Здравейте. Има ли регламентирано някъде на какъв принцип се избират членове на комисия за оценка на картите за диференцирано?
- Публикувана: 28 авг. 2025, 14:00 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2025, 09:56 ч.
Професия учител - 23
Както всяка друга комисия- с гласуване на педагогически съвет.
Аз съм карала към ТУ Варна 5 и 4-то, вярно е, че са онлайн, но при нас имаше и скъсани. Винаги съм имала обратна връзка за разработените неща. Доволна съм от курсовете, които карах. Честно казано помогнаха ми да се развия, научих за нови платформи, интелекта, образователни игри и т.н.
Подкрепям почти цялото мнение
Взех си неща от всяко ПКС и за мен лично бяха полезни, интересни и развиващи Само скъсани не видях при нас, но щом казвате, явно има някаква цедка 
Аз изкарах II ПКС към ТУ Варна. Лесно и бързо мина. Имах предварително поставен въпрос, на който трябваше да отговоря.
Здравейте!
Имам нужда от насоки и идеи.
Започнах работа в един селско училище, със 100% роми. Втори клас, занималня. Всички я посещават, 32 ученика. Преди аз да започна двама учителя са се отказали на първата седмица, аз вече работя трети ден.
Още на интервюто директорът едва ли не ме разубеждаваше, колко е трудно и да забравя за стандартното обучение. До този момент съм нямала опит в системата, тази година завърших и това ми е първа работа, поради тази причина нямам база за сравнение.
И тук идва големият проблем.
Никаква дисциплина - крещене, викане, не говорят на български. Само да се обърна към дъската, някои са станали, смеят се, псуват. Не започнах с очаквания, тъй като и нямам опит, но се чувствам безпомощна.
Още на първия ден поставих ясно правила, направих табло съгласувано с класния ръководител. Там не срещам никаква подкрепа, тъй като ми казва “трябва да намериш златната среда”. Започнах с минималното, но някои от тях все още не знаят азбуката.
Имам хъс, не искам да се отказвам. Пробвам различни начини да ги заинтригувам, но вниманието им е задържано максимум за 5 минути. Никакви изградени навици, след играта на двора ги водя да си измият ръцете, такива минимални неща, но то е борба.
Моля ви, за насоки и идеи, всякаква информация ще ми бъде от полза.
Имам нужда от насоки и идеи.
Започнах работа в един селско училище, със 100% роми. Втори клас, занималня. Всички я посещават, 32 ученика. Преди аз да започна двама учителя са се отказали на първата седмица, аз вече работя трети ден.
Още на интервюто директорът едва ли не ме разубеждаваше, колко е трудно и да забравя за стандартното обучение. До този момент съм нямала опит в системата, тази година завърших и това ми е първа работа, поради тази причина нямам база за сравнение.
И тук идва големият проблем.
Никаква дисциплина - крещене, викане, не говорят на български. Само да се обърна към дъската, някои са станали, смеят се, псуват. Не започнах с очаквания, тъй като и нямам опит, но се чувствам безпомощна.
Още на първия ден поставих ясно правила, направих табло съгласувано с класния ръководител. Там не срещам никаква подкрепа, тъй като ми казва “трябва да намериш златната среда”. Започнах с минималното, но някои от тях все още не знаят азбуката.
Имам хъс, не искам да се отказвам. Пробвам различни начини да ги заинтригувам, но вниманието им е задържано максимум за 5 минути. Никакви изградени навици, след играта на двора ги водя да си измият ръцете, такива минимални неща, но то е борба.
Моля ви, за насоки и идеи, всякаква информация ще ми бъде от полза.
Имам следния въпрос. Може ли ръководството да вкара самосиндикално във вътрешния правилник уточнението, че при ползване на повече от 20 дни болнични на година (в тях влизат и тези за гледане на дете) , работникът ще бъде лишен от конкретни допълнителни плащания? Гласувано на съвет ли трябва да е, да за да бъде прието?
Цитирания член от закона не касае ли диференцираното заплащане?
Редовното ДТВ за празници и т.н. нещо ми се върти в главата, че беше обвързано с реално изработените дни и това е законово уредено с последното увеличение на заплатите от март т.г. Може и да греша.
Иначе вътрешни правила без гласуване няма как да се приемат.
Редовното ДТВ за празници и т.н. нещо ми се върти в главата, че беше обвързано с реално изработените дни и това е законово уредено с последното увеличение на заплатите от март т.г. Може и да греша.
Иначе вътрешни правила без гласуване няма как да се приемат.
Имам следния въпрос. Може ли ръководството да вкара самосиндикално във вътрешния правилник уточнението, че при ползване на повече от 20 дни болнични на година (в тях влизат и тези за гледане на дете) , работникът ще бъде лишен от конкретни допълнителни плащания? Гласувано на съвет ли трябва да е, да за да бъде прието?
При нас за допълнителните плащания се премахват пропорционално дните в които сме били болнични (дори да е 1 ден), както и неплатен отпуск.
При нас се отнася за ДТВ -тата. Но вижте в правилата за работна заплата дали го има като клауза. Знам, че съм мнителна, но директорите в повечето случаи се разпореждат като феодали, а има доста безпринципни колеги - с една дума - може да е вписано в протокола, а де не е гласувано.
Мишинка, независимо от произхода на децата (ромски или не), в тяхната природа е да проверят какво и колко ще им бъде позволено. А щом са второкласници и са видели, че са надвили вече двама човека, се чувстват непобедими.
Много е трудно, но според мен е задължително налагане на правила и да се следи тяхното спазване. Не бързайте с "награди", защото в случая или няма да имат ефект, или той ще бъде временно явление.
