Мъжа ми, бебето и семейството

Не сте се виждали 3 дни и ти го посрещаш с рев?
Не се прави така. Най-много да го отвратиш от дома ви и командировките му да стават все по-дълги.
Вместо да направиш така, че да се прибира с удоволствие в дома ви и с копнеж за теб. Но това с рев и драми не се постига.

Абе, според мен пък не може да си като Степфордска съпруга, все усмихната и мила. Аз моя с бой го посрещам след 3-4 дена отсъствия и дълъг списък със задачи.   

Семейството сте ти, мъжа ти, и бъдещите ви деца. Родителите и на двамата не са част от семейството, и ако не се държат адекватно с вас - заедно и поотделно, трябва да им бъдат очертани ясни граници, а в някои случаи и направо изолирани.

По отношение на мъжа - той е твой избор, ти си го избрала да ти бъде житейски спътник и баща на децата ти. Избрала си го заради неговите положителни  качества. Разбира се, че като всеки човек, и той има недостатъци, никой не е идеален. Въпросът е доколко неговите положителни качества те правят по-щастлива, отколкото неговите недостатъци - нещастна. И доколко твоето поведение го вдъхновява да проявява положителните си качества, или го предизвиква да проявява недостатъците си. Един и същи човек може да бъде и прекрасен, и ужасен, в зависимост от това кой стои срещу него. Малко като притчата с двата вълка - зависи кой ще "нахраниш".
С това не казвам, и дори съм много далеч от тази мисъл, ти да се нагаждаш, и да се съобразяваш напълно с него. Казвам да намериш онзи път на балансирано поведение и подход, който е добър за теб, но и приемлив за него.

Ти си бременна, свърхчувствителна, организмът и психиката ти се подготвят за много важна задача за не малък период. Мъжът ти от своя страна не чувства същите неща. Той също има своите страхове , съмнения и тревоги, но те са повече рационални, отколкото емоционални. За да останете сплотени и след раждането, трябва да говорите и да общувате. Но не натоварващо, с рев, обвинения и сърдене. Откровени разговори - как се чувстваш,  какво се случва с тялото ти, с мислите ти. Мъжът няма как да отгатва какво ти е. Нито пък е длъжен да става отдушник на някакви странни емоции, които не разбира.
Комуникация, това е. И то сега. Защото ако пусне пердето и престане да чува бременното "мрън-мрън-мрън", след  раждането съвсем няма да чува. А тогава помощта и присъствието му ще са ти най-нужни.

..

Здравейте, моето бебе е почти на 10 месеца и също не спя по цели нощи. Първите месеци имах лека депресия и си изледвах витамин д и магнезий, оказа се че имам критичен недостиг.Сега ги приемам всеки ден в комбинация от б комплекс и витамини за кърмачки и се чувствам по-добре(още кърмя през 2-3 часа). Нищо не може да замести нощния съм,но може да подремвате следобеда с бебето.Аз тренирам в домашни условия 2-3 в седмицата, вечер след последното кърмене от което следва по-дълга пауза пия тинктура мента,глог и валериана. Четене на книги,слушане на класическа музика,гушкане и игри с бебето помагат за негативните мисли. Когато сте раздразнена,по-добре се оттеглете в другата стая докато се почувствате малко по-спокойна,кавгите още повече ви стресират и влошават положението. Имайте предвид,че и бебето усеща състоянието ви и може да му се отрази. Извинете се на съпруга си и го помолете за разбиране,преминавайки заедно този труден за вас момент. И най-вече погледнете това малко съкровище,което имате и се радвайте на всеки момент с него,защото децата растат бързо. Успех!

Виж какво моето момиче, казвам ти го като майка, каквато вероятно бих могла да съм ти.
Не може мъжа ти да е бил в командировка 3 дни и да го посрещнеш  рев и изисквания за разбиране и гушкане! Просто не може!
Ако искаш това семейство да просъществува то от теб - жената зависи да направиш дома уютен, трима човека семейство, прибирането празник. От теб зависи всеки да бърза да си дойде у дома и там да е пристан.
След като 3 дни мъжа ти не си е бил у дома е трябвало да го чака маса с любими за вас неща, уют, запалена свещ, приятен разговор ЗА НЕГО, усмихната жена - да ти е кеф и мерак да се прибереш. Всеки иска да се прибере у дома и да е чакан с радост, да е приласкан и обичан и не може само да получаваме.
Ти си тази дето дом завърта!
Да си дойде и да ревеш е егати детинщината! И не става дума искала ли си успокоение, просто си дърпала да получаваш внимание, отношение ...

