Новородено с рефлукс, тревожност

С аптамила АР трябва по-топла вода към 39-40 за да се разтвори и постепенно разбъркване, поне до този извод стигнах последните дни. Слагам лъжичка, бъркам, втора и трета и така. Рядко се случва да не се разбърка. В началото не се бях усетила и сигурно половината ми остана на дъното, та пак изпадах в паника😀 абе родителски неволи с първородно.
Засега няма да сменям мляко, нещата са по-добре, имам повече търпение с бебето, понеже съм свикнала с други да се хранят бързо бързо и оригваш и айде в леглото. Шокиращо, но съм медицинско лице и все пак не съм се сблъсквала очи в очи с това състояние и от целия стрес и покрай кърменето и адаптираното и прехранване, повръщане.. всеедно не бях аз.

И бабата като каже ‘не е хубаво да спи все на ръце…’
Върви обяснявай..

Честито бебе, Азара!
Справяш се чудесно, ще се справиш и като останеш сама без помощ от таткото.
Всички сме били с подобни страхове.

Съвет не мога да дам, аз кърмих. В пътите, в които давах АМ, детето повръщаше на фонтан и се отказах да давам повече.

Благодаря! Ако дните напред са като днешния и по-добре, ще се радвам, защото виждам надежда… а днес бях почти сама, с таткото я изведохме малко на разходка.
Въпреки главоболието ми, днес съм една идея по-свежа. А тя пък има шантав режим на хранене днес, но предпочетох да се вслушвам в нея.
Да не гоня на всяка цена грамажи и милилитри.
Имаме везна, но я прибрахме след като минахме прегледа при педиатър и видях, че си е върнала рожденното тегло и директно казах на моя да я прибира.
Сега ми е малко интересно и ме чопли, понеже я усещам малко по-тежичка.
Не знам и защо в неонатология ме стресираха така като тя реално е свалила 110-120 гр, които си върна след като се прибрахме, сега би трябвало и отгоре да е.
Доколкото знам спада може да е до 10% от рожденното тегло. А и единия ден едната лекарка казваше, че много е свалила, на другия ден другата казва, че е супер и си наддава.. не знам.
Жесток стрес беше престоя ми в болницата и първата седмица. Всеки ден плачех с часове..

Стресът първите седмици винаги е голям. Много яко са те излъгали и прецакали "от неонатологията" (и мен така една неонатоложка ме накара да дохранвам втория месец). Най-разумното, което можеше да направиш, не съм сигурна дали все още не можеш, е да намериш консултант по кърмене и да възобновиш кърменето. Поинтересувай се. Има във форума такива дами.

Не, спрях окончателно вече. Странно ми беше и съвета даден от националната линия за подкрепа за кърмене, но, това е..

Съчувствам ти, минахме през същото. Явно са се появили коликите със смяната на АМ, за това е и неспокойствието. Според мен върни гърдата, изтегли я и след 1 седмица я измери отново. Може просто да не е имало силички бебето в началото. 30мл, но това дете се храни минимум 20 минути, със сигурност ще е повече.

Спрях да кърмя, нещата са много по-спокойни тази седмица вече.
Просто и аз бях в голям стрес и постоянно мислех и аз колко яде, колко наддава.
В случая при раждането беше 2570, при изписването 2420. Тя още там повръщаше от АМ.
Когато се прибрахме сменихме на втория ден млякото (в неон беше на Нан, за вкъщи казаха Пренан, но от тях повръщаше и сменихме на АР) , само че още не знаех как да процедирам с храненето. Направих си ‘проучване’ гледах и четох какво ли не. Започнах да я храня на почивки - на всеки 20-30 милилитра я пробвам за оригване. Като се нахрани я държа още малко на рамо, като се оригне я придържам още малко права. Гледам да не притискам коремче. Да не преяжда.. като плаче - да не плаче много, тъй като поема повече въздух, също и напряга корема по този начин.
Да чукна на дърво откакто започнах да процедирам така и тя и аз сме спокойни.
След като минах само на АМ АР, не я насилвах да яде определените милилитри от схемата.
Няма как бебе 2,5 кила да яде колкото бебе 3-4 кила.
Скрихме везната и не я теглихме до прегледа и после днес.
Малко по малко си вдигна сама милилитрите.
Минахме първо през зверски глад😀 после на следващите ден-два ядеше често и по малко. Но събираше общо количество, което да отговаря за нейните килограми.
От вчера през нощта се регулира повече, вече хапва 80-85-90мл (което за нейната възраст е ок поне по схемата дадена от неонатолозите).

