Аз вчера гледах " Трамвай Желание". Актьорите и особено Бланш играха великолепно, буквално се раздадоха в тази пиеса.
Пиесата е много драматична, въпреки че аз от сегашния си жизнен опит, не мога да разбера как хора, като Бланш, не могат да се справят с живота и то при съвсем обикновено събития, а не някакви велики загуби, като загуба на дете или световна война. Винаги съм определяла такива хора, като разглезени. Докато внушенията на автора са, че това са супер чувствителни хора.
Шокира ме и фактът, че само преди сто години, жени на 27 са определяни като стари. Даже Бланш като каза на колко години е, помислих, че си крие реалната възраст. Поведението и беше като жена на средна възраст, поне 47 годишна. За младо момиче, поне от днешна гледна точка, се държи супер неприемливо.
Като цяло препоръчвам пиесата, класика е, заслужава си да се гледа, но е твърде драматична и поне за следващият месец не съм планирала театри. Трябва ми малко време, за да придобият желание за нова порция драма.
Даже се чудя как някои потребители ходят почти всеки ден на театър. На мен би ми било в повече. Разбира се, това си е лично усещане, радвам се, че темата е толкова жива и обменяме мнения.
Хубав ден на всички.