Вижте какво ми излезе .
Ненадминати ❤️
Ненадминати ❤️
- Публикувана: 20 авг. 2025, 20:27 ч.
- Последно мнение: 11 ян. 2026, 22:57 ч.
💙 Къванч Татлъту- минали и бъдещи проекти, партньори, семейство - тема 120 💙
Привет, мили дружки!!!
Благодаря ви за реакциите и споделеното!!!
Благодаря за подробностите за Халит Юкай и Къванч.
Сега вече картината е по-ясна, ноооо връщане назад няма.
А, споко, дружки!!!
Знаех си, че съм добре и колко са ми бръмбарите в главата.
Докторката беше много по-кратка от ИИ-то.
Не ѝ зададох въпроси, за да не се мъчи да търси отговори.
Приятно да е на почиващите!!!
Приятни занимания, дружки!!!
Диве, радвам се, че всичко е точно.
Преди малко погледнах трейлъра на
Kıskanmak. Гугъл преводача ми го преведе Ревност. Нали Башак и Денис отговорят за стайлинга. Много интересно ми се стори. А и веднага се появи превод на руски.
Вие вече избрахте ли си нещо от новия сезон?
Днес се сетих за документалния филм 🤔 Какво ли стана с него?
Лека 🤗🤗🤗
Преди малко погледнах трейлъра на
Kıskanmak. Гугъл преводача ми го преведе Ревност. Нали Башак и Денис отговорят за стайлинга. Много интересно ми се стори. А и веднага се появи превод на руски.
Вие вече избрахте ли си нещо от новия сезон?
Днес се сетих за документалния филм 🤔 Какво ли стана с него?
Лека 🤗🤗🤗
Хубава събота!!
Пепи, сигурно ще има интересни сериали през новия сезон, но аз от доста време не гледам нищо ново без Къванч.
след толкова години гледане на дизита се поизхабих, а си имам и лични причини. но ми е любопитно завръщането на Кенан Им. Искам да си догледам 3 сезон на Момичето.....ама кога ли ще е.
тия дълги серии са доста напрягащи.
Ще погледна Далечен град по тв.
Вярно, че имаше документален филм, загадка е неговата съдба
също видях в ТТ за рейта на ЗП, ами легенда са!!
Диве
красавицата ми
Излезе ми и това
в тая сцена от Айле е имало дубльори
https://x.com/kivanc_kosovo/status/1961700764952178862
................................
Привет, момичета 🤗 🤗 🤗
Айре, значи сме на едно мнение 😍 по различни причини 😛 Аз пък не мога да отделя време за никой друг освен Къванч.
Но Далеч град ще го гледам по телевизията, така ми е по лесно, си сериите със сигурност ще са от късите.
Като за теб, излезе новина за сериала на Кенан. Големи вълнения около възрастта, а всъщност според мен историята и таланта имат значение.
По този повод една статия за актьорството.
Преди да пишем негативни неща за актьорите, нека помислим защо хората избират професията на актьора.
Отвън актьорът сякаш просто чете текст и „играе роля“. Но отвътре това е път към сърцата, емоциите, смисъла. Актьорът не просто казва думи: той дава на хората светове, чувства, вдъхновение и утеха. Той става този, който ни помага да забравим тъгата за минута, да се усмихнем или да помислим - и това е истинската магия на професията.
Актьорът е водач между измислицата и нашата реалност. Когато светлините угаснат и екранът светне, ние преживяваме живота на някой друг, а понякога той става наш. И в тези моменти артистът прави света по-топъл.
Това не е просто професия - това е желание да се изживеят много животи. Чрез образите се учим да бъдем по-добри, по-силни, по-мъдри. Точно затова актьорите излизат на сцената или в кадър. Заради тези отзиви: нечии нощни усмивки, сълзи, осъзнавания, вдъхновение - не е ли чудо, когато произведението оживява в душата на зрителя?
