Керем Бюрсин в Çarpınti и Platonik: Mavi Dolunay Otel - личен и професионален живот (тема 126)

Керем в социалните тази седмица на 4 то място 😊

Сериала ни в интернет На пето място сме.

https://episodemag.com/dergi/mipcom-2025/

Прероден, готов за световни екрани

ЕМОЦИОНАЛНО ПЪТЕШЕСТВИЕ ОТ ТУРЦИЯ ДО СВЕТА: НАЙ-НОВАТА ДРАМА HA OGM UNIVERSE, „РЕРОДЕНАТА", РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА НА ПРЕТПЛЕТЕНИ СЪДБИ, СКРИТИТЕ ТАЙНИ И НОВИ НАЧАЛА СЛЕД ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА СЪРЦЕ. С МЕЖДУНАРОДНАТА СИ ПРЕМИЕРА НА МІРСОМ, СЕРИАЛЪТ СЕ ПОДГОТВЯ ДА СРЕЩНЕ ГЛОБАЛНАТА ПУБЛИКА СЪС ЗАХВАТЯВАЩ РАЗКАЗ

Още от дебюта си „Прероден" плени публиката с емоционалната си дълбочина и силно разказване на истории. Още Сега сериалът се готви да привлече вниманието не само в Турция, но и на международната сцена. С глобалната Визия на OGM UNIVERSE, „Прероден" ще достигне до публика по целия свят. В основата си историята проследява животи, които се преплитат след трансплантация на сърце, където семейни тайни и неочаквани обрати на съдбата променят пътя на всеки герой. Всеки един от тях е изправен пред свой собствен момент на прераждане.

За нашия брой за МІРСОМ 2025, „Епизод" надникна зад кулисите на тази продукция. Разговаряхме с четиримата главни актьори Керем Бюрсин, Лизге Джомерт, Дениз Чакър и Сибел Ташчъсалу, за да чуем техните мисли за болките, надеждите, конфликтите и трансформациите, които преживяват техните герои.

Керем Бюрсин

АРАС: ВИНА ПОД ПОВЪРХНОСТТА

«ДОРИ НЕ СЪМ СИГУРЕН ДАЛИ НЯКОЙ НЯКОГА Е ВИЖДАЛ НАИСТИНА ИСТИНСКИЯ АРАС. МОЖЕ БЪДЕ ПОЯВЯВАТ СЕ ПРОБЛЕМИ, НО ЗА МЕН ТОЙ Е НЯКОЙ, КОЙТО СЕ КРИЕ ЗАД ДЕБЕЛА ЗАВЕСА, НОСЕЩ ТЕЖКИ ТРАВМИ И БОРЕЩ СЕ С НУЖДАТА ДА СЕ ДОКАЗВА."

Скръбта на Арас не е просто загуба, тя е преплетена с гняв и Вина. Като актьор, коя беше най-трудната част от това да се пренесе тази болка в живота? И как реакциите му, независимо дали са изблици на гняв или пълно мълчание, показват тежестта, която носи?

- В крайна сметка всичко се свежда до сценария. Прекарваме толкова много време с тези герои, че нашата емпатия трябва да бъде сто процента, това е единственият начин. Когато сценарият подхожда към нещата по логичен начин, работата ни става много по-лесна, Всичко се свежда до вярата. В момента, в който камерата се задейства, този свят става Вашият сват. И самите думи изваждат емоциите на повърхността. Разбира се, истинското предизвикателство е да останеш напълно „присъстващ" и точно тук се намесва екипната работа.

Отвън Арас изглежда безгрижен и флиртуващ. Но дали това отношение наистина е защитен механизъм, за да се избегне загубата на Мелике, или съзнателен, или може би дори несъзнателен, начин да се накаже, защото се чувства отговорен за случилото се?

- Мисля, че е и двете. Това е неговият общ защитен механизъм В живота. Дори не съм сигурен дали някой някога е виждал истинския Арас. Може би се появяват проблясъци, но за мен той е някой, скрит зад дебела завеса, носещ тежки травми и борещ се с нуждama ga ce gokaзвa.

