Августовски бебета 2024г - Тема 6

Искрено ме вълнува тази тема. Усетих го съзнателно, когато чух следното: “Не се опитвайте да възпитавате децата си, те така или иначе ще станат като вас, възпитавайте себе си.”
Когато викаш, крещиш и истерясваш срещу едно малко човече, то няма да разбере колко много е сбъркало, а ще се научи да прави същото. Когато го удариш, няма да се научи да не прави повече бели, а ще разбере, че когато си ядосан ти е позволено да удряш. И т.н. примери.
Старая се максимално да говоря, да обяснявам, пък ако трябва и 100 пъти да го повторя. С всеки ден виждам как разбира все повече. Трябва търпение. Позволявам си да извикам на висок тон “Не!” или “Спри!” само при застрашаваща здравето и живота ситуация.
Когато ги възпитаваме с добро, с любов и грижа, те се учат на същото и отвръщат на света със същото.

Да, на теория и аз съм 100% за търпение, спокойствие, обясняване и така до откат. Напълно осъзнавам и защо. Старая се, давам всичко от себе си, но си признавам, че понякога ме изкарва извън нерви. Нито удрям, нито крещя засега, ако е възможно го връчвам на баща му и го оставям той да се оправя и се оттеглям за малко. Ако не е възможно е по-кофти, особено навън…

Засега те са още бебета, белите и поведението им са в следствие на любознателността им, както и на липсата на основни разбирания. Което го прави по-лесно да не се ядосва човек, но пък са адски изтощителни и досадни 😵  Или поне нашето ни изпива силите, вечер сме като тичали маратон 😅

Както психоложката ми обича да казва: обикновените хора не осъзнават, когато създават травми на децата си, а психолозите осъзнават и пак го правят.

Дали възпитавам правилно ще разбера след години, иначе съм далеч от само приказки, спокоен тон и т.н.
За съжаление наблюдавам много "осакатени" индивиди, които ако не са мама и тати не знам как ще оцеляват, просто са негодни за живота днес. Много хора "галят с перце" и това тепърва ще дава резултат, аз като циник не вярвам да е добър. Някак в стремежа да сме по-по-най отиваме в някакви крайности, които също не са ок.

Аз засега със самото дете съумявам да се държа ок точно защото са още бебета и разбирам, че всичко е от любопитство и неопитност, дори и да повиша тон леко или да се уж скарам не мисля, че го трогвам особено или че му вредя.

Но моят голям проблем са думите, тонът ни с мм помежду ни... Цялостното ми усещане за детството и младостта ми са, че родителите ми са ме уважавали, обичали и подкрепяли, но сега чувам думите им през моята уста към ММ : "не те питам", "не съм ти искала мнението", "освободи ме от присъствието си", "напусни, ако обичаш", т.н. В тясното ни съжителство заради детето имам чувството, че най-вече мм превъзпитавам и не ми харесва това, което виждам в себе си като възпитател. И детето чува как си говорим. Мм също е станал по-заядлив и неуважителен към мен. И за съжаление, мисля, че е въпрос на време аз да почна да говоря така и на детето. Не ме разбирайте, че си говорим само така, но колкото и да е, то много ми тежи и заглушава нормалното и доброто... 

Имам чувството, че съм един проводник на лошите модели от детството ми. Тези думи и изречения съм ги чувала от майка ми, но тя е добра, грижовна и всеотдайна и си давам сметка, че ги е казвала често полу сериозно, леко, но моят натюрел е като на баща ми - тежък, обидчив, заядлив, избухлив и така ги и повтарям. Ако не се самоконтрорирам поне малко, може да стане много зле.
Много искрено и лично стана, извинявайте. Но иначе трябва да си плащам на някой да ме слуша За което по принцип съм "за", но в момента не знам дали имам капацитета и дали бих срещнала подкрепа за такъв тип работа... Благодаря, че тук има защитена среда, в която да си кажа...

