(Почти) наесен с песен или 253-та немска тема

Ако вие с мъжа ти сте доктори и преподаватели, надали ви слагат в групата с бачкаторите. Бих те посъветвала да попиташ мъжа ти, как най-безболезнено децата да преминат през системата и какви вратички има за по-сигурен успех, защото той е минал през нея. Но ако искаш да се бориш с нея - успех. На мен ми трябваха хиляди изхабени нерви, хиляди евра, дадени напразно за Schulerhilfe и 3 години, да проумея, че нито средата, нито приятелите от гимназията ще накарат моят син да учи неща, които не го интересуват.
Ако твоите деца са добре с училищния материал, но имат проблеми с поведението в клас, да това намалява успеха. Тогава трябва да се работи в посока - внимавай в час, не спориш с учителя и т.н. В училище това е важно.
Не знам в Хамбург, кои са най-важните оценки, ама в Хесен на първите 2 места са поведение (Sozialverhalten) и работа в клас (Arbeitsverhalten). И това се гледа. После следват немски, математика, английски и т.н

И аз като Мьос нямам търпение да приключим с тукащното училище. Ужасно субективна им е системата и е насочена към това да създава изпълнителни и послушни хора, а не да измерва реални знания и умения. А най-много ме дразни липсата на контрол на качеството на преподаване при учителите и съответно тоталната безхаберност на голяма част от тях.
При нас от днес яко захладня и цяла седмица го дават с минусови температури.

Ахъм. Има супер готини и мотивирани учители, но за съжаление не са мнозинство.

Много студено стана. Миналата седмица успях 5 пъти да отида да тичам (по къс клин и тениска!), а тази май няма нито веднъж.

Мария, аз никога не се включвам в разговори, касаещи образованието, тъй като не ме бърка. Децата ми не са тук и отдавна са завършили образованието си.
Ако позволиш един съвет - не се впрягай за неща, които са в бъдещето. Нищо не се знае. Може утре, вдругиден да се променят нещата. И да се наредят от самосебе си.
И още един - никога не натрапвай на децата си нещо, което ТИ искаш. Следи развитието им, уменията им и ги насочвай, но неагресивно.

Най-добре е да не се напряга за неща в основното училище. А и после. Аз от опит говоря. Много нерви потроших в грундшулето.
А контрол на учители не знам как ще стане точно. Има липса на учители и май трябва да сме доволни. В нашето училище пак е ок от към персонал, но съм чувалав за други училища, че имат проблем.

Моята любима тема, немското образование... Колкото по-бързо завършат децата, толкова по-добре. Жалкото е, че в България са се подлъгали по този модел образование и вървят към същата пропаст...

Чак пък пропаст..
Става ми странно, какъв е този драматизъм?
Всеки с мнението си, де.

Днес на места сняг ще видите , ние не.

Няма пропаст. В България всички 10-класници преминават после в 11 и 12 клас. На хартия можеш да се откажеш от 11 и 12 клас, на практика никой не го прави. Няма спирка определен успех, преминаваш нагоре, с всякакви оценки. Тези, които се отказват сега и преди са се отказвали, обикновено са отпадащи по нежелание - сватби, бременности,  други проблеми, но не защото нямат успех.

Аз мисля че имате прекалено големи очаквания от училището (държавното, за частните нямам представа). И то не само в Германия, а генерално. Е може би в Дания или коя държава беше, където учениците били много щастливи са по-добре нещата. Но реални знания, отговорни учители… А оценките на Мария за първи клас ме учудиха, по-рано нямаше такива неща. За краснопис да не говоря, моето щеше отрицателна оценка да има🤣 Като завършил лекар пише, но дребничко така с лупа да го четеш.

Да, имам 2 примера в моето обкръжение в България - с двама често отсъстващи от часове ученици последната учебна година, единият дори в сериозна ЕГ. Ами завършиха си успешно и двамата(в смисъл получиха си дипломата).

Във Финландия май бяха щастливите ученици, но не се знае как е положението с родителите.

По едно време като студентка имаше доста хора които не успяха да завършат поради различни причини и си купиха дипломите от България. Писаха ги после в лебенслауф.
Аз нямам очаквания. Колкото може детето толкова. Сам да си намери пътя. Очаквания имам да се осъзнае кой е, какво му харесва в живота, да го прави с удоволствие, а не да гони чужди амбиции. Моето детство мина така, да задоволявам очаквания. За децата си не го искам, имат много свобода, коята аз нямах.
Бибит във Финландия по всичко ги водят най-щастливи. Много искам да придобия по-обширни наблюдения над тази страна и начина им на мислене и живот.

Лично аз огромни очаквания нямам, имам разумни, понякога дори минимални.
Например: когато се изисква да се знае даден материал, той да е преподаден или поне да е споменато, че този матерал е важен и ще бъде включен в класното/изпита, така щото децата да се подготвят сами с усвояването му. Особено, когато материалът е ключов, основен, базов. Особено, когато оценката е решаваща.
Например: когато учител отсъства с месеци, да му се осигури заместник. Особено в последните години в гимназия и особено в лайстунгскурсовете - все пак от тях зависи абитура и от там бъдещето на децата.
Например: когато при важни изпити представянето на децата се провали заради независещи от тях обстоятелства, да им се дава шанс за повторно явяване/преразглеждане/комисия/друго. И т.н., примери имам много. Затова нямам търпение да приключим с този етап и с последното ни дете.

Изказванията на МарияХрис не ги коментирам и няма да ги коментирам. Още от ситуацията преди години, която обсъждахме тук, съм с особено мнение по отношение на преценка, хиперболизация, емоции, драматизации, очаквания и амбиции  -  предполагам помните тренировките за скачане на един крак, за да се премине прегледът за готовност за училище на голямото дете и т.н.

Училищната система и средното образование в БГ също си има своите проблеми и няма какво да си затваряме очите за тях.

Немското средно образование има и положителни страни, доста неща са хубави и няма защо да се вторачваме само в проблемите и да критикуваме на едро.

По принцип съм съгласна с теб Мьос, кофти са такива несправедливости, отчайващи и обезсърчаващи.В живота обаче има толкова несправедливости, че то само в училище да е с мед да го намажеш. Децата ще намерят пътя си въпреки че училището може да им пречи, сигурна съм (или поне се опитвам да бъда).  Аз отскоро се занимавам с лекари и здравна каса, а там каква отчайваща некомпетентност цари… Въобще в последно време имам чувството, че едни хора ходят на работа (все едно каква) просто да отчитат дейност (във всякакви сфери и без конкретна държава). А и още едно наблюдение имам, в училище (поне в нашето) е важно на кого е детето. Т.е. има едни правила, но за някой са малко по-други правилата.

Съгласна съм.

И аз едвам чакам да излезе и последния от системата. Просто е някакъв кошмар, хем с малкия имам най-малко проблеми.
Не искам да задълбавам, че и при него има подобни на цитирания от Мьос случай.
Пускам ви малко зимна приказка - вали на огромни парцали