Нека си спомним какво казаха любимите ни звезди за актьорството:
Къванч Татлътуг описва актьорството като безкрайно пътешествие: „Актьорството за мен е безкрайно пътешествие на себепознанието...“ Думите му показват, че истинският актьор се стреми към честност и собствена дълбочина, а не само към слава.
Серенай Саръкая подчертава смелостта и желанието да бъде наистина себе си в професията: „Смятам се за смела актриса... Искам режисьорът да види в мен нещо повече от обикновено...“ Изборът ѝ показва силата на вътрешната свобода и желанието за творческо изразяване. Тя признава също, че пътят към актьорството понякога започва спонтанно: „Веднага щом се озовах на снимачната площадка, осъзнах: това е моето - и няма друг начин.“
Някои вдъхновяващи мисли от световноизвестни актьори:
Мерил Стрийп: „Любопитството е ключът към актьорството, защото ние „поглъщаме живота на други хора“.
Виола Дейвис: актьорството за нея е „бунтарска професия“, която ѝ позволява да живее невъзможното.
Филип Сиймур Хофман: за избора на герои: той избира тези, които се борят и търсят смисъл в това.
Харисън Форд: „Истинската актьорска игра е за смисъл, а не за слава“.
Защо това е важно за тях?:
Да дават светлина на другите - актьорският път е даване на усмивки, сълзи, надежда и разбиране.
Смелост на себеизразяването - както показват Сарикая и Татлътуг, става въпрос за смелостта да бъдеш себе си и желанието за дълбочина.
Познаване на себе си - чрез ролите търсим своите страни, чувства, възможности.
Искреност и свързаност - актьорът е дете, любопитно към човешките истории, което иска да се свърже с душата на зрителя.
И така, защо хората избират професията на актьора:
Това не е просто дума. „Актьорство“ – това е даване на емоции, вдъхновение, смисъл. Актьорът е като мост между историята на някой друг и нашето сърце. Той ни помага да забравим, да преживеем, да осъзнаем – и често това е по-важно от гръмките думи.
Хубав ден 🤗🤗🤗
Айре, значи сме на едно мнение 😍 по различни причини 😛 Аз пък не мога да отделя време за никой друг освен Къванч.
Но Далеч град ще го гледам по телевизията, така ми е по лесно, си сериите със сигурност ще са от късите.
Като за теб, излезе новина за сериала на Кенан. Големи вълнения около възрастта, а всъщност според мен историята и таланта имат значение.
По този повод една статия за актьорството.
Преди да пишем негативни неща за актьорите, нека помислим защо хората избират професията на актьора.
Отвън актьорът сякаш просто чете текст и „играе роля“. Но отвътре това е път към сърцата, емоциите, смисъла. Актьорът не просто казва думи: той дава на хората светове, чувства, вдъхновение и утеха. Той става този, който ни помага да забравим тъгата за минута, да се усмихнем или да помислим - и това е истинската магия на професията.
Актьорът е водач между измислицата и нашата реалност. Когато светлините угаснат и екранът светне, ние преживяваме живота на някой друг, а понякога той става наш. И в тези моменти артистът прави света по-топъл.
Това не е просто професия - това е желание да се изживеят много животи. Чрез образите се учим да бъдем по-добри, по-силни, по-мъдри. Точно затова актьорите излизат на сцената или в кадър. Заради тези отзиви: нечии нощни усмивки, сълзи, осъзнавания, вдъхновение - не е ли чудо, когато произведението оживява в душата на зрителя?
Нека си спомним какво казаха любимите ни звезди за актьорството:
Къванч Татлътуг описва актьорството като безкрайно пътешествие: „Актьорството за мен е безкрайно пътешествие на себепознанието...“ Думите му показват, че истинският актьор се стреми към честност и собствена дълбочина, а не само към слава.
