(Почти) наесен с песен или 253-та немска тема

Бибит на официално ниво е уж томбола. Аз лично знам за деца с препоръка реалшуле които ги приеха в гимназия.
Моето имаше ограничена препоръка, преди и по време на корона беше не ограничена и в 4-ти стана ограничена. Можех да го запиша в гимназия (не знам щеше ли да получи място), но към онзи момент не го виждах там. Факт е, че децата се променят.
Хубавото на Обърщуфе е, че се разпада системата клас и класен.

Рейна, от обкръжението на моите деца няма влезли в гимназията им с препоръка за Реалшуле, но нямам поглед върху всички, само върху малцина.

Иначе да, в Оберщуфе дават шанс на отлични ученици от Реалшуле да се пробват в гимназия, тогава класовете се сливат, единици ученици се махат от гимназията, други нови получават шанса да направят матура там.

Бибит със сигурност има с препоръка реалшуле. Може би децата не говорят за това. Аз от майките знам. Но нали 5-ти и 6-ти клас са Erprobungsstufe.

Моят син беше с препоръка за реал, а съвсем добре си се справя с гимназията и то без особени усилия. Не сме имали никакви проблеми при записването. На него учителката в 4 клас му беше рефрендарин - млада, неопитна и без собствени деца, та изобщо не отразих мнението й. За мен беше важна средата, в която ще учи.

Аз за други бундесланди знам за деца, записани с препоръки за реалшуле в гимназия и справящи се много добре, бно за Хамбург нямам познати. По принцип в Хамбург по закон са длъжни да предоставят гимназия, ако родителите искат гимназия, но нямам представа как стоят нещата на практика. Разбира се, гарантират ти място в гимназия, а не в избраната от теб, но роля играе и това колко си близо до дадена гимназия. Мисля, че по някакви статистики огромното мнознство получават място във вида училище, което са избрали, но може би не непременно конкретното училище.

И за мен големият плюс на средното образование е наличието на много учители по предметите, което все пак разбива монопола при оценяването.
Иначе, субективизъм яко си усещам, ама аз и на ниво докторантура съм страдала и имам поглед и върху постдоци, тормозени от именити професори, така, че не се изненадвам от нищо в образованието в Германия )) Няма механизми за контрол нито върху начални учители нито върху професори. На човек му трябва дебела кожа и желание за успех.

От личен опит: записвате детето, където искате в гимназия. Ако се справи - супер, ако не, се мести в 6-8 клас в някое реалшуле или гезамтшуле и въпросът се приключва. Нервите са си за ваша сметка. На моя син никаква среда в гимназията не му помогна, сривът беше пълен. Сега извън гимназията се справя.

Това какво на майката и е важно като средата например не е най-правилната стратегия. Това, че при някое дете е проработило не е правило. Аз присъствах на един феранщалтунг преди да взема решение понеже много се чудех. Тогава ми казаха едно нещо което за мен се усещаше правилно. "Системата е много гъвкава. Запишете детето където според вас ще пасва към момента на записване. На никой не му е полезно стресирани родители и деца". Аз за себе си взех правилното решение.
Сигурно и от гимназия до гимназия има разлика. Примерно има една гимназия в която е работила колежка на моята приятелка и тя определя нивото и като на добро гезамтшуле.

Системата е гъвкава на хартия и работи добре на практика при родители, които познават детайлно вратичките и при деца, които са активни, работливи и амбициозни. И послушни. На практика обикновено нивото на масата дърпа напред (или назад), според обективната реалност.
От гимназия до гимназия има разлика. Същото е и при реал, гезамт и там всички вариации.
Познавам родители, които драпаха да запишат децата си в добър реал, въпреки препоръките за гимназия. Изкласиха и те, сега учат в университет заедно с връстниците си от гимназии. Познавам и деца, които учат в страхотна гимназия, но се движат в компания на деца от кофти реал и берат гнилите плодове на средата си. Примери колкото искаш.
При моите деца препоръките бяха реални и това, което прогнозираха класните им от 4 клас по отношение на представянето им в гимназия, се случи почти както го казаха, за всеки един от тях. Нямам търпение и последното да приключи с училище.

Мьос, защо това нетърпение да завършват?
Усещам за себе си, че хич не бързам да завършват..ако може да задържа времето..ама...

