(Почти) наесен с песен или 253-та немска тема

За пореден път ще кажа, радвам се,  че децата ми не са в училищна възраст и съм далече от тези главоболия.
Мьос, страшно несправедливо спрямо децата! Бих рекла, безобразие. Но коя съм аз, че да давам оценки.
Pea, от наш познат лекар съм чувала доста истории за назначения на хора, които нямат елементарни познания. Става дума за хирургични такива.
Ужасно съжалявам,  че личната ни лекарка се пенсионира, беше страхотен лекар и човек. Сега ходя при когото ми падне.
Системата на предучилищното образование не искам да коментирам. Споделяла съм и друг път - хиляди проблеми, свързани на първо място с липсата на персонал. Когато си планирал за утрешния ден Basteln, примерно, а двама трима колеги са в болнични, започва едно разпределение на персонала, за да се покрият всички групи, а ти оставаш сам. Доста често ми се е случвало, с 11 деца. Не искам да звучи като оплакване, но е меко казано стресираща ситуация.

Веч, бял разкош, красота!


Несправедливостите ще продължат и в университета или други висши училища, особено в специалности, в които има повече субективизъм.
Както сподели наскоро голямото ми момче - "по математическите специалности знам по принцип какво да очаквам като оценка на писмени работи. За останалите пишеш, пишеш и не знаеш каква оценка те очаква."

При устните езикови изпити съм останала с впечатление, че който повече говори, бива добре оценен, общо казано. Мълчиш ли и се чудиш какво да кажеш, губиш.

Мьос, прилича на несправедливо оценяване, да.

Ето и едно "изпълнение" с предмет, който е изцяло устен при големия. Учителят по принцип бил "убийствено скучен", а той, учителят, очаква активно участие в часа. А моят дремел в час и рядко участвал, заедно с приятеля си до него.
Обявили са им вчера как вървят със срочната оценка досега и за "мотивация" са получили ниските оценки, за да се стреснат, да участват повече и като бонус да подготвят една презентация на конкретна тема, за другата седмица. Тип шокова терапия.
Моят определено се е постреснал и е ядосан. По принцип е от много добрите ученици.

Мьос много лошо. Имам позната, която веднага ще каже, че това си е чиста дискриминация. Явно и директора трябва някой да го постави на място.

Рейна,
не им се занимава най-вероятно. Учители няма. Затова и в оберщуфе преподават и най- некадърните. Срещу един учител при нас има много жалби и пак не го уволняват. При болест, отсъствие със седмици, няма заместник. От 9 клас нагоре (във всякакви училища при нас) много зор със заместването не си дават. Просто отпадат часове, а ако преподавателят не го бива, има оплаквания, но е глас в пустиня.

Е то сега какво излиза - че сме си прецакали децата довеждайки ги да учат тук? Верно ли мислите така? Аз като общувам с приятелките си в България се радвам че сме тук.

Мама Ени, моите деца са родени в Германия и израстват тук, така че по принцип за тях сме избрали пътят на немското образование.
Осъзнавам, че един много добър до отличен успех ще бъде вероятно по-трудно достигнат в сравнение с българско училище, защото тук оценяването е по-строго и по-комплексно. Но въпреки това има много шансове пред тях, само да са здрави.

В Oberstufe не правят Vertretung при недостиг на учители, защото от 16 години нагоре могат вече да се придвижват извън рамките на училището, могат за 2 свободни часа да си отидат до вкъщи например и изведнъж се оказват с повече свободни часове, защото се стремят да търсят заместник на по-малките.
Не е оптимално, да.
За щастие засега няма много отпадащи часове при големия.

Ох, ние започваме най-после да се съдим с хазаина за кауциона след много запитвания и консултации. За съжаление, застраховката отказва да поеме делото и да плати за адвокат, защото при регистрацията мъжът ми е посочил бъдещия ни дом, а не тогавашния настоящ и правилото било, че имотът трябва да е регистриран с тази застраховка. А той просто мъжът ми не бил разбрал. Естествено му се дразня, че чел-недочел, сега сам щял да води делото, защото не съм съгласна да даваме пари за адвокат...За щастие имаме бележките от консултациите с адвоката от ферайна, та мъжът ми сам щял да ни представлява с тия бележки )) Лесно било ))  Според мен, нищо няма да вземем от тоя кауцион накрая. Вече направо го прежалих.