Серенай Саръкая подчертава смелостта и желанието да бъде наистина себе си в професията: „Смятам се за смела актриса... Искам режисьорът да види в мен нещо повече от обикновено...“ Изборът ѝ показва силата на вътрешната свобода и желанието за творческо изразяване. Тя признава също, че пътят към актьорството понякога започва спонтанно: „Веднага щом се озовах на снимачната площадка, осъзнах: това е моето - и няма друг начин.“
Някои вдъхновяващи мисли от световноизвестни актьори:
Мерил Стрийп: „Любопитството е ключът към актьорството, защото ние „поглъщаме живота на други хора“.
Виола Дейвис: актьорството за нея е „бунтарска професия“, която ѝ позволява да живее невъзможното.
Филип Сиймур Хофман: за избора на герои: той избира тези, които се борят и търсят смисъл в това.
Харисън Форд: „Истинската актьорска игра е за смисъл, а не за слава“.
Защо това е важно за тях?:
Да дават светлина на другите - актьорският път е даване на усмивки, сълзи, надежда и разбиране.
Смелост на себеизразяването - както показват Сарикая и Татлътуг, става въпрос за смелостта да бъдеш себе си и желанието за дълбочина.
Познаване на себе си - чрез ролите търсим своите страни, чувства, възможности.
Искреност и свързаност - актьорът е дете, любопитно към човешките истории, което иска да се свърже с душата на зрителя.
И така, защо хората избират професията на актьора:
Това не е просто дума. „Актьорство“ – това е даване на емоции, вдъхновение, смисъл. Актьорът е като мост между историята на някой друг и нашето сърце. Той ни помага да забравим, да преживеем, да осъзнаем – и често това е по-важно от гръмките думи.
Хубав ден 🤗🤗🤗
Пепи, предполагам, че нямаш време.
тоя сезон се коментират разликата във възрастта м/у главните герои- мъже и жени.
Видях, че Кенан ще играе с Афра.
И според мен, най-важна е историята и актьорлъка.
А статията много ми хареса!!
Днес в ТР има празник, ден на победата
и Башак и Къванч са го отбелязали с една и съща снимка, Ататюрк на кон.
обаче ми хареса Еле какъв колаж е направила.
тоя сезон се коментират разликата във възрастта м/у главните герои- мъже и жени.
Видях, че Кенан ще играе с Афра.
И според мен, най-важна е историята и актьорлъка.
А статията много ми хареса!!
Днес в ТР има празник, ден на победата
и Башак и Къванч са го отбелязали с една и съща снимка, Ататюрк на кон.
обаче ми хареса Еле какъв колаж е направила.
Айре, да, времето е основана причина. Но без да съм преситена от гледане на дизита не бих отделила време. Виж по телевизията, за фон става 😛
И на мен страшно ми хареса този колаж, страхотен 👏
Да се включа и аз тематично към колажа.
Много ми стана смешно, защото се сетих, че когато обявиха за снимките на Невероятно фенките на Рибарче масово пожелаваха неуспех на продуцента 🤭🤭🤭
Както турците често пишат "карма". Да внимаваме какво пишем 🫣🤭🫣
Ако някой ме покрие, утре ще приготвя кафе и ще кача една интересна статия 😛
Лека 🤗🤗🤗
И на мен страшно ми хареса този колаж, страхотен 👏
Да се включа и аз тематично към колажа.
Много ми стана смешно, защото се сетих, че когато обявиха за снимките на Невероятно фенките на Рибарче масово пожелаваха неуспех на продуцента 🤭🤭🤭
Както турците често пишат "карма". Да внимаваме какво пишем 🫣🤭🫣
Ако някой ме покрие, утре ще приготвя кафе и ще кача една интересна статия 😛
Лека 🤗🤗🤗
Добро утро, момичета 🤗🤗🤗
Докато търсим Къванч и новини за него
качвам тази статия.
За хубав ден и настроение 🤗🤗🤗
Докато търсим Къванч и новини за него
качвам тази статия.
Скрит текст:
ЖИВЕЕМ В ХАЛЮЦИНАЦИЯ
През 1980 г. изследователи от университета Дартмут провеждат проучване, чиято цел е да разклати разбирането ни за възприятието и реалността.
