Адреси на хосписи

Cvetii13, благодаря!
Свекърва ми е неподвижна, според повечето доктори е прекарала втори инсулт, но според лекуващата й лекарка не е инсулт.  А неподвижността е от гръбнака. Ръцете не са й засегнати, няма дефект в говора и устата й не е изкривена. Но не може да си движи краката. Утре ще се обадя да проверя дали е готова епикриката й. В нея би трябвало да пише, че се препоръчва ядрено магнитен резонанс на гръбнака и да видим дали ще ни дадат направление за него, за да се види дали не е от гръбнака. Така че около 30 мин. рехабилитация би било добре за нейното състояние. Звънях им и ми казаха да се обадя около 20 юли, защото искаме да я оставим за един месец, през август, за да може да отидем на вилата и на море.

Стискам палци да се окаже малко зло и жената да се възстанови! Ако имаш конкретни въпроси за Маринела съм на разположение!

Здравейте, пак съм аз - дали някой има впечатления от Хоспис Детелина" гр. Перник?

Относно хоспис Токуда в град София, копирам мнението си от темата за Алцхаймер, където го споделих. Хората там ме познават, знаят коя съм и че това, което пиша не са измислици, нито правя умишлена антиреклама. Баща ми беше с деменция 7 години и неговият път завърши по-най нелепия начин. Споделям цялата история, за да си правите изводите и да решите бихте ли дали близък в хоспис Токуда. Аз лично не бих направила тази грешка, ако някой ми беше разказал истината.

"Баща ми слабееше много, но си беше все същия, както и предишните месеци. И една вечер нещо стана с него и той изпадна в безсъзнание, вероятно е получил отново инсулт. Лекаря от бърза помощ отказа да го закара в болница и ще подавам жалба срещу въпросния. На следващия ден следобед отново викнах линейка и го закараха в Токуда. Там чакахме 7 часа да решат какво ще го правят и го приеха в неврология. И оттам се почна - всеки ден ни казваха различни диагнози, изобщо не разбираха какво става с баща ми. Болницата е пълна в момента само със стажанти и току що завършили лекари. Никой не знае какво става. Всички стари кадри са напуснали. Всичко се плаща, а обслужването е под всякаква критика.
Държаха го в неврология 10 дена и той спеше почти непрекъснато в този период. Съвсем лек опит да се събуди имаше един или два пъти. Тъпкаха го с някакви лекарства. Държаха се безобразно всички лекари там. Крещяха ни, нищо не ни обясняваха, всеки ден различи информации ни даваха. Страшна некадърност.
След всичко това го изписаха без ясна диагноза и директно ни казаха, че не знаели защо не се събужда.
Беше преместен в хоспис Токуда. Там на следващия ден го заварихме в тежко състояние. Задушаваше се. Никой не ни се беше обадил, въпреки тежкото му състояние, нито бяха потърсили лекар. В този хоспис цената на ден е 185 лева, защото ви взимат и предплащане за някакви измислени от тях консумативи. Вие си купувате лекарствата, така че реално не се знае какви са тия консумативи. Таксуват чифт ръкавици по 7 лева да речем. Имам го това черно на бяло в тяхната фактура. Реално за тази цена, 185 лева, не получавате НИЩО. Едно легло. Ето това получавате. Лъжат, че имали лекар. Този лекар не се появи изобщо. Лъжат и че идва рехабилитатор по 30 минути на ден, такъв не се появи. Имат някаква главна сестра, която не направи нищо, стоеше си спокойно на стола от вън и изобщо не я впечатляваше, че баща ми умира. Тя си вдигна чукалата още към 4.30 следобяд и дойде някаква дежурна сестра, което беше адски нагла и се опитваше да ме убеди, че баща ми е постъпил в хосписа с това задушаване, а това разбира се не е истина. Ден преди изписването от неврология му правиха снимка на бял дроб и беше нормална. Въпросната сестра не влезе при баща ми нито един път, а ние прекарахме целия ден с него. Молихме й се да го аспирира, защото се давеше, но тя не дойде. Не го бяха хранили, не му бяха давали вода, не му дадоха лекарства. Даже най-нагло, когато по-късно го взеха в реанимация ни връчиха салфетки с написани часове и вътре неговите лекарства, които е трябвало да му бъдат дадени в тези часове, но не му бяха дадени. Смениха му само един път памперса. Молих им се да викнат лекар да види защо се задушава. Отказаха ми. След като от спешна помощ ми казаха да пусна жалба за отказ от съдействие склониха. След 7 кошмарни часа, в които баща ми беше оставен да умира, дойде лекар от Реанимация на същата болница. Тоест ние чакахме 7 часа, за да се качи лекар 4 етажа по-нагоре. Поискаха ни 2700 лева, за да приемат баща ми в отделение. Съгласихме се, защото исках поне да му дадат кислород, да го облекчат по някакъв начин. Беше приет в реанимация, но се оказа, че белия му дроб е почти отказал и бъбреците също. Два дена по-късно почина в реанимацията. Бяха ни взети все пак парите за платения пакет най-безочливо. Лекарствата на стойност 250 лева не ни бяха върнати. Разчитаха на това, че сме ошашавени, че той е починал и че имаме да подписваме 100 документа около това, за да ни вземат парите. През цялото време в тази болница ни искаха пари за нещо и то по много, но не получихме нищо като медицинска услуга, което да струва и 5 лева.
Така и не разбрахме от какво почина баща ми, какво стана с белите му дробове, защо целия организъм отказа да работи.

