Пазарът на недвижими имоти в БЪЛГАРИЯ, какво се случва реално-тема 92

От обявяването на независимост през 1965 г. политиката на Сингапур е доминирана от ПАП – една от причините, поради които Сингапур е определян като еднопартийна държава, а ПАП е обвинявана в неправомерни действия срещу опозицията. Един от факторите, благоприятстващи доминантната позиция на ПАП е строгата форма на парламентарни избори, при която само кандидатът с най-висок брой гласове попада в парламента, а всички останали гласове отпадат (тази система на избори е известна като the winner takes all – „победителят взема всичко“). Също така критиците твърдят, че съдебната система също е подчинена на партията и че тя заема страната на управляващите дори когато опозицията очевидно има право. Не на последно място са и големите ограничения в обществения и личен живот. Като пример за това е лицензът, който се изисква, когато повече от трима души публично дискутират въпроси, засягащи политиката, религията или вътрешните работи на държавата. Това са част от причините, поради които управлението в Сингапур е определяно като по-скоро авторитарно отколкото демократично, от гледна точка на западните разбирания.

Въпреки всичко, Сингапур има прозрачна и преуспяваща пазарна икономика. ПАП води социална политика с доминиращо участие на държавни фирми на местния пазар. Повечето западни ценности биват отхвърляни като причина за това предишният премиер Ли Куан Ю посочва несъвместимостта на западната демокрация и „азиатските ценности“. по-късно управляващата партия разхлабва част от стриктните ограничения с цел подпомагане на икономиката. Конфуцианската ориентация, строгите закони и контрол, ниската корупция и прозрачността в икономиката раждат едно благоденстващо общество, което има една от най-ниските нива на престъпност в света.]От обявяването на независимост през 1965 г. политиката на Сингапур е доминирана от ПАП – една от причините, поради които Сингапур е определян като еднопартийна държава, а ПАП е обвинявана в неправомерни действия срещу опозицията. Един от факторите, благоприятстващи доминантната позиция на ПАП е строгата форма на парламентарни избори, при която само кандидатът с най-висок брой гласове попада в парламента, а всички останали гласове отпадат (тази система на избори е известна като the winner takes all – „победителят взема всичко“). Също така критиците твърдят, че съдебната система също е подчинена на партията и че тя заема страната на управляващите дори когато опозицията очевидно има право. Не на последно място са и големите ограничения в обществения и личен живот. Като пример за това е лицензът, който се изисква, когато повече от трима души публично дискутират въпроси, засягащи политиката, религията или вътрешните работи на държавата. Това са част от причините, поради които управлението в Сингапур е определяно като по-скоро авторитарно отколкото демократично, от гледна точка на западните разбирания.

Въпреки всичко, Сингапур има прозрачна и преуспяваща пазарна икономика. ПАП води социална политика с доминиращо участие на държавни фирми на местния пазар. Повечето западни ценности биват отхвърляни, като причина за това предишният премиер Ли Куан Ю посочва несъвместимостта на западната демокрация и „азиатските ценности“. по-късно управляващата партия разхлабва част от стриктните ограничения с цел подпомагане на икономиката. Конфуцианската ориентация, строгите закони и контрол, ниската корупция и прозрачността в икономиката раждат едно благоденстващо общество, което има една от най-ниските нива на престъпност в света.