Опитайте да спечелите родителите, за да Ви съдействат. С тях е важно да ги убедите, че тяхното дете е умно и добро, но в момента не може да го покаже. Ще се радвате за доброто на това "прекрасно създание" те да Ви помогнат/и на детето, то да покаже най-доброто от себе си.
Някои от ромите много уважават учителите, ако бъдат убедени в правотата и добрите намерения.
Имате тежка и сложна ситуация.
Желая Ви здрави нерви, търпение и успех!
Много е трудно, но според мен е задължително налагане на правила и да се следи тяхното спазване. Не бързайте с "награди", защото в случая или няма да имат ефект, или той ще бъде временно явление.
Опитайте да спечелите родителите, за да Ви съдействат. С тях е важно да ги убедите, че тяхното дете е умно и добро, но в момента не може да го покаже. Ще се радвате за доброто на това "прекрасно създание" те да Ви помогнат/и на детето, то да покаже най-доброто от себе си.
Някои от ромите много уважават учителите, ако бъдат убедени в правотата и добрите намерения.
Имате тежка и сложна ситуация.
Желая Ви здрави нерви, търпение и успех!
Скрит текст:
Здравейте!
Имам нужда от насоки и идеи.
Започнах работа в един селско училище, със 100% роми. Втори клас, занималня. Всички я посещават, 32 ученика. Преди аз да започна двама учителя са се отказали на първата седмица, аз вече работя трети ден.
Още на интервюто директорът едва ли не ме разубеждаваше, колко е трудно и да забравя за стандартното обучение. До този момент съм нямала опит в системата, тази година завърших и това ми е първа работа, поради тази причина нямам база за сравнение.
И тук идва големият проблем.
Никаква дисциплина - крещене, викане, не говорят на български. Само да се обърна към дъската, някои са станали, смеят се, псуват. Не започнах с очаквания, тъй като и нямам опит, но се чувствам безпомощна.
Още на първия ден поставих ясно правила, направих табло съгласувано с класния ръководител. Там не срещам никаква подкрепа, тъй като ми казва “трябва да намериш златната среда”. Започнах с минималното, но някои от тях все още не знаят азбуката.
Имам хъс, не искам да се отказвам. Пробвам различни начини да ги заинтригувам, но вниманието им е задържано максимум за 5 минути. Никакви изградени навици, след играта на двора ги водя да си измият ръцете, такива минимални неща, но то е борба.
Моля ви, за насоки и идеи, всякаква информация ще ми бъде от полза.
Имам нужда от насоки и идеи.
Започнах работа в един селско училище, със 100% роми. Втори клас, занималня. Всички я посещават, 32 ученика. Преди аз да започна двама учителя са се отказали на първата седмица, аз вече работя трети ден.
Още на интервюто директорът едва ли не ме разубеждаваше, колко е трудно и да забравя за стандартното обучение. До този момент съм нямала опит в системата, тази година завърших и това ми е първа работа, поради тази причина нямам база за сравнение.
И тук идва големият проблем.
Никаква дисциплина - крещене, викане, не говорят на български. Само да се обърна към дъската, някои са станали, смеят се, псуват. Не започнах с очаквания, тъй като и нямам опит, но се чувствам безпомощна.
Още на първия ден поставих ясно правила, направих табло съгласувано с класния ръководител. Там не срещам никаква подкрепа, тъй като ми казва “трябва да намериш златната среда”. Започнах с минималното, но някои от тях все още не знаят азбуката.
Имам хъс, не искам да се отказвам. Пробвам различни начини да ги заинтригувам, но вниманието им е задържано максимум за 5 минути. Никакви изградени навици, след играта на двора ги водя да си измият ръцете, такива минимални неща, но то е борба.
Моля ви, за насоки и идеи, всякаква информация ще ми бъде от полза.
Mishinkaa, напълно те разбирам. С такива деца се работи трудно, защото средата е определяща и трудно могат да бъдат променени. (30 години работя с малцинства...)
При учителите за самоподготовка децата са по-изморени и по-лесно "му изтърват края".
Можеш да измислиш някакво мероприятие, в което да включиш родителите (стига да дойдат). Това ще бъде в "голям плюс". Може да е занимателно занятие, символично "състезание", каквото се сетиш и прецениш, че е удачно. Може децата да изработват нещо с помощ от родителите. Ако успееш "да завъртиш" родителите, ще ти бъде по-лесно. Ако и класната се включи, ще е още по-добре, но не храни големи очаквания за нея...
Има една книга на Рон Кларк - " Край на скуката в час" (и филм има). Мисля, че ще ти бъде от полза. По мое мнение, той се себераздава доста крайно, но има интересни идеи, които можеш да ползваш или пък да те насочат към по-удачни хрумвания.
В такива ситуации практически на първо място е "овладяването" на учениците и едва след тях идва учебното съдържание.
Желая ти успех!
При учителите за самоподготовка децата са по-изморени и по-лесно "му изтърват края".
Можеш да измислиш някакво мероприятие, в което да включиш родителите (стига да дойдат). Това ще бъде в "голям плюс". Може да е занимателно занятие, символично "състезание", каквото се сетиш и прецениш, че е удачно. Може децата да изработват нещо с помощ от родителите. Ако успееш "да завъртиш" родителите, ще ти бъде по-лесно. Ако и класната се включи, ще е още по-добре, но не храни големи очаквания за нея...
Има една книга на Рон Кларк - " Край на скуката в час" (и филм има). Мисля, че ще ти бъде от полза. По мое мнение, той се себераздава доста крайно, но има интересни идеи, които можеш да ползваш или пък да те насочат към по-удачни хрумвания.
В такива ситуации практически на първо място е "овладяването" на учениците и едва след тях идва учебното съдържание.
Желая ти успех!