Също така искам да кажа, че търсих хора, които да го гледат в къщи, защото не исках да го оставям дори и един ден в хоспис. Свързах се с някакви жени. Едната каза, че работят с хосписа, знат какво се случва там и как, и ми намекна, че ако не дам допълнително пари на някоя сестра да го гледа, докато е в хосписа ще го оставят да умре и никой няма да го погледне (не точно с тези думи, но това беше реално, което искаше да ми каже). Аз не дадох, защото ми се стори, че 185 лева на ден са достатъчни и мислех, че той ще е там само докато уредя кой да го гледа в къщи. Е, оказа се, че наистина го оставиха да умре, защото не исках да плащам и подкуп.
Та, ето това е, нашата история. Нагледах се на чудовищни неща, на зловещо отношение от персонала в тази болница и този хоспис. Ще пускам жалба и срещу тях. Все още не знам как и къде, но ще го направя. Но най-вече ще разпространя тази информация, която искам да достигне до възможно най-много хора, за да знаят какво става с техните близки ако ги дадат в хоспис в България. Не ходете в болница Токуда и хоспис Токуда, ако ви е мил живота, вашия и на вашите близки. Ще ви съдерат кожата, а живи от там няма да излезете. Някога тази болница беше хубава. Но в от две години е с нов собственик и всичко е съсипано, а персонала е на средна възраст 22 години без един ден трудов стаж. За хосписа да не говорим. Там е зловещо положението. Има 2 души персонал на кръст и всичко, което казват, че ще направят по договор е лъжа. По-добре за тези пари да си наемете легло в хотел и там да оставите близкия си да умре, защото реално те таксуват все едно са Хилтън, а предоставят просто едно легло. И декубиталния дюшек си го носихме ние. Те нямат. Това е. Те имат просто легла."

 lovely, това е потресаващо! А когато видяхте какво се случва в болница Токуда защо не потърсихте друг хоспис? Просто нямам думи за отношението, а цената е просто непосилна за много хора и НЕРЕАЛНА според мен.

Нямахме избор. Свързах се с Леонардо да Винчи и нямаха места. После говорих със Сердика и там планирах да го заведа, но той почина. А в хосписа на Токуда го заведохме, защото беше два етажа над Неврологията, от която ни мотаеха всеки ден и не ми казваха кога ще го изпишат. Беше трудно при тези обстоятелства да уредя да го транспортират. И си казах..ще го настаним там за два-три дена, докато намерим решение. Ще го преместят само от едно легло на друго и намо да го лашкаме по линейки. А пък за зла беда се оказаха и рекордните жеги и се притесвявах как ще го закараме и дали няма да се влоши от жегата на вън. Абе..бяхме просто в безисходица и затова взехме това решение. Фатална грешка се оказа. Той изкара там ден и половина реално.

lovely, съболезнования и дано не се случва на никой друг това, защото е ужасно! Благодаря, че сподели!

lovely, това е ужасно и дано повече хора научат. Нека баща ти почива в мир!