„Прероден" не е само за сърцето на Асль: той също така представя моментите, които разтърсват живота на Всеки герой и променят съдбата му. За Вашия герой, кой беше моментът на „прераждане", който го е поразил? най-трудното и променило ритъма на живота му?

- Не мисля, че все още сме видели неговия момент на прераждане" и честно казано, и аз не съм го чел.

В сериала семейството е показано като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. В рамките на тази мрежа, кога вашият герой се чувства като жертва и кога се чувства като виновния?

- За него това винаги е било там... чувство, с което е свикнал от детството си. В този момент е почти рефлекс, той носи тази отговорност, тази тежест, на плещите cu

В историята се казва „едно сърце събра две семейства". Но за Вашия герой, този съюз благословия ки е или проклятие? Чувства ли се като шанс за спасение или като начало на неизбежна трагедия?

- За моя верой бих казал, че е по-скоро Вълнение, нещо, което занимава ума му и го кара да продължи напред. Ho разбира се, в какво може в крайна сметка да се превърне това бреме, колко дълбоко ще го засегне, или дали това наистина ще го промени изобщо.

Лизге Джомерт

АСЛЪ: ЖИВОТ В СЯНКАТА НА СМЪРТТА

„НАЙ-ГОЛЕМИЯТ КОНФЛИКТ НА АСЛЪ Е, ЧЕ СЛЕД ГОДИНИ НА БОРБА СЪС СМЪРТТА, САМО ЗА ДА ОЦЕЛЕЕ, СЕГА ТЯ ТРЯБВА ДА РЕШИ КАК ИСКА ДА ЖИВЕЕ. ЖИВОТЪТ Й Е ДАЛ ВТОРИ ШАНС, НО ЗАД ТОЗИ ШАНС СЕ КРИЯТ ОПАСНОСТИ И ТАЙНИ. ЖИВОТЪТ ВЕЧЕ НЕ Е САМО ДИШАНЕ, А ОЗНАЧАВА ДА ИЗБЕРЕ НА КОГО МОЖЕ ДА СЕ ДОВЕРЯВА И ДА НАМЕРИ НОВ ПЪТ ЗА СЕБЕ СИ.“

Като актьор, пресъздаването на физическите ограничения и психологическата тежест на хронично, животозастрашаващо заболяване изисква обширна подготовка. Как подходихте към сцените, в които Асли е зависима от апарат за подпомагане на сърцето и се бори за оцеляване?

- Аслъ живее със сърдечно заболяване от детството си, така че е естествено да е свикнала с трудности. За нея болестта не е драматичен поврат, а реалност, която винаги е познавала. Мисля, че това я прави едновременно физически предпазлива и емоционално устойчива. Затова, вместо да преминавам през интензивен процес на подготовка, се съсредоточих върху отразяването на нейния интуитивен начин на живот с това състояние в продължение на години. Опитах се да комбинирам естествената бавност и внимателност в езика на тялото ѝ с тихото приемане на лицето ѝ, за да създам усещането, че „това е нейното нормално“.

- След като е израснала с дистанцирана, нелюбяща майка като Хюля, Аслъ внезапно намира почти идеална майчина фигура в лицето на майката на своя донор, Рейхан. Дали е заклещена между тези две жени спасение за нея или началото на по-дълбока криза на идентичността?

- Хюля представлява отсъствието на любовта, за която Асли копнее от детството си. Рейхан, от друга страна, е първата майчина фигура, чрез която тя изпитва безусловна любов и обич. Присъствието на тези две жени е едновременно спасение и начало на криза на идентичността. Едната я е родила, но я е лишила от любов; другата ѝ е дала нов шанс за живот чрез сърцето на дъщеря ѝ. Състраданието на Рейхан дава на Асл силата да се излекува, докато амбициите на Хюля продължават да я тласкат към опасност. Този конфликт прави емоционалното пътуване на Асли още по-дълбоко и разтърсващо.