На участниците е казано, че участват в психологически експеримент, изследващ как хората реагират на обезобразяване на лицето. Всеки участник е имал реалистичен белег, нарисуван на бузата му с помощта на сценичен грим. Участниците са се погледнали в огледалото и са им напомнили за целта: да общуват с непознати и след това да съобщят как са се отнесли с тях.
След това идва обратът на експерименталната установка.
Точно преди да бъдат изпратени, гримьорите са казали, че трябва да направят една последна корекция. В действителност те са премахнали белега напълно. Участниците са продължили да вярват, че са обезобразени и са излезли в света с това убеждение.
Когато се върнали, те са съобщили за предвидими неща. Хората са били груби. Пренебрежителни. Странни. Някои са казвали, че други са поглеждали настрани по-често. Някои са се чувствали съжалени.
Но нямало обезобразяване. Единственото нещо, което се е променило, са били убежденията на участниците.
Те са вярвали, че изглеждат повредени, и мозъкът им е намерил точно това, което е очаквал. Не като когнитивна стратегия, а като невробиологичен модел, който оформя самото възприятие.
Веднага се сещам за многобройните дискусии за дискриминацията. Доколко тя се случва обективно, доколко просто субективно, защото медиите в момента подхранват и легитимират свръхчувствителността? Нищо не подхранва егото повече от ролята на жертва, от която човек може фино да се превърне и в извършител и да обвинява другите.
Но въпросът е още по-мащабен. Какво е реалността? Проучването показва: Мозъкът не ни показва реалността. Той ни показва какво очакваме. Той взема спомени, травми, очаквания, ценности, проекции и рисува картина от тях. Не виждате света такъв, какъвто е. Виждате това, което мозъкът ви вече е репетирал. Тази картина се усеща реална, защото е въплътена. Усещате я в стомаха си, в напрежението в раменете си.
Всичко, което възприемаме „там“, е оформено от това, което отдавна е „тук“.
Ето защо двама души могат да вървят по една и съща улица и да възприемат напълно различни неща. Видяхме това ясно, започвайки от април 2020 г. В зависимост от спусъка (страх от епидемия или страх от загуба на свобода), хората преживяваха много различни реалности.
Проблемът не е в субективността. Проблемът е, че повечето хора вярват, че са обективни. Ако попитате: „Защо хората вече не могат да се споразумеят за прости факти?“, това е отговорът. Защото повечето хора не виждат факти. Те виждат прогнози.
А сега увеличете това. Планета, пълна с нервни системи, проектиращи своите страхове и идеали върху света, всяка убедена, че вижда ясно, всяка емоционално сигурна, че нейната версия на събитията е „реалност“.
Образованието не ни прави имунизирани срещу това. Точно обратното. Академичното обучение или кристално чистият интелект правят илюзията по-красноречива. По-уверена. Но това е проекция.
Хората в проучването не лъжеха. Те не изфабрикуваха преживяванията си. Болката им беше реална. И това е страшното. Можеш да страдаш дълбоко за нещо, което дори не съществува.
Не става въпрос за отхвърляне на тази болка. Става въпрос за поемане на отговорност за вашето възприятие.
Не е за това да се чувствате по-добре или да мислите позитивно. Става въпрос за това да се научите да прекъсвате халюцинацията.
Какъв белег все още виждате, който отдавна го няма? И какво би се променило в живота ви, ако спрете да вярвате в него?
Текст, базиран на публикация от Джо Туран
Благодаря, Radoslav Stefanov
През 1980 г. изследователи от университета Дартмут провеждат проучване, чиято цел е да разклати разбирането ни за възприятието и реалността.
На участниците е казано, че участват в психологически експеримент, изследващ как хората реагират на обезобразяване на лицето. Всеки участник е имал реалистичен белег, нарисуван на бузата му с помощта на сценичен грим. Участниците са се погледнали в огледалото и са им напомнили за целта: да общуват с непознати и след това да съобщят как са се отнесли с тях.
След това идва обратът на експерименталната установка.