Между другото, преди два месеца ходихме в спешен кабинет за ръката на мъжа ми, която беше контузена. И на мен ми направи впечатление, че преглеждаха доста млади лекари, сякаш току-що излезли от университета. 

Здравейте. Нямах възможност доста време да чета и пиша тук. Тъй като доста хора ми помогнаха с изказаните си мнения във форума исках да ви казкажа как постъпих и споделя впечатления. Втрещена съм от коментара на lovely. Съжалявам за тази трагедия и немога да повярвам, че може да се случи такова нещо. Lovely, аз бях там и наистина се поколебах дали да настаня майка си, но цената ми беше непосилна, и все пак мислех, че всичко ще е на много високо ниво за тази сума която искат на ден. Разпространявай тази информация, колкото повече хора научат какво става там, толкова по малко потърпевши ще има, а дано и някой компететен орган се заинтересува и се вземат мерки.
  След цялото обикаляне взех решението и настаних майка си в БОЖИ ДАР в Елин Пелин. След прочетеното се убеждавам все по-силно, че съм взела най-доброто решение. Много съм доволна от мястото, от екопа който се грижи за нея, от отношението към мен. Нямам забележки. Надеждата ми от тук нататък е за подобряване на състоянието на мама. Вярвам, че е в добри ръце.

Здравейте,

благодаря, че споделихте. Надявам се, че майка Ви е наистина в добри ръце и добрите Ви впечатления се потвърдят, т.е. всичко в пресата, писано до сега, е силно преувеличено. Дано да ни споредлите мнение и след няколко месеца.

Може ли да опишете Вашите впечатления по-конкретно за условията, обстановката, другите домуващи там и евентуално цените?

Здравейте, разбира се, че ще споделям мнението си периодично, тъй като за мен този форум е много важен. Като човек живеещ в чужбина това ми беше най-сигурното място да черпя достоверна информация, благодарна съм на потребителите участващи във форума и съветите им. Аз продължавам да пиша, ако мога да бъда и аз полезна на хора в моето положение.
Сградата на дома е чудесна, модерна и добре пригодена, конкурираща се с подобни в Европа. Има трапезария, общи помещения, както външни, така и вътрешни за разходка на домуващите. Всичко е пригодено да е удобно и за инвалиди (коридори, асансьор). Стаите са с отделна баня и тоалетна, чисти и добре поддържани. Най-впечатляващото нещо за мен както казах и в преден коментар е изграждането на рехабилитационен център в сградата. За майка ми това е много важно предвид здравословното и състояние. Не посетих друг дом или хоспис с постоянно присъствие на рехабилитатор. Скоро ще е напълно завършен. Относно храненето, два пъти бях на посещение по време на сервиз на обяда. Храната е добре, а порциите са големи. Настанените в дома са околко 20, вида им е приветлив, нищо неприятно не съм видяла. Относно заплащането, моята такса е 950лв. Тя зависи от състоянието и най-вече медикаментите с които се лекува пациента. Ако Ви интересува по конкретно се обърнете към лекарката за по-точна информация, просто е индивидуално. Оставям ви координати, ако са Ви необходими - 0887 826 173. Искам откровенно да Ви споделя, че всичко това, което описвам не е достатъчно да оставиш най-близкият си човек там, колкото и да е добро мястото. За мен най-важното да се доверя на тези хора е личния контакт. Познавам екипа, който се грижи за тях, аз се доверих на тях. Хубавата сграда и удобствата няма да помогнат на майка ми да оздравее, помагат и хората там. Аз съм интуитивен човек, след личните разговори с доктори и екип взех решението за настаняване, а обстановката е само един плюс към останалото.
Относно силно тиражираната атака срещу тях, мога да Ви разкажа, че при посещенията си се запознах с близка на друг домуващ, с която коментирах тази тема. Та тя ми разказа, че всичко там е било наред, че никой от домуващите не е напуснал дома след скандала, и че тя не вярва това да е истина. Обяснявала си случващото се със заформяща се конкуренция. За мен това вече няма значение, бих казала "българаска работа". Не мога да ви го опиша конкретно това, то е усещане, което създават у теб персонала и лекарката, усещам сигурност, че майка ми е там.