След трансплантацията на сърце, Асли не само носи нов орган, но и наследява спомените и емоционалното наследство на Мелике. Това може да бъде свързано с психологически понятия като „памет на органа“ или „вина на оцелелия“. Как интерпретирахте чувството за отчуждение или вътрешен конфликт, което вашият герой изпитва, когато се сблъска с факта, че част от идентичността ѝ сега принадлежи на някой друг?

- Новото сърце на Аслъ ѝ дава не само живот, но и съдба на някой друг. Това чувство за вина, което наричаме вина на оцелелия, винаги е там в съзнанието ѝ. Спомените на Мелике живеят в това сърце, Аслъ носи не само себе си, но и част от друг човек. Това чувство за отчуждение понякога я кара да се чувства сякаш е изправена пред непознат в огледалото. За да отразя това, се опитах да внеса усещането, че е „гост“ в очите на Аслъ, сякаш не може да се чувства напълно като у дома си дори в собственото си тяло.

Аслъ е изобразена като въплъщение на чиста съвест и устойчивост. В собствения си живот, къде най-много ѝ приличате?

- Чувствам се най-близо до Аш в нейната устойчивост и чувството ѝ за съвест. Колкото и крехки да сме в живота, вътрешната ни сила ни държи на крака. В моите трудни моменти винаги се държа за тази част от себе си. Подобно на Аск, вярвам, че сърцето ми ще ме води в правилната посока и ще ме носи напред

За някой, който се бори със смъртта през целия си живот, къде според вас се крие най-големият конфликт на Аслъ, докато се изправя пред опасностите, тайните и интригите на този нов живот?

- Най-големият конфликт на Аслъ е, че след години на борба със смъртта, само за да оцелее, сега тя трябва да реши как иска да живее. Животът ѝ е дал втори шанс, но зад този шанс се крият опасности и тайни. Животът вече не е просто дишане. Това означава да избере на кого може да се довери и да намери нов път за себе си. Именно там вътрешната ѝ борба достига своя връх. За някой, който се е завърнал от смъртта, намирането на място в житейския хаос се превръща в най-голямото изпитание.

Историята казва: „Едно сърце събра две семейства.“ Но този съюз благословия ли е или проклятие? За вашия герой, това се усеща като шанс за спасение или като начало на неизбежна трагедия?

- Това е едновременно чудо и проклятие. Сърцето ѝ дава втори шанс, но също така я принуждава да се изправи пред бремето на миналото. Сърцето, което спаси живота ѝ, я свързва и с друга история и по този начин спасението и отговорността стават неразделни.

Сибел Ташчъоглу

РЕЙХАН: МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ОБСЕСАТА

"НАЙ-ЗДРАВОСЛОВНАТА ЧАСТ ОТ ЛЮБОВТА НА РЕЙХАН Е НЕЙНАТА БЕЗУСЛОВНА ПРИРОДА, ДЪЛБОКАТА Й ПРИВЪРЗАНОСТ КЪМ ДЪЩЕРЯ Й И ИНСТИНКТЪТ Й ДА Я ЗАЩИТИ. ТОВА Я ПРАВИ СПОСОБНА НА ЖЕРТВА И Й ПОЗВОЛЯВА ДА ПРОЯВЯВА ОГРОМНО СЪСТРАДАНИЕ, НО КОГАТО СТАВА СТАВА ДО АСУ, СЪЩИЯТ ИНТЕНЗИТЕТ МОЖЕ ДА СТАНЕ НЕЗАХВАТЕЛЕН И ПРИТЕЖАТЕЛСКИ, ДО ТОЗИ РАЗМЕР ДА ОГРАНИЧИ СВОБОДАТА НА АСЛИ"

Мелике е описана не само като дъщеря на Рейхан, но и като нейния източник на живот. Мислите ли, че със смъртта на Мелике Рейхан е загубила само детето си, или е загубила и самата причина за съществуване? И всъщност връзката ѝ с Аслъ опит ли е да възстанови тази изгубена идентичност?

- Мелике не е била просто дъщеря, но и центърът на живота ѝ, самият ѝ източник на съществуване... Със смъртта й Рейхан не просто губи детето си, тя губи най-силната връзка, която я е свързвала с живота. Прилепването към Аслъ е, по някакъв начин, нейният опит да възстанови тази изгубена идентичност и да придаде нов смисъл на съществуването си. Това е, което прави пътуването на Рейхан толкова многопластово и дълбоко трогателно.