За детето писахме видършпрух и сега ни викат да ни се карат в директората ). Ще присъстват директорката, двете заместнички и учителката )) На нас все ни се карат, че им нямаме доверие, а ние им казваме, че много им вярваме, ама искаме писмено критериите за оценките за всяка компетентност и какво точно са взели предвид при сина ни, за да му поставят въпросната компетентност )) Обмислям да се явим с адвокат, защото загубих вяра в компетентността (!) на мъжа си да чете и осмисля текстове, а аз на него съм делегирала тази работа )
За мен в образованието е много важно да не се орязват шансове и затварят пътища и то на ранен етап. Но най-важното ми е, че не искам децата ми да свикват да им свиват сърмите, да ги мачкат и да не ги третират справедливо, та заради това ще се обясняваме с учителите и ще им отстояваме правата, доколкото можем. И изобщо, по-лесно е човек да си е отличник, някак пътят е ясен и лесен -- завършваш, отиваш в уни каквато специалност искаш, имаш работа, която обичаш. Иначе всичко ми изглежда много трудно и неясно. Примерно, ако абитурът не е отличен, тогава има много специалности, които не можеш да учиш...орязва шансове. А пък ако нямаш абитур...тогава съвсем не ми е ясно, направо ужасно ми изглежда бъдещето..
Иначе аз си спомням какви ревове съм ревала за оценки, които дефакто нищо не са определяли в живота ми, а ми се е струвало фатално...Та ми е ясно, че често са бели кахъри тези неща. Но все пак е хубаво да се разбере как и какво е оценявано и с какво точно синът ми не се е справил. И аз смятам, че несправедливости има винаги и навсякъде на всякакво ниво, който не е свикнал с това, дупе да му е яко. Но това не значи, че няма да се боря за децата си, когато смятам, че е несправедливо. И големи хора са сривани от жестоки шефове, от мобинг, от сексуален тормоз на работното място и какво ли още не. Но няма как родителят да не преживява за детето си. Иначе всеки знае немските професори, особено старото поколение ))

DDeni-meni, постоянно говоря с мъжа си по темата, човекът няма представа. Какво да ми каже той като човек, който не е имал проблеми. Той също смята, че системата не е справедлива, но просто е бил от добрата страна на тази несправедливост. Естествено преувеличавам, защото мъжът ми Е умен човек, но същото важи за моите деца. Мъжът ми смята, че учителката не  е оценила справедливо сина ни. Човекът писа видършпрурх, ще говорим отново да изясним критериите, но и двамата сме наясно, че много малко контрол имаме и няма какво толкова да постигнем, защото си е под формата на черна кутия.  Какви вратички и прочее неща може да знае човек, който никога не е имал проблеми. И аз и мъжът ми знаем само главния път и парадния вход, не знаем вратички, завои, странични входове и от там страховете ни. Ако имахме някаква underdog история на успеха как успяваме да излезнем от гетото,  завършваме вечерно, докато блъскаме през деня, и ставаме мегазвезди или нещо такова, щеше да ни е по-спокойно.
Иначе за бачкаторите, в нашия клас няма такива. С една майка си говорих, тя е с Еми Ньотер грант в унито, със своя група и таткото е математик, работещ в голяма застрахователна компания и тяхната щерка и тя с кофти Зойгнис. Детето и то чете много добре, пише, тренира шах, спечелила второ място сега на някакъв турнир по шах. Тоест, няма общо с родителите, при нас всички са от сой. И естествено, голяма част от родителите са доста издразнени на учителката.