Аз съм активен читател на тази тема. Следя я от известно време, но сега съм провокиран от случващото ми се да бъда и потребител. Ще ви разкажа наратко моята несполука на хоспис. Баща ми е на преклонна възраст, страдащ от редица заболявания, типични за дълголетник, преминал през инсулти и пр. Живееше сам и изпадна в неспособност сам да се грижи за себе си, както и да се обслужва. Аз и семейството ми сме доста ангажирани, никой от нас няма достатъчно време да му отделя неоходимото внимание и грижи. Взехме решение и го настанихме в хоспис Надежда в Овча Купел. Домът беше огледан от мен, беше ми вдъхнал доверие, по моя преценка имаше неободимите условия. Заведохме го, мина около седмица и отидох на посещение. Първоначалните ми впечатления започнаха да се променят ( не беше в хигиенното положение, което очаквах, както той, така и обитаваната стая ), персонала също не ми обърна почти никакво внимание... Периодично ходих, всичко си беше приемвливо, но с доста забележки от моя страна. Така до последното ми посещение в което бях потресен и възмутен от случващото се там. Баща ми видимо отслабнал, унил и във влошено здравословно състояние. След дълги разпити, той ми каза, че не му били давали хапчета от няколко дни и никой лекар не го е посещавал, а само помощен песонал. Не ми се коментира моето състояние... Та по най-бързия начин трябва да го преместя, затова и пак чета този форум. Явно съм си наивник да мисля, че работещите лекари в такива звена са съвестни и няма как да се достигне до такава ситуация, но уви в хоспис Надежда не са от тях. Искам да посъветвам всички, които предприемате такава стъпка за ваш близък, проучете внимателно лекари, персонал и какви грижи ще се полагат за роднините ви. Не се доверявайте лекомислено.
   Искам и да отбележа, че намирам коментарите на lovely и stankapeicheva за много полезни. В Токуда и аз съм ходил. Влизайки в дома не съм допускал нищо подобно, а дори напротив помислих си, че ще е едно от най-добрите места. Цената би трявало да отговаря на едно безупречно гледане, но лично на мен ми бе нереална и непосилна. Но след този разказ, трябва да стои надалеч от там, живо кощунство. В Божи Дар не съм ходил, но може би е добре да го посетя. Моля, ако някой друг има впечатления да разкаже обстойно. Локацията, която ме усройва е София и София област.

Имам личен горчив опит от хоспис Дар и хоспис Парадайс. Отвратителни места, никаква грижа за болните. Разказвала съм по-подробно в предишни постове.

