Децата и екранната зависимост

Детето няма как да бъде приятел, абсурдно е.
Самата релация го изключва.
Родителството  не е приятелство в чистия смисъл.
Има прилики, защото в една здрава връзка между родител и дете има доверие, близост, разговори и споделяне – все неща, които напомнят на приятелство. Но има и една много важна разлика: родителят носи отговорност и има роля на водач и защитник, което приятелят няма. Мислете с тези глави, хора..

Не знам защо се смята, че изискващия и ограничаващия здравословно родител НЕ обича детето си или  се споменава Макаренко. Да поставя ограничения на правата  и да вменява задължения според възрастта може родител, но не и приятел. Виж, ако след 18 - 20 години, функциите на родителя да ограничава и изисква затихват и порасналото дете не се държи като "отвързано", то родителя се е справил много добре и е възпитал и самосъзнание. Защото от там нататък детето се ограничава и изисква само от себе си, а ако и продължава да е в добри взаимоотношения с родителя и търси неговата подкрепа и съвети, то задачата е изпълнена.
Отново се връщам на първото което казах, напълно погрешно се смята, че ако от едно дете се изисква, вмебявват му се права според възрастта, поставят му се ограничения или то е отрицателно  стимулирано ( чрез последствията, намаляващи вероятността за дадено неприемливо поведение, според принципите на Приложния поведенчески анализ - което не е наказание) то това  Е проява на Не-обич от страна на родителя. За непорасналото дете  може да изглежда като не- обич, но именно това е инфантилното в ситуацията. Защото детето по същество е инфант, съответно не може да прецени нито да осъзнае кое е доброто за него в бъдеща перспектива.

Има една наука, наречена психология. Която нито една от нашите умни глави не е измислила. Според психологията, ако и да говорим за родител и приятелство, то родителят е  изискващ и ограничаващ приятел. Такъв не съществува в детска възраст. Сега си представете че вашето 9 годишно дете има приятел, който му казва : стига толкова еди си какво, да ходим да мием чиниите. Вашето дете ще му каже да си гледа работата и това е напълно естествена реакция. Сега си представете, че ви казва на вас да си гледате работата ако кажете на детето д апрестане с шоколада и да отиде да си подреди играчките.

Не знам защо му тракате кокалите на Макаренко и как през годините са го набедили, но той никога не е бил привърженик на боя и тежките мерки срещу децата. Макаренко се в занимавал изключително с проблемни деца като джебчии, побойници и тн и е смятал, че чрез труд, отговорност и ангажираност поведението им може да се промени. Създавал е общности, където децата са имали своите задачи и принос към живота на общността. И им е гласувал доверие като на джебчиите например е давал пари да носят до съседното село, за да им покаже, че им вярва.
Иначе с децата можем да сме приятели, доколкото сме на разположение да изслушаме, разберем, подкрепим, посъветваме, ако има нужда. Най-важното за мен в отношенията ни с децата обаче, е уважението към тях и зачитането на тяхната личност още от самото начало.

Тук проблема е трябвало да се реши още много отдавна с думичката Не ! Вече ще трябва според мен да говорите с терапевт които най-добре да ви насочи как да се справите за да не стане по-зле.На отговора дали детето ви е пристрастено отговорът е да .Дъщеря ми е на същата възраст разрешавам и да гледа на моя телефон за около 30-40 Мин защото тя няма никакви собствени устройства и няма как сама да реши кога може и кога не. Синът ми е на 4 г и не гледа абсолютно нищо няма достъп нито до телевизор нито до телефон и т.н. Да ангажиращо е трябва да си на разположение на децата да играем игри и да ходя след тях.Понякога да чувам ,че им е скучно ,но това е 100 пъти по-добре от това да са зомбита пред екрана и да пропуснат своето детство. Борете се и не се отказвайте няма значение дали ще сте лошите в очите на детето си сега ,то ще го оцени след време.

А какво ще правите като строго ограничаваното ви дете получи малко свобода най накрая и реши да се отдаде точно на нещата които никога не е имало?

Четенето с разбиране. Без залитане в крайности. В момента целите да докажете правотата на тезата си намвсяка цена . За вашите деца не знам, но Вие носите последствията от решенията . От думите ви с можем да се догаждаме, че това вече се случва, независимо че се самоубеждавате  че всичко е правилно. С моите деца, през пубертета, сме нямали катализми. Според психологията, по принцип балансирано п отглежданите деца нямат труден пубертет. Откакто са пълнолетни не са се държали и като "отвързани". Нито седят на телефоните 24 по часа, нито ежедневно опитват да компенсират нещо за което са "ужасно зажаднели" . Израстването им с права и отговорности на възрастни хора стана постепенно. Нарастваха правата, образуваха се и нови отговорности и задължения, стабилизираше се самосъзнанието. В баланс.

