсен моментът, в който "белите" лъжи и полу-истините започнат да излизат. Аз лично съм преживявал някакъв когнитивен дисонанс. От една страна - имам формирано мнение и представа за този човек, от друга - това, което разбирам е коренно различно за него. Странно е. Дори при първото нещо, което не мога да оправдая в главата си, започвам да ставам мнителен и подсъзнателно губя това доверие, общо взето началото на края. Просто опитът ме е научил, че макиавелизмът в отношенията не работи за нищо дългосрочно.

# 108
  • Мнения: 1 855
Аз лично съм преживявал някакъв когнитивен дисонанс. От една страна - имам формирано мнение и представа за този човек, от друга - това, което разбирам е коренно различно за него. Странно е.
Типично мъжко мислене! Това, че си познавал само една страна на човека, не означава, че го познаваш изцяло. Жените имаме по-развита интуиция и такт и разбираме по-бързо, че нещо не е наред. Дали ще го приемем или ще продължим да се самозалъгваме и го оправдаем, е друг въпрос.

# 109
  • Мнения: 312
Не отричам, че вероятно мъжете сме по-бавноразвиващи в разпознаването на тези знаци, само казвам как го възприемам лично аз. Не знам дали да се срамувам от типичното ми мъжко мислене или не Simple Smile

# 110
  • Мнения: 9 223
Не случайно има приказка, че като говориш истината, не ти се налага да помниш какво си казал, защото и след пет години да ти повторят въпроса, пак ще кажеш, разкажеш същото.
Това съвсем не означава обаче, че на всеки зададен въпрос, зададен от всеки човек, трябва да отговаряш.

# 111
  • София
  • Мнения: 45 095
Още нещо да добавя по темата. Много мразя хора разпитващи. Бива 5 въпроса като се запознавате, ама има някои хора /по любов и по работа/ - питат ли питат. Обикновено, крайната цел е да използват събраната информация срещу мен.
Ама още не съм се научила да си премълчавам и да лъжа като хората.

# 112
  • Мнения: 62 609
На въпроси, които ми навлизат в личното пространство, не отговарям. Има много нахални хора, трябва да се пресичат директно.

# 113
  • Мнения: 6 959
Разпитващите хора са лесни за отиграване Grinning Има хора, които са толкова изкусни манипулатори, че без да зададат нито един въпрос директно за това, което ги интерусава, успяват да получат необходимата им информация.

# 114
  • София
  • Мнения: 45 095
Аз не съм манипулатор, но съм слушател. Някои хора сами си разказват. А някои - не. Всеки има право да споделя толкова, колкото желае.

Последна редакция: нд, 17 авг 2025, 17:33 от Rockstar

# 115
  • SF
  • Мнения: 25 707
По време на ваканцията си бях обект на разпитване. Имах стара позната, с която не поддържаме редовна връзка, която ме разпитваше.
Не исках да съм груба и да й казвам "няма да ти отговоря на този въпрос", защото това трябваше да го повтарям нон-стоп. Не исках и да отговарям. Някои от въпросите й бяха твърде, твърде лични, други на базата на "чула-недочула" нещо. Ако отрека слуха, не оставаше доволна и се усмихваше дяволито, с което много ме дразнеше. Но сме в една компания и нямаше как да я игнорирам.
Освен в моментите, в които я игнорирах. Simple Smile
Как отговаряте на такива?

# 116
  • Мнения: 97
Скрит текст:
По време на ваканцията си бях обект на разпитване. Имах стара позната, с която не поддържаме редовна връзка, която ме разпитваше.
Не исках да съм груба и да й казвам "няма да ти отговоря на този въпрос", защото това трябваше да го повтарям нон-стоп. Не исках и да отговарям. Някои от въпросите й бяха твърде, твърде лични, други на базата на "чула-недочула" нещо. Ако отрека слуха, не оставаше доволна и се усмихваше дяволито, с което много ме дразнеше. Но сме в една компания и нямаше как да я игнорирам.
Освен в моментите, в които я игнорирах. Simple Smile
Как отговаряте на такива?

Трябва да се забавляваш с такива хора, щом знаеш какви са. Примерно аз какво правя - задавам подобен въпрос към самия човек, без да му давам отговор. Или казвам " леле, ама ти си била много любопитна, хахах" и сменям темата. Та, така излизам от ситуации с подобни хора. И най-често просто не отговарям (ей така оставям човека да си виси с въпроса във въздуха:Д) , знам и се старая да съм възпитана, но някой пък и трябва да се научи да се усеща, че прекрачва границите и личното пространство. И просто ако каже - ама питах те нещо, мога да му отгороворя - ами питай ме нещо друго или пак да не отговоря или пък да сменя темата. Зависи в какво настроение съм Simple Smile. На никого не си длъжла по никакъв начин. Няма такова правило, че на всеки въпрос трябва да има отговор, поне в моята глава. Simple Smile

# 117
  • Мнения: 13 070
Esmee, давам им абсурдни отговори. Примерно колежки обичаха да ме питат къде отивам на обяд. Казвах им, че имам среща със старо гадже. Те се смеят, знаят, че не е вярно, ама е неудобно пак да ме питат. Пък и да питат, аз си настоявам на отговора.
Ако трябва да отричам слух, не го правя, потвърждавам го като го хиперболизорам още повече.
Обичайно веднъж два пъти като видят, че няма да получат смислен отговор, кротват.
Генерално гледам да го обръщам на шега, защото тогава няма напрежение.

# 118
  • Мнения: 2 763
Разпитващите лисугери трябва да се лъжат с въображение и за удоволствие. Това с хиперболизацията от горния пост също е добра гимнастика, те очакват да отречеш подмятане, ти обаче им влизаш в тона, но го засилваш до демонстративен непукизъм.

Но това е друга бира, където лъжата е въпрост на чест! Темата е за връзките и какво и колко споделяме с обичаните хора, където лъжата си е... просто лъжа. И както се видя няма универсален отговор, всеки според характера си действа. Едни таят и гледат само как изглеждат отстрани, други лъжат и себе си, за чиста съвест, трети са като навита пружина докато не споделят. Няма двама еднакви (извън Китай де).

# 119
  • Мнения: 5 908
Ако трябва да крия неща от партньора си значи съм с грешният човек, но в Германия сякаш това не е нещо ново.
Имам познати със сключени предбрачни договори с клаузи за изневяра, криене на пари и какво ли не.
Ама женени, семейства уж - ама само на хартия.
Не е нормално това за мен.
Ако ще трябва да дебна денонощно партньора си дали няма да ми забие нож в гърба, честно по-добре да си остана сама.

Общи условия

Активация на акаунт