Ако става дума за този хоспис Medical complex "Serdika", в който сте смятали да го отведете е щяло да попаднете от трън та на глог. Моят баща почина там на третият ден. Факт е, че той беше зле. Невротичен доктор и колежката му невролог ни обясниха надълго и нашироко колко много е зле и че могат да предложат само палиативни грижи.
Реално ние искахме само такива, защото той беше с колостомна торба, у дома не позволяваше да му бъде сменяна, а и не пиеше вода. Имаше и средно напреднала форма на деменция. Искахме доколкото е възможно да му се облекчи състоянието и персонал, който да се справи с личната му хигиената.  Също така денонощните "грижи", които надълго и нашироко обясняват в предимствата си да ги избереш, ни повлияха.
На пръв поглед всичко е наред: чисто, подредено , уредено. По коридорите виждаш как младеж от персонала върви подир една баба и я подкрепя. Друг помага на дядо да върти там едно колело. По вратите на стаите налепени листчета с текущите лекарства на пациентите от стаята....Изобщо все неща, които тотално те изстрелват в заблудено умиление.
В деня на приемането, след като подписахме договор, куп документи  и час и кусур с обяснения от подскачащ доктор колко е зле, дойде ред да го настанят в стаята. Преди това му правиха ЕКГ, мериха му кръвно.
Установи се, че леглото не му е оправено в предварително определената стая. Последва скандал и мъмрене от старшата сестра. Намериха му една в движение, там съседът му по легло беше адекватен човек, което за нас беше добре, защото човека се нае да вика персонала по спешност ако се наложи.
След което нещата започнаха да добиват реалните си очертания.
Оставихме лекарства с подробни инструкции, кое кога трябва да му се дава. Единственото лекарство което майка ми много се чудеше дали изобщо да го оставя, беше предписано от кардиолог и то по половинка, но от него му ставаше зле. Според листовката едно от противопоказанията за употребата му е ниско кръвно. Такова с каквото баща ми постъпи. Но му бе предписано заради аритмията преди време. Сетрата каза да го оставим и дебело почерта, да му се дава само при нужда. Тоест разчитахме, че наличните лекари биха преценили риска. Да, ама не!
Оказа се в последствие, че всички други лекарства са непокътнати. От въпросният Concor, от опаковка само с две хапчета, които бяхме оставили за много краен случай, липсваха и двете. По предписание баща ми трябваше да пие по половинка. В картона му пишеше, че му е дадено едното, защо цялото, никой не можа да даде адекватно обяснение. Защото аз отидох да търся обяснение наистина. Надълго и на широко ми обясниха как това едва ли е било причината за леталния изход. Лекарството било предимно за аритмията. В листовката обаче пише друго и подозирам че върху човек в неговото състояние и кръвно е имало ОГРОМЕН ефект, но УВИ!
После, когато през следващите 2 дни сестра ми му ходеше на свиждане, все уцелваше новата смяна, която нищо не знаеше по въпроса за състоянието му. Понеже текущо застъпвали...
И това не било обяснено с вежлив тон, ами грубо и едва ли не обвинително, че изобщо може да бъдат задавани такива въпроси.
Само да вметна, че въпросният хоспис не приема плащане от ден за ден. Минималният период е 10 дена, които трябва да бъдат предплатени. Като за начало ние внесохме 900 лева.
Фаталният ден, към 18 часа следобяда сестра ми беше отишла да го види. Поговорили си, бил сънлив..да се чуди човек що ли, и искал да се прибира. Зачудихме се дали да не си го приберем още на следният ден, но в 23 часа се обадиха на майка ми, че е починал.
От тук насетне започна другото безумие. По връщането на остатъка от парите. По договор те трябва да бъдат върнати в рамките на 40 дена от прекратяване на договора.
Все още не са ги върнали. Все проучват ситуацията, все документите били подготвени , но шефът им не се свъртал за да ги подпише .. и така нататък. Последно една служителка вметна с цялата си наглост, че ще дължим и неустойка. Понеже забележете, баща ми бил изписан предварително. Тоест изписан и мъртъв е все едно и също, ако досега не сте знаели!
Та така. За финал да добавя, че там работи като лекар племенница на баща ми. И това не помогна.
За малко да пропусна и това, че го обраха. Баща ми много държеше на едни 100 лева, които стояха между изрезки от вестници в малко джобче на ризата му. Увити старателно и стегнати с ластик по средата на изрезките.С тях преди време влезе на лечение в Окръжна болница, но от там излезе с тях. Никой не ги беше пипнал.
В хосписа обаче, надлежно ги бяха измъкнали, а на тяхно място за тотална подигравка, бяха сложили едно наелонче от колостомните торбички. И понеже му бяхме занесли ново бельо, тениски и боксерки...новите тениски липсваха. И тях някой си ги беше припознал.
Като отидохме да приберем вещите му, се оказа, че са ги натъпкали всички в един чувал. Тоест реално преди да отнесем чувала в къщи там на място не можахме да разберем какво липсва, а и човек не е в състояние да се занимава с такива неща, на което те и разчитат.
Когато им казах, какво липсва се оказа, че при подписване на договора е трябвало да дадем опис и на личните вещи и пари с които постъпва. Това услужливо не ви се споменава докато подписвате договор разбира се, да не говорим за предоставянето на бланка в която да попълните тези неща.
Това се случи на нас. За нас това не са хора , а лешояди.

zanzibar,

много съжалявам за баща ти. Моите съболезнования.
Благодаря, че сподели. Аз много отдавна търся мнения за Сердика, защото съм ходила на отглед и първото, пък и второто ми впечатление от там са ми добри. Но нещо ме човъркаше, макар и да не зная, какво точно, и за това все още не съм настанила моите близки там. Иска ми се да прочета повече мнения по въпроса, но никъде не откривах нищо за този комплекс.