Любовта на Рейхан към Аслъ постепенно се измества от състрадание към задушаваща обсесия. Каква психологическа динамика според вас се крие зад тази трансформация?

- Не е нещо, което тя прави съзнателно, но дълбоко в себе си това е нейният начин да се опита да запази Мелике жива. Тази обсесивна любов вероятно произтича от страх от загуба и чувство за безполезност. Това е, което тласка привързаността ѝ в нездравословно пространство. Любовта на Рейхан към Али става част от отричането ѝ на травмата, с други думи, любовта ѝ се превръща в отчаяно търсене на успокоение.

Дали чувствата на Рейхан към Хюля са нещо повече от обикновена ревност? Да. Хюля е аутсайдер, който заплашва крехкия баланс, който Рейхан е изградила. Конфликтът между тези две майки всъщност е сблъсък между „биологично майчинство“ и „идеализирано майчинство“. Под всичко това се крие много сложна психологическа динамика.

- Рейхан чува ехото на сърцето на дъщеря си в Аслъ, но наистина ли чува собствения глас на Асир, нейните мечти и нейната болка?

- Мисля, че това е най-голямата трагедия на Рейхан. Тъй като Аст носи частица от себе си, да чуе пулса ѝ означава много за нея. Но да чуе болката на Асли или сънищата ѝ е много по-трудно. Като майка на Мелике, Рейхан все още е запленена от опитите си да компенсира тази загуба.

„Прероден“ не е само за сърцето на Асли, но и за моментите, които разтърсват живота на всеки герой и променят съдбата му. За Рейхан кой беше моментът на „прероден“, който я удари най-силно и промени ритъма на живота ѝ?

- Без съмнение това беше смъртта на дъщеря ѝ. Това беше най-големият шок в живота ѝ и след този момент целият свят на Рейхан беше преобразен.

В сериала семейството е показано като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. В рамките на тази мрежа, кога вашият герой се чувства като жертва и кога се чувства като виновната?

- Рейхан често се чувства като жертва в тази заплетена мрежа, особено след като губи Мелике. Но в същото време любовта ѝ към Аслъ, водена от инстинкта да я защити, поставя тежки отговорности върху Асиш, понякога несъзнателно. Това прави Рейхан и извършител. Тя е едновременно жертва на болката си и може би причината за страданието на другите.

Историята казва: „Едно сърце събра две семейства.“ Но благословия ли е този съюз или проклятие?

- За Рейхан това може да бъде едновременно светлина на надежда и тежко бреме. Фактът, че сърцето на дъщеря ѝ бие в някой друг, е утешителен от една страна, но от друга, засилва връзката ѝ с миналото, задълбочавайки мъката и вината ѝ. Това сърце постоянно ѝ напомня за минали загуби и травми. То е едновременно благословия и проклятие, емоционално много сложно.

В „Преродена“ любовта е показана не като нещо чисто, а като обсесия, вина или търсене на спасение. Кои са най-здравословните и най-токсичните страни на начина, по който Рейхан обича?

- Най-здравословната част от любовта на Рейхан е нейната безусловна природа, дълбоката ѝ привързаност към дъщеря ѝ и инстинктът ѝ да я защити. Това я прави способна на жертвоготовност и ѝ позволява да проявява огромно състрадание. Но когато става въпрос за Асли, същата тази интензивност може да стане непреодолима и притежателна, до степен да ограничи свободата на Аси. В същото време, виждайки предаността на Рейхан към собствената ѝ дъщеря, Асли може да постави под въпрос собствената си връзка с майка си. За Рейхан тази двойственост я прави едновременно силна и в някои отношения опасна.

Дениз Чакър

ХЮЛЯ: ЖЕРТВА ИЛИ ВИНОВНИК?