Честно казано откакто спрях окончателно с кърменето всеедно ми щракна нещо и вече не се чувствам така зле.
Чувствам вина, разбира се, но онези депресивни мисли.. изчезнаха сякаш.

Аз направих и онлайн консултация в хеалее с детски гастро, тя също каза да остане на това мляко, абоколикен (ние тях си даваме) на всяко хранене и тя добави още две неща, но засега не сме ги взимали, искаме да видим засега как ще се справя така.

Днес я теглихме 2710. Не наддава зверски, ни като се има предвид физиологичния спад (който дори си е в нормата), плюс повръщанията до миналата седмица.
От тогава има леко връщане примерно при оригване или ако е попреяла случайно, връща излишното. Но в никакъв случай не е онова от преди седмица-две……….

Явно няма да спират тревогите всеки ден при нас.
Направо имам чувството, че ще се превърна в свръхтревожна майка.
Вчера в изхождането видях жилки кръв (бях видяла още веднъж преди две седмици може би).
Бях дала малтофер по препоръка от неонатологията, след него бебето не се изходи 12+ч и накрая с напъвания напълни бая памперса, че и втори сменях. Не беше запек, а течно-кашаво даже и по-течно(но не воднисто). Обсъдих с док, мислехме, че е от напъването.
От тогава е така, през деня по-рядко ходи, повече се напъва, като се зачервява в лицето и всеедно има спазми, изпъва и вдига крачетата и така няколко пъти. Вечерта пълни памперсите.
Вчера отново видях леки жилки кръв, говорих с педиатърката, каза да следим.
Днес - отново.
Препоръча да направим консултация с гастро. Да вземем и МБ на фецес.

Видимо милата я мъчи нещо. Не знам вече рефлукс ли е или АБКМ.
След като я нахраня постоява в мен, заспива и я местя в леглото й, завивам я, гледам много внимателно да я поставя. Дреме и след 20-30 мин се събужда, започва да мята с ръце и крака, плюнчи се прави балончета с устата и се върти все. Опитвах да я оставя да не я закачам, понеже повечето хора смятат, че просто си будува и си се оглежда. Пробвах да й говоря, да я галя, не става. Когато е върху мен е много спокойна (ако плаче, плаче 5-10 минути и после се успокоява).
Биберона плюе, много рядко го взима и то ако е полузаспала. Дори понякога й се гади като й го дам в устата и не я мъча.
Около 5 минути след като се върти така започва да плаче силно и да си мушка ръчичките в устата.
Като й дам храна яде. Понеже някои ще кажат, че не винаги е гладна, ами в случая като не е гладна бута шишето и си затваря устата.

Храненето е малко хаотично. Изведнъж си навакса количеството, което беше по схема (от неонатология), даже май мина едната фаза на растеж.
Днес е 22ри ден, 2890 ( при раждането 2570, спаднала до 2420 при изписването).
Докато беше там повръщаше и имахме проблем с кърмата (според неонатологията), вкъщи пак повръщаше и реално от последните две седмици й е това наддаване.

Не знам вече какво да правя, опитвам се да съм спокойна, но уви, не се получава.

За какво, за Бога, е препоръчан малтофер? В АМ има необходимото желязо.

Защото в неонатология са я записали с анемичен синдром :/

А повторни изследвания? Явно много повече са те прецакали от въпросната неонатология, от колкото си мислиш. А си медицинско лице?

Педиатърката каза, че за момента няма да я мъчим с малтофер, според нея стойностите не са зле и да изчакаме за изследванията.
Много са ме прецакали, да, но когато си от другата страна нещата са съвсем различни.
Малтофера много я дразнеше, ако се дава директно в устата, а отделно давахме и още не знам колко неща, формулата сменихме..