В класовете и на двамата ми ученика момчетата са малко, а с годините съвсем намаляват. Гимназията се води взискателна и сякаш няма голямо драпане да се остава там на всяка цена. Вярно, случва се да има по един-двама , които повтарят класа- вместо да се преместят другаде.
Момчетата, които не се справят добре, се преместиха в съседния Berufskolleg, където може да направят Fachabitur.

Мария, многото и различни учители не гарантират по-доволен родител.
В гимназията доста се режат оценки, имай го предвид, няма куп отличници.
Няма идеално. Важното е детето/тийнът да се чувства добре и доволно там, където е.

Ами животът ще покаже, и двамата ми синове имат и силни и слаби страни в уменията си, но са още много малки, за да са ясни тези неща. Засега, обаче, оценяването на фахигкайти като четене и писане при големия със сигурност не са оценени правилно чисто и просто с оглед на това, което синът ни е показал дори на външното оценяване спрямо децата в целия град. Ние писахме и Видършпрух, та да видим. Но доста родители са с подобни оплаквания най-вече, че не става ясно как са писани оценките точно, какви критерии са ползвани и тн. Специално понеже моето дете тръгна на училище вече ограмотено и четеше още в първи клас книги за лезещуфе 3 категорично няма как да приема оценката за обективна. Това не е оценка по клас немски, а по фахигкайт четене.
Иначе аз пък отказвам да приема, че е някакво чудо голямо да завършиш обикновена гимназия и за мен всяко дете трябва да може. Материалът е много лесен засега и се върви много бавно и детето ми категорично няма проблеми с него. Толкова трудно пък да става по-нататък в  3ти и 4ти клас не ми се вярва та чак 40% само да са с добри оценки и препоръки за гимназия.
Не говорим за следване на висше образование по математика в МИТ, не говорим за статии в мегапрестижни списания, не говорим за нобелови награди, а за някаква си гимназия, която завършват 40-50% от учениците. Е, колко да е трудно? Иначе в крайна сметка, ако на детето наистина не му се учи и му е трудно да се пъне и няма как да бъде мотивирано, ясно, че по-добре реал. Аз и за синовете си говоря, защото и двамата засега са мързеливи деца. Но колкото и да са мързеливи, една гимназия се надявам да могат да завършат.

Преподавам на студенти, завършили гимназия и не виждам някакви изключителни способности средно. Срещала съм и супер умни и способни студенти, но, както навсякъде по света, са рядкост. Изобщо не смятам, че българските езикови и математически гимназии са с по-слабо образование от немските, а никой не се страхува да си запише там детето. Не разбирам и родителите, които зорлем си записват децата с препоръка за гимназия в реалшуле...Това са някакви немски измишльотини, които на мен като на българка са ми чужди ) вече ако детето чисто емоционално не се справя и му е тежко и уроци не помагат и тн., ок. Но просто не мисля, че проблемът е бил академичен, честно казано. Не виждам в една обикновена немска гимназия какво може толкова да затрудни средностатистическо дете.

За средата, в предишния град живеех до гимназия и все ми миришеше на трева...нямаха вид на мегапримерни децата. Но пък студентите бяха още по-зле ) та не знам къде е тази безопасна среда. Засега в училището съм много доволна от децата и родителите, имат всички чистоплътен и гледан вид. Не вярвам да продължи до гимназията, обаче.

Бибит, не знам как да го напиша по-деликатно... Писна ми да наблюдавам тесногръдие и буквоядство, от които потърпевши са само и единствено децата. Хем последното ми е от идеалните, харесвани от учителите деца, примерни, работливи и кротки. И пак изпълнения и чудеса. Не ми се влиза в детайли, извинявай. Момчетата ми бяха по-шарени, леко им идваха буйни и будни в повече, покрай тях ми се понатрупаха емоции.

Мьос, няма проблем, сподели това, което сметнеш за подходящо.

Чудех се какво е това "фахигкайт", а то било Fähigkeit.

Не е чудо голямо да завършиш гимназия, но ето, че доста не я завършват и се местят по техни си причини. Едни ще я завършат с 3,1, а доста малко с 1,1.