Точно преди да бъдат изпратени, гримьорите са казали, че трябва да направят една последна корекция. В действителност те са премахнали белега напълно. Участниците са продължили да вярват, че са обезобразени и са излезли в света с това убеждение.
Когато се върнали, те са съобщили за предвидими неща. Хората са били груби. Пренебрежителни. Странни. Някои са казвали, че други са поглеждали настрани по-често. Някои са се чувствали съжалени.
Но нямало обезобразяване. Единственото нещо, което се е променило, са били убежденията на участниците.
Те са вярвали, че изглеждат повредени, и мозъкът им е намерил точно това, което е очаквал. Не като когнитивна стратегия, а като невробиологичен модел, който оформя самото възприятие.
Веднага се сещам за многобройните дискусии за дискриминацията. Доколко тя се случва обективно, доколко просто субективно, защото медиите в момента подхранват и легитимират свръхчувствителността? Нищо не подхранва егото повече от ролята на жертва, от която човек може фино да се превърне и в извършител и да обвинява другите.
Но въпросът е още по-мащабен. Какво е реалността? Проучването показва: Мозъкът не ни показва реалността. Той ни показва какво очакваме. Той взема спомени, травми, очаквания, ценности, проекции и рисува картина от тях. Не виждате света такъв, какъвто е. Виждате това, което мозъкът ви вече е репетирал. Тази картина се усеща реална, защото е въплътена. Усещате я в стомаха си, в напрежението в раменете си.
Всичко, което възприемаме „там“, е оформено от това, което отдавна е „тук“.
Ето защо двама души могат да вървят по една и съща улица и да възприемат напълно различни неща. Видяхме това ясно, започвайки от април 2020 г. В зависимост от спусъка (страх от епидемия или страх от загуба на свобода), хората преживяваха много различни реалности.
Проблемът не е в субективността. Проблемът е, че повечето хора вярват, че са обективни. Ако попитате: „Защо хората вече не могат да се споразумеят за прости факти?“, това е отговорът. Защото повечето хора не виждат факти. Те виждат прогнози.
А сега увеличете това. Планета, пълна с нервни системи, проектиращи своите страхове и идеали върху света, всяка убедена, че вижда ясно, всяка емоционално сигурна, че нейната версия на събитията е „реалност“.
Образованието не ни прави имунизирани срещу това. Точно обратното. Академичното обучение или кристално чистият интелект правят илюзията по-красноречива. По-уверена. Но това е проекция.
Хората в проучването не лъжеха. Те не изфабрикуваха преживяванията си. Болката им беше реална. И това е страшното. Можеш да страдаш дълбоко за нещо, което дори не съществува.
Не става въпрос за отхвърляне на тази болка. Става въпрос за поемане на отговорност за вашето възприятие.
Не е за това да се чувствате по-добре или да мислите позитивно. Става въпрос за това да се научите да прекъсвате халюцинацията.
Какъв белег все още виждате, който отдавна го няма? И какво би се променило в живота ви, ако спрете да вярвате в него?
Текст, базиран на публикация от Джо Туран
Благодаря, Radoslav Stefanov
За хубав ден и настроение 🤗🤗🤗
Привеет!!
Пепи, мерси за кафенцето!!
не съм чела такива коментари за Невероятно, но щом казваш сигурно ги има.
те ОГМ ще правят доста сериали, имат си самочувствие, но първите им дизита/tv/бяха най-добри.
за статията, интересно четиво, човешкия мозък, съзнание, подсъзнание са сложна материя.
не харесвам хич групата, от която го взех
но колажа ми хареса
Фенче
, това за теб, като се върнеш 
и как язди
https://scontent-prg1-1.cdninstagram.com/o1/v/t16/f2/m84/AQOle_8 … njWKA&oe=68B620E1
Пепи, мерси за кафенцето!!
не съм чела такива коментари за Невероятно, но щом казваш сигурно ги има.
те ОГМ ще правят доста сериали, имат си самочувствие, но първите им дизита/tv/бяха най-добри.