Строго ограничавано е във вашите очи явно. Винаги се стремя към баланса ,препоръчвам го на всички. Когато детето не прекарва часове пред телефона си то развива други умения развитието му както емоционално така и духовно е съвсем друго стига да е насочено от възрастен в правилната посока разбира се. Така ,че това отвързване за което говорите е почти невъзможно ,да е нещо извън границите на нормалното дори за пубертети. Да може би когато детето остане само е възможно да стои със телефона си час два ,но за 7-8 часа е абсурдно.Всичко е въпрос на възпитание и най-вече личен пример от страна на родителите и то в най-ранна детска възраст.

Може би наистина съм спряла да ви чета защото не се аргументирате добре и е просто досадно да гледам едно и също становище мултиплицирано 10 пъти без да взима предвид различни гледни точки.

Забранявате неща които не са криминални. Едно е да забранявате алкохола, наркотиците и секса на подрастващите си, съвсем друго е да забранявате компютъра - нещото с което 95% от нас си изкарват прехраната, учат образованието, и се разтоварват в свободното време.

Аз лично не забранявам, но ограничавам - различно е. Ако не ограничавам, синът ми вероятно може да изкара цял ден пред екрана. Предполагам де, не съм го пробвала. Във всеки случай като стои повече от час пред таблета, конзолата или телефона, става нервен и по-лошото, тиковете, които така и така ги има, се засилват и зачестяват. Има значение и какво гледа де и доколко мозъкът му се натоварва.

Във всеки случай всеки е свободен да разрешава и забранява на децата си колкото и каквото иска.

Каквото и да се пише в тази тема по въпроса, то е за да може всеки от нас  да обмисли гледната си точка, да си направи равносметка и да реши дали иска или не иска нещо да променя в подхода си.Очевидно никой от инакомислещите не е успял да ви накара да погледнете ситуацията в друга перспектива ( да се пряжда с шоколад също не е криминал, но родителите ограничават шоколада все пак). Но и Никой от пишещите не цели с кръв и пот  да ви убеди да променяте подхода си, както и не носи отговорност за вашето или нечие друго дете. Щом мнението "мекошава съм според приятелки и не знам какво да правя", се е трансформирало в "всичко е ок, защото съвремието го позволява", значи като най - малко сте си потвърдила правилността на родителската позиция.

Аз съм съгласна с много мнения в темата, но ти РеГе ми избягваш въпроса като дявол от тамян. Защото знаеш да разтягаш локуми за едната наука психология в която родителя бил ограничител, но не искаш да обясниш как виждаш справянето с последствията от строгото ограничаване. Това май не го е писало в учебника ти по психология и си до там.

Други казват “трябвало е да се каже НЕ!”, тъй ли! Ма как не сме се сетили, че имало НЕ в речника, и как не сме го казали..
Много народ тука рецитира какво трябвало да бъде положението, а реално нито знае за какво става дума, на къде отива положението, дали забраните им са оправдани в 21ви век, дали въобще забраняват резонно или по инерция (и такива родители има които Не-кат, защото нямат власт никъде другаде освен върху децата си) , как забраните се отразяват на детето което вижда свободите на другите, какви алтернативи има, заместители и тн.
Приключвам, че вече ми писна тая закупена тема.

Ами напълно възможно е след като вече има изградени интереси да няма желание да става зомби пред един екран. Обратно на дете, което откакто се помни си изпълва цялото свободно време само с това.

Вчера проведох един експеримент удома. Взех всички екрани още преди да са се сабудили - телефона, телевизора и компютрите. Прибрах ги в моята стая да не ги пипат.
Ако имаше един екран оставен - примерно ТВ-то, те щяха да седнат пред него още от сутринта и да гледат същите затъпщващи видеа на него.
Така неделята започна без екрани.
Наблюдението ми по самата мен е, че ако започна с екран, лесно си върша работата, всичко върви по график, но започна ли сутринта с някакво четене и заглеждане по работи които се излъчват, пук било то и бг-мама - после  става едно чоплене и доглеждане, закъсняване и тн...
Деня беше превъзходен, казах им на децата че искам ден-почивка без компютри. Те не протестираха, на закуска си приказвахме, цял ден ми приказваха, имаше разговор!!!!, ходихме напред назад, даже играхме пикълбол, докато бях на хоро те си намериха занимавка (това вече в 6 вечерта). Като пристигнахме у нас, дъщеря ми каза - мамо може ли вече да видим екраните - аз разреших, и те си подхванаха игрите. Но аз бях пре-щастлива, защото въпреки че играха и гледаха към 3 часа вечерта, това бяха само 3 часа а не 8. И освен това целия ден бяха нормални хора, нямаше квичене и тръшхане или молене. Никой не посмя да краде телефона.
Сега мисля да не слагам ТВ-то обратно, само ако имаме гости и да взумам ПС-тата вечер.

Времето  ти през  експеримента беше ангажирано с тях, нали? Говорихте, участваше  и ти. Там е  заровено кучето. Да си и ти с тях.

А какво би станало, ако изобщо не се купуват таблети и телефони на децата?