Е, хайде сега. Що за мазохозъм.
Ако е претоварена и нервната ѝ система изпилена, хормоните на каша, нормално е да е лабилна, а не да се прави на скала.
То и да обърнеш гъз и да заспиш, не е много зряло поведение на възрастен.
Като види, че тя преиграва и е нестабилна повече – за това е подкрепата – казва ѝ – разбирам, миличка, че си така и така емоционална, аз също съм изморен и сега е късно, нека поговорим утре. Гушват се и заспиват двамата. Тя реве нервна, той обръща гръб и заспива. СтраОтно.
Затова са хората в двойки – да се подкрепят взаимно и стабилизират, когато единия плиска легена. Другият да му даде психическа опора.
Чак пък толкоз изнежени тези мъжки психики, айде няма нужда.

Ако това се случва няколко пъти дневно- може да му е писнало.
Всичко може.Може и просто да е катил.

Ами не всички са супермени! Но пътували след командировка, с техните си грижи и проблеми, може и да са преуморени и на ръба и да се юрват да успокояват ПАК вечно ревящото си другарче ... Ами лично аз не бих издържала! Признавам си!
Не е нормално и токсично е това искане на внимание под формата на успокоения!
Това са си нейни проблеми /само нейни/ няма нужда да го въвлича! И не е добре за семейството - после на нея и минава, а той не икса майка и да вижда ...

Той за какво е там, ако са само нейни проблеми.

Лекинко се бърка съжителството с осиновяване, бащинство, стоварване на всички проблеми на другия, обсебване, контрол и т.н.

Всеки психически здрав човек има СВОИ проблеми, които не стават автоматично проблеми на семейството! Проблемите на който и да е с майка му са си НЕГОВИ проблеми.

Напротив тук не съм съгласна, след като градите дом всичко ви е общо, било проблеми или радости. А отностно емоционалното ми състояние ме изкарахте едва ли не пред нервна криза😀споко, не съм толкова контролираща и искаща внимание. Както казах, той си е просто такъв, аз съм си го избирала никой не ми е виновен, но абсолютно всеки един човек било то бременна жена или мъж в разцвета на силите си е напълно нормално да очаква подкрепа и разбиране от човека до себе си. Айде, все едно на всеки ще му е приятно да очаква някакъв вид подкрепа, а отсреща да му обърнат гръб. Не се изразих правилно за командировката-тя беше като претекст- реално си бяха на почивка по мъжки, не съм малоумна😀, а и между другото нито вчера след като заспа нито днес съм го виждала. Работа си има, или си има някоя-всичко е възможно.

И защо си ги вкарваш тези неща в главата и сама се навиваш?
Скоро и бебенце ще имате не се вторачвай в негативите.

Този мъж не ти се е паднал от лотарията - ти си го избрала и се предполага, че ще сте заедно до края. А като остаряваме, да ти кажа, най-неприятните черти на човек се засилват и ще те побърка ако не приемеш това, което от сега те дразни.

Вие се напасвате - намери начин КАТО СТЕ НЕЖНИ, МИЛИ, ЛЮБВЕОБИЛНИ точно да му кажеш как да реагира в подобни ситуации - не да се сърдиш, а си казваш "като съм така - гушни ме, кажи ми че съм пате и заспивай, като ти се спи!". Превъзпитаваме се и се учим всички.

Не се карай с твоите родители.
Иначе наистина ще ти се наложи  бременна ще слагаш маси и ще палиш свещи да го посрещаш.
Това дете ще бъде и негово, но всички неприятности с бременността са да теб.
Егати подлизурските съвети.

Ами ние нищо не сме те изкарали, ти сама се представи така.