Как ви минават дните като е по-хладно? Излизате ли всеки ден? Днес не излязохме и това също си има отражение... детето обича да гледа през прозореца. Трябва да инсталирам нещо до прозореца да може да си зяпаме на спокойствие

Бейби , по въпроса за млякото , аз точно това правя в момента, дори момичетата ми даваха съвети да го предлагам със сламка. Но и аз не разбирам като Маграт защо пиете само 90мл преди заспиване, след вечеря в 18,30 в 18,30 давам 210 мляко .През нощта го разредих и уж за сега минава номера, от две нощи почти не спя ,но умишлено не му давам мляко няколко пъти като се събуди, а отлагам и почна да ми се получава, така че опитвай всяко дете в различно.
Що се отнася за възпитанието без да се държи висок тон(да погледнем към вътрешните си проблеми от детството ), аз съм педагог и точно това работи , но при  някои деца прилагам поущрение,а при други точно обратното.
Моя човек определно е от пакостливите и тепърва ще си чупя главата с него ,докато дъщеря ми вече на 15 е пример за умно,възпитано дете за пример(да се похваля сама )

Кукличка, скрийншотни си го това и го прочети след година, когато са две и се опитваш да ги опазиш живи Как върви бременността?
Аз съм кибритлия, но не бях за децата, Бояна не може и да ме ядоса, на тази възраст това им е развитието и съм го приела. Баткото обаче от известно време ми е все на нож и се караме ежедневно, не целодневно, ноо все за нещо сме в спор. Той ми тества границите за всяко едно нещо, научил се е да се моли и като цигане(без извинение) и аз все по-често се чувам да викам и да заплашвам, а това не съм аз. Но смятам, че след като малката тръгне на ясла, нещата ще се поуспокоят, ще мога да им обръщам повече внимание и ще изляза от бебешкото ежедневие(алелуя!).
Излизаме всеки ден, ако ще да е до Лидъл, но не де трае вкъщи, особено ако вали. Даже се чудя дали да купувам по-големи гумени ботуши, ама май няма за кога.

Милива, и аз си мислех нещо подобно, ама не успях да го формулирам достатъчно дипломатично 😅 Бих добавила и че със спокойно и кротко (голямо) бебе е по-лесно да си чил. Още от малки си проявяват характер и някои са по-диви и отстояващи се, други са направо ангелчета 😃
На мен Момчил вече често ми прави сцени като не позволявам нещо абсурдно (например да се търкаля и рови в кална локва, ближейки си ръцете). И сцените са кофти - тръшкане, рев, физически бунт с ритане и извиване, отказ да върви и тн. Рядко виждам други деца да правят такива магарии. Колкото и да обяснявам не мога да го избегна, нито съм се научила да не ми правят впечатление и да ги приемам равнодушно 🫣

Това съм аз и това е моят начин за общуване. Не го налагам на никого. По същия начин, по който възпитавам малката, превъзпитах и ММ. Както има една приказка “Извади ми душата, ама с памук”.
Подобни фрази, каквито спомена Маги по-нагоре дори не ли идват на ум. Най-вече защото моят мъж реагира много остро на подобно поведение и освен скандал друго не се постига.
И да, доста благ характер е малката,  но си имаме обичайните сцени: рев на умряло, защото не я пускам да мине по булеварда да иде при колите.. Не давам да изяде фаса, който самичка си намерила и си е неин.. и т.н.
Аз предпочитам да я гушна и да говоря, ако ще да реве.
Не съм от избухливите или крещящи и не смятам, че постигам нещо с такова поведение. Поне моето дете и моят мъж не поддават на подобно нещо, та даже правят на пук.
С думи, лека манипулация (за ММ) и малък подкуп (за детето) се получават нещата в нашата къща.

Бременността за сега е ок, с изключение, че тсх ми е супер високо и вчера се разревах в кабинета на ендото. Отделно повръщам по няколко пъти на ден. Направо чудно. Чакам си феталната вече с нетърпение.

Ох, баткото ми е такъв философ, че често оставям без думи. За нас няма тема табу и често трябва да изпадам в огромни подробности. Отделно, че много точно му идва кога какво да отговори и понякога стискам уста, за да не се разсмея.
Онзи ден се прибираме по единия черен път /сменят водопровод и има обходен маршрут/. Нямаме канализация по принцип. Минаваме покрай канала и ми вика, мамо защо я няма реката? Това не е река, а канал. Не е канал, защото каналът има тръби, река е ти не разбираш 🤦🏽‍♀️а самата аз съм обяснявала как с тръби от къщата водата от тоалетна, баня и т.н. отива в ямата и от там в канала.

Друг случай беше, че дете от градината викало на пениса пиле, обясних му, чи майка му не му е обяснила за наименованията на тялото и че нали знае какво пише в книжките. Че за такива неща не бива да спори.