"НА ПЪРВИ ПОГЛЕД ХЮЛЯ МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА КАТО ВИНОВНАТА, НО КОГАТО СЕ ЗАВЪРШИТЕ В ИСТОРИЯТА ѝ, ВИЖДАТЕ КОЛКО ЖЕРТВА Е В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ. ДА ОСТАВИТЕ САМА С БОЛНО БЕБЕ НА 19 ГОДИНИ И ДА СЕ ОПИТАТЕ ДА СЕ ПРЕХРАНЯВАТЕ Е ОГРОМНА ТРАГЕДИЯ."

Хюля е разкъсана между това да бъде майка и да преследва амбициите си, а понякога дори се превръща в бреме за собствените си деца. Как виждате тази противоречива майчина фигура?

- Всъщност Хюля е тежко бреме и за самата себе си. Тя става майка на много млада възраст, с бебе, страдащо от сърдечно заболяване, и няма баща. Тъй като никога не е имала истински шанс да изживее собствената си младост или детство, майчинството идва твърде рано и е изтощителен процес за нея. Това, което днес може да изглежда като егоистично поведение, всъщност се корени в един вид „забавена борба за живот“. С наближаването на 40-те си години тя изпитва паниката, че е пропуснала като жена и иска да хване това, което вижда като „последен изход преди моста“ на живота. В този смисъл изглежда, че се е „пенсионирала рано“ от майчинството. Да, тя има егоистични страни, но в същото време това е и много човешки плач за живот

Трябва ли Хюля да предизвиква емпатия или гняв у публиката?

- Мисля, че първо гняв, след това съчувствие и накрая емпатия. На пръв поглед действията ѝ могат да ви накарат да кажете „няма начин“, но след като започнах да я играя, открих, че Хюля е много човечна. Да, тя може да бъде егоистична и сурова, но има и нещо много детинско в нея. Всъщност, в някои отношения тя е по-скоро дете от трите си деца. Ето защо вярвам, че публиката в крайна сметка ще ѝ съчувства.

В сериала семейството е показано като мрежа от кръвни връзки, тайни, съжаления и очаквания. В рамките на тази мрежа, кога Хюля се чувства като жертва и кога като виновната?

- Мисля, че всеки е едновременно виновник и жертва. Никой не става виновник от нищото, обикновено зад това стои история на жертва. Същото важи и за Хюля. На пръв поглед тя може да изглежда като виновната, но когато се задълбочите в историята ѝ, виждате колко голяма жертва е всъщност. Да останеш сама с болно бебе на 19 години и да се опитваш да си изкарваш прехраната е огромна трагедия. Като актриса подхождам към ролите си като адвокат на защитата и виждам Хюля по този начин: толкова жертва, ако не и повече, отколкото виновник.

В историята се казва: „Едно сърце събра две семейства“. Но дали този съюз е благословия или проклятие?

- Засега се усеща като надежда за спасение. Може би мечтае да се спаси чрез сигурността на богата фамилия, но мисля, че това пътуване ще се превърне в конфронтация за нея. В началото може би ще иска да се освободи от бремето, но ще осъзнае колко ценно е всъщност майчинството. В началото може да го възприеме като „финансово бягство“, но необходимостта да сподели дъщеря си с обичта на друга майка ще предизвика съвсем различни емоции у нея. В този момент историята придобива двойственост, бидейки едновременно благословия и наказание.

Докъде може да стигне Хюля, за да защити близките си? И в крайна сметка, кого е най-склонна да жертва: другите или себе си?

- Реалистично погледнато, първо другите... Защото тя вярва, че вече е пожертвала достатъчно от себе си. Но ако го погледнете от по-философска страна, всеки, който жертва друг, жертва и нещо в себе си. Историята на Хюля е изградена именно върху тази дилема.

Джу, честит рожден ден! Желая ти много здраве, късмет и сбъднати мечти! Бъди щастлива.



Мире, благодаря за интервютата, интересни са.

Снеже, не си ме разбрала.
Постът ми е за фен на Керем, който поздравява себе си за своя РД
по своеобразен начин...

А моят рожден ден е през м.юли - през лятото.

Прияятна вечер.

Джу, сега видях, пропуснала съм обяснението над снимката. Нищо, но пожеланията си важат.