Една българска гимназия е на друг принцип (заучаване на текстове, повече зубрене и по-малко свободно възпроизвеждане, друг учебен материал, липса на дискусия), отделно не всеки в Бг завършва ЕГ и МГ. А и там от ЕГ до ЕГ има разлики.
Мария- като ти дойде на главата с гимназиите, тогава ще имаш пак материал за разсъждения .
По-добре не сравнявай много с българските училища, системата е друга.
Не бъди със свръхочаквания също.

Бибит, абе към тия дискусии съм много скептична, защото точно тях използват за оправдаване на писане на ниски оценки на иначе умни деца ). С контролните винаги е черно на бяло, заради това слагат някакви X-faktor в оценяването, за да може по преценка на учителя да се пише.
Ами има разлика от ЕГ до ЕГ, ама всички родители се пънат и си пращат децата на уроци и тн, няма чак такъв страх да се понапънат малко децата в някоя по-елитна гимназия.
Омъжена съм за човек с всякакви медали от абитури, не с 1,1, а с 1.0 е завършил и не виждам гениалност  в него, нито пък особено умение за водене на дискусии. За английския му и френския му вече съм се оплаквала в темата. Мъжът ми си казва директно, че е бил teacher's pet и той също смята, че учителите са зле и субективни. След почти 20 години спря най-после да слага отличния си абитур в СиВи-то:)) Да не говорим, че братята му, които са по-малки, имат травми от образователната система и майка им доста нерви е късала за разправии с учители.

Моята приятелка ме съветваше да го записвам в гимназия и че щял "да плува" с останалите. Тя преподава в гимназия. Там има също проблеми и то доста сериозни. Аз моят не го виждах организиран, не може да работи под натиск..За мен гезамтшулето дава свободата да направиш сам избор. Ако не го бяха приели си признавам, че нямаше да бъда толкова доволна защото не знам добри реалшулета наоколо. Гезамтшулето му е много добро.
В България пък да не би всички да ходят в гимназия?
Мария за какви оценки става въпрос във втори клас? При моето нямаше оценки. А и как се оценява точно способност да четеш?

Ами Райна, при нас в първи клас в края дадоха Зойгнис с оценки по най-различни умения. Например, умения да четеш, да пишеш, по краснопис, по това да събираш до 20, симетрия, геометрия и тн. И примерно, по писане и четене са го оценили средно, по симетрия направо под средното, а по геометрия и смятане има сравнително високи оценки. По краснопис също под средното, но там няма как да споря. Тоест, всякакви умения на децата са оценени с конкретни оценки до каква степен са усвоени. Говорим за Цойгниса за първи клас. И там на моя му писали по рисуване, че нищо не усвоил и като обяснение, че не си организирвал материалите. Примерно, аз не виждам моят да се е справил зле със задачите за симетрия, които му е давала учителката, защо е оценен там зле? По рисуване никога не съм виждала нищо, честно казано, но знам, че в класа има много неща в шкафчето му, тоест правил си е задачите, чак за най-ниската оценка не виждам защо да е-- най-ниската оценка е "Уменията изобщо не са усвоени". И никой родител не знае въз основа на какво са писани тези оценки. Например, на моя позната майка, чието момиченце наистина чете книги за 4-5 клас, самата майка е рисърчър по педагогика, дъщеря й също е със средната оценка оценена...
И нещо повече, учителката в характеристиката пише "Ду каннст шон гут лезен, дас ист тол!".

По Захунтерихт моят има необяснимо високи оценки, но там няма да споря ) може би на всички е писала тази учителка (тя е друга)  леко завишени.

И мъжът ми смята за пълна глупост това превъзнасяне на гимназиите като нещо не за всеки, по-скоро наистина си е остатък от старата немска класова система, в която идеята е била синът на въглищаря да си знае мястото, синът на адвоката -- също. И заради това има толкова много място за учителска интерпретация и субективност -- един вид gate keeping. Питах го за дискусиите и ми даде пример, че някаква дискусия имали, в която учителят им не знаел, че с Dass можело да започва изречение ) Но е факт, че много хора са травмирани от опитността си в училище. Не знам дали само в Германия е така, аз също съм имала кофти преживявания, то кой ли е нямал, но някак ми идва вповече, че разни посредственяци се вземат насериозно и пишат ниски оценки за прилежност..