Отделно не винаги намирам капацитет в себе си, за да обясня приемливо нещо за възрастта му и като се включи "Защо?" след всеки отговор и....

Кукличка, абсолютно съм съгласна с мнението ти, напълно и го споделям, не ме разбра или не успях да се изкажа както трябва, не знам. За баткото съм подхождала по същия начин, просто порастват, като станат две става зле, толеранса ми намаля на мен, а пък с времето става по-сложно. Ако на малката тръшкането е за фас, който ще изхвърля и ще я понося и ще мине, то на баткото е за играчка, която иска(аз не купувам всичко ВЕЧЕ, защото от презадоволеност се тръшкаше за всичко, което види в магазина) или не иска сестра му да играе с играчките му, които са навсякъде, защото му ги ближе и за това я бута/дърпа от ръцете и. С порастването тръшканиците са за нещо опасно, което си е наумил да свърши или защото съм го накарала да се облече, а той не иска сам. Тези неща не се оправят с изчакване, да го нося или нещо там друго, обяснявам, говоря, повтарям и понякога(все по-често) ми прекипява. Преди да се роди малката не мисля, че съм повишавала тон, но той си беше и по-малък, а сега, както Деси казва, са си философи.
Та, не го казах с лошо, аз също осъзнавам, че като си изпускам нервите не си помагам, но повтарям, потретвам, чакам го един час да се облече сутрин и накрая с караница го обличам и заминава с песен на градина.

Аз съм най-търпеливият човек, който познавам, въпреки това синът ми е пробвал всяка възможна граница, която може да се пробва. Крещяла съм най-вече в ситуации, в които не ме чува и скача по 200 пъти от дивана/ леглото и някакви подобни опасни ситуации. Отделно и доста пъти се е опитвал да ми прави напук, просто защото иска и пробва да види резултата. Повишаването на тон помага до там, че да се сепнат и да спрат на момента, каквото правят.

Момичета, какви са ви монтесири кулите? Гери, ти беше взимала от wooden magic неща, нали и сте доволни. Сгъваемата им кула е намалена сега.

Момичета,какви са тия кули по 200лв. Нашата е някаква сглобка от модули от Икеа и струва точно 10евро.За мен това са вещи,които се ползват в някакъв интервал от време и е достатъчно да са безопастни ,но не държа да са нови. кухнята ми е доста тясна (храним се трапезария ), Филип се събира без проблем на това чудо Идеята ми е ,че всичко в БГ е някакви спекулационни цени .

Маграт, на нас скоро ни подариха точно тази кула. Плюсовете и са, че е много компактна като се сгъне и се чисти лесно (нашата е с лак, има такава допълнителна опция). Като минуси мога да отбележа, че ми е някак си паянтова леко, дали ние с мъжа ми не я сглобихме добре, не знам. Малката като я кача почва да я клати нарочно и вече скърца, а е ползвана 5/6 пъти. Другото е че ако се ползва най-горното ниво, детето не може да се качва само. Предполагам за другите нива ще може да ползва стъпалцето.
Върши ми работа като искам да я измия, ако се е изцапала повече или да се занимава за малко, колкото да приготвя нещо в кухнята, иначе няма шанс.
Като тегля чертата за мен не струва тия пари, по скоро бих взела нещо по-стабилно втора ръка.

Никакъв толеранс не ми остана вече. В последните дни толкова ми е писнало от всичко и всички, че отворените от детето шкафове и чекмеджета вече ги затварям с ритник и крещя за всяко нещо, понеже иначе никой вкъщи не ме чува. Не мога да реша дали искам развод или да изляза да хвърля боклука и повече никога да не се върна.

Излизането ми е насила и то само за да взема кухнята на детето - платила съм я предварително, а е адски дъжд навън пореден ден. Всеки божи ден пускам перални, сушилни, съдомиялни, мия на ръка скапаните шишета и биберони и като се обърна... Пак същия бардак. Не мога да си обясня защо. Не разбирам как стигнах до тук и с какво заслужих това. Преди си обичах жилището и се чувствах комфортно в него, а сега все едно излежавам присъда с тежък каторжнически труд. Искам си стария живот - да ходя на работа, да си нося хубавите дрехи, чанти и обувки, да мога да изпия едно кафе сутрин без някой да ми реве, увиснал на пижамата. Искам да купувам козметика, а не бебешки играчки в жалък опит да си купя 2 минути спокойствие на ден. Искам да ходя до тоалетната без публика.