Чак пък ужасно, все едно Германия е единствената страна на света. Ей къде е Холандия, Испания и там завършват хора в университет. А Китай ми е мечта (на мен, на детето май не )😉. Иначе ти се радвам на ентусиазма Мария, успех все пак👍🏼
Ние имаме един приятел, чист, натурален мюнхенчанин. Ей така се съди с всички. Чете закони, има си разни приятели адвокати и каквото не му хареса, хайде на съд. Премести се да живее в Португалия, защото не я понасял тази Германия🤣

Мария, няма лошо да си адвокат на собстевените си деца, но помисли какво ще правят тези деца с твоите представи и очаквания за бъдещето. Иначе в конкретната ситуация най-много да му навредиш на детето и да го недолюбват в училище. Има други начини да постинеш повече в конкретната ситуация 😀 А и какво се случва със служители които са подложени на мобинг и сексуален тормоз?
В нашето училище не знам как е в Обърщуфе, но засега имат право да отпадат само първи и последен час. Една позната ми разказваше, че в грундшулето до нас изпращали децата вкъщи. Направо не ми се вярва.
Нищо не свърших три дни вкъщи. Така се бях ентусиазирала 😒

Рейна, жалко, прозорците останаха за Коледа.

Мария, можеше да се избере по-лесния път- вземаш термин при учителката и изяснявате какво, що.
Сега ми прилича, че сееш ветрове и ще жънеш бури.
Дано не страдаш така занапред и за оценките на децата ти, дълъг път ви чака до завършването и ми се струва, че ще и трънлив, дано не съм права.

Животът не зависи само от оценки и дипломи- има хора и без висше, които с находчивост, трудолюбие и собствен бизнес печелят супер и се радват на живота!

Бибит, то, че има- има. Но предпочитам децата ми да се радват на живота с класно образование ) Не мисля, че едното пречи на другото. Ами с мъжа ми преценихме да следваме по-формалния път, защото всичките ни срещи  с учителката са протичали с общи приказки и, че няма проблеми. Тренирани са да пасифират родителите и да ги убеждават, че всичко е наред, а после гадният Цойгнис се връчва в последния учебен ден )
Та сега на нас ни е важно конкретните критерии, които са ползвани в разни комтепентности като вероятности, симетрия и тн., защото аз знам какво са правили децата в час и знам синът ми какво е направил и няма как друго да е оценявано, а той там се е справил. Тоест, идеята ни е като ни дадат конкретните критерии, да оборим оценките, ползвайки работите на сина ни. Иначе общите приказки няма как да са ни полезни.

И аз не знам как са частните училища, но не чувам добри неща, честно казано. В България има много добри и елитни частни училища, в които нивото е много високо. Но тук сякаш частните училища май не са с добра репутация като цяло. Иначе не са скъпи...на фона на тези в София )

Синът ти става свидетел на тези неща обаче. А и както по-назад се писа, ползата каква ще е, е много относително. И най-вероятно тази учителка няма да си промени начина на мислене и работа.
Бибит има време до Коледа.

Рейна, да, така е, но в крайна сметка, това сме преценили за правилно -- да не свикват децата да приемат несправедливостта спрямо тях за нормална, а да свикнат да се отстояват. И аз не вярвам, че нещо ще се промени и подобри, но съм длъжна да опитам, а и законът на Хамбург изисква оценката и критерият за оценяване да са прозрачни за родителя. И за кауциона не вярвам, че ще си го получа, но все пак ще се съдим и ще губим време. Няма как, човек е длъжен да се пробва да постави нещата по местата им.

А и друго ми прави впечатление- при много системни несправедливости сигнали са се трупали с години и в някакъв момент сигналите стават прекалено много и не могат да бъдат неглижирани. Та дори и с това да не доведа до промяна при моето дете, може пък ако достатъчно родители сигнализират, че оценяването не е прозрачно и обективно, да се приеме този проблем насериозно и да се променят нещата за други деца. Така, че си е уин-уин.

Аз дойдох в ДЕ да си продължа висшето образование, защото в БГ оценяването беше ужасно несправедливо (не важи за всички преподаватели, де). Чашата ми преля, когато един Димитров на устен изпит ми беше написал 3! без да ми прочете изобщо написаното, просто малко му се видяло, а аз си бях развила и двете теми доста добре (учех си съвестно, никога не съм преписвала). Даде ми допълнителен въпрос за 4!. Колегите, които бяха преписали от-до, получиха 5-ци и 6-ци. Казах край! и се озовах в Германия. Тук в университета никога не се почувствах несправедливо оценена. Та така, такива неща не се забравят обаче.

Абсолютно!