Kabile12, много съжалявам за Макси! Отново са заедно с Моли. 
Благодаря на всички за пожеланията!
Благодаря на всички за пожеланията!
- Публикувана: 3 септ. 2025, 22:39 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2025, 13:07 ч.
Любители на котки - Тема 209
Момичето днес. Вчера беше много нещастна, със спуснат трети клепач и основно спа и лежа. Днес след добър сън вече е енергична и напълно готова за щуротии, търчи, скача и се мятка, така че се налага физически да я пазим и да разделям котките, защото се хвърля на борба, а не искам Минка да я нарани случайно, ако засегне раната. Цура я съска повече от обичайното, вероятно още много мирише на ветеринарите. Минка също я ръмжа и съска, но после я остави на мира, облиза я и сега спят заедно, както преди. Раната изглежда добре, утре е на контролен преглед.
Да ви споделя, защото ще ме разберете. В квартала днес докато се разхождах дойде едно много сладко коте, вероятно изхвърлено, защото не е свикнало с уличен живот. Аз естествено се влюбих,но вкъщи няма как:( И сега съм много разтроена и само плача.Знам,че няма да оцелее, има път там и други зрели котки. Дадох и храна, пи вода, но само плача оттогава.
Да ви споделя, защото ще ме разберете. В квартала днес докато се разхождах дойде едно много сладко коте, вероятно изхвърлено, защото не е свикнало с уличен живот. Аз естествено се влюбих,но вкъщи няма как:( И сега съм много разтроена и само плача.Знам,че няма да оцелее, има път там и други зрели котки. Дадох и храна, пи вода, но само плача оттогава.
Снимай го и пусни пост в групата на населеното място. Може пък да има късмет!
Въпреки че понякога вместо да направи човек добро, става по-зле.......... Миналата есен едно подрастващо дългокосместо се появи пред блока. Живеем на булевард и е много рисково място. Първата вечер го нахраних и дори го занесох на задната уличка, където почти няма коли. На другата вечер пак се появи. Реших да му търся дом. Няма да оцелее на булеварда новодошло подрастващо. Едни хора ми писаха, че имали подобна котка, но тя избягала и искали пак такава. С хиляда мъки хванах котето и им го предадох с моята клетка. Страхливо беше. Казах им, че е нормално в началото да е стресирано, да имат търпение. Те, уж опитни. Като ги чух на следващата сутрин - котето подивяло щом излязло от клетката, съборило всичко в кухнята, блъскало се в прозорци, издрало ги и те му отворили вратата за двора. Естествено, беше се изгубило........ Стана ми много криво.
Но имам и много сполучливи осиновявания.
Онази вечер след работа бях паркирала на друго място и видях майка с малки. Два часа по-късно отидох специално да й занеса храна и вода с купички. Малките ги нямаше.
Честно казано, аз направо се надявам да не ми се изпречват пред очите нуждаещи се животинки. Страшно съм лабилна в това отношение. Големи главоболия си навличам..........
Някои малки котенца съм водила вкъщи за по ден-два преди Лусито да стане член на семейството. Сега не мисля, че ще е ок.
Не е много малка, но явно е изхвърлена. Що за хора просто. Чита не знам дали ще я приеме, а няма мног място да ги разделим. Както и да не и навлека нещо.ОФф и аз съм лабилна, още не мога да приема тази сладурка да е на студено.А и прилича на нашата в муцунката.
Много е сладка. Направи ѝ максимално хубави снимки, и ако има как, я прибери у вас временно. Даже нищо да не стане, може би можеш поне на по-спокойно място да я пуснеш?
Миналата година успях такова чудо да осъществя, писах тук - задържах едно ждроляво, грозновато котенце, подхвърлено от някого и умиращо от глад, буквално му беше залепнал корема за гръбнака. А трябваше да пътуваме след по-малко от 2 дена. Писах в голяма женско-родителска група (Положението е майко мила), като предложих да го закарам където искат в Пловдив, ако се намери човек. Иначе бях готова да го пусна в един междублоков парк, защото там ми казаха, че има жена, която храни котките и ги обгрижва, включително кастрира, мислех да ѝ предложа да поема кастрация и храна, ако се съгласи, но беше доста отчайващо всичко. Не щеш ли, писа ми жена, която се оказа, че живее през три улици. Това беше голям късмет. Взе котенцето при своите котки и сега си живее добър живот.
Миналата година успях такова чудо да осъществя, писах тук - задържах едно ждроляво, грозновато котенце, подхвърлено от някого и умиращо от глад, буквално му беше залепнал корема за гръбнака. А трябваше да пътуваме след по-малко от 2 дена. Писах в голяма женско-родителска група (Положението е майко мила), като предложих да го закарам където искат в Пловдив, ако се намери човек. Иначе бях готова да го пусна в един междублоков парк, защото там ми казаха, че има жена, която храни котките и ги обгрижва, включително кастрира, мислех да ѝ предложа да поема кастрация и храна, ако се съгласи, но беше доста отчайващо всичко. Не щеш ли, писа ми жена, която се оказа, че живее през три улици. Това беше голям късмет. Взе котенцето при своите котки и сега си живее добър живот.
Ооо, не е малко това коте. Лошото е, ако наистина не е свикнало с уличния живот - изхвърлено от дом или преместено от друго място. Но те свикват с всичко, милите.
Студено не е станало чак толкова, не е проблем студа. Котките издържат на студ. А и инстинктивно си намират местенца за подслон в лошото време.
Аз помислих, че е малко коте.
Такава голяма котка е трудно да се задоми. Хората обикновено харесват малките. Факт. Съжалявам, ако звучи разстройващо. С годините претръпнах към тези факти. За жалост.
Студено не е станало чак толкова, не е проблем студа. Котките издържат на студ. А и инстинктивно си намират местенца за подслон в лошото време.
Аз помислих, че е малко коте.
Такава голяма котка е трудно да се задоми. Хората обикновено харесват малките. Факт. Съжалявам, ако звучи разстройващо. С годините претръпнах към тези факти. За жалост.