за статията, интересно четиво, човешкия мозък, съзнание, подсъзнание са сложна материя.
не харесвам хич групата, от която го взех
но колажа ми хареса
Фенче
, това за теб, като се върнеш и как язди
https://scontent-prg1-1.cdninstagram.com/o1/v/t16/f2/m84/AQOle_8 … njWKA&oe=68B620E1
Привет, мили дружки!!!
Благодаря ви за споделеното!!!
На финалните епизоди съм на Езел, но и много задачки имам тези дни, та ...
Иначе от новия сезон ще продължа с ER и ще видя Кенен И. Афра С... не съм я гледала.
Такова удоволствие изпитвам сега като гледам Езел, че нищо ново не бих загледала.
И не забравят да споменават героя на Къванч, въпреки, се участва само в няколко епизода.
Златни времена бяха за целия сектор. ЗП сигурно и 100 години ще го повтарят.
Наистина са създатели на чудеса. Не могат да ме изненадат новите.
ДГ и въобще дизита снимани в онзи регион, вече не гледам.
Да, там рейтингите са им гарантирани, но ми стига Карагюл със 125 епизода.
Колкото до продуцентите, съм си консервативна.
За мен най си остава AY, след това, но доста по-назад, са OGM, TIMS/TIMS&B, ... ,
старите, новите, ..., платформите, ...
Приятни занимания, дружки!!!
Айре, отрицателните коментарите не бяха за Невероятно и Къванч, а конкретно за продуцента 🤭
Диве, съгласна съм напълно с теб за AY yapim. И аз имам резерви към другите. Да не говорим, че Къванч е дотолкова уважаван там, че засега,поне аз не знам за други случаи, може да си позволи лукса да се споразумява предварително за брой серии, в които да се снима.
Знаехме за Сблъсък, знаехме сега и за Aile предварително.
Гости, добре си наминала. И Ойкю като че ли се ориентира към дигиталните проекти. Айрето я е споделила , ама аз не я познах. Добре, че ми излезе в ИГ.
Лека, момичета 🤗 🤗 🤗
Отдавна не бях тормозила моя приятел с такива рисунки 😀🤭 За утре съм му поставила много сериозна задача. 😂
Да не забравяме 😛
Лека 🤗🤗🤗
Диве, съгласна съм напълно с теб за AY yapim. И аз имам резерви към другите. Да не говорим, че Къванч е дотолкова уважаван там, че засега,поне аз не знам за други случаи, може да си позволи лукса да се споразумява предварително за брой серии, в които да се снима.
Знаехме за Сблъсък, знаехме сега и за Aile предварително.
Гости, добре си наминала. И Ойкю като че ли се ориентира към дигиталните проекти. Айрето я е споделила , ама аз не я познах. Добре, че ми излезе в ИГ.
Лека, момичета 🤗 🤗 🤗
Отдавна не бях тормозила моя приятел с такива рисунки 😀🤭 За утре съм му поставила много сериозна задача. 😂
Да не забравяме 😛
Лека 🤗🤗🤗
Диве, Гости , Пепи /утре да не си вече на работа?/
ново от Бирсен/минавам само за това/
https://www.birsenaltuntas.com/dizi/yilmaz-erdoganin-organize-is … as-isimler/62897/
Нови светкавични имена в поредицата на Йълмаз Ердоган „Съкровището на Карун в организирани работи“
Дългоочакваният сериал на Йълмаз Ердоган на Netflix , „Organize İşler Karun Hazinesi“, ще започне да снима на 25 септември. Режисиран от Şenol Sönmez и продуциран от BKM Film, сериалът добави нови звезди към актьорския състав, след Демет Акбаг, Къванч Татлътуг, Ураз Кайгълароглу, Селим Байрактар, Бенсу Сорал, Атакан Челик, Бурджу Йозберк , Риза Коджаоглу и Екин Тюркмен .
ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА НА НОЕМВРИ
В „Organize İşler Karun Hazinesi“, чиито снимки трябва да приключат през последната седмица на ноември, Мендерес Саманджълар ще играе „Meftun Baba“, Шюкран Овали ще играе „Efsun“, Onur Akbay ще играе „Ferit“, а Ерсин Коркут ще играе „Shahbaz“.
лека
, Пепи /утре да не си вече на работа?/ново от Бирсен/минавам само за това/
https://www.birsenaltuntas.com/dizi/yilmaz-erdoganin-organize-is … as-isimler/62897/
Нови светкавични имена в поредицата на Йълмаз Ердоган „Съкровището на Карун в организирани работи“
Дългоочакваният сериал на Йълмаз Ердоган на Netflix , „Organize İşler Karun Hazinesi“, ще започне да снима на 25 септември. Режисиран от Şenol Sönmez и продуциран от BKM Film, сериалът добави нови звезди към актьорския състав, след Демет Акбаг, Къванч Татлътуг, Ураз Кайгълароглу, Селим Байрактар, Бенсу Сорал, Атакан Челик, Бурджу Йозберк , Риза Коджаоглу и Екин Тюркмен .
ЩЕ ПРИКЛЮЧИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА НА НОЕМВРИ
В „Organize İşler Karun Hazinesi“, чиито снимки трябва да приключат през последната седмица на ноември, Мендерес Саманджълар ще играе „Meftun Baba“, Шюкран Овали ще играе „Efsun“, Onur Akbay ще играе „Ferit“, а Ерсин Коркут ще играе „Shahbaz“.
лека
Привет, дружки - Айре, Пепи, Терзи, Диве, Гости!
Честит ни нов месец септември, дано ни донесе към края си хубави новини!
Благодаря ви за пожеланията, изчетох ви, много интересни неща сте споделили всички!
Айре, благодаря!
Още нови имена са се присъединили към ОР, от които зная само Шукрян Овалъ, дано да е много успешен както филма.
Диве, никога не съм гледала сериали, снимани в онзи регион, изобщо не ме привличат, колкото и да са рейтингови. Дори се чудя дали да гледам и Далечен град, предполагам каква ще е историята, никак не си падам по такива, но ще пробвам една серия заради Синем, много си я харесах в Чудо доктор. От ER съм гледала 2 серии, не зная дали ще го догледам. Ще започна тези с Кенан и Ойкю, пък да видим дали ще ми харесат, не ги виждам много с партньорите им, но може пък да ме изненадат.
Пепи, разсмя ме с това за 9 месец
Имайте прекрасен ден, дружки!
Честит ни нов месец септември, дано ни донесе към края си хубави новини!
Благодаря ви за пожеланията, изчетох ви, много интересни неща сте споделили всички!
Айре, благодаря!
Още нови имена са се присъединили към ОР, от които зная само Шукрян Овалъ, дано да е много успешен както филма.
Диве, никога не съм гледала сериали, снимани в онзи регион, изобщо не ме привличат, колкото и да са рейтингови. Дори се чудя дали да гледам и Далечен град, предполагам каква ще е историята, никак не си падам по такива, но ще пробвам една серия заради Синем, много си я харесах в Чудо доктор. От ER съм гледала 2 серии, не зная дали ще го догледам. Ще започна тези с Кенан и Ойкю, пък да видим дали ще ми харесат, не ги виждам много с партньорите им, но може пък да ме изненадат.
Пепи, разсмя ме с това за 9 месец
Скрит текст:
Изкарахме си няколко чудесни дни ол инклузив в прекрасен хотел в Чепеларе, в стаи лукс, починахме си сред красота и тишина в прелестните ни Родопи. Ходихме до Бачковския манастир, до обсерваторията на връх Рожен, до Чудните мостове, на връщане отидохме до Пловдив да разгледаме Археологическия им музей и се прибрахме освежени в прекрасно настроение. Добре ми дойде тази почивка, отдавна не бях ходила никъде, видяхме се, посмяхме се, беше чудесно! И все пак, най-хубаво си е вкъщи
Имайте